Научна разходка из света на боеприпасите
Росен БОСЕВ
вестник "Капитал"
Светът на боеприпасите е една от онези опасни, но същевременно силно привличащи интереса на хората области. За разлика от отровните гъби, фалшивите банкноти или кавър песните, фактът, че си ги опознал добре и си способен да различаваш отделните видове, в никакъв случай не ти дава дори и минимална гаранция за сигурност. В днешно време, за да познаваш напълно амунициите, не е достатъчно само да си служил войник. Това е област, която надхвърля курсовия план на всяко ШЗО. За да придобиете минимална представа за амунициите, без да се налага да сте доц. д-р по физическите науки, може да прочетете следващите редове, посветени на амунициите.
Патронът се състои от гилза, капсул, барутен заряд и куршум.
Различните видове куршуми могат да бъдат групирани по много начини. Когато става дума за начина, по който целта трябва да бъде поразена, можем да различим три основни вида.
Първата група куршуми се използва, когато е необходима изключителна прецизност на изстрела (състезания по стрелба). За къси разстояния (до 50 метра) аеродинамиката не е значителна и те не развиват голяма скорост. Куршумът е балансиран и траекторията му е стабилна. Когато мишената е на по-далечно разстояние, се използват специално създадени за целта куршуми, чийто център на тежестта е изместен назад от центъра на налягане. По този начин проектилът може да лети по-дълго и също така е по-издръжлив на насрещния вятър. Това са куршумите MatchKing, които са с кух връх. Този вид не е най-добрият избор при стрелба срещу живи мишени - по никакъв начин не може да се предскаже какво ще се случи с куршума, когато влезе в контакт с тялото на целта - не е ясно дали ще се разпръсне, завърти или (както най-често се случва) ще направи голяма по диаметър, но плитка рана. Този тип амуниции се използва от снайперистите на американските военноморски и военновъздушни сили (патроните Mk 262 Mod 0), както и от натовските военни (7.62х51 мм NATO - M852 Match).
Втората група куршуми е предназначена за максимално проникване в мишената. Те се използват срещу бронирани цели. Този тип амуниции са създадени така, че да не се деформират след контакта с мишената. За целта предната част на куршума (която е изработена от олово) е изцяло покрита с по-твърд метал - мед или месинг. Когато мишената е силно защитена, покритието се прави от по-твърд метал като стомана. Бронебойните куршуми, които са предназначени за малките военни оръжия, са направени от стомана, която е облечена с медна ризница.
До употребата на последната група куршуми се прибягва в случаите, когато се търси възможно най-значителното нараняване на живата мишена. Те се използват при ловуването на хора и животни. Използването им за военни цели е забранено от Хагската конвенция (а за стрелба по хора - от всички възможни закони). Когато достигнат целта си, площта им се увеличава, като по този начин се ограничава и степента им на проникване. Търсеният ефект при този вид разпръскващ се куршум е по-голямата пробойна, която причинява на жертвата. Това от своя страна е свързано с по-значително разкъсване на тъкани. Голяма част от амунициите от този тип са създадени така, че да не излизат от другата страна на жертвата. Боеприпасите, при които крехкостта на куршума е търсен ефект, също попадат в тази категория. Те са изградени от множество малки парчета, които са слабо свързани помежду си. При контакт с мишената те се разпръскват и причиняват сериозни наранявания.
Патроните имат най-различни характеристики - калибър, начална скорост, форма, маса, качество и количество на барутния заряд и т.н. Формата на върха на куршума (остър или тъп) се отразява върху обтекаемостта и съпротивлението с въздуха. Островръхите куршуми се използват при оръжията, които имат по-голям обсег. Куршумите с тъп връх се използват, когато мишената е разположена по-близко, и затова са по-популярни при пистолетите.
