Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Защита на София през ВСВ. Артилерийски позиции?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Защита на София през ВСВ. Артилерийски позиции?

    Здравейте

    Някой има ли идея къде са се намирали артилерийските позиции които са защитавали София от бомбардировките през ВСВ. Знам че е имало немско 88мм оръдие на хълма на Редута но къде в и около София е имало други такива позиции?

    #2
    Съжалявам, че нищо не мога да помогна по темата, но във Военноисторически сборник, през ... 80-те години, имаше точна статия от командира на ПВ-защитата на София. Батареите - поне тежките са били не само 88, но и 75 мм рейнметали. По спомен, нещо 8-9 батареи, около 40 оръдия. Имаше и карти с разположението. В Народната сигурно може да се намери и сигнатура, и всичко. Това помня, може да е 87-а, може да е 88, но може и да е по-рано, бил съм ученик. Дори не помня името на офицера, но статията си беше екстра.

    Comment


      #3
      След Първата световна война до 1936г. България няма ПВО, всъщност с изключение на 3 стари 88мм оръдия Круп и 2 76.5мм противобалонни оръдия, пленени още при Одрин, няма и противовъздушни оръдия. Първата батарея е създадена на 10.03.1936 с тези 3 оръдия. Първата задача е да се достави техника и такава е внасяна масово (виж темата за оръжейните доставки). Организационно през 1940 са сформирани 4 ПВ артилерийски отделения, от които 1-во е В София. През 1941 ПВ артилерия е обособена в отделен род войски и подчинена на въздушните войски. Сформира е щаб на ПВА на който са подчинени 4-те ПВ отделения (от 1943 полкове).
      През 1939г. се предвижда в София да се защитават Централна гара, БНБ, телефонната фабрика, гара Подуене и погребите с 5 20мм батареи (4 оръдия всяка) , 2 75мм батареи (4 оръдия) 2 88мм батареи (4-6 оръдия). През март-април 1941 отбраната е временно усилена с 3 немски 88мм батареи, 2 немски леки батареи и 1 прожекторна батарея с 24 60мм прожектора.
      В началото на 1943 г. е разработен нов, вече цялостен план за организирането на ПВО на София. Той предвижда около града да се организира пояс от 29 тежки ПВ батареи, сведени в девет тежки ПВ отделения по три батареи, и две отделни тежки ПВ батареи, които да се разположат, както следва:

      а. Източен сектор — 10 тежки ПВ батареи: Слатински редут — едно тежко ПВ отделение от три батареи; Пет могили — едно тежко ПВ отделение от три батареи; Бусманци — една тежка батарея; Враждебна — едно тежко ПВ отделение с три батареи;
      б. Северен сектор — шест тежки ПВ батареи: Орландовци — едно тежко ПВ отделение с три батареи, Обрадовци — едно тежко ПВ отделение с три батареи;
      в. Западен сектор — девет тежки ПВ батареи: Коньовица — едно тежко ПВ отделение с три батареи; Връбница — едно тежко ПВ отделение с три батареи; Божурище — едно тежко ПВ отделение с три батареи;
      г. Южен сектор — четири тежки ПВ батареи: Лозенец — едно тежко ПВ отделение с три батареи: Дървеница — една отделна тежка батарея.

      Към началото на 1944 са налични 11 тежки, 4 леки батареи и 3 прожекторни батареи от 1-ви и 2-ри ПВ полк за отбраната на София.
      Изпълнението на плана се предвижда да стане на два етапа. През първия етап (до края на 1943 г.) се изграждат позициите Слатински редут, Орландовци, Коньовица и Лозенец. През втория етап (до края на 1944 г.) се изграждат позициите Враждебна, Пет могили, Обрадовци, Връбница, Божурище, Дървеница, Бусманци. Формиран е позиционен ПВ артилерийски полк с тежка, лека и прожекторна ПВ група.
      През първата половина на 1944 г. са закупени четири радиоизмерва-телни уреда (РПУ) „Вюртсбург“-39 Т-Д с радиус на действие 40 км. От тях до 1 април 1944 г. се получават само два уреда. За преобразуването на текущите координати на целта, измервани от РИУ за съседни тежки ПВ батареи, са внесени преобразователни уреди „Малзи“. РИУ се разполагат за обслужване на батареите „Коньовица“ и „Слатински редут“. Към тях се свързват със специална свързочна система батареите Горна баня, Божурище и Враждебна, Бусманци. Данните от РИУ до „Малзи“ и от него до батареите се предават по телефона.
      Свързочната система обаче до 9 септември 1944 г. не е била още напълно завършена.

      Разположение на тежките батареи:
      Click image for larger version

Name:	Sofia88.jpeg
Views:	1
Size:	74.1 КБ
ID:	555532

      Карти на София от периода могат да бъдат намерени сканирани тук:
      стара софия стари антикварни архивни снимки фотографии пощенски картички история българия българска столица освобождение обербауер картини архитектура сгради постройки архитектурно културно наследство паметник паметници шопи шопско носия носии костюми села селски традиции обичаи софийско витоша цар княз дворец палат градина парк борис фердинанд борисова градина езеро ариана булевард улица площад хотел империал юнион палас панах батемберг александър музей народен бнб театър библиотека славянска беседа военен клуб княжево военно училище банка казино театър катедрала църква храм джамия градска баня общински съвет министерски министерство цум балкан обсерватория фонтан строеж градеж московска цар освободител леге витошка раковска дондуков търговска мария луиза клементина дякон игнатий света неделя баня баши бански бомби бомбардировки бомбардирана карта карти свети света александър невски народно събрание парламент университет климент охридски художествена академия васил левски орлов мост лъвов мост гара пехотни казарми ндк паметни плочи мавзолей гробница синагога седмочисленици никола софийски семинария печатница пиротска славейков съдебна палата докторски руски военно атентат фабрика захарна прошек трамвай



      Наличната литература по темата в библиотеките е следната:
      История на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия - Издателство на МО, София, 1995
      Известия на ИВИ и ВИНД т. 22, 1977, Николай Сладкаров - Българската зенитна артилерия от 1936 до 1945г., стр. 108-122
      Известия на ИВИ и ВИНД т. 15, 1973, Николай Сладкаров - Действията на зенитната артилерия при въздушните бомбардировки над София (1941-1944) (Спомени), стр. 206-234
      Известия на ИВИ и ВИНД, т. 44, 1987, Грюзю Григоров - Участието на зенитната артилерия в противовъздушната отбрана на София (1943-44) (Спомени), стр. 136-154
      Въздушен преглед, кн. 7-8, 1945, Николай Сладкаров - Противовъздушната артилерия от състава на ПВО на позиции край София. Поуки и препоръки
      Армейски преглед, кн. 5-6, 1946, Младенов Петър, - Противовъздушната отбрана на столицата ни.

