Леките оръжия на Вермахта

[Michael Wittmann]

Нека разгледаме екипировката на пехотинците от Вермахта. Ще започна с кратка и обща и информация за някои от тях за да може в последствие да допълваме и евентуално да разискваме спорни въпроси :tup:

1.Karabiner K98k (K98)



Години на производство: 1939-1945
Калибър: 7.9 мм
Пълнител: 5 патрона
Тегло: 3.82 кг

Серията 98 е изключително популярна през ВСВ винтовка. Използва се и през ПСВ но в удължения и вариант като в последствие размера и бива намален в серията 98к (k = kurz преведено "къс"). Всеки боец от Вермахта задължително се обучава със нея, а много изкарват и цялата война именно с К98k. Използвала се е също като снайпер след като и се прикачи ZF41 2.5x или ZF42 5x окуляри. Интересна е също и възможноста да се изтрелват експлозивни или противотанкови снаряди с специално устройство прикачено към дулото на пушката.

2.Machinepistolen 38/40 (MP38/40)



Години на производство: 1939-1945
Калибър: 9 мм
Пълнител: 32 патрона, автоматична
Тегло: 4 кг

Серията MP38/MP40 погрешно наричана от съюзниците "Шмайзер" в действителност не е проектирана от Хуго Шмайзер, а от Хенрих Волмер.
Както и при много от другите радикални дизайни излизащи извън границите на остарелите доктрини управляващите в Германия повече пречат на разработката на MP40. Поради това през 1940 на рота пехотинци се падат по едва 3 броя. Повечето от наличните модели са реликви от ПСВ като например MP18 и MP28, който за времето си са свръх модерни но в дните на ВСВ - технически и морално остарели.
Ранните модели на новоразработената MPi38 имат сериозни дефекти и засичат често. Проблема е отстранен по много прост начин - добавя се прорез в обвивката служещ като предпазител чрез който петлето се застопорява.
Производството на MP излиза доста евтино поради факта, че е съставено почти изцяло от щамповани части които се произвеждат лесно - идеално за тежките военни времена. Едно от главните качества на MP40 е ефективноста му при близък бой поради изключително високата му скорост на стрелба. До края на войната са произведени над 900 000 броя.

3.Gewehr 43 (G43)



Години на производство: 1943-1945
Калибър: 7.9 мм
Пълнител: 10 патрона, полу-автоматична с въздушно охлаждане
Тегло: 3.91 кг

Gewehr или Karabiner 43 е проектирана за да замени проблематичните модели G41. В нея е съчетан дизайна на G41(W) и газовата система на съветските Svt38/40. В сравнение с G41 напредъка е значителен но все още много от недостатъците не са отстранени. Едно от предимствата на G/K43 както и при MP40 лесната, бърза и сравнително евтина изработка на съставните детайли.
Въпреки, че първоначално не е замислелена като снайпер в последствие на G43 се използват окулярите ZF4. За съжаление ефективността на G43/zf4 се оказва изключително ниска. Точноста на първия изтрел е изключително ниска (както и при съветската Svt38/40) поради което използването и като снайпер се ограничава до около 550м. K98k остава по предпочитаното оръжие от снайперистите.
G43 се използва и като гранатомет също както К98k чрез добавяне на "Schiessbecher" (каква думичка само :tup: ) устройство за изтрелване.
До края на войната са произведени около 400 000 (50 000 от който снайпери).

4. Sturmgewehr 44 (StG 44)



Години на производство: 1944-1945
Калибър: 7.92 мм
Пълнител: 30 патрона, полу-автоматична / автоматична, с въздушно охлаждане
Изтрели в минута: 500-600
Тегло: 5.23 кг

Първоначално Sturmgewehr се е наричал Maschinenpistole 43. Смяната на името се дължи на Хитлер, който нарежда проекта да бъде спрян използвайки обичайната си трезва отценка на събитията. За да продължи проектирането е скрита под новото име и скоро завършена, тествана и разпратена към Източния фронт във възможно най-кратък период от време.
Новото оръжие се оказва изключително полезно по време на сраженията и поставя основата на оръжията от този клас използвани във всички армии в наши дни.
С множеството си качества Sturmgewehr успешно замества леките автоматични оръжия. Амуницииите му са перфектно балансирани между максималната пробивна мощ при оптимален откат. Отлично се справя както на къси така и на дълги разтояния изтрелвайки единични изтрели или пълни автоматични откоси. Автоматичния режим на стрелба е много ценен от войниците защото им предоставя възможността да обсипят целта с голяма огнева мощ за кратко време.