Под
Калибър
се разбира външният диаметър на куршума и диаметърът на канала на оръжието, които би трябвало да са (почти) еднакви - .40-калибров пистолет Smith & Wesson не може да стреля с .22-калибров патрон. Понякога понятието има и друго значение. Ефективната дължина на цевта - от задната част до дулото, се разделя на диаметъра на дулото и по този начин се получава дадена стойност. Съществува разлика между мерните единици, с които се обозначава калибърът на оръжието. В Европа се използват милиметри (5.6, 6.35, 7, 7.62 и т.н.) докато в Северна Америка се използва дробната част на инча (.44, .32 и т.н.). Към диаметъра на куршума много често се съобщава и дължина на патрона, както и производителят на оръжието (9x17 mm, 9 mm Browning Short, 9x23 mm Largo, 7.63 x 25 mm Mauser, 7.62x25 mm TT и т.н.). Например 7.62х51 милиметра означава куршум с диаметър 7.62 милиметра и дължина 51 милиметра. Други важни характеристики освен калибъра са също така теглото на куршума, вероятната скорост, която може да развие, и видът на капсула. Калибърът на една амуниция далеч не е характеристиката, която ще даде силата и поразяваща способност на куршума. Съществуват много примери за еднакви по калибър боеприпаси, които обаче имат коренно различна пробивна сила. Формата, теглото и материалът, от който е направен куршумът, определят вида му и имат пряко влияние върху скоростта, с която той лети, както и поразяващата му сила.
Днес съществува много голямо изобилие от различни по дължина и диаметър патрони, които са предназначени съответно за различни видове и калибри огнестрелни оръжия. Трудно някоя амуниция може да бъде определена като оптимална и подходяща за всички цели. Специалисти в областта, пожелали анонимност, смятат, че калибър 7.62 милиметра е най-предпочитаният от убийците. Степента на проникване на тези куршуми е значителна, а при контакт с твърд предмет няма опасност от промяна на траекторията. 7.62х51 милиметра е стандартният калибър за пушките със снайпер, които се използват от НАТО. Той навлиза през 50-те години на миналия век, но днес отчасти е заменен от 0.30-60 (приблизително 7.7 мм, използва се при полуавтоматичната пушка M1 Garand). Съществува теория, че амунициите 7.62х39 мм ( Калашников - АК-47) са най-често използваните в историята на огнестрелното оръжие.
Някои от най-известните типове куршуми:
- AP (Armor Piercing) - бронебоен куршум, който е направен от твърд материал. Има остър връх, които много често е покрит с тънък слой (метална ризница), изработен от метал - олово и/или друг. Това покритие има за цел да предпази цевта на оръжието от твърдия куршум.
- FMJ (Ful· Meta· Jacket) - облечен с метална (месингова, медна или стоманена ) ризница куршум. Този тип амуниция е най-често използваният в наши дни. Има голямя пробивна мощност и не претърпява деформация.
- JSP (Jacketed Soft Point) - облечен куршум с мек връх. Той е разработен в края на XVIII век в арсенала, разположен в градчето Дум Дум, Индия. Това е разновидност на FMJ, но с тази разлика, че ризницата не покрива върховата част на куршума. При това положение при контакт с целта оловният връх се деформира и нанася по-голямо поражение.
- JHP (Jacketed Hollow Point) - разновидност на JSP, но с дупка на носа на куршума. При този тип куршуми деформирането настъпва по-бързо, а диаметърът на разпръскването е много по-голям. Пре*димството на този тип куршуми е, че след проникването им в тялото на жертвата много рядко успява да го пробие и да излезе от другата страна. Поради тази причина този тип куршуми се използват при акциите, които имат за цел освобождаването на заложници. Вариация на този вид куршуми е SJHP (Semi Jacketed Hollow Point).
- Glaser Safety Slug - създаден в средата на 70-те години. Има много тънка обвивка и е изграден от оловни късове. При контакта куршумът се чупи по фабрично направените цепнатини по ризницата. По този начин цялата сила на куршума се разпръсква. Удобен е при близка стрелба срещу незащитени мишени. Дизайнът на куршума предизвиква значителни поражения.
