Ранговете в армията?

[neHCuoHEpa]

Можетели да ми изредите, всички рангове в армията, както следват?
Както и разделенията на армията(полкове, дивизии и др.), със съответния брой служещи!
Линкчета, с информация, също стават!

Въпроса е, че се много чета за разни битки и военни дела, но като не мога да си представя, кое колко е голямо, ми е малко трудно да си представя реалната ситуация.
Благодаря много...

[dibo]

А за кой период и за коя армия става въпрос?

[neHCuoHEpa]

Опа...
Сега чета повече за първата и втората СВ, така че може да ми кажете, през този период. Най-много ме интересува на България, Англия и Германия.

[ISTORIK]

Всеки военен има:

- звание (редник, ефрейтор, младши сержант, сержант, старшина, старшина-школник/офицерски кандидат/подофицер и така нататък)

- специалност (метеоролог-радиосондист/изчислител, шофьор на джип, картечар, свързочник...)

- длъжност (командир на отделение/взвод/батарея/рота...).

Например, аз бях
- редник, а после - ефрейтор
- метеоролог към разузнаването на РВ и А (радиосондист и изчислител - едновременно) - ВОС 53
- комадир на метеорологично отделение

ВОС - военно-отчетна специалност
ВОС 53 - метеоролог към разузнаването на РВ и А
ВОС 54 - метеоролог към разузнаването на ВВС

[dibo]

Българските грубо казано през този период са:

Редник, Ефрейтор, Подофицер (с разновидности по старшинство), Фелдфебел, Офицерски кандидат, Подпоручик, Поручик, Капитан, Майор, Подполковник, Полковник, Генерал-майор, Генерал-лейтенант, Генерал от (пехота, конница, артилерия)

Съответно подразделенията са:
Отделение, Взвод, Рота, Дружина, Полк, Бригада, Дивизия в пехотата;
Взвод, Батарея, Отделение, Полк в артилерията;
Взвод, Ескадрон, Полк, Дивизия в конницата.

[ISTORIK]

Тези от пехотата са известни...
Но тези от флота и от ВВС не са ли малко по-различни?
Как кореспондират/хармонират с пехотните?

[gollum]

Както и разделенията на армията(полкове, дивизии и др.), със съответния брой служещи!

Както посочи Дибо - всичко зависи от конкретният период и национална армия. Но ако ти трябва по-скоро ориентир, то абсолютна точност не е нужна и може да се състави нещо като сравнителна таблица (макар ч ене ми се занимава сега да я представям точно в табличен вид ).

1. Разделенията в армията се правят в зависимост от предназначението и най-общо са тактически и стратегически (административни), като можем да добавим и едно междинно ниво - оперативни (въпреки че сравнително отскоро се използва подобна категория).
Тактическите разделения се отнасят до използването на въоръжените сили в рамките на конкретният бой. Това са/могат да бъдат споменатите полуотделение, отделение, взвод, рота, батальон, полк, бригада, дивизия.
Оперативните се отнасят до изпълняването на самостоятелна задача в рамките на операция (поредица от отделни боеве), като основната разлика е, че на това ниво деленията имат самостоятелни тилови служби, т.е., могат да се снабдяват и поддържат сами в рамките на театъра на бойни действия. Такива са/могат да бъдат бригада, дивизия, корпус.
Стратегическите се отнасят до използването на въръжените сили на един конкретен театър бойни дейстивя и имат самостоятелно стратегическо снабдяване. Те са преди всичко административни. Такива са/могат да бъдат корпус, армия, група армии (или "фронт").
Както виждаш, има известно припокриване, което е причинено от използването на едни и същи названия за деления с различен смисъл в различните армии и по различно време (например, в японската иператорска армия през 20-те 40-те години няма корпусни служби и деления и съответно тази роля се изпълнява от армейските служби (т.е., навсякъде, където се налага да действат заедно по една задача повече от една дивизия, те трябва да бъдат управлявани от армейско управление, т.е., те са "армия"). В РККА (съветската армия 20-те до средата на 40-те години) много често корпуси се наричат деления, зипълняващи роля на дивизии - такива са механизираните корпуси, създадени в средата на 30-те години).