5. Machinengewehr 34 (MG34)



Години на производство: 1934-1945
Калибър: 7.92 мм
Пълнител: 75 патрона в барабан / напълно автоматична, с въздушно охлаждане
Изтрели в минута: 800-900
Тегло: 12 кг

За пръв път използвана в Испанската гражданска война Machinengewehr 34 е първата картечница способна да предостави голяма и съсредоточена огнева мощ без да отнема възможността за мобилност и тактическа гъвкавост. В наши дни ариите в целия свят използват картечници евоюлирали от простия начален дизайн и принцип на MG34.

6. Machinengewehr 42 (MG42)



Години на производство: 1942-1945
Калибър: 7.92 мм
Пълнител: лента / напълно автоматична, с въздушно охлаждане
Изтрели в минута: над 1200 ( 20 в секунда)
Тегло: 11.50 кг

Безусловно най-доброто стрелково оръжие произвеждано през ВСВ MG42 достига недостижимите от нито едно друго оръжие над 1200 изтрела в минута с специфичния си пронизителен звук смразяващ кръвта на противника.


7. P08 Luger



Години на производство: 1908-1942
Калибър: 9мм / 7.65мм
Пълнител: 8 патрона / полу-автоматичен
Тегло: 910 гр

Кръстен на своя създател Лугер е пистолета използван на редовно въоръжение в Германската армия от преди ПСВ до 1938, но и през ВСВ е масово използван. Произвеждал се е в 2 калибъра 9мм Парабелум модел 1908 (Ето кой ще напише есе за този ) и 7.65мм. Предпочитан е от много от офицерите във Вермаха, също така и от картечарите.

8. Walther P38



Години на производство: 1938-1945
Калибър: 9 мм
Пълнител: 8 патрона / полу-автоматичен
Тегло: 910 гр

Walther P38 заменя предшественика си Luger във Вермахта през 1938 година. Надеждния му дизайн позволява спокойно да се носи с зараден с патрон в цевта.

9. Steilhandgrante 24



Тегло: 0,64 кг
Закъснение: 4 / 4.5 секунди
Обхват на хвърляне: до 30 метра

Гранатата под формата на пръчка наричана potato masher (тълкачката за картофи) се базира на дизайн от ПСВ и е използвана през периода на ВСВ. Съставена е от куха дървена основа и изтегляща се връвчица, предпазител и детонатор. Към нея е прикрепен метален цилиндър пълен с метални шрапнели и барутен заряд. За да се използва е необходимо първо да се активира като се отвърти капака на дръжката и се постави един от детонаторите носени отделно в малки кутийки.

6. Panzerfaust



Разновидности: Panzerfaust 30 малък / 60 голям
Тегло: 3.64 / 7.41 кг
Пробивна мощ: 14-20 см броня / 20 см на разтояние 18 метра
Обхват: 30-80 метра

Panzerfaust (танков юмрук) е може би едно от най-добрите ръчни противотанкови средства през ВСВ. Произвеждан е в много разновидности основни 30, 60 и 100 като цифрите отговарят на максималния обхват на действие. Първия модел 30 влиза на въоръжение през Септември 1943. Интересното при Panzerfaust е, че е предназначен за еднократна употреба след изтрела тръбата се изхвърля. Отличава се с изключителна точност и пробивна мощ за това от 1943 до 1945 е произвеждан в милиони бройки. През последните дни на войната се превръща в легендарно оръжие в битката за Берлин буквално всеки жител на града е въоръжен с него като последно и единствено средство срещу палчищата Съветски танкове.

P.S. Следва продължение ...

[Parabellum]

Леките оръжия на Вермахта

Това бях го писал във форума, но ще го постна отново.