- ТHV (Tres Haute Vitesse - фр.) - високоскоростен куршум. Има изострен връх, който в долната си част рязко се разширява. Проникващата способност на този вид куршуми е малка.
- LRN (Lead Round Nose) - куршум с мек връх, който е изработен от олово.
- WC (Wadcutter) - куршум с плосък връх (от олово), специално изработен за стрелба по хартиени и близко разположени мишени. Използва се за стрелкови състезания. Благодарение на плоския си връх куршумът остава много ясна следа върху мишената.
- Teflon coated bullet - куршум, който е облечен с тефлон. Благодарение на покритието си той може да прониква през повече от 18 слоя кевлар.
- Стоп патрони - това е амуниция, която се използва, когато не се търси ликвидация на мишената. Вместо куршум в патрона има торбичка с оловни (или пластмасови) сачми. Все пак стоп патроните могат да причинят смъртоносно нараняване, в случай че се стреля на близко разположена цел.
- Халосни патрони (blank bullet) - представляват амуниция без куршум, т.е. възпламеняването предизвиква единствено звукова и светлинна имитация на изстрел.
С какви куршуми се убиват хора по света и у нас?
- Турчинът Али Агджа се опитва да убие главата на Римокатолическата църква Йоан Павел II на 13 май 1981 в Рим. Единственият изстрел, които произвежда, по данни на италианската полиция е от 7.65 мм пистолет Берета .
- Защитникът на граждански права Мартин Лутър Кинг е застрелян на 4 април 1968 г. с ловна пушка Remington .30-06 в Мемфис.
- Американският президент Джон Кенеди е застрелян с три куршума калибър 6.5 x 52 mm на 22 ноември 1963 г. в Далас.
- Фронтменът на Бийтълс Джон Ленън е убит от Марк Чапман на 8 декември 1980 г. в Манхатън . Чапман възпроизвежда 5 изстрела, като използва за целта и .38-калибров револвер Charter Arms
- Сръбският паравоенен лидер Желко Ражнятович-Аркан е убит на 15 януари 2000 г. във фоайето на белградския хотел Интерконтинентал . Убиецът му - 23-годишният Доброслав Гарлич, стреля 3 пъти с пистолет CZ 99, който използва патрони 9 x 19 mm Luger.
Мишените в роден контекст не са чак толкова известни, но все пак остават търсени. Любопитно е също, че за почти нито един от тях няма заловен и осъден извършител.
- Стефан Мирославов-Крушата е застрелян в движение на 4 септември 1993 г. по пътя Ловеч - София. На местопрестъплението са намерени четири гилзи от 7.62 мм патрон.
- На 2 октомври 1996 г. бившият министър-председател Андрей Луканов е застрелян с четири куршума, възпроизведени от 9 мм оръжие, което е намерено по-късно. Това е пистолет със заглушител, сглобен от части на Макаров и картечен пистолет Заги .
- Три са куршумите, които отнемат живота на собственика на застрахователната компания ВИС-2 Васил Илиев. Това става на 25 април 1995 г. в столичния квартал Емил Марков . За целта е използван 9 мм картечен пистолет Заги .
- Дмитрий Минев - Димата Руснака е застрелян на 21 октомври 2004 г. на булевард Витоша с един куршум в областта на сърцето. По непотвърдена информация е използвана полуавтоматична малокалибрена пушка ЧЗ, оборудвана със снайпер.
- Президентът на Мултигруп Илия Павлов е застрелян на 7 март 2003 г. в София с един изстрел, които е произведен от 7.62 мм карабина Щайер .
- Бизнесменът Филип Найденов-Фатик е убит от 9 куршума на столичния булевард България . По него е стреляно с десантен модел на Калашников , калибър 7.62 мм. На местопрестъплението са открити близо 37 гилзи.
