А това Другарки и Другари ; Дами и Господа е най-Великото и най-Смъртоносното оръжие на света:
Преди време публикация в руското популярно списание “Вокруг света” разказа за интересен германски автомат от Втората световна война. Когато видях придружаващата снимка, помислих, че авторите са го сбъркали с известния “Калашников”. По-късно се оказа, че сред самите руски оръжейни фенове съществува отколешен спор за двата автомата. Нямам намерение да оспорвам постигнатото от известния съветски и руски оръжеен конструктор, за когото е писано много. Историята на другия автомат обаче е неизвестна и според руски специализирани оръжейни издания въпреки обилното количество трофейни единици бил съвсем рядко показван в музейни експозиции, “за да се изключат нежелани паралели в съзнанието на трудещите се”.
Ето логиката на опонентите в Русия на първенството на “Калашников”.
Терминът “автомат” е въведен още през 20-те години от забележителния руски конструктор Владимир Фьодоров, но разработката му има незавидна съдба. Новият клас оръжие се появява след изобретяването на т.нар. междинен патрон, който по големина заема мястото между използваните дотогава леки пистолетни и тежки карабинни патрони. Приоритетът за масово внедряване на това оръжие в армията принадлежи на Германия. Първи е Maschinenpistole 43 (MP43), следван от Maschinenpistole 44 (MP44), за да добие окончателния си вид и име (фюрерът не харесвал названието автоматичен пистолет в Sturmgewehr (щурмова винтовка) 44 (StG44). Тези автомати поставят началото на нова епоха в стрелковото пехотинско оръжие като венец от многочислените експериментални работи в много държави. Германският патрон 7.92х33, разработен през 1943 г., става праобраз на съветския 7.62х39, внедрен заедно с АК-47 в армията през 1949 г. Според руски оръжейни любители първоначалната разработка АК-46 била много близка до StG44.
Първите идеи за автомати MP43 известният оръжейник Хуго Шмайзер разработва още в опитния образец от 1938 г. Масовото производство започва през 1943 година, следващата година оръжието е нареченощурмова винтовка, което по-точно определяло функциите му. До 1956 това е оръжието на военната полиция в ГДР, а през 1945-50 с него са въоръжени въздушнодесантните части на югославската армия.
Най-голямата видима разлика при разглобяването между немския и съветския автомат е, че при първия надолу се сваля ръкохватката със спусъка, при втория се сваля капакът отгоре. Сред твърде коментираните е оригиналността на ударно-спусковия механизъм на "Калашников". Оръжейни любители проследяват развитието му, което преминава през винтовката на чеха Холек и карабината на американеца Гаранд. А за първоизточник сочат механизъм от началото на миналия век, патентован от Джон Браунинг и реализиран в първото му ловно самозарядно гладкостволно оръжие “Браунинг авто-5” през 1903 г.
Паралелите могат да продължат много, но поставят някои интересни въпроси, като например за липсата на патент досега за АК-47. Кои са оригиналните, кои са заимстваните детайли? А дали изобщо днес може да бъде патентован като едно единно цяло? Поне по външен вид отговорът явно е не, приоритетът е на германската щурмова винтовка. Ясно е обаче, че край на дебата едва ли може да се сложи днес поради многото финансови и политически интереси.
Comment