Парабелум



Пистолетът "Парабелум" познат като 08 или "Люгер",носи славата си като едно от най-известните немски оръжия.Високо е ценен във всички колекции и е любим трофей на войниците от Фронтовете на Първата и Втората световна война.Той е един от първите невски пистолети,приети масово на въоръжение в армията на Германия и редица други страни вкючително и на България.
Името "Парабелум" идва от латинската поговорка Si vis pacem para bellum,което преведено звучи "Ако искаш мир готви се за война"Фирмата “А.Ф.Строгер и ко”,разпространяваща пистолетите в САЩ не желае в рекламното наименование да фигурира името на Люгер и затова приема като такова телеграфният код на фирмата производител в Берлин –“Парабелум
Пистолетите "Парабелум "се отличават със своята прецизна изработка,на която може и сега да се завижда.В периода на Първата световна война той е бил най-добрият избор на немската армия.Пистолетите "Маузер" се оказват доста сложни и обемисти и изборът на масов пистолет за армията се пада на "Парабелум".Неговото бъдеще е осигурено до 1943г.До тогава се произвежда масово за нуждите на армията.Но да видим каква е историята по създаването на този пистолет,какви модификации от него са приети на въоръжение?
Конструкторът на оръжието Георг Люгер по това време е бил инжинер от берлинската фирма "Людвиг Льове и Ко"
Освен като конструктор той представлявал фирмата "Льове" при продажбата в различните страни .Неговото специално хоби било конструирането на автоматична пушка.През 1894г.тази фирма е произвеждала пистолетите на Борхард и Люгер трябвало да ги демонстрира като неин представител в САЩ.Той е възприемал осномвната концепция на Борхард,но не я е считал за твърде добро решение и е бил за едно по-добро и леко за обслужване оръжие.





Той има идея за за подобрението на и я предлага на
Борхард,но същият явно доволен от пистолета си,не я възприема.Тогава Люгер предлага своят патент за пистолет през 1900г.
Той възприема затвора с колянна става от Борхард,но го е подобрил,освен това е разположил ръкохватката така,че е възможна инстиктивна стрелба.Подобрени са спусковият лост,предпазителят,изхвъргачът,възвратният механизъм.Всъщност се получава едно съвсем ново оръжие.
Пистолетът “Парабелум”обр.1900г.,спада към образците оръжия,при които автоматиката се основава на късият ход на цевта.
Характерното в конструкцията е затворният механизъм,така типичен само за “Парабелум”.Затворът е малко леко блокче,в което са поместени ударникът и изхвъргачът.
Същият,когато е в предно крайно положение,се блокира от колянноставният механизъм,който създава един здрав заден упор и не позволява да се отвори затворът,докато има максимално налягане на барутните газове.При изстрел цевта с рамката и затворът тръгват заедно назад.
При достигането си до наклонената повърхнина на ложата рамената на колянноставният механизъм се плъзват нагоре,като по този начин се нарушава здравият упор,затворът се освобождава и продължава по инерция,като се изхвърля изстреляната гилза.
В пистолета обр.1900г.за разлика от от другите по-късни модели възвратната пружина е плоска, рамената на колянната става имат един фиксатор,който не позволява да се отвори пистолетът,без да е издърпана назад цялата подвижна система..Освен нормалният предпазител, има и мускулен предпазител в задната част на ръкохваткта.
Модел1900г. е произвеждан в калибър 7.65мм.Патроните са били разработени специално за него и са известни като 7.65мм патрони “Парабелум”.Този модел има дължина на цевта 120мм.
Малко по-късно се появяват модел 1902г. и 1903г.Моделът 1902г.,прилича на модел 1900г.,но е с малко по-дебела цев.През 1903г., се появява специално изработеният модел за приклад.Същият е версия 1900г., но има цев дълга 299мм,с дървена ложа и приклад.
Пружината на затвора е по силна, отколкото при късоцевните пистолети.За да се постигнат балистичните данни при дългата цев,са се използвали патрони с усилен тип барутен заряд.Тези патрони са имали черно оцветени куршуми за да не се бъркат с останалите.
През 1904г,Георг Люгер положил много усиля,докато успее да продаде на немските служби своят пистолет.Поради малкото спиращо действие на 7.65мм куршум пистолетът с този калибър се виждал на армията като недостатъчно надежден като военен образец.За да отстрани този недостатък,Люгер съвместно с експерти от фирмата “Дойчес Вафен Муницон”-ДВМ създава новият патрон с калибър 9мм.той фактически е старият 7.65мм без дулното стеснение на гилзата за куршума.С този патрон Люгер предложил един военен пистолет,отговарящ на изискванията.Модел 1904г представлява модел 1900г-с изключение на калибъра.Имал цев дълга 150мм,и подвижно прицелно приспособление, а на ръкохватката има жлеб за поставяне на приклад.
През 1904 и 1905г.Люгер направил някои подобрения,от които същественото е, че се появява цилиндрична възвратна пружина вместо пластинчата.
Цилиндричната пружина по-лесно се произвежда и създава по-малко неприятности при монтажа.Друга промяна е преминаването от предишният плоскъ затвор в горната си част към закръглен по отношение на външният вид.Предпазителят на колянната става е премахнат и тя може да се вдига нагоре,без да е необходимо цялата подвижна система да се изтегля назад.тези подобрениия били приложени и при модел 1906г,който бил предназначен за цивилният пазар.Този пистолет бил произвеждан в две версии:С калибър 7.65мм и 121мм цев,като и 9мм с 102мм цев.Нямал жлеб за приклад,но съществувал мускулен предпазител на ръкохватката.
Също така било изменено действието на на предпазителният лост.От модел 1906г., е разработен образец за флотата с калибър 9мм и подвижно прицелно приспособление.Той е бил обозначаван като обикновен флотски модел.Имал е цев дълга 152мм.
През 1908г. се появява нов модел за цивилният пазар с дължина на цевта 90мм.не получава голямо разпространение,защото по същото време се появява най-известният армейски модел обр.1908г.