вестник "Капитал"
Светът на боеприпасите е една от онези опасни, но същевременно силно привличащи интереса на хората области. За разлика от отровните гъби, фалшивите банкноти или кавър песните, фактът, че си ги опознал добре и си способен да различаваш отделните видове, в никакъв случай не ти дава дори и минимална гаранция за сигурност. В днешно време, за да познаваш напълно амунициите, не е достатъчно само да си служил войник. Това е област, която надхвърля курсовия план на всяко ШЗО. За да придобиете минимална представа за амунициите, без да се налага да сте доц. д-р по физическите науки, може да прочетете следващите редове, посветени на амунициите.
Патронът се състои от гилза, капсул, барутен заряд и куршум.
Различните видове куршуми могат да бъдат групирани по много начини. Когато става дума за начина, по който целта трябва да бъде поразена, можем да различим три основни вида.
Първата група куршуми се използва, когато е необходима изключителна прецизност на изстрела (състезания по стрелба). За къси разстояния (до 50 метра) аеродинамиката не е значителна и те не развиват голяма скорост. Куршумът е балансиран и траекторията му е стабилна. Когато мишената е на по-далечно разстояние, се използват специално създадени за целта куршуми, чийто център на тежестта е изместен назад от центъра на налягане. По този начин проектилът може да лети по-дълго и също така е по-издръжлив на насрещния вятър. Това са куршумите MatchKing, които са с кух връх. Този вид не е най-добрият избор при стрелба срещу живи мишени - по никакъв начин не може да се предскаже какво ще се случи с куршума, когато влезе в контакт с тялото на целта - не е ясно дали ще се разпръсне, завърти или (както най-често се случва) ще направи голяма по диаметър, но плитка рана. Този тип амуниции се използва от снайперистите на американските военноморски и военновъздушни сили (патроните Mk 262 Mod 0), както и от натовските военни (7.62х51 мм NATO - M852 Match).
Втората група куршуми е предназначена за максимално проникване в мишената. Те се използват срещу бронирани цели. Този тип амуниции са създадени така, че да не се деформират след контакта с мишената. За целта предната част на куршума (която е изработена от олово) е изцяло покрита с по-твърд метал - мед или месинг. Когато мишената е силно защитена, покритието се прави от по-твърд метал като стомана. Бронебойните куршуми, които са предназначени за малките военни оръжия, са направени от стомана, която е облечена с медна ризница.
До употребата на последната група куршуми се прибягва в случаите, когато се търси възможно най-значителното нараняване на живата мишена. Те се използват при ловуването на хора и животни. Използването им за военни цели е забранено от Хагската конвенция (а за стрелба по хора - от всички възможни закони). Когато достигнат целта си, площта им се увеличава, като по този начин се ограничава и степента им на проникване. Търсеният ефект при този вид разпръскващ се куршум е по-голямата пробойна, която причинява на жертвата. Това от своя страна е свързано с по-значително разкъсване на тъкани. Голяма част от амунициите от този тип са създадени така, че да не излизат от другата страна на жертвата. Боеприпасите, при които крехкостта на куршума е търсен ефект, също попадат в тази категория. Те са изградени от множество малки парчета, които са слабо свързани помежду си. При контакт с мишената те се разпръскват и причиняват сериозни наранявания.
Патроните имат най-различни характеристики - калибър, начална скорост, форма, маса, качество и количество на барутния заряд и т.н. Формата на върха на куршума (остър или тъп) се отразява върху обтекаемостта и съпротивлението с въздуха. Островръхите куршуми се използват при оръжията, които имат по-голям обсег. Куршумите с тъп връх се използват, когато мишената е разположена по-близко, и затова са по-популярни при пистолетите.