2. Кратко сравнително описание на деленията във въоръжените сили (сухопътните):

- отделение - най-малкото самостоятелно деление (в някои случаи се деле и на две полуотделения), използва се за управление на войниците на най-дребно тактическо ниво. Съществува само в пехотата. Едно отделение е със средна численост между 6-8 и 20 души (в началото на миналия век с тенденция към 15-20, числеността му постепенно намалява до 10-15 през ВСВ и 6-10 след това). До средата на миналия век обикновено цялото отделение е въоръжено стандартно (с основното линейно пехотно въоръжение - най-често магазинна винтовка) и най-често няма никакво поддържащо въоръжение. Към средата на века това се променя, като в някои случаи отделенията получават собсвена огнева поддръжка - ръчна картечница и понякога оръжейна мортира (устройство, закрепващо се на стандартна винтовка за изстрелване на ръчни гранати). След ВСВ постепенно в отделението се увилачават различните въоръжения - добавят се противотанкови гранатомети, както и бойна транспортна машина или бронетранспортьор - в моторизираната/механизираната пехота (където отделението е машина + екипаж и въоръжение на машината + десант).
Командва се от подофицер.

- взвод - обединява няколко отделения и ги управлява по време на бой. В повечето случаи е съставен от 2 до 4-5 отделения (т.е., числеността му варира между 30 и 50-60 души). Най-често това са стандартни/еднакви отделения, към които се добавя и нещо като "командно" отделение - т.е., командира на взвода плюс свръзките му. В някои армии обаче се използва и комбинация от различни отделения - линйни и за огнева поддръжка (т.е., с някакво тежко пехотно въоръжение). През ПСВ и преди това взводовете почти никога нямат друго въръжение освен линейното. В периода между двете войни започва да се експериментира с добавяне на картечно въоръжение и друго спомагателно (директно под контрола на командира на звода). През ВСВ често в състава на взводовете има по 1-2 леки картечници и 1-2 леки миномета (40 до 60 мм).
В повечето армии взводовете се командват от подофицери, но има и изключения - например в РККА взводовете често се командват от младши лейтенанти (които по същество изпълняват предимно подофицерски функции).
В бронетанковите войски взводът е първото деление и най-често обединява 3-5 еднотипни машини. Има случаи, в които те са и от два типа (да речем, в началото на ВСВ има немски танкови взводове, които са саставени от 2 Pz III и 3 Pz II (или други комбинации)).
В артилерията също се използват взводове, най-често от 1-2 оръдия и прислугата им.

- рота - Основно тактическо деление, обикновено изпълняващо собствена бойна задача. В пехотата ротата е обединение на няколко взвода, към които се добавя командно отделение (командир на рота и други организационни и свързочни елементи) и отделение/взвод за огнева поддръжка (след ПСВ, обиконвено няколко станочни картечници и няколко миномета - 50-60 или 80+ мм). Най-често обединява 2-3 до 4 взвода, т.е., числеността й варира между 80 и 250-300 души (в зависимост от периода и националната армия). Командва се от офицер (по идея - капитан, но в повечето случаи лейтенант).
В бронетанковите войски ротата обединява няколко взвода (3-5).
Ротата (освен в съвременността) няма собствени снабдителни/тилови подразделения (с изключение на съвсем малка административна служба).
Роти (както и отделения и взводове) има и в останалите родове войски (свързочни и т.н.), но те (особено ротите) там изпълняват най-вече административни функции (например, в рамките на всяка дивизия има свързочен батальон, но той не се използва като самостоятелна цялост, а реално личния състав и средствата му са разпределени из цялата дивизия).
В артилерията ротите се наричат батареи и обикновено са съставени от 4-6 оръдия (в зависимост от калибъра и предназначението - тежката далекобойна артилерия или обсадна артилерия най-често батареите са от по 1-2 оръдия (калибър над 200 мм); в полевата или дивизионна артилерия са от по 3-4 оръдия (калибър 70 - 150 мм), в ПВО, ПТО и други при по-малките калибри се срещат и батареи с повече оръдия (до 12 при 37 мм); в самоходната артилерия са по 4-6 машини).