Съществували са три версии на този модел:
Първата била производство на ДВМ.При този модел годината на производство се намира ,върху предният край на вилкообразната затворна кутия, а монограма на ДВМ-върху предната става на колянноставният механизъм.Тези пистолети нямат мускулен предпазител на ръкохваткта но пък имат жлеб за приклад.Това е най-познатият модел.
Втората версия е произвежданият в Кралската оръжейна фабрика в Ерфрут.Оръжието няма мускулен предпазител,жлеб за приклада и затворна задръжка.
Третата версия е така нареченият модел “Булгариен”.Той всъщност е вариант на ДВМ,но върху затвора носи българскта царска емблема,надписите на предпазителят са на кирилица.този модел е бил първият пистолет,внесен през 1911г.за нуждите на армията заменяйки остарелите Смит & Уесън обр3.
Закупени са 4450 пистолета “Парабелум” от които 1000бр.са били с калибър 7.65мм.
По вътрешното си устройство модел 08 е идентичен с модел 06.Единствената промяна е в обратнодействащият предпазител.През 1908г.е произведен нов модел за флота,който се различава от армейското оръжие по дългата цев –140мм вместо 102мм.Има мускулен предпазител в задната част на ръкохватката.Мерникът е регулиран за 100 и 200метра.През 1914г. в този модел било леко променено прицелното приспособление..
През 1917г.се появява дългоцевният наречен артилерийски модел.Пистолетът е същият като 08,разликата е в по-дългата цев –200мм и регулируемият мерник до 800метра разположен на цевта преди патронника..
Пистолетът е използвал освен нормалният палните и барабанен за 32 патрона.В задната част на ръкохватката има жлеб за поставяне на приклад.
Най-често самият кобур се е използвал за приклад.С този модел са били въоръжени подофицерите на подразделенията на артилеристите и екипажите на малките торпедни катери.
Използването на барабанен пълнител наложило промяна на куршума.Коничният куршум водел до задръжки и скоро бил заменен с оживален.Пистолетът е бил произвеждан до ноември 1918г.
След приключването на Първата световна война,на Германия били наложени някои ограничения от Версайският мирен договор относно пистолетите.
Производството на “Парабелум” продължава,но само с калибър 7.65мм.Тези пистолети са имали лоша полировка в сравнение с предвоенните.Чирените също не били дотатъчно добри,често липсвали обозначения на производителят.
През 1922г започва да се произвежда обр.1908г. в калибри 7.65мм и 9мм от фирмата “Самсон” град Зуул.този пистолет е бил определен за експорт и е изработван по лиценз на ДВМ.Малко след това и самата ДВМ започва производството на пистолети с кал.7.65 и 9мм и дължина на цевта от 92мм до 406мм за експорт.
През 1924г.се появяват други два модела.Единият е швейцарският с кал.7.65мм с цев дълга 121мм.Върху затворът е поставен надпис”Вафенфабрик Берн”.Пистолетът е прототип на обр.06.
Вторият модел 24 е с кал.9мм и е точно копие на 08.Произвеждан е от английската фирма “Викерс Лимитед” за нуждите на холандските войски в Източна Индия.Върху колянната става е гравирано Викерс ЛТД,цевта е с обозначение на отстрела в Бирмингам.
Когтао през 1934г. Германия започва да се въоръжава,ДВМ не била в състояние да задоволи потребностите и част от производството било прехвърлено на “Маузер”.Произвеждали се пистолети с калибър 7.65 и 9мм за Цивилният пазар и 9мм за Вермахта.
Производството на “Парабелум” продължава до 1943г.С това приключва една дълга традиция в историята на немските пистолети.
След войната във ФРГ се произвежда “Парабелум”,копие на Швейцарският 06/24 с калибри 7.65 и 9мм.
Пистолетът “Парабелум” е един прецизно разчетен образец и още по прецизно изработен.Вариантът с калибър 9мм е мощно оръжие за близък бой,куршумът притежава голямо спиращо действие.Благоприятното разположение на центъра на масата и големият ъгъл на ръкохватката го правят удобен и устойчив при стрелба,особенно при инстиктивна.Материалите,от които е изработен са с високо качество.Благодарение на това той остава на въоръжение дълго време както в Германия,така и в България,Холандия,Португалия,Гърция,Афганистан,Бол ивия,Финландия,Швейцария.Търсена стока е е бил и по цивилният пазар в САЩ.
Освен своите положителни черти той притежава някои недостатъци,по характерни от които са следните:
При малко замърсяване на подвижната система се получават задръжки като неизхвърляне на гилзата и недотикване на патрона в цевта или отсечки.При отслабване на пружината на пълнителя се нарушава правилното подаване на патроните в цевта.Недостатъчно удобен е скритият ударник.При недобро боравене са се получавали нежелани изстрели.
Тези недостатъци са наложили по-нататъшната му подмяна с “Валтер “П-38


