Официална тема за загадки и тестове

[gollum]

Уви, не ми остава време активно да участвам в тази забавна част на форума, но впрочем за задаване на въпроси винаги се изисква по-малко време, отколкото за отговарянето на тях . Инак идеята е много добра, защото популяризира различни слабо познати машини.

Моята викторинка е артилерийска, защото това е типът въоръжение, от който най-много се интересувам. И така, първо картинките.

* Първа загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz001.jpg

Слабо познато оръдие, може да се брои като трудно

---


* Втора загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz002.jpg

Добре познато оръдие, по-скоро лесно за отгатване

---

* Трета загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz003.jpg

Отново по-слабо познато оръдие, дори по-трудно от първото

---

* Четвърта загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz004.jpg

Едно много известно оръдие - лесно за познаване

---

* Пета загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz005.jpg

Също известна артилерийска система, макар и не сама по себе си

---

* Шеста загадка:

http://www.boinaslava.net/~gollum/quiz/quiz006.jpg

Отново сравнително слабо познато оръдие - трудно за познаване

---


Успех на всички, които биха се пробвали в отгатването

[Imperial]

Артилерийския тест на gollum е добро начало на регламентираните загадки. Както колегата von Danitz предложи, за да се избегне хаосът в тази ( и бъдещи такива ) тема, който както виждате е повсеместен в момента, ще се спазва следната процедура:

1. Загадките ще са практически цели тестове с по няколко въпроса, въобще не е задължително да са само картинки, даже по-интересно ще бъде ако си има и текстови въпроси

2. Загадките ще са активни по една наведнъж

3. Отговорите ще се пращат на автора като времето е 24ч от постването на загадката

4. Награди.. ми не сме решили, но предполагам като се появят някой ден форумни медали ще има и такива


В момента, заради тва че всички бързат да си пуснат загадките, има две неща:

три машини на dragunov за идентификация

артилерийски идентификационен тест на gollum

Parabellum е заявил следващия тест. След като минат тия двата, ще постнем неговия (предполагам утре вечер).

Гоги мисля също беше заявил един, така че след това ще е той.

И така по ред на заявките.

който не е съгласен, да си поства негова си тема, но тази ще е официалната, така да се каже.

[Parabellum]

Аааааааааа такива да ги нямаме. Тази тема ще си остане. Друга няма да има. И без това всеки ден влизам тук само за два часа и после си лягам.
Така че предлагам само една част със загадки.
Утре моята главоблъсканица е на ход

[Gaden Gogi]

Хм, няма споменда съм заявявал нещо, но щом казваш ще се напна. Върти ми се нещо из главата, нещо текстово, нещо стимулиращо към четене не морски книжки. Ама ще видим. Иначе изгъзени самолети бол.

[dragunov]

момчета,кога ще мога да пусна две загадки убиец? :?

[Imperial]

значи редът за сега е
Парабелум (днес по-късно?)
Гоги
Хартман
Драгунов

[Sir Gray]

Re: Friedrich II

А отговорите тука или на автора? По-интересно ще е да е тука, пък и по-полезно - все ще забърше човек нещо от знанията на другите
Та предлагам - да има само една актуална загадка, която да се обсъжда до пълното и решаване
- заявките за нови загадки да се пращат на един от модераторите чрез ЛС, който да допълва списъка на Империал.

[Imperial]

ами аз предложих отговорите по ЛС на автора, а примерно след изтичане на основния срок (24ч), да се дадат точките и да се обсъди загадката - неотгатнати неща и др.

[Imperial]

ъъ, ами минаха 24ч от gollum-овата загадка, резултати ще има ли?...

[Parabellum]

Айде тогава моята загадка ще си я пусна утре.
Тъкмо ще я обмисля по-добре

[gollum]

Ами резултатите са, че хората тук явно или не разбират от артилерия, или не се интересуват от подобен род загадки. Срамота, ама какво да се прави.
До момента съм получил отговор само от Империал и той позна три от показаните шест оръдия. Ако друг няма да се пробва, кажете и ще дам отговорите.

[Bottary]

Ne mislite li che prawite neshtata ... hm ... slojni i horata shte zagubiat interes ... a towa s LS za men e pylna glupost ... wse pak zagadkite sa za da se obsyjdat i horata da mogat da nauchat neshto ... pone az taka gi prieh w nachaloto .. no Wie znaete po dobre ot men predpolagam

[Imperial]

е, ами,

1. ако наистина няма никакъв интерес към такива тестове/загадки, то ще се види и просто няма да се правят

2. споменах по-горе никой да не се чувства обвързан с нищо, който иска може да си кара без правила в собствени теми. Вече дали никой няма да прояви инициатива, това не зависи от мен.