      Ръкописи и други документи в ЦВА:
      Величко Величков - ПВО на нашата войска за времето 1914-1918 и 1941-1945 - ЦВА, ф. 1002, оп.1, а.е. 42 (издадена и като книжка през 2005г.- Въздушна тревога. Противовъздушната отбрана на нашата войска)
      Петър Младенов - Българската ПВ артилерия през Втората световна война (машинопис)
      П. Петков - История на 3-ти ПВ артилерийски полк, ЦВА - инв. номер 3742
      Р. Петков - История на 2-ри противовъздшен полк, ЦВА, инв. номер 3742
      Доклад на командира на ПВО - ЦВА, ф. 100, оп. 2, а.е. 14, л.1-3

      Забележка - полковник Величко Величков през 1941-44 командва ПВО, капитан Николай Сладкаров през 1943 служи в шаба на ПВО, а майор Грозю Григоров е в 1-ви противовъздушен полк и после в шаба на ПВО. Капитан Петър Младенов също служи в щаба на ПВО и разни противовъздушни части.
      Last edited by dibo; 21-05-2020, 00:40.
      We don't see things as they are, we see them as we are
      ---Anais Nin----

      Comment


        #4
        Грюзю Григоров, за този човек говерих, то и схемата изглежда е от тази публикация през 1987.

        Comment


          #5
          Дибо, благодаря за изчерпателната информация и библиография!
          Нещо от нея достъпно ли е онлайн?
          "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
          И. В. Сталин

          Comment


            #6
            piston написа Виж мнение
            Дибо, благодаря за изчерпателната информация и библиография!
            Нещо от нея достъпно ли е онлайн?
            Не, то като изключим Историята на зенитната артилерия и ЗРВ, те са трудно откриваеми и офлайн. Някои неща имам, като ми остане време може да посканирам нещо и да ги кача тук.
            We don't see things as they are, we see them as we are
            ---Anais Nin----

            Comment


              #7
              dibo написа Виж мнение

              Не, то като изключим Историята на зенитната артилерия и ЗРВ, те са трудно откриваеми и офлайн. Някои неща имам, като ми остане време може да посканирам нещо и да ги кача тук.
              Остана ли време?

              "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
              И. В. Сталин

              Comment


                #8
                piston написа Виж мнение

                Остана ли време?
                Записвам си да сканирам Известия на ИВИ и ВИНД т. 15, 1973, Николай Сладкаров - Действията на зенитната артилерия при въздушните бомбардировки над София (1941-1944) (Спомени), стр. 206-234. Ще сложа сканираното тук.
                We don't see things as they are, we see them as we are
                ---Anais Nin----

                Comment


                  #9
                  Подполковник о. 3. НИКОЛАЙ СЛАДКАРОВ

                  ДЕЙСТВИЯТА НА ЗЕНИТНАТА АРТИЛЕРИЯ ПРИ ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ (1941 — 1944 ГОД.)

                  Втората световна война се характеризира с непрестанния развой на въздушните войски и с голямото участие и значение, които същите добиха при воденето на боя и операцията. През цялата воина общо от всички воюващи страни са били извършени около 12 милиона боини изпитания при които са били хвърлени над 5 милиона тона оомбен товар. Това прави около 100 пъти повече от извършеното през Първата световна война1
                  1 Маршал Б и р ю з о в, Някои въпроси от ПВО през Втората световна воина списание Военноисторически журнал“, кн. 10/1961 год.
                  Паралелно с голямото усъвършенствуване на въздушните войски се увеличи и затвърди нуждата от сигурна противовъздушна оторана на всички важни военни обекти както на бойните фронтове, така и във вътрешността на воюващите страни. Измежду най-важните, а затова и наи-застрашените обекти от въздушни нападения бяха безспорно столичните градове на воюващите държави. Нашата столица също не ое пожалена от ужасите на въздушните бомбардировки. Това беше естествена последица на „символичната война“, обявена на Англия и САЩ от страна на фашистките управници на България.

                  Целта "на настоящата статия е да се опишат накратко от военна гледна точка въздушните нападения над София, пораженията от тях и действията на зенитната артилерия от състава на противовъздушната оторана на София в периода 1941—1944 год. Статията е написана по лични наблюдения. бележки 2 и спомени в качеството ми на командир на тежка зенитна батарея при първите бомбардировки над София, а след това като офицер от щаба на и. в. артилерия — до края на войната.
                  2 Същите бележки съм използвал на времето за написването на официалните сведения изпращани от щаба на п. в. артилерия до щаба на войската. Тези сведения се изготвяха от оперативната секция в щаба на п. в. артилерия, която служба изпълнявах от 1941 до 1946 год. Тези официални сведения не бяха намерени в архива на Военно историческия отдел. Цифровите данни са точни, защото съм ползвал оригиналните сведения и отчети в щаба на п. в. артилерия през 1946 год., когато тази статия бе написана, но не бе публикувана.

                  ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ ПРЕЗ 1941 ГОДИНА

                  При започването на Втората световна война (1.9. 1939 г.) България нямаше организирана противовъздушна отбрана. Не съществуваха и планове или разчети за развръщането на такава според тогавашните схващания на военната доктрина. Общ план за устройството на ПВО на столицата също липсваше. Като отделни части на един подобен план, свързани само по място, но не по замисъл и изпълнение, могат да се сметнат плановете за мобилизация на тогавашните поделения на п. в. артилерия, изтребителната авиация, службата по п. в. х. защита и въздушно-предупредителната рота към въздушните войски.

                  В мобилизационния планна тогавашното 1-во п. в. артилерийско отделение1 в София се предвиждаше отделянето за п. в. отбрана на София на 2 четириоръдейни 8,8 см Д/56 п. в. батареи „Круп“ с команден УРВД „Пжор“; 4 триоръдейни 20ммД/65 п. в. взвода „Райнметал“; и 1 150 см прожекторен п.,в. взвод с 3 прожектора и 1 посокочувач. Не се предвиждаше никакъв команден щаб, който да обедини действията на тия крайно недостатъчни п. в. арт. средства. За взаимодействие с останалите съставки на п. в. отбрана само се загатваше, без този въпрос да бе подробно уреден.
                  1 По сегашната терминология дивизион.

                  По това време българската зенитна артилерия се състоеше само от две самостоятелни п. в. моторовлачени арт. отделения с по 2 тежки (8,8 см) и 1 лека (20 мм) п. в. батарея. 1-то п. в. артил. отделение в София беще развито по щатовете на Артилерийската школа, а 2-то п. в. артил. отделение в Казанлък — по щатовете на Държавната военна фабрика в Казанлък. Те бяха подчинени на 1-а и 2-а армия. Освен тях към някои пехотни полкове имаше 20 мм п. в. роти. Общо зенитната артилерия разполагаше всичко с 20—8,8 см Д/56 п. в. оръдия „Круп“, 412—20 мм Д/65 п. в. оръдия „Райнметал“, 6—150 см прожектори и 2 посокочувачи. Освен това бях. запазени и се съхраняваха 3 — 8,8 см Д/45 п. в. оръдия на цокъл обр-1916 г., останали от германците, и 2 — 7,5 см Д/28 и Д/30 п. в. оръдия трофейни обр. 1912 г., които също имаха мобилизационно назначение.