Тактико-технически данни на пистолет “Парабелум”образец 1908година


Калибър 9мм
Начална скорост на куршума 350м/с.
Обща дължина 220мм
Дължина на цевта 102мм
Височина 130мм
Маса с патрони 968гр.
Маса без патрони 835гр
Ефективна стрелба 50м
Вместимост на пълнителя 8 бр.

[Mr.MadMan]

Абе няма ли още инфо по тази тема.По принцип темите за леките оръжия са ми любими.Вижте какво хубаво инфо има за Люгера .

[Стич]

http://www.sixtharmygroup.com/portal/cpg/displayimage.php?album=50&pos=5

FG-42/модела със силно наклонена ръкохватка/.Оръжието е специално конструирано за парашутно-десантните войски.

[кало]

Точноста на първия изтрел е изключително ниска (както и при съветската Svt38/40) поради което използването и като снайпер се ограничава до около 550м.

този бисер отде се роди?
1. при условие, че става дума за автоматична винтовка, то разлика между първи и втори изстрел няма.
2. точността, както на СВТ, така и на германската пушка си е много добра (както и групираността)
3. основното разстояние за снайперска стрелба през ВСВ изключително рядко надхвърля 400 метра... (почти същото е и в наши дни - изстрели с 7,62х51 над 500-600 метра са рядкост, за тези и по-големи дистанции има 12,7мм оръжия)

Амуницииите му са перфектно балансирани...

- подозирам, че става дума за МУНИЦИИТЕ му...