[Gaden Gogi]

Е аз от оръдия много не разбирам, пък от допотопни съвсем, само британското го знам.....абе не разбирам не разбирам амаи това което съм си наумил също беше за оръдия. А иначе има следните предложения:
1. Загадките да са само по една.
2.Да се обсъждат във форума.
3. След решаването на загадката, този който я е поставил или този познал отговора да пише кратъ (желателно дълъг) доклад какво е нещото и кратка история, смятм че именно така ще се получиобразователният елемент, а ето примерно за бетонният линкор (така е нарична онзи форт) пъуснаха линка и толкова, а нещото е доста интересно.

[gollum]

Както се казва, дойде моментът на истината , сиреч времето да се обяви резултаът от артиелрийската викторина и да се повдигне булото (доста поокъсано и изпапкано от молците) на тайната, покриващо изнесените за разглеждане произведения на артилерийското изкуство.

Първата снимка представя едно донякъде типично за времето - края на Х²Х, началото на ХХ век, оръдие. Става въпрос за САЩианско 3 инчово (76,2 мм) полево оръдие, модел 1902 г.
Това е първото оръдие в САЩ, което има механична система за компенсиране на отката и което има ефикасен затвор за зареждане. На практика, това е модерно оръдие по стандартите от преди ПСВ. Транспортира се от конен впряг и има малък защитен щит (който ясно указва на полевата му роля - основно като средство за директна огнева поддръжка). Общо са произведени около 540 бройки.
Скорострелността му достига 10 изстрела в минута (няки източници посочват дори 20, което е много съмнително), което е много впечатляващо на фона на 4-те изстрела на неговите предшественици.
Оръдието е извадено от производство през 1916 г., когато е заменено от френското 75 мм полево оръдие модел 1897 г., което е приозвеждано по лиценз в САЩ и с което са екипирани сащианските дивизии, везли участие във конфликта.

* * *

На втората снимка се вижда отново сащианско оръдие, но този път от по-късно време - става въпрос за 57 мм противотанково оръдие М-1 (някои го объркаха, доколкото е коректно да се каже така, с британското 6 паундово полево оръдие).
Всъщност, двете оръдия са почти идентични, такаче подобна грешка е напълно разбираема. Причините за това са следните - оригинално оръдието е разработено във Великобритания през 1938-39 г., като идеята е то да замени и допълни намиращото се на въоръжение 2 паундово оръдие (както като противотанково, така и като танково). Но реалното производство започва през декември 1941 г. във Великобритания и върви с бавни темпове. Още преди това британската армия помества поръчка за производство на оръдието в САЩ, където то е прието и от сащианската армия. Но сащианското оръдие е малко по-различно (разликите са предимно технически и са свързани с различните производствени и армейски стандарти), като най-съществените разлики са две - зокато оригиналното британско оръдие е с дължина на цевта 43 калибъра, то сащинаското е с 50 калибъра. Съответно, сащианското е с 80 кг по-тежко. Втората разлика е, че британците разглеждат своето оръдие като полево и в този смисъл - пехотно. ЗАтова за него се призвежда и осколъчен снаряд, който достатъчно успешно може да се използва при директен обстрел на малки площни цели като разчети на полеви/противотанкови оръдия, картечни разчети и малки групи открито разположена пехота. Докато сащианското оръдие има в арсенала си само противотанкови боеприпаси.
Самото оръдие е оценявано различно, но общо взето, често оценките на пехотинците са негативни (макар да изтъкват несъмненото му огнево предимство пред 37 мм противотанково оръдие).
Основните изтъквани проблеми са свързани с масата му, както и със силният звук от изстрела (и не малък откат) - първият е особено опъсен, тъй като лесно издава позицията на оръдието.
МОщността му е напълно достатъчна за справяне със станадртните немски танкове, но се оказва съвсем недостатъчна за второто поколение немски танкове. Въпреки това, 57 мм оръдие си остава основото противотанково средство на сащианската (и често набританската, макари тя да е облагодетелствана със 17 паундовото полево оръдие) пехота.
Реалната му скоростленост при добри усолвия е била около 8 изстрела в минута.
По-късно в САЩ по време на ВСВ разработват още три модификации, акто последната - М4 има дулна спирачка, която решава част от проблемите (макар че не и този съврзан с демаскирането при стрелба).
Като цяло оръдието е прилично и макар несъмнено да отстъпва на съветското 57 мм (но пък е по-евтино от него), върши работа.
Интересното е, че британскит 6 паундови оръдия, са предавани както на сащианската армия, така и на съветската по ленд-лиза, като и в двете са се използвали достатъчно интензивно.

