ооо в същия брой има и една забележителна статия за "бензинов комон рейл " която озадачи трима професионални монтьори, 2 - ма инженери и няколко други форумни разбирачи... http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=244826 
-
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират. -
Кало пише:
"... а един мармот...Кумулативният боеприпас не оставя вдлъбнати. РПГ-7 пробива открай докрай борда на Ейбръмс, с изключение на модификацията TUSK."
Извинявай, но не знам как да нарека следите от гранатите ПГ-7, издълбали дупки в бронята, но не я пробили до край /може би руската дума "царапини" ще е най-точна/.Comment
-
Да, "дупки без пробитие" е най-точно. "царапина" е драскотина.
А как е установено, че е РПГ-7? С какъв боеприпас, в коя част на танка, от какво разстояние, под какъв ъгъл?
така изглежда попадение на ПГ-7В (с пробитие) :
Comment
-
Доколкото виждам попадението е долу, в екраните. След тях е страничния брониран лист, който е сравнително тънък. На танка, за който говоря бяха над тях, в куполата. Между другото интересно е, на "Абрамс" не съм виждал върху купола да се поставя допълнителна противокумолативна защита.Comment
-
-
Тази модернизация започва от 2006г.Comment
-
Това не е модернизация, а комплект за участие в патрулни и други специални операции, особено в градски условия.
PSO също не е модернизация на Лео-2А6М.Comment
-
Така е, ако е модернизация няма да е М1А2, а ще е М1А3, знам че го слагат и на М1А1 и на М1А2.Comment
-
Иначе - чуват се вече приказки именно за М1А3 - олекотен танк - до 55 тона, с ново оръдие, нова композитна броня (по-лека, но даваща същата или по-висока защита), нова електроника, вероятно и АЗ. Но засега са само приказки.Comment
-
Ето нещо за новото Американско БМП
albireo написаComment
-
С боекомплекта за такова оръдие къде ще се разположат пехотинците /9-10 на брой/? Явно на снимката е някакъв вариант на машина за огнева подръжка, те и при "Страйкърите" имат различни модификации.Comment
-
Попадна ми книгата на Ludwig Ritter von
Eimannsberger "Танковата война", http://militera.lib.ru/science/eismannberger/index.html,австрийски генерал, между двете световни войни написал фундаментален труд, точно него е прощудирал Гудериан. С две думи разглежда френските и английски схващания за тактиката на танковите войски. Накратко-французите поставят приоритета на тежките танкове за непосредствена поддръжка на пехотата, водени от опита си от ПСВ. Англичаните, обратно, на базата на възгледите на Фулър обръщат внимание на боя в дълбочина, обхващане на фланговете на противника и унищожаване на щабовете му-приоритет на т.н.р. "крайцерски танкове"/аналог взет от флота/. Гудериан явно държи книгата на австрийския си колега под възглавницата. Между впрочем англичаните, въпреки сънародника си Фулър, чак през 42-ра в Африка, започват да "влизат в час". Въпреки че са имали още през 1939г. "крайцерски танкове".Comment
-
И англичаните и французите са можели да си направят изводите от Битката за Франция още през 1940-та. Могли ли са на базата на собствения си неуспех да направят корекции в танковите си тактики. Съвсем друг е въпросът, че не са разполагали с необходимата техника, както каза Kramer, едните са наблягали на леките, а другите на тежките танкове- т.е. липсва ядрото от средна танкова техника, не че германците са имали огромни количества от Панцер 4, но Панцер 3 за 1940 горе-долу спокойно е минавал за среден танк.
Хипотетично, някакви обединени френско-британски танкови съединения биха могли да имат тактическата гъвкавост на Панцервафе, но това практически не е възможно. Най-малкото френските мастодонти не биха могли да образуват танков клин в синхрон с леките крайцерски танкове поради катастрофално ниската си скорост.GOTT MIT UNS!Comment
-
Англичаните и французите си правят съответните изводи (повече това важи за французите - за започват в ускорен порядък да създават самостоятелни бронетанкови съединения, но до пролетта на 1940 г. все още не са стигнали достатъчно далеч (след още година щяха да имат поне 6-8 такива в боеспособно състояние - затова и изчакването им има смисъл)) още след Полската кампания. Проблемът е, че не можеш да преодолееш изоставане в организационен и доктринален план от около 6-8 години само за 7-8 месеца, а те с повече не разполагат. След това, за британците е въпрос просто да имат нещо, а не толкова да преодоляват изоставане - този лукс могат да си го позволят по-късно.
За самата бронетанкова техника - както показват немските механизирани съединения, тя не е от особено значение, т.е. французите и британците и с танковете, които имат на въоръжение през 1939 - 1940 г. могат да постигнат същото. Въпрос на организация и доктрина, не толкова на техниката.
Последната придобива важно значение само ако изоставането спрямо опонентът е голямо, но случаят не е такъв: немските механизирани съединения масово са екипирани с леки машини, които не се отличават особено от тези във френската или британска армии. Наистина революционните нови средни танкове като Pz III и Pz IV са малко (макар че присъстват във всяка рота, което има някакво значение).
Още веднъж, "гъвкавостта" не е толкова въпрос на техника (естествено, тежките пехотни танкове не стават за тая работа, но французите имат достатъчно много леки), колкото на структура (мотопехота, моторизирана гаубична, полева и противотанкова артилерия и зенитни средства, моторизирани инженери и танкове в едно съединение), организация (гъвкава командна структура, самостоятелност на командирите на ниски нива, съвместно обучение на елементите, влизащи в съединението, така че да действат заедно (това куца при британците поне до 1943 г.) и съответните подготвени по този начин кадри. Във военно време подобно изоставане вероятно може да се преодолее за около година или две, стига да не се водят реални бойни действия. Съюзниците (благодарение на британците) разполагат с повече моторизирани пехотни съединения, което е много съществено, но изостават сериозно в организацията и създаването на доктрина за танковите и това, в съчетание с лошото управление, се оказва решаващо.
Впрочем, ако ОКХ се бе придържало към оригиналния план за настъпление е възможно и да не се бе оказало толкова решаващо, но това е отделен въпрос.Comment
Comment