                  Мобилизационният план на въздушните войски предвиждаше отделянето на един орляк изтребители за п. в. отбрана на гр. София. В този план също не бе уредено взаимодействието с останалите части на п. в. отбрана.

                  Службата за п.в.х. защита, която тогава беше поделение на щаоа на 1-а армейска област, единствена имаше изработен подробен план за организацията, попълването и действието на службата за п. в. х. защита на столицата. Планът предвиждаше развръщането на 10 п. в. х. з. групи, които следваше да се разположат в различните части на града, със задача да се грижат за противогазовата, противопожарната, спасителната и възстановителна работа при въздушни нападения.Тази служба неразполагаше с никакви действуващи кадри. В плана се предвиждаше попълването на групите с жени и възрастни мъже, което по-късно се оказа нецелесъобразно. Тези групи не разполагаха с никакви съоръжения, които да осигурят успешната им работа.

                  ‘ В общия план на въздушните войски се предвиждаше съществуващата въздушно-предупредителна рота да организира предупредителната служба на цялата страна, като централата й се разположи в София. В плана не се говореше за включването на тази предупредителна служба в състава на ПВО. Тя се организираше и трябваше да се развърне с оглед нуждите на щаба на въздушните войски.

                  Общото заключение за подготвеността на частите, натоварени с противовъздушната отбрана на столицата, в началото на войната може да се резюмира по следния начин:

                  1) Никой нямаше ясна представа за същността и размера на едно въздушно нападение от този вид, какъвто по-късно столицата изживя.

                  2) Нямаше подготвени лица, които да организират ефикасна п. в. отбрана на София, а тези, които бяха натоварени с това, не можеха почти нищо да направят поради пречки от формален и материален характер.

                  3) Разполагаше се с крайно ограничени средства за ПВО, които при това не бяха правилно организирани и свързани, за да образуват това, което днес се нарича п. в. отбрана.

                  Към края на 1940 година, предвид нарастващата вероятност за въздушни нападения над столицата, се премина към организирането на ПВО на същата, като щабът на войската нареди:

                  1. Зенитната артилерия да излезе на позиция.

                  2. Службата на п. в. х. защита да формира своите групи.

                  3. Въздушно-предупредителната рота да разстави своите постове.

                  В изпълнение на горните нареждания зенитната артилерия излезе на позиция на местата, определени в мобилизационния план. Поделенията се попълниха със запасни военнослужещи и се инсталираха на позиция на 22. 11. 1940 год. Същите получиха заповед да отбраняват столицата от въздушни нападения на противникови самолети — задача явно не по силите на тия съвсем малко п. в. арт. средства. Поделенията на зенитната артилерия не бяха свързани помежду си. Всеки командир на поделение уреди службата на позицията си по свое разбиране, като всеки сам за себе си организира своя предупредителна служба. За връзка с някакъв команден щаб, какъвто не съществуваше, за взаимодействие с изтребители, които по това време не бяха готови за действие, или за получаване на сведения от предупредителната служба не ставаше и въпрос. Хората бяха настанени много зле — на палатки или в изоставени къщи. Не бе дадено разрешение да се реквизират определените по мобилизационния план жилища, а за постройка на зимни бараки или землянки не бяха отпуснати средства.

                  Предупредителната служба започна разставянето на въздушно-наблюдателни постове из цялата страна. Оказа се, че както по отношение на личен състав, така и по отношение на свързочни средства същата е крайно недостатъчна. Явиха се ред пречки, преодоляването на които се оказа много трудно.

                  Службата за п.в.х. защита започна организирането на своите защитни групи във всички квартали на града. Същата проведе няколко упражнения за затъмняването на града, които привидно бяха успешни.

                  Към края на 1940 год. частите на п. в. отбрана бяха демобилизирани, без да бяха влезли в действие нито веднаж. От този пръв опит за устройване п. в. отбрана на столицата не бяха извлечени никакви поуки и не бяха взети никакви мерки за подобряването на п. в. отбрана на София.

                  ​С настъпването на пролеттта на 1941 год. действията на бойните фронтове се оживиха наново. По това време България бе включена в тристранния пакт — 1.3. 1941 год. Започна преминаването на хитлеристки войски през София и опасността от въздушно нападение над града стана голяма. Междувременно от двете съществуващи п. в. арт. отделения бяха образувани 4 п. в. арт. отделения (3-то в Ямбол и 4-то в Горна Оряховица). Формиран бе и отделен щаб на п. в. артилерия, с което п. в. артилерия се оформи като отделен род оръжия към въздушните войски. Материалната част на новите п. в. арт. отделения бе получена едва в средата на 1941 година.

                  По заповед от щаба на войската частите на п. в. отбрана, отново мобилизирани, бяха поставени на позиция почти при същите условия, както през 1940 година, с изключения на това, че за личния състав бяха реквизирани квартири. В състава на п. в. отбрана на София сега бяха включени няколко хитлеристки п. в. батареи, поделения на преминаващите немски дивизии. Българските две тежки п. в. батареи и 4 леки п. в. взвода бяха заели позиции около и в източната половина на града, а хитлеристките 3 тежки п. в. батареи и 2 леки п. в. батареи, всички от състава на 1/6 германско п. в. артил. отделение — в западната половина на града. Хитлеристите едновременно с инсталирането си на позиция организираха команден пункт (к. п.) на отделението, с което свързаха всички свои п. в. поделения. Подобно на тях и българските п. в. поделения се свързаха с един импровизиран к. п. Неговото устройство обаче не беше на нужната висота, за да може да обедини действието на п. в. поделения и да ръководи огъня им, както това би трябвало да бъде в действителност. Връзка между българската зенитна артилерия и хитлеристката зенитна артилерия не бе създадена.

                  Предупредителната служба наново започна разставянето на своите въздушно-предупредителни постове. Съгласно заповедите, тя трябваше да открие всеки прелетял през границата самолет, като извести за това чрез своята централа в София всички поделения на п. в. отбрана. Службата на п. в. х. защита наново формира своите защитни групи.

                  Общ щаб или общ командир на п. в. отбрана на София нямаше. Частите, заети с п. в. отбрана на града, не бяха подчинени на едно лице или на един щаб, а на няколко места. При появата на противникови самолети всеки командир и началник на служба трябваше да действува съгласно обстановката и независимо от останалите поделения. Нощем градът се затъмняваше. Такова бе приблизително състоянието на п. в. отбрана на София в началото на 1941 година. Привидно бе направено необходимото за п. в. отбрана на града, но в действителност, когато дойдоха истинските бомбардировки, се оказа, че всичко това е било крайно недостатъчно.