и още многооо подобин неща има в постнатите описания. вярно, че е положен труд, но нека все пак да бъде по-коректен.

[Гост]

Намерих много добре направена анимация от един руснак, която показва принципа на работа на пистолет Walther P38

http://russianarms.info/1/htm/2-4.htm

[Dinain]

и още многооо подобин неща има в постнатите описания. вярно, че е положен труд, но нека все пак да бъде по-коректен.

Съгласен съм с Кало. Описанието на МГ42 е особена гранулома

[Nick]

този бисер отде се роди?
1. при условие, че става дума за автоматична винтовка, то разлика между първи и втори изстрел няма.
2. точността, както на СВТ, така и на германската пушка си е много добра (както и групираността)...

Разлика има и то много голяма. Точно при автоматичните пушки се проявява този феномен. Особено е забележим при СВТ-38 и 40. Причини:

1. Първият патрон се вкарва в патронника с ниска скорост (на ръка) и, следователно, без деформации. Всички следващи се вкарват с много висока скорост (от автоматиката), водеща до деформация на патрона и различно положение на куршума спрямо гърлото на патронника - критичен параметър при високата точност. Различна е и хлабината между дъното на гилзата и чашката на затвора. Тази причина е общовалидна за всички автоматични оръжия.

2. При СВТ закрепването на метал към дърво позволява движение на групата цев-цевна кутия спрямо ложата. След първия изстрел тази група се "намества" и при следващите изстрели контактът метал-дърво е различен, водещ до различна точка на попаденията. По тази причина производството на снайперски СВТ е прекратено в началото на ВСВ и производството на снайперски Мосин 91/30 рестартирано. Групите на СВТ са около 5-6 пъти по-големи от тези на М91/30. Не знам какви са твоите критерии за "много добра" точност, но очевидно оценките на руските снайперисти са други.

Добрите ръководства по "accurizing" и високоточна стрелба разглеждат тези проблеми подробно. Подаване на патрона, хлабина на затвора, разположение на куршума в патронника и тяхното влияние върху групираността се разглеждат в по-сериозните трудове.

Накрая, като човек притежаващ няколко СВТ и стрелящ с тях мога да потвърдя разликата между първия и следващите изстрели.

[кало]

ок, засрамено мълча пред опита :1087:

от друга страна, критикуваният от мен текст, съдържа като че точно обратното твърдение - точността на първия изстрел е ниска, което като че говори, че последващите са по-добри...

снайперският СВТ е свален от производство защото отстъпва на Мосин по точност и групираност, но не защото е неточен. всъщност, чуват се мнения, че и СВД отстъпва по тези показатели на Мосин (не знам дали са верни или не). все още обаче Мосин се ползва тук-таме в Руската армия, че даже и у нас.

[Nick]

..от друга страна, критикуваният от мен текст, съдържа като че точно обратното твърдение - точността на първия изстрел е ниска, което като че говори, че последващите са по-добри...

Никъде не казвам, че първият изстрел е точният, а останалите - не. Казвам, че първият изстрел е встрани от ц.т.п. на следващите.

СВД отстъпва на снайперската М91/30 по групираност. Погледни в НСД на двете пушки от някой руски сайт и ще видиш. Ненапразно почти всички армии използват магазинни, а не автоматични снайперски пушки.

[ahileas]

Sturmgewehr 44 (StG 44)
Преди около 10 години служих в поделението е гр. Банкя, още като новобранци ни извикаха около 6-7 души да чистим, АВ. складове. Имаше окло 10 сандъка с трофейно снаряжение, предимно немско, пистолети, Люгер, Валтер, Парабеум, Зауер/беше никелиран и надписан/, някакви френски пистолети Юнион/ако се не лъжа/,Броунинг, като и МР 40, около 15 бр., съхраняваха се добре. Та това лирично отклонени го правя защото имаше и около 5 бр. Sturmgewehr 44 (StG 44), офицерът /мисля м. Димитров/ беше свестен човек и ни остави типично по детски да си "поиграем".
Първо помня, че всички StG 44, бяха никелирани/ което сега ми се струва странно/, а не оксидирани, второ ми направи впечатление, че затвора "играе", т.е. не седи стабилно без луфтове като на Калашника, и трето пълнителя, също не прилепваше "идеално" към оръжието.
Предварително да кажа, че макар и да съм прочел неколкократно книгата "оръжието на вермахта", не се имам за капацитет в тази област, пък и не ме вълнуват особено леките оръжейни системи.
Не знам на какво се дължат тези недостатъци, несъвършенства при производството или при проектирането?