* * *

Третата снимка ни разкрива едно древно оръдие - това е японското 70 мм полево оръдие, модел 1883 г. Това е първото оръдие разработено и произвеждано в Япония. Дизайнът и организацията на поризводството са организирани с италианска помощ, като проектът е започнат през 1880 г. Поради това, че по онова време стоманата е тъврде скъпа, цевите на оръдията са правени от бронз.
Самото оръдие е основата на японската артилерия през Японо-Китайската война от 1894-95 г. и все още се използва през Японо-Руската война от 1905 г. (макар и във второстепенни роли), след която е свалено от въоръжение.
Това е класическо полево оръдие от втората половина на Х²Х век, предназначено за водене основно на директен огън (вертикалната наводка достига 19 градуса) за подкрепа на своята пехота (най-често зад или от редовете на пехотата). Масата му достига 690 кг, реалният му калибър е 75 мм (дължина на цевта 23,7 калибъра). Началната скорост на снаряда е прилична за този тип оръдие - 422 м/с, а обсегът му - още по-добър - 5 км (макар на него точността да е ниска). Масата на снаряда е 4200 гр.
Като цяло оръдието не е особено забележително, още повече, че в хода на Руско-Японската война става напълно очевидно, че времето на полевата артилерия, оптимизирана за директен огън, отминава.

* * *

На четвъртата снимка може да се разгледа най-прочутото сред шестте оръдейни системи - за нея са писани балади и песни, и въобще - всячески е прославяно това оръдие. ДА не говорим, че почти изцяло върху него се гради и част от доктрината на Френската армия от ПСВ - става въпрос за прословутата френска 75-милиметровка или полево оръдие с калибър 75 мм модел 1897 г.
Това оръде е създадено и произвеждано в арсеналите на град Бурже, като основната му характерна особеност е оригиналната хидропневматична дулна спирачка, която абсорбира цялата сила на отката, което означава, че това оръдие (общо взето уникално за времето си), не трябва да се връща обратно или препозицинориа след всеки изстрел. Сред важните му черти е и модерния затвор - вкупом тези две особености му позволяват да поддържа почти невероятната скоростленост от 20 изстрела в минута (или един изстрел на всеки 3 секунди).
Оръдието се счита за шедьовър и най-модерното за времето си. Единственият му недостатък е сравнително малкият калибър (за ролята, която изпълнява) и малките му възможности при воденето на индиректен огън (възвишението му достига около 30 градуса).
Френската артиелрийска доктрина се опира изцяло на това оръдие, като серазчита малката му маса да не затруднява френската пехота пир нейното бързо напредване, а скоростлеността му да подавя всяка съпротива на врага и най-вече да компенсира ефекта на вражеската тежка артилерия. Поради това тези оръдия съставят цялата френска дивизионна артилерия към началото на ПСВ (а и част от корпусната).
В реална обстановка се оказва, че снарядите му нямат нужната ефективност срещу полеви укрепления, но за сметка на това интензивният му огън и най-вече тежките шрапнелни гранати се оказват във висша степен ефективни по време на маневреният период на войната - напълно достатъчни да спрат напредването на немската пехота и да подавят и унищожат немската полева артилерия (която тогава все още се разполага най-често на открито в строя на пехотата).
Самото оърдие има дължина на цевта в калибри 36,3, маса 1143 кг (по-малка от тази на 57 мм противотанкови оръдия от ВСВ, например) и впечатляващия обсег от 9 км (никоя от гаубиците и корпусните оръдия от ПСВ нямат по-голям обсег). Стандартният фугасен снаряд има маса 5200 грама, докато шрапнелната граната (най-(есто използавния боеприпас) 7200 грама.
В началото на ПСВ на въоръжение има 4000 такива оръдия, до края на войната се поризвеждат още 17 000. ТОва оръдие се използав и в армията на САЩ през този период.

Интересно е, че това оръдие остава на въоръжение и по време на ВСВ (след модернизация през 1938-1939 г.), като успешно се използва като пехотно и противотанково оръдие от французите, а след капитулацията и от Германия - както сред второстепенни части на Вермахта, така и сред съюзниците. Бронепробивните му качества са прилични, макар и вече не впематляващи към този период, но за сметка на това феноменалната му скорострелност (съчетана с достатъчно мощни за калибъра фугасно-осколъчни боеприпаси), позволява да бъде използвано като ефективно противопехотно оръжие.