                  За пръв път п. в. отбрана на София влезе в действие на 6 април 1941 г., когато хитлеристката армия нахлу в Югославия. Югославски самолети, на брой 8—10, влетяха към 20.05 ч. от югозападна посока. Далечната предупредителна служба не успя да предизвести частите на п. в. отбрана. Сигнал за тревога не бе подаден за гражданското население. Първи откриха противниковите самолети българските п. в. батареи и веднага едновременно с първата хвърлена от противниковите самолети бомба, откриха огън по тях. След българските откриха огън и хитлеристките п. в. батареи. Самолетите летяха на малка височина — 1500—2000 м, но не се виждаха. Те хвърлиха няколко разрушителни бомби в югозападната ок-райнина на града, направиха завой над града и отлетяха в югозападна посока. В 20.55 часа нападението се повтори, като самолетите дойдоха от същата посока, повторно хвърлиха бомби над града и по същия начин отлетяха. Прожекторният п.в. взвод и двата пъти не успя да открие лъч и да освети противниковите самолети. Сбщо бяха хвърлени 40 разрушителни бомби от 50 до 100 кг и около 100 запалителни бомби. Българските п. в. батареи изстреляха общо 44 — 8,8 см и 768 — 2 см п. в. снаряда. Имаше убити и ранени граждански лица. Щетите на града бяха сравнително малки, но паниката между гражданството беше много голяма. Всички очакваха трето нападение и мнозина граждани прекараха нощта на открито, извън града. За това възушно нападение над София хитлеристкият генерал полковник Халдер, тогавашен началник щаб на сухопътните /войски на хитлеристка Германия, бележи, че сръбски самолети са бомбардирали София от голяма височина.1
                  1 Генерал полковник Халдер, Военен дневник, т. II, Москва, 1969, с. 450.
                  Второто въздушно нападение над София се извърши през нощта на 14 срещу 15 април 1941 год. Към 01.15 часа предупредителните постове на българските п. в. батареи откриха по шума приближаващи се от югозападна посока самолети. Веднага п.в. батареи се приготвиха за действие. Далечната предупредителна служба и този път не успя да открие навреме югославските самолети и да предизвести поделенията на п. в. отбрана. Сигнал за гражданското население за тревога също не бе подаден. Градът беше затъмнен. Противниковите самолети, на брой 8—10, хвърлиха едно осветително тяло, прикрепено на парашут, което ярко освети целия град. Още преди да започне хвърлянето на бомбите, българските п. в. батареи, които и този път изпревариха хитлеристките, откриха преграден огън по противниковите самолети. Те летяха ниско, на 1000—1200 м, и за съвсем къси премеждутъци от време, попадайки на тъмен фон, можеха да се забележат. Самолетите хвърлиха разрушителни и запалителни бомби, а на места обстрелваха позициите на п. в. поделения и с картечен огън. Прожекторният взвод на два пъти улови противников самолет, но не можа да го задържи за повече от 10—12 секунди. След като направиха няколко кръга над града, самолетите отлетяха в югозападна посока. В 03.20 ч. въздушното нападение се повтори, като самолетите дойдоха от същата посока,хвърлиха разрушителни и запалитени бомби,повторно обстреляха позициите на някои п. в. поделения с картечен огън и отлетяха обратно. Общо бяха хвърлени 35 разрушителни и 70 запалителни бомби, по-голямата част от които близо до летище Враждебна. Щетите за града бяха незначителни, но имаше убити и ранени граждански лица. Един войник от п. в. поделения бе ранен с картечен куршум. Българските п. в. батареи бяха изстреляли общо 151 тежки и 803 леки п. в. снаряда.

                  Резултатите от действията на п. в. отбрана при тези две въздушни нападения бяха слаби. Сведения за свалени самолети нямаше. При малкото число п. в. оръдия, неснабдени с никакви уреди за нощна стрелба, резултатът не можеше да бъде по-добър. Точни впечатления за ефекта от стрелбата никой не можеше да има, защото пръсканията на снарядите и при двете нападения не можеха да се наблюдават.

                  Поуките обаче от тия две въздушни нападения бяха много големи както за военнослужещите на п. в. отбрана, така и за по-висшестоящите щабове. От страна на новоформирания щаб на п. в. артилерия, подчинен вече на командира на въздушните войски,се направиха множество доклади за подобренията, които се налагат в организацията и снабдяването на п. в поделения. Тези доклади обаче в по-голямата си част останаха само като пожелания, най-вече поради липса на средства.

                  ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД СОФИЯ ПРЕЗ 1943 И 1944 ГОДИНА

                  През 1942 год. се пристъпи към цялостно организиране п. в. отбрана на столицата. Щабът на п. в. артилерия се преименува в щаб на п. в. отбрана, като продължи да изпълнява и функциите на щаб на п. в. артилерия. Същият щаб пое пряката грижа за п. в. отбрана на София и в известни случаи се наричаше щаб на п. в. отбрана на София. Един и същ щаб със своя малък състав от 5 офицери изпълняваше работата на три щаба с отделни, макар и сходни задачи. Новият щаб на п. в. отбрана издаде множество заповеди, уреждащи устройството и организацията на п. в. отбрана на страната и на София, както и взаимодействието между отделните части на п. в. отбраната. Най-важното обаче не се направи — устройването на един централен к. п. на щаба на п. в. отбрана на София, който при това положение съществуваше само теоретично. Без такова централно командно място за щаба на п. в. отбрана наСофия, организирано съобразно с тогавашните схващания, с голям екран, върху който непрекъснато с помощта на прожекционни апарати се нанася положението на противниковите самолети, на нашите изтребители и на зоните, в които действуват п. в. батареи, бе немислимо цялостно организиране и резултатно провеждане на п. в отбрана на обект като София.

                  През периода 1941—1943 год., преминал под знака на усилена подготовка и очакване на въздушни нападения, числото на п. в. оръдия, влизащи в състава на п. в. отбрана на София, бе неколкократно увеличено. Бяха получени нови 9 — 3,7 -см Д/65 п. в. оръдия, 20 — 7,5-см п. в. ор. „Райтметал“, 23 — 7,62-см п. в. ор. „Шкода“ и 66 — 8,8-см п. в. ор. „Круп“, част от които бяха отделени за попълване на п.в. отбрана — София. През този период бе извършена подготвителната работа и в състава на п. в. отбрана на София бе включен отначало един, а след това и втори изтребителен орляк. Предупредителната служба също бе включена в състава на п. в. отбрана. Доставени бяха и нови п. в. прожектори. Всичко това безспорно увеличи боеспособността на п. в. отбрана и възможността й за действие и при нощни въздушни нападения.

                  Истинските въздушни нападения над София започнаха през ноември 1943 год., когато п. в. отбрана на града включваше в своя състав: един п. в. артилерийски полк; два изтребителни орляка, далечната предупредителна служба; службата за п. в. х. защита.