- батальон - основно тактическо деление, способно да изпълнява самостоятелни бойни задачи. Притежава собствена тилова служба и има известна логистична самостоятелност. Батальонът обединява няколко роти (най-често 2-3) и рота за огнева поддръжка (или пък няколко специализирани взвода за различна бойна поддръжка - противотанкова, противопехотна, инженерна и т.н.). Има собствен щаб. През ПСВ най-често е съставен от 4 линейни роти и взвод за огнева поддръжка (2-3 станочни картечници), както и собствен инженерно-сапьорен взвод или отделение. През ВСВ към това се добавя рота за огнева поддръжка (най-често картечна рота), която обикновено има 6-10 станочни картечници, 2-6 миномета (80+ мм), ПВО картечници и понякога собствени оръдия (например, в съветските стрелкови батальони по щат има по две 45 мм противотанкови оръдия, в японските пехотни батальони има по две 80 м пехотни гаубици).
В бронетанкови войски (и въобще в мобилните сили) батальоните имат сходна организация и най-често имат собствена специализирана поддръжка (да речем, взвод моторизирани сапьори, самоходна артилерия, самоходни ПВО средства и т.н.).
В артилерията батальонът се нарича дивизион.

- полк - обединява няколко батальона, обикновено еднотипни. Най-често между два и четири. Задължително има собствени тилови и административни служби, както и собствен щаб. Числеността зависи от конкретния случай и рода войски, но за пехотата е около 3000-5000 души, вартилерията около 1500-2500 души и т.н. Има собствена артилерия. Полковете съставят структурата на дивизията.

- бригада - Особен тип деление, което присъства само в някои армии и може да има доста различно значение. В някои армии, на практика във всички към началото на миналия век, полковете се обединяват по два в бригади, които на свой ред съставят дивизии. Т.е., те са по същество командно-администартивно обединение на полкове за изпълняване на отделна бойна тактическа задача. В някои армии това деление се запазва и през ВСВ. Пример за това са пехотните дивизии през ПСВ, които са съставени най-често от две пехотни бригади, всяка от които е съставена от по два пехотни полка, артилерийска полева батарея, картечна рота и сапьорна рота. Друг пример са английските дивизии през ВСВ, които по същество запазват тази си структура (например танковите са съставени от няколко бригади различни категории танкове и бригада мотопехота).
Същевременно се наблюдава и още един вид използване на "бригади" - в този случаи можем да ги разглеждаме като "малки" дивизии, т.е., това са съединения*, които изплняват отделна оперативно-тактическа задача, имат собствени тилови служби и снадителни звена (които им дават възможност да се снабдяват директно от корпусните/армейските складове) и обединяват няколко батальона от различни войски.