* * *

На петата снимка се вижда едно много интересно оръжие, което навея на някои мисли за века на Просвещението - честно казано и на мен ми напомня за пиратските времена, макар всъщност да представлява оръжие на миналия век. При това, предшестевник на цял артилерийски клас. Става въпрос за 9 см немска гранатохвъргачка или по-точно - "окопна мортира". КЪм началото на ПСВ единствено в немската армия има на въоръжение подобен род оръжия (три модификации), което й дава особено големи предимства, когато се стига до позиционната фаза на войната, защото тези оръжия със способността си да водят напълно ефективен параболичен огън, съчетан с тежки гранати, се оказват способни да разчистват цели окопи само с едно попадение.
По отношение на дизайна прекият праотец на всички съвременни минохвъргачки е 3 инчовата британска окопна минохвъргачка на Уилфред Стоукс, но вес пак немските образци са пионерите.
Въпросната мотрита всъщност представлява късоцевна гаубица (6,66 калибъра), която се зарежда откъм задната част, като се използват доста тежки гранати, снабедни с много чувствителен взривател, който осигурява ефективно действие при всякакви условия (като цяло следва да се спомене, че некачествените или неефективни взриватели са голям проблем по онова време).
Оръжието е много ефективно и с промяната на дизайна към съвременния тип, зареждащи се през цевта и използващи сталибизирани мини, е много ефективен в отредената му роля за оръжие за индиректна огнева поддръжка на пехотата на ниско орагнизационно ниво.

* * *

И стигнахме до последният екземпляр в тази пъстра колекция - това е японската 150 мм гаубица тип 4, модел 1915 г. Това е първата гаубица, създадена и произведена в Япония, като в нея са отчетени уроците от войната 1905 г. (най-вече японците, руснаците и немците извличат уроци за значението на индиректният артилерийски огън от тази война - останалите пподължават да разчитат на директният артилерийски огън и към ПСВ).
Самата гаубица е проектирана въз основа на 150 мм тип 38 (която всъщност е лицензионна 150 мм гаубица на Круп (внасяни по времето на Японско-Руската война)). Основната цел е била да се запази ефективността й, като се намали масата, така че да може ефективно да се превозва от конски впрягове. ТОва е постиганто като оръдието се разделя на две части.
Интересното при него е, че е предвиден много голям обхват н вертикалният огън (подходящ дори за мортира - до +65 градуса), което прави оръдието изключително ефективно при водене на близък индиректен огън.
Самото оръдие е с калибър 149,1 мм L/14,7. Масата на снаряда е 36 кг, началната скорост 398 м/с, а обсегът около 9 км. Масата му е 2800 кг. От него са произведени общо 280 екземпляра.
Оръдието е високо ефективно и въпреки някои особености в дизайна е напълно равностойно на съвременинте му световни образци. Използва се активно до ВСВ (и дори и през нея, когато заедно с други стари гаубици се използва като противотанково средство, качено на самоходно шаси и снабдено с кумулативен снаряд - впочем, към този момент са въведени някой промени в самото оръдие, окито подобряват донякъде характеристиките му). Ако беше активно използвано през ПСВ (което не се случва) би било напълно ефективно - нещо повече, към този период малко държави пиртежават гаубици от подобен калибър.

* * *

С това приключва първата част, сиреч отговорите на въпроси и стигаме до втората - кой какво е успял да отгатне.

Империал успя почти веднага да позна три от оръдията - щатското 57 мм, френската 75 милиметровка и накрая - окопната мортира. Имашеи достатъчно близко предположение за първото оръдие, макар и неточно.
Драгунов пък позна френската 75-милиметровка (тя се оказа най-лесна за разпознаване, аккто подозирах) и почти позна първото оръдие, макар че погрешно го идентифицира като британско 6 паундово - но тъй като разликата между двете наистина е минимална и трудна за откриване без да са сложени едно до друго, признавам отговорът му за верен. Имаше и добро макар и неточно предположение за първото оръдие - позна калибъра и предназначението, макар и не страната поризводител.
Японските оръдя обаче останаха неразпознати от никого, нещо повече - дори нямаше предположения за типа и калибъра им.

С това обявявам първата артилерийска викторина за приключила, като Имеприал печели 3,5 точки, а Драгунов - 2,5. Общо взето и двамата се справиха много добре, но пък липсваха опити от страна на други участници. И на двамата присъждам виртуално-условен артилерийски медал за точно око .
-----

Ако има интерес бих съставил и още подобни викторини, но май интересът е по-скоро слаб, за съжаление, бих добавил. Въпреки че танковете и самолетите може и да изглеждат много по-интересни, това важи в същата степен и за оръдията. Още повече, че артилерията и досега запазва важното си, чесот решаващо значение на бойното поле.