                  Въпреки че числото на п. в. средства, влизащи в състава на п. в. отбрана на София, бе многократно увеличено в сравнение с това от 1941 год., то продължаваше да бъде далеко под необходимите норми за една относително сигурна п. в. отбрана на града. По тогавашните схващания при обект с диаметър 8 км и при очаквано въздушно нападение от 50 противникови самолети само от огъня на п.в. артилерия можеха да бъдат свалени ЗО°/о от нападащите самолети. Разчетите, базирани на числото на необходимите п. в. снаряди за свалянето на един боен самолет и на максималната възможност на п. в. оръдия за стрелба, показват, че в този случай са необходими 120 тежки п. в. батареи.1
                  1 В статията на Н. С л а д к а р о в, Употреба на тежката п. в. артилерия, сп. Артилерийски преглед, кн. 9 и 10/1941 год., този въпрос е подробно разгледан

                  В състава на п. в. артилерийския полк влизаха 12 тежки п. в. батареи, 4 леки п.в. батареи и 1 прожекторна п. в. батарея. Никоя от тежките батареи не бе снабдена с радиоизмервателен уред, отговарящ по устройство на съвременния радиолокатор.2 Командни пунктове за щабовете, които трябваше да управляват огъня на и. в. артилерия, липсваха, както липсваше и к.п. за общия щаб на п. в. отбрана на града. Устроените к.п. не можеха да изпълнят назначението си, защото не отговаряха на най-елементарните изисквания за един команден пункт.
                  2 Едва през втората половина на 1944 год., т. е. след приключването на бомбардировките над София, бяха включени 2 радиоизмервателни уреда в състава на п.в. арт. полк.

                  Изтребителите, влизащи в състава на п. в. отбрана на София, бяха разположени на летища близо до София. Тяхното число бе също крайно недостатъчно от гледна точка на сигурната п. в. отбрана на града.

                  Предупредителната служба, която бе увеличила значително числото на своите постове, бе подготвена за своята трудна и отговорна задача значително по-добре от 1941 год. От 1. 1. 1943 год. тя премина в подчинение на командира на п. в. отбрана.

                  Службата за п. в. х. защита бе реорганизирана и в състава й бяха включени само мъже. Същата не бе снабдена напълно с необходимите уреди и инструменти за бързо и резултатно провеждане на спасителни, противопожарни и възстановителни работи. Тази служба беше подчинена на началника на гарнизона и само методически се ръководеше от щаба на п. в. отбрана на София.

                  Щабът на п. в. отбрана на София,който трябваше да координира действията на всички поделения на п. в. отбрана при въздушно нападение и да ръководи тия действия, в действителност поради липсата на подходящ команден пункт не можеше да изпълни това си предназначение. Командирът на п.в. отбрана при въздушните нападения отиваше в предупредителната централа или на наблюдателния пункт на някое п. в. артилерийско поделение, откъдето можеше само да наблюдава боя, но не и да се намесва при нужда в същия.

                  Първото дневно въздушно нападение над София бе проведено от англо-американски самолети на 14 ноември 1943 год. Към 12.27 часа градът бе бомбардиран от около 70 тежки бомбардировача „Митчел“ и „Бостон“, охранявани от около 60 изтребители „Лайтнинг“. Въздушното нападение бе проведено на две вълни. Самолетите летяха на около 2500—4000 м. Хвърлени бяха всичко 562 разрушителни бомби със и без закъснител, с тегло от 125 и 225 кг. Засегнати бяха жилищните квартали „Хаджи Димитър“, „Обрадовци“, „Надежда“ и гробищата. Предупредителната служба своевременно бе открила противниковите самолети и въздушната тревога бе обявена 22 минути преди появата на същите над града.
                  зтребителният орляк, в състав от 17 самолети, своевременно излетя и посрещна противника. Въпреки неблагоприятното числено съотношение той започна въздушен бой. На един наш изтребител се падаха приблизително по осем англо-американски самолети.

                  П. в. артилерия откри огън по-противниковите самолети, които добре се наблюдаваха, като изстреля общо 1608 тежки и 3716 леки п. в. снаряда. При това нападение бяха убити 57 души и ранени 128 души от гражданското население. Напълно бяха разрушени 47 и полуразрушени 129 сгради. П. в. артилерия даде 1 убит и 4 ранени от противникова бомба. Изтребителите дадоха жертви при въздушния бой 1 убит и 2 ранени.

                  Резултатите от действията на п. в. артилерия при отбиването на първото въздушно нападение не бяха задоволителни. Независимо от големия брой на нападащите самолети, числото на които надвишаваше многократно средствата и възможностите на нашата п. в. отбрана, хората не бяха спокойни и действуваха с обичайната за начинаещия боец нервност. Огънят на п. в. артилерия беше много разсеян и попаденията, общо взето, безрезултатни.

                  Поуките от това първо дневно и проведено в по-голям мащаб въздушно нападение бяха големи. Вземаха се ред мерки, за да се отстранят допуснатите слабости, и особено се засили подготовката на хората.

                  Второто дневно въздушно нападение над София бе извършено на 24 ноември 1943 год. в 13.30 часа при почти същите условия като първото. Бомбардировката бе извършена от 50 бомбардировача, охранявани от 50-изтребители, срещу които излетяха нашите 19 изтребители. Съотношението е било 1 към 5. Хвърлени бяха около 200 експлозивни бомби от 125 и 225 кг, които паднаха около летище Божурище, село Обеля, кв. Захарна фабрика и село Биримирци. При това нападение бяха засегнати от огъня на п. в. артилерия 2 противникови самолета. Единият паднал в Битолско, а другият — в Радовишко. Резултатът показва, че п. в. отбрана при това нападение е действувала много по-добре, отколкото при първото въздушно нападение. Разпитът на пленените летци установи, че огънят на п . в. артилерия е бил много ефикасен, че на няколко от самолетите имало ранени летци от снарядни парчета на п. в. артилерия и че нашите изтребители, макар и много по-малобройни от противниковите, са атакували смело и стремително настъпващите противникови самолети.

                  Третото и четвъртото дневно въздушно нападение над София бяха проведени на 10 и 20 декември 1943 год. по обед. Нападенията бях а извършени с по около 50—60 бомбардировача, охранявани от същото число изтребители. Противникът явно си беше взел добра бележка от ефикасния огън на зенитната артилерия, тъй като и двете нападения бяха извършени от височина 6500—7000 метра, т. е. почти на границата на действителния огън на зенитните оръдия. И двете въздушни нападения се извършиха по същия начин, като първото и второто нападение. На 10.12. бяха засегнати кв. „Хаджи Димитър“, кв. „Подуяне“, Централната гара, „Военна рампа“ и др., а на 20.12 — Погребите, кв. „Лозенец“, кв. „Ив. Вазов“, Циганската махала, Централният затвор, кв. „Три кладенци“ и др.

                  При тези две нападения и особено при четвъртото предупредителната служба навреме предизвести частите на п. в. отбрана за налитащия противник.Изтребителите при нападението на 10.12..въпреки че бяха в състав от 41 самолета, дадоха един свален самолет, без да нанесат поражение на противника. При нападението обаче на 20.12., въпреки че бяха в състав само 22 изтребители, свалиха 5 противникови самолети и загубиха два самолета и 2 души летци. П. в. артилерия, въпреки че действуваше при неблагоприятни условия за стрелба, даде много точен и добре масиран огън. Прислугата при всички уреди действуваше спокойно и уверено. Един самолет бе свален от пряк удар на п. в. снаряд.,

                  На 10. 1. 1944 год. София бе бомбардирана за пети път'през деня. Противниковите самолети около 100 бомбардировача „Либърейтър“, охранявани от около 100 изтребители „Лайтнинг“, влетяха над София в 12.20 часа. Въздушното нападение бе проведено на 5 последователни вълни, на височина 6000—7000 метра. Хвърлени бяха около 800 разрушителни бомби с тегло 250 до 1600 кг. Жертвите и разрушенията бяха значителни. Засегнати бяха най-силно кварталите в центъра на града и особено тези по протежението на бул. Стамболийски, ул. Граф Игнатиев, ул. Аксаков и др. Водопроводната и електрическата инсталации на града бяха значително повредени.

