е със "стержневая" БЧ (как ли е на български?)
За Ирак
Амазоне, това не е въпрос толкова за това "колко добри войници" са еди-кои си (същите аргументи не веднъж съм ги чувал за италианците), а за това какъв е бойният им дух. Едва ли има нещо изненадващо, че в държава като Ирак в тогавашното й състояние, не са толкова много хората, на които им се умира за диктатор като Садам Хюсейн. Това няма нищо общо с уменията и дори с професионалната им подготовка (макар че илюстрира добре нещо, което си говорим в темата за камикадзетата - значението на психологическия фактор). Подразделение с нисък боен дух и дисциплина и организираност около нулата не представлява военна сила, независимо с какви въоръжения и позиционни предимства разполага по списък.
От друга страна, дори и някакви елементи да са запазили решимостта и психологическата си устойчивост, в подобна обща обстановка тяхната ефективност ще се срива заради отказа на останалите или дори заради самата несигурност дали "съседите" ти въобще ще се бият или вече са избягали, дезертирали.
Да не говорим, че все пак и в двата случая имаше значителна въздушна кампания преди да се стигне до наземните действия (особено Първата война в Залива), която има сериозно въздействие както върху управляемостта, така и върху бойния дух (само фанатизираните войници могат да имат достатъчна устойчивост в подобни условия на демонстрация на тотално превъзходство от страна на противника и пълно безсилие от собствена (пак можем да препратим нещата към сравнението с Япония през ВСВ).
Всичко това значително контрастира с "малките войни", които руснаците водят в Чечения.
Comment