Под
Калибър
се разбира външният диаметър на куршума и диаметърът на канала на оръжието, които би трябвало да са (почти) еднакви - .40-калибров пистолет Smith & Wesson не може да стреля с .22-калибров патрон. Понякога понятието има и друго значение. Ефективната дължина на цевта - от задната част до дулото, се разделя на диаметъра на дулото и по този начин се получава дадена стойност. Съществува разлика между мерните единици, с които се обозначава калибърът на оръжието. В Европа се използват милиметри (5.6, 6.35, 7, 7.62 и т.н.) докато в Северна Америка се използва дробната част на инча (.44, .32 и т.н.). Към диаметъра на куршума много често се съобщава и дължина на патрона, както и производителят на оръжието (9x17 mm, 9 mm Browning Short, 9x23 mm Largo, 7.63 x 25 mm Mauser, 7.62x25 mm TT и т.н.). Например 7.62х51 милиметра означава куршум с диаметър 7.62 милиметра и дължина 51 милиметра. Други важни характеристики освен калибъра са също така теглото на куршума, вероятната скорост, която може да развие, и видът на капсула. Калибърът на една амуниция далеч не е характеристиката, която ще даде силата и поразяваща способност на куршума. Съществуват много примери за еднакви по калибър боеприпаси, които обаче имат коренно различна пробивна сила. Формата, теглото и материалът, от който е направен куршумът, определят вида му и имат пряко влияние върху скоростта, с която той лети, както и поразяващата му сила.
Днес съществува много голямо изобилие от различни по дължина и диаметър патрони, които са предназначени съответно за различни видове и калибри огнестрелни оръжия. Трудно някоя амуниция може да бъде определена като оптимална и подходяща за всички цели. Специалисти в областта, пожелали анонимност, смятат, че калибър 7.62 милиметра е най-предпочитаният от убийците. Степента на проникване на тези куршуми е значителна, а при контакт с твърд предмет няма опасност от промяна на траекторията. 7.62х51 милиметра е стандартният калибър за пушките със снайпер, които се използват от НАТО. Той навлиза през 50-те години на миналия век, но днес отчасти е заменен от 0.30-60 (приблизително 7.7 мм, използва се при полуавтоматичната пушка M1 Garand). Съществува теория, че амунициите 7.62х39 мм ( Калашников - АК-47) са най-често използваните в историята на огнестрелното оръжие.
Някои от най-известните типове куршуми:
- AP (Armor Piercing) - бронебоен куршум, който е направен от твърд материал. Има остър връх, които много често е покрит с тънък слой (метална ризница), изработен от метал - олово и/или друг. Това покритие има за цел да предпази цевта на оръжието от твърдия куршум.
- FMJ (Ful· Meta· Jacket) - облечен с метална (месингова, медна или стоманена ) ризница куршум. Този тип амуниция е най-често използваният в наши дни. Има голямя пробивна мощност и не претърпява деформация.
- JSP (Jacketed Soft Point) - облечен куршум с мек връх. Той е разработен в края на XVIII век в арсенала, разположен в градчето Дум Дум, Индия. Това е разновидност на FMJ, но с тази разлика, че ризницата не покрива върховата част на куршума. При това положение при контакт с целта оловният връх се деформира и нанася по-голямо поражение.
- JHP (Jacketed Hollow Point) - разновидност на JSP, но с дупка на носа на куршума. При този тип куршуми деформирането настъпва по-бързо, а диаметърът на разпръскването е много по-голям. Пре*димството на този тип куршуми е, че след проникването им в тялото на жертвата много рядко успява да го пробие и да излезе от другата страна. Поради тази причина този тип куршуми се използват при акциите, които имат за цел освобождаването на заложници. Вариация на този вид куршуми е SJHP (Semi Jacketed Hollow Point).
- Glaser Safety Slug - създаден в средата на 70-те години. Има много тънка обвивка и е изграден от оловни късове. При контакта куршумът се чупи по фабрично направените цепнатини по ризницата. По този начин цялата сила на куршума се разпръсква. Удобен е при близка стрелба срещу незащитени мишени. Дизайнът на куршума предизвиква значителни поражения.