                  При това въздушно нападение предупредителната служба навреме откри противниковите самолети и извести своевременно всички служби и части на п. в. отбрана. Изтребителите 37 на брой, макар при крайно неблагоприятно съотношение, излетяха, пресрещнаха и атакуваха налитащия противник. Същите дадоха един убит и един ранен летец във въздушния бой. П. в. артилерия откри ураганен огън, като изстреля 1958 тежки п. в. снаряда. Огънят на п. в. артилерия бе точен и добре отправен. Службата за п. в. х. защита при това нападение действуваше с голяма преданост и усърдие. Бяха разровени и спасени множество граждани, затрупани под развалините.

                  Градът още не беше се съвзел от тежките рани и от ужаса на изживяното въздушно нападение през деня, когато същата вечер, в 21.50 часа, беше проведено ново въздушно нападение с около 70 бомбардировача. Нападението беше извършено, като столицата предварително бе осветена с хвърлени от самолетите осветителни тела, прикрепени на парашутчета. Предупредителната служба своевременно бе открила налитащия противник, но поради прекъсването на връзките не бе успяла да извести всички поделения на п. в. отбрана. Прекъсването на електрическия ток не позволи да се подаде сигнал за въздушна тревога със сирените, за да бъде предупредено гражданството. Такъв бе даден с оръдейни изстрели от п. в. артилерия. Поделенията на п. в. артилерия веднага откриха огън и обстреляха противниковите самолети. Прожекторните поделения осветиха неколкократно противникови самолети, с което дадоха възможност на батареите да ги обстрелят. Общо бяха изстреляни 1080 тежки и 227 леки п. в. снаряда. Нашите изтребители не излетяха.

                  При двете въздушни нападения на 10. 1. 1944 год. бяха хвърлени 966 разрушителни бомби с тегло 250 до 1600 кг. Бяха убити около 554 и ранени 709 граждани, разрушени напълно 469 и полуразрушени 576 сгради. П. в. отбрана при двете нападения общо свали 11 противникови самолета: 6 бомбардировача и 5 изтребителя, които бяха намерени по пътя на отчитането на самолетите. От тези резултати може да се заключи, че поделенията на п. в. отбрана са действували много добре.

                  Вследствие на големите разрушения и сравнително големия брой жертви уплахата всред гражданите беше много голяма. За два дни градът се обезлюди. Всички бързаха, кой с каквото превозно средство намереше да го напусне. Много от учрежденията и обществените организации и служби преустановиха работата си и по-късно чрез вестниците търсеха своите служители. Въпреки това само след няколко дни редът беше възстановен и постепенно настана успокоение всред останалите малцина софиянци.

                  На 16 март 1944 год. бяха проведени нови две нощни въздушни нападения над столицата. В 01.27 часа около 25 англо-американски бомбардировача се появиха над града. Те хвърлиха 193 разрушителни бомби с тегло 250 до 1600 кг. Засегнати бяха жилищни квартали и бяха убити 16 и ранени 76 граждани. В 20.50 часа същия ден градът бе отново бомбардиран, пак от около 25 бомбардировача, които хвърлиха 4 разрушителни бомби с тегло 1600 кг и около 4000 запалителни бомби. Повече от 1000 запалителни бомби бяха събрани невъзпламенени. Предизвш^агбГ бяха около 70 пожара, повечето от които бяха в кратко време загасени от органите на п. в. х. защита. При това нападение в скривалището при лагера загинаха 12 души поради липса на въздух. И при двете нападения п. в. артилерия своевременно откри огън, като изстреля 2081 тежки п. в. снаряда. Изтребителите не излетяха и при двете нападения поради липса на уреди за нощно летене.

                  На 29 март в 21.14 часа столицата бе наново бомбардирана от около 100 противникови бомбардировача, а на 30 март през деня, в 9.45 часа бе извършено най-голямото въздушно нападение над София с около 450 бомбардировача „Либърейтър“,„Фортрес“„,Митчел“ и „Халифакс“, охранявани отоколо 150 изтребителя.Въздушното нападение бе извършено на няколко последователни вълни от височина 6000—7000 метра. Бяха хвърлени общо към 3000 разрушителни бомби с тегло от 250 до 1600 кг и около 30 000 запалителни бомби. Засегнати бяха централните квартали на града. Разрушени бяха напълно 2091, полуразрушени 1266 и опожарени 488 сгради. Поради това, че голяма част от населението бе евакуирано, числото на убитите и ранените бе сравнително по-малко: убити 201 и ранени 97 души. Частите на п. в. отбрана влязоха своевременно в действие. Предупредителната служба извести навреме за влитащия противник. Седемдесет и седем български изтребители излетяха от всички летища при дневното въздушно нападение и присрещнаха противниковите самолети. Те атакуваха смело въпреки големия числен превес на противника, като във въздушния бой дадоха трима убити и един тежко ранен летец. П. в. артилерия и при двете нападения (на 29. 3. и на 30. 3.) използува своите пълни възможности. Изстреляни бяха общо 3887 тежки п. в. снаряда. Пръсканията бяха много добре групирани около налитащите самолети. При тези две нападения п. в. артилерия даде общо 21 убити и ранени, от които двама войници от лекия п. в. взвод, намиращ се на позиция върху покрива на Държавната печатница. Те изгоряха живи при избухналия стихиен пожар, който унищожи и самата печатница. Общо при двете въздушни нападения бяха свалени от поделенията на п. в. отбрана 3 самолета и явно засегнати други 12 самолета. Радио Лондон непосредствено след второто нападение съобщи, че не са се завърнали в базите си 12 самолета. Тази цифра се отнасяше само за дневното въздушно нападение.

                  Последното въздушно нападение над София се извърши на 17 април 1944 год. в 12.20 часа. Градът бе бомбардиран отоколо 300 бомбардировача „Либърейтър“, „Фортрес“ и „Стърлинг“, охранявани от около 100 изтребителя от типовете „Тъндърболт“ и „Мустанг . Противникът хвърли около 2500 разрушителни бомби с тегло 125 кг, малък брой от 250 и 500 кг и около 100 запалителни бомби. Засегнати бяха жилищни квартали в Лозенец, около Съдебната палата и гара Сердика. Частите на п. в. отбрана влязоха своевременно в действие. П. в. артилерия при това нападение вследствие на по-малката височина на бомбардирането, около 4500 метра, самостоятелно свали и засегна 9 противникови бомбардировача. П. в. артилерия даде жертви 1 убит и 10 ранени. Изтребителите, 30 на брои, бяха изненадани от вкараните за пръв път в боя изтребители „Тъндърболт“ и „Мустанг“. Те понесоха чувствителни загуби. Във въздушния бои бяха свалени 12 наши самолета, от които 3 успяха да кацнат въпреки сериозните повреди на машините. Загинаха със самолетите си 6 летци, а 3 успяха да скочат с парашут. Нашите летци при това нападение въпреки превъзхождащия ги противник и въпреки големите загуби успяха да. свалят 4 противникови самолета. По-късно комисията при въздушните войски, която присъждаше от кого е свален всеки противников самолет, намерен на наша територия, размени цифрите и на изтребителите бяха признати 9 свалени самолета, а на п. в артилерия — 4.