- дивизия - най-висшата тактическа единица (и също така първата (или втората, ако броим и бригадата) оперативна единица. Изпълнява самостоятелна оперативно-тактическа задача, има самостоятелност по отношени ена снабдяването и логистиката и по идея е/може да бъде снабдена с въоръжение за изпълнение на всякакви бойни задачи. Дивизиите са типови (т.е., пехотни, пехотно-планинсски, танкови и дори артилерийски), но идеята е да са универсални, т.е., да обединяват представители на всички сухопътни войскови родове. Реално тази тенденция се развива от ПС нататък, като постепенно се променя нивото на "комбинираност" на въоръженията и възможностите им (през ВСВ дивизията е първото такова ниво, след това постепенно това става бригадата, полкът, батальонът и в съвременните армии това е ротата).
Обединява няколко разнородни полка, има собствен щаб и служби за управление и администрация на различните войскови родове (пехота, артилерия, сапьорно-инженерно дело и т.н.), има собствен свързочен батальон, както и собствени оперативно-тактически разузнавателни единици. Дори и когато става въпрос за "специализирани" дивизии, по същество има обединение на различни въоръжения и възможности. Например, танковите дивизии с много малко изключения (по-скоро "детски болести", присъщи на развитието) са съставени от един-два танкови полка, един мотопехотен полк, артилерийски моторизиран полк, сапьорен моторизиран батальон, моторизирани ПВО подразделения и т.н. В артилерийските дивизии също така има полкове и дивизиони от всички типове артилерия (ПТО, ПВО, гаубична, далекобойна и т.н.).
Дивизията е общо взето последното армейско деление, което има фиксирана щатна структура (т.е., точно описание за това от какви въоръжения и хора е съставено).
В зависимост от конкретния период и тип дивизия тя може да има численост от 9-10 000 души до 18-20 000 души. Трябва да се има предвид, обаче, че бойната численост (т.е, хората, които са предназначени да се използват в тактическа бойна ситуация) рядко надхвърля 50% от това число. Останалите се занимават с различни обслужващи, тилови и администартивни функции

- корпус - по същество това е вече оперативно, че понякога и административно обединение на няколко дивизии и подсилващи корпусни части (най-често батальони или полкове). Корпусите нямат фиксиран ссътав, т.е., дивизиите между тях могат доста свободно да се обменят, като могат да се променят и типовете им. По същество корпусът е корпусен щаб и съответните служби, които изпълняват административно-управленческите функции по подчинените му дивизии, свързочни подразделения както и някакви корпусни части, които могат да бъдат фиксирани или да се придават в зависимост от случая. Най-често това са артилерийски полкове (тежка артилерия или специализирана - ПВО и ПТО артилерия), инженерни батальони и паркове (например с мостостроително имущество) и понякога танкови батальони.
Най-често корпусите управляват по 2-3 дивизии, но има случаи, когато броят им може да достига и до 7-8 и повече. В някои случаи и армии се създават специализирани корпуси за управление на мобилни сили - например, танкови и моторизирани дивизии.
Числеността на корпуса е много условно понятие, но в стандартният случай, когато обединява 2-3 дивизии, обикновено е между 40 000 и 60 000 души.

- армия - обединява няколко дивизии или корпуси чили дивизии и корупси). Както корпусът нямат фиксирана структура, на практика представлява армейски щаб и съответните служби, свързочни подразделения, ПВО и охранителни подразделения, тилови и логистични подразделения, плюс бойни подразделения за усилване (например, полкове РГК** артилерия, танкови батальони и дори отделни бригади). Числеността може да варира в много широки граници.

- група армии/фронт - обединяват няколко армии за десйтвие на общ театър.

------------------------------------
* в много текстове ще срещнеш понятията "подразделение", "част", "съединение" и "обединение" (понякога в комбинация с "тактическо или "оперативно". Тези понятия нямат фиксирано значение, но все пак има известен ключ за разбирането и използавнето им. С "подразделение" най-често се означават тактическите бойни единици (отделение, взвод, рота, батальон). С "част" се обозначават отделните съставни части на дивизията - т.е., полкове, бригади и самостоятелни батальони (такива, които не влизат в някои полк, а са директно придадени към дивизионният щаб). "Съединение" е дивизия или бригада (когато последната изпълнява функцията на съединение, т.е., съединеява няколко части за общо тактическо изпозване. "Обединение" е корпус, армия и нагоре - обединява няколко съединения за общо използване.