- ТHV (Tres Haute Vitesse - фр.) - високоскоростен куршум. Има изострен връх, който в долната си част рязко се разширява. Проникващата способност на този вид куршуми е малка.
- LRN (Lead Round Nose) - куршум с мек връх, който е изработен от олово.
- WC (Wadcutter) - куршум с плосък връх (от олово), специално изработен за стрелба по хартиени и близко разположени мишени. Използва се за стрелкови състезания. Благодарение на плоския си връх куршумът остава много ясна следа върху мишената.
- Teflon coated bullet - куршум, който е облечен с тефлон. Благодарение на покритието си той може да прониква през повече от 18 слоя кевлар.
- Стоп патрони - това е амуниция, която се използва, когато не се търси ликвидация на мишената. Вместо куршум в патрона има торбичка с оловни (или пластмасови) сачми. Все пак стоп патроните могат да причинят смъртоносно нараняване, в случай че се стреля на близко разположена цел.
- Халосни патрони (blank bullet) - представляват амуниция без куршум, т.е. възпламеняването предизвиква единствено звукова и светлинна имитация на изстрел.
С какви куршуми се убиват хора по света и у нас?
- Турчинът Али Агджа се опитва да убие главата на Римокатолическата църква Йоан Павел II на 13 май 1981 в Рим. Единственият изстрел, които произвежда, по данни на италианската полиция е от 7.65 мм пистолет Берета .
- Защитникът на граждански права Мартин Лутър Кинг е застрелян на 4 април 1968 г. с ловна пушка Remington .30-06 в Мемфис.
- Американският президент Джон Кенеди е застрелян с три куршума калибър 6.5 x 52 mm на 22 ноември 1963 г. в Далас.
- Фронтменът на Бийтълс Джон Ленън е убит от Марк Чапман на 8 декември 1980 г. в Манхатън . Чапман възпроизвежда 5 изстрела, като използва за целта и .38-калибров револвер Charter Arms
- Сръбският паравоенен лидер Желко Ражнятович-Аркан е убит на 15 януари 2000 г. във фоайето на белградския хотел Интерконтинентал . Убиецът му - 23-годишният Доброслав Гарлич, стреля 3 пъти с пистолет CZ 99, който използва патрони 9 x 19 mm Luger.
Мишените в роден контекст не са чак толкова известни, но все пак остават търсени. Любопитно е също, че за почти нито един от тях няма заловен и осъден извършител.
- Стефан Мирославов-Крушата е застрелян в движение на 4 септември 1993 г. по пътя Ловеч - София. На местопрестъплението са намерени четири гилзи от 7.62 мм патрон.
- На 2 октомври 1996 г. бившият министър-председател Андрей Луканов е застрелян с четири куршума, възпроизведени от 9 мм оръжие, което е намерено по-късно. Това е пистолет със заглушител, сглобен от части на Макаров и картечен пистолет Заги .
- Три са куршумите, които отнемат живота на собственика на застрахователната компания ВИС-2 Васил Илиев. Това става на 25 април 1995 г. в столичния квартал Емил Марков . За целта е използван 9 мм картечен пистолет Заги .
- Дмитрий Минев - Димата Руснака е застрелян на 21 октомври 2004 г. на булевард Витоша с един куршум в областта на сърцето. По непотвърдена информация е използвана полуавтоматична малокалибрена пушка ЧЗ, оборудвана със снайпер.
- Президентът на Мултигруп Илия Павлов е застрелян на 7 март 2003 г. в София с един изстрел, които е произведен от 7.62 мм карабина Щайер .
- Бизнесменът Филип Найденов-Фатик е убит от 9 куршума на столичния булевард България . По него е стреляно с десантен модел на Калашников , калибър 7.62 мм. На местопрестъплението са открити близо 37 гилзи.
. За там са понятия, употребявани неправилно покрай английския език и компютърните игри, като "амуниция", "морал" и прочее.
Comment