                  Общо през втората световна воййа София беше бомбардирана всичко 13 пъти: през 1941 год. 2 бомбардировки, през 1943 год. 4 бомбардировки и през 1944 год. 7 бомбардировки. Седем от тях бяха дневни и шест —• нощни.Средното число на нападащите самолети за бомбардировачите е било около 120, като същите при дневните бомбардировки са били охранявани средно от по около 90 изтребителя. Нападенията бяха провеждани средно от височина около 4500 метра: за дневните бомбардировки — 5500 метра и за нощните — 3300 метра. Общо над София бяха хвърлени около 8200 разрушителни и около 35000 запалителни бомби, с общо тегло около 2 600 000 кг. В следната таблица са показани точните данни за всички въздушни нападения:​

                  Противник Хвърлени бомби Участвували в боя
                  Дата Начало час бомбард. изтребители налети разр. запал. тежки оръдия леки оръдия изтребители
                  6. 4.41 20.05 8 _ 2 40 100 8 12 —
                  15. 4.41 01.15 8 — 2 35 70 8 12 _
                  14. 1.43 12.27 70 60 2 562 — 61 82 17
                  24.11.43 13.30 50 50 3 196 — 80 84 19 *
                  10.12.43 12.08 60 60 2 291 — 80 84 41
                  20.12.43 12.50 50 50 2 252 — 74 84 22
                  10. 1.44 12.20 100 100 5 600 — 74 84 37
                  10. 1.44 21.50 70 — 2 396 — 74 84 _
                  16, 1.44 01.27 25 — 5 193 — 74 84 —
                  16. 3,44 20.50 25 — 3 4 4000 74 84 —
                  29 3.44 21.14 100 — 3 150 — 74 84 _
                  30.3. 44 09.45 450 150 4 2940 30000 74 84 77
                  17. 4.44 12.20 300 100 4 2500 _ 74 84 30

                  П. в. артилерия изстреля общо през всичките 13 въздушни нападения 16 741 тежки п. в. снаряда и 5765 леки п. в. снаряда. При всичките 13 въздушни нападения бяха свалени общо 147 противникови самолета. От тях първоначално на п. в. артилерия са били признати 49, а по-късно това число се коригира на 69 самолета,1 срещу 78 свалени само от изтребителите. Точното разделяне на броя на свалените самолети бе трудна задача, поради което тези данни не отразяват действителното положение.2 През време на въздушните нападения българските изтребители дадоха 15 убити и 7 тежко ранени летци. П. в. артилерийски поделения дадоха 4 убити и 37 тежко ранени бойци.
                  1 Съз заповед № 78/28. 12. 1944 год. на Командира на Въздушни войски.
                  2. Публикуваните през 1972 година спомени на зап. полк. Стоян Стоянов „Ние бранихме тебе, София“ ясно показват нескритото желание на летците,да се подчертава тяхната лична храброст. Това пък неминуемо води до изкривяване на действителните факти, особено когато се касае до броя на свалените противникови самолети. В своите 190 страници спомени авторът само на шест места бегло си спомня, че е имало и зенитна артилерия при отбраната на София.

                  По вина на българското фашистко правителство София пострада чувствително вследствие въздушните нападения. Общо при всички бомбардировки в столицата са били разрушени и опожарени, според данните на службата за п. в.х. защита, 12 567 постройки, от които 5232 напълно разрушени, а останалите полуразрушени. Те се поделят по следния начин: жилища 10 002, магазини 1684, работилници 369, индустриални заведения 128 и т. н. Най-силно бе засегнат центърът на града. Общата оценка на разрушенията и опожарените сгради в София възлиза на около 24 милиарда лева, без унищожените покъщнини, стоки, машини и т. н. По-късно, след обстоен преглед и оценка от специална комисия, като засегнати от въздушните бомбардировки са били признати общо 5288 отделни сгради, от които напълно разрушени 1812, за събаряне 1184 и за възстановяване 1192 сгради.3
                  3 „Статистически сборник на София — 1957 год.“, стр. 136.

                  Само по улиците и площадите на града са паднали около 1500 разрушителни бомби, които са повредили 35000 кв. метра улична настилка, 950 линейни метра бордюри и 15 000 кв. метра тротоарни площи. Водопроводната инсталация на града е била засегната на 1396 места от преки и непреки удари. Някои от повредите бяха по главните водопроводни тръби и тяхното поправяне е станало много трудно. Лозенският резервоар бе напълно разрушен, което причини дълговременна липса на вода в някои столични квартали. Трамвайните линии бяха разрушени на протежение общо от 1452 метра. По-чувствително бяха пострадали трамвайните коли. От всичките 132 мотриси и 125 ремаркета от бомбардировките бяха повредени 60 мотриси и 55 ремаркета, от които 8 мотриси и 3 ремаркета бяха напълно разрушени. Осветителната инсталация на града бе пострадала твърде сериозно. Подземният кабел се оказа прекъснат на 140 места с обща дължина на повредите 2400 м. Телефонната мрежа също бе понесла много големи повреди. Ръчната централа „Двойката“, междуградската централа, високофреквентните уреди, телефонното табло и съединителните съоръжения, намиращи се в телефонната централа, бяха пострадали доста тежко. Пострадали бяха също така и подцентралите „Лъвов мост“ и „Червен кръст . Освен описаните загуби, които столицата понесе вследствие на въздушните бомбардировки, следва да се споменат още: изгарянето на Държавната печатница с всичките й машини и инсталации; Народната библиотека с част от книжовното й богатство; Археологическият музей и множество други държавни и обществени заведения и учреждения. Големи бяха загубите и на железниците, въпреки че всички влакове се изтегляха извън града през време на въздушните нападения.

                  Общо разрушенията, нанесени на София, и загубите, понесени от държавата и главно от софиянци, бяха много големи. През всичките въздушни нападения градът даде общо 981 убити и множество по-тежко или по-леко ранени граждани. По стещента на разрушенията София може да се нареди като един от най-силно пострадалите градове в Европа. В това отношение нашата столица идва след Лондон, Берлин, Хамбург, Ковънтри и други няколко града, където въздушните нападения са били особено жестоки и разрушителни.