[Nick]

Sturmgewehr 44 (StG 44)
...Първо помня, че всички StG 44, бяха никелирани/ което сега ми се струва странно/, а не оксидирани, второ ми направи впечатление, че затвора "играе", т.е. не седи стабилно без луфтове като на Калашника, и трето пълнителя, също не прилепваше "идеално" към оръжието.
Предварително да кажа, че макар и да съм прочел неколкократно книгата "оръжието на вермахта", не се имам за капацитет в тази област, пък и не ме вълнуват особено леките оръжейни системи.
Не знам на какво се дължат тези недостатъци, несъвършенства при производството или при проектирането?

Не са никелирани, а пасивирани. Забравих как е на немски, трябва да погледна в книжките; на английски е "bonderizing", вариант на фосфатирането. Металът запазва естествения си сребрист цвят и не потъмнява от окиси. Това покритие е значително по-трайно от оксидацията, но е с по-висок демаскиращ ефект (отблясък).

Луфтовете не са точно недостатък, те са конструктивно заложени за да се направи оръжието по-нечувствително към замърсяване, и по-евтино за изработка. Хлабините се превръщат в недостатък, когато поради износване надхвърлят конструктивните допуски и се отразяват на функционирането на оръжието. Прецизно изработеният Люгер е един от най-ненадеждните пистолети именно поради малките хлабини и отказва при запрашаване. Неговият връстник Колт 1911 хлопа като го раздрусаш и не е толкова точен, но е много по-надежден и не се бои от прах и кал като Люгер, нито пък е капризен по отношение на патроните.

Но големите хлабини са враг на точността, така че винаги се търси компромис и оптимизиране на няколко параметъра вместо максимизиране на един.

[Nick]

Химическа обработка на повърхността при MP/StG

...помня, че всички StG 44, бяха никелирани...

Ето описание на покритието:

"Със задълбочаване на войната стандартното оксидиране е изоставено и заменено с "бондеризиране" (това е немският термин, английският е "паркеризиране). Процесът е прост, при който повърхността се обработва на песъкоструен апарат, след това се изварява в продължение на 30 мин. в разтвор на фосфорна киселина и железен прах. Резултатът е повърхност от неразтворим слой от кристали железен фосфат...Понякога този кристален слой е оцветяван чрез потапяне в масло, наситено с пигмент за да се получи тъмна повърхност, която не дава отблясъци. Цветовете са варирали между пясъчен и различни нюанси на сивото"

Оксидирани са били само оръжията от серията MP 43; след преименоването на оръжието в StG е използуван горния процес.

[кало]

Много интересно. А оксидацията не излиза ли по-бърза и по-евтина от бондеризирането? напълно бос съм тука. Питам, щото в условията на 1944-та като че Вермахтът се е нуждаел от повече и по-бързо и евтино произведени оръжия...

[Nick]

Зависи как се прави оксидацията. Класическият процес е отнемал часове и дава наситен черен цвят, който е сравнително устойчив. Някъде из библиотеката си имам описанието му, но не се сещам в момента в коя книга. Знам, че има няколко метода за оксидиране, само че не помня подробности по въпроса.

Определено бондеризирането е било по-евтино, след като са го приели като производствен процес. При MP/StG дори прикладите са без окончателна обработка.

Англичаните изоставят оксидацията много по-рано и я заменят с почерняне в масло ("blackening") и боядисване с черна боя ("stoving"). От моите SMLE само един No.1 Mk III* има оксидирани компоненти, останалите са били боядисани при фабричния ремонт (маркировка FR = Factory Refurbishment или FTR = Factory Thorough Repair). Другите модели в колекцията ми (No.4 Mk II и No.5 Mk I) са изцяло с боядисани метални части. Бързо, евтино и възгрозничко, особено като се обели боята, но практично.