** на много места се среща "РГК" части - това е абревиатура от Резерв на Главното Командване. На практика с това се означават всички части, които се придават на корпуси, армии и гурпи армии за усилването или специализирането им. Т.е., полковете тежка, далекобойна и обсадна артилерия, батальони/полкове тежки танкове, инженерно-сапьорни батальони, бригади и т.н.

[neHCuoHEpa]

Благодаря, за изчерпателния отговор. Доста неще ми се изясниха.

[Han Solo]

Личи си че никой от пишещите не е бил артилерист, или моряк, защото там ги няма тия разделения дето пишете, а има разчет , батарея, дивизион... матрос , старши матрос, мичман...., айде да оставя на знаещите да обясняват ;-) щото тия неща не са от вчера, единтвено Историк се е опитал да направи необходимите уточнения

[dibo]

Личи си че никой от пишещите не е бил артилерист, или моряк, защото там ги няма тия разделения дето пишете, а има разчет , батарея, дивизион... матрос , старши матрос, мичман...., айде да оставя на знаещите да обясняват ;-) щото тия неща не са от вчера, единтвено Историк се е опитал да направи необходимите уточнения

Не съм бил артилерист или моряк, а свързочник-радист (ВОС 131), но мисля си аз, че разчет и дивизион са съветски понятия, въведени у нас след 1945, а човекът си каза изрично, че пита за "за първата и втората СВ". Тогавашните български понятия за разчет и дивизион са съответно оръдие/взвод (разно бива) и отделение, както съм и споменал.

[Han Solo]

Не съм бил артилерист или моряк, а свързочник-радист (ВОС 131), ...........

Аха и аз бях такъв, само че радиотелеграфист, но в артилерийски полк... колко знака правеше на минута щото аз не бах много добър.... а за разделението в артилерията, не съм много сигурен от кога са, защото не забравяй че българската армия след освобождението от турско робство /османско присъствие/ е градена по руски образец

[dibo]

Аха и аз бях такъв, само че радиотелеграфист, но в артилерийски полк... колко знака правеше на минута щото аз не бах много добър.... а за разделението в артилерията, не съм много сигурен от кога са, защото не забравяй че българската армия след освобождението от турско робство /османско присъствие/ е градена по руски образец

II клас имам - т.е. 80 знака в минута. Имаше колеги, които правеха по 100. Но при три месеца школа нямаше как да вземем I клас.
За разделението в артилерията съм сигурен, че в българската до 1945 е била такова.

[gollum]

Личи си че никой от пишещите не е бил артилерист

Всъщност ако ми погледнеш поста, ще забележиш, че съм дал уточненията за рота/батарея и батальон/дивизион .

[ISTORIK]

Аз бях, както и по-горе уточних, метеоролог към РВ и А (Ракетни войски и Артилерия) с ВОС - 53.

Служех в АДРУ (Артилерийски дивизион за разузнаване и управление) и в БРУ (Батарея за разузнаване и управление).

Не считам себе си за артилерист, поради причина на факта, че не съм се доближавал до оръдие и не съм виждал дима, излизащ от дулата на оръдията.

Разбира се, стрелял съм с АК 47, но това - в рамките на допустимото за поделение от ранга на моите две поделения - в Пловдив и в Димитровград - части от Втора Българска Армия.

Моите задължения като специалист бяха да изготвям метеорологичен бюлетин - за определен времеви норматив и - да бъде верен. Изчислявал съм данните чак до 8 километра височина. Това е почти височината на връх Еверест - 8850 м. Напоследък, върхът е "порастнал" с 2 метра!

[BAGA_TUR]

Служех в АДРУ (Артилерийски дивизион за разузнаване и управление) и в БРУ (Батарея за разузнаване и управление).

А!!.. Поздравления, колега! :tup:
Аз бях артилерийски разузнавач, и са ми давали да управлявам огъня на оръдията.. От три километра разцепвах дърво с пряко попадение!!..

.