                  Поделенията на п. в. отбрана на София през време на въздушните нападения 1943 и 1944 год. изобщо са действували добре. Предупредителната служба достигна бързина в подаването на донесенията от отделните постове до централата в София средно около 5 минути за по-голяма част от постовете, както и осигурено време за предупреждение 12 минути. Тази бързина е много добра, като се имат предвид тежките условия, при които работеше нашата предупредителна служба. В началото на 1944 год. хитлеристкото командуване в България започна да инсталира мощна под-слушвателна станция в Бояна. Същата беше предназначена да залавя командите и разговорите в англо-американските летища в Фоджио, Бари и Бриндизи, като осигури време за предупреждение 42 минути. До 9 септември 1944 год. тя не влезе в действие.

                  П. в. артилерия бе на позиция в продължение на 4 дълги години. Невъзможно е в няколко реда да се опишат трудностите, свързани с позиционния живот на противовъздушника, намиращ се в постоянна бойна готовност и в постоянно очакване на въздушния противник. Въпреки тежките условия на живот, често без най-елементарните битови удобства, бойците от п. в. артилерия бяха винаги бодри на своя пост.

                  Изобщо условията, при които действуваха частите на п. в. отбрана на София, бяха крайно тежки и неблагоприятни. Пречките, които частите на службите от състава на п. в. отбрана срещаха при своята работа, бяха много.

                  1. Българското фашистко правителство обяви с лека ръка война на Англия и Америка. То наивно прецени, че границите на тези държави са много далеко от България и преки военни действия с тях са изключени, но не отчете могъщите им въздушни сили, за които разстоянията са без значенце. Фашистката държава отделяше много средства за потушаване вътрешната борба на народа, но за защита на столицата не бе направено почти нищо.

                  2. П. в. отбрана на София изобщо имаше импровизиран характер. Мирновременните кадри бяха малко, а за повечето от поделенията и службите и особено за щабовете напълно липсваха. Предварителната подготвителна работа за една цялостна и резултатна п. в. отбрана бе крайно недостатъчна. Сведенията,с които разполагаше щабът на войската,за устройството на п. в. отбрана на другите столични градове бяха крайно оскъдни. Нашите военни аташета в това направление не бяха направили много нещо. Импровизираният характер на п. в. отбрана се изрази в голямото чис-ло отделни поделения, които се развърнаха. В известни моменти имахме до 180обекта за п. в. отбрана. Това наложи съотношението на мирновременните към военновременните поделения да стигне до 1:27, нещо недопустимо във военновременната организация на никоя войска.

                  3. Специалната военно-техническа подготовка на личния състав и особено на запасните зенитчици беше незадоволителна. Като се изключат летците, които получаваха сравнително по-добра подготовка, бойците от останалите части на п. в. отбрана и специално тия на п. в. артилерия бяха зле обучени. Причините за това бяха много: липса на специални самолети за обучение, недостатъчното количество гориво, което се отпущаше на поделенията, постоянното подменяне на личния състав на поделенията и особено изпращането на запасни трудоваци и неслужили войници, липсата на отделни учебни оръдия и командни уреди и т. н.

                  4. Частите на п. в. отбрана не бяха снабдени напълно с достатъчни по количество и съвременни по вид оръдия, самолети, командни уреди, машини и др., а борбата трябваше да се води срещу модерна за времето и много мощна авиация на противника.

                  5. В работата и действията на щаба на п. в. отбрана се намесваха различни щабове и учреждения, като с това спъваха дейността й. Щабът на войската разпределяше средствата за п. в. отбрана, без да иска мнението на щаба на п. в. отбрана. Прояви се склонност към разделянето на средствата на п. в. отбрана на малки части. Вземаха се често под внимание съображения чужди на интересите на цялостната п. в. отбрана на страната.

                  6. Свързочната мрежа, с която си служеше п. в. отбрана, беше крайно недостатъчна. При всяко въздушно нападение връзките се прекъсваха, което се отразяваше крайно неблагоприятно на правилното провеждане на п. в. отбрана.

                  7. Командните щабове не разполагаха с най-елементарните средства и възможности за проявяване на резултатна командна дейност. При въздушно нападение командирът на п. в. отбрана на София излизаше на покрива на щаба или отиваше в предупредителната централа, като и в двата случая се обръщаше на обикновен зрител на действията на противника и на нашите поделения. Естествено, при това положение той с нищо не можеше да повлияе на бойните действия на своите части. И понеже боят при въздушни нападения е кратък и скоротечен, неговите наблюдения и впечатления можеха да се използуват само за разборите след противниковото нападение. За по-сложна командна дейност, като групиране, разпределяне или масиране на огъня на п. в. артилерия, вкарването в действие на определени изтребителни части или маневриране с цели п. в. артилерийски поделения, инсталирани на ж. п. платформи, не можеше и да се мисли.

                  По отношение на пасивните мерки за п.в. отбрана също се допуснаха много пропуски:

                  1. Липсваха солидни и достатъчни по количество скривалища за гражданското население. По-голямата част от софиянци се криеха в неподходящи и несигурни скривалища.

                  2. Въпросът за евакуацията на държавните учреждения и гражданското население не беше разрешен до последния момент. Всяка служба и всяко семейство се грижеха сами за себе си. Паметни са за софиянци дните след първите бомбардировки. Паниката беше извънредно голяма и се стигна до явна дезорганизация на ред важни служби и учреждения.

                  3. Бързото разчистване на разрушенията и даване помощ на затрупаните в тях граждани не беше добре уредено. Липсваха достатъчно хора и машини, за да се ликвидират бързо последствията от бомбардировките.

                  4. Противопожарната служба се оказа непригодена за действие при разрушена водопроводна инсталация на града.

                  Подробното разглеждане на въпросите относно пасивната п. в. защита е извън темата на настоящата статия.

                  Въздушните нападения над София са вече история. Въпрос на обикновена предвидливост е обаче да се извлекат необходимите поуки от действията на п. в. отбрана.

                  Относно п. в. отбрана на столицата през Втората световна война твърдо може да се каже, че въпреки голямото несъответствие между силите на нападателите и тия, с които разполагаше п. в. отбрана, и въпреки изброените по-горе трудности, тя изпълни успешно своята задача.Упрекът, който често се отправя към п. в. отбрана, че е позволила на въздушния противник да причини тежки загуби на нашата столица, не е основателен. Това е преценка на некомпетентни хора, непознаващи същината на проблема за п. в. отбрана. А този проблем се заключава в постоянната готовност за противопоставяне на въздушния нападател на достатъчни по количество технически бойни средства, които имат определена пределна огнева мощ. При това, докато нападателят винаги използува двата основни фактори на бой: огъня и маньовъра, п. в. отбрана, която в по-гол ямата си част е неподвижно прикрепена към обекта на отбраната, с изключение на изтребителите, използува само огъня на своите зенитни оръдия. П. в. отбрана в своята цялост е един грамаден и сложен технически комплекс, който трябва предварително да се изчисли с оглед на предполагаемата мощ на нападащия въздушен противник. Това схващане беше чуждо на нашето военно командуване от преди Втората световна война. Днес, след опита от тази война, този извод се наложи и вероятно ще бъде ръководен принцип при организиране на п. в. отбрана на обекти от вътрешността на страната.
                  ​​
                  We don't see things as they are, we see them as we are
                  ---Anais Nin----

                  Comment

                  Working...
                  X