Разминиране с обемен взрив.

[Thorn]

На един руски форум преди две три седмици се вайкаха от ситуацията в Донбас. Множество необозначени и некартирани минни полета плюс хиляди разпръснати неизбухнали боеприпаси. Направо непосилно за разминиране.

Зададох абсолютно лаишки въпрос, не може ли да се ползва за разминиране на големи площи обемен взрив. Отговориха ми, че американците в Ирак били пробвали, но резултатите не били много обнадеждаващи, така че се налагало да се ползват старите методи - удължени заряди и ръчно/механично разминиране.

Някой има ли идея в какво се корени проблема? Подозирам, че за разлика от морските мини и торпеда, кито могат да имат електромагнитни или акустични взриватели, повечето сухопътни мини са свързани с някакъв датчик за механично въздействие, на който един взрив би трябвало да влияе? Или и при противопехотните мини вече има акустични датчици?

[Amazon]

На много модели противопехотни мини, взривателя се активира при настъпване на нещо като три шипа. Налягането от обемната детонация не би повлияло на тези три железца, малко по-дебели от стоманена тел.
При други мини, горната повърхност(капачка) е "плаваща" и за детонация трябва да се наклони на повече от 30 градуса спрямо основата на мината. Отново, за да се случи това взрива трябва да е близо.
Противотанковите мини се влияят от взрив само ако е в непосредствена близост до мината.

За противопехотни мини с акустичен взривател никога не съм чувал. Ако има такива ще ми е интересно да науча. Противотанкови с магнитен взривател има, но едва ли опълченците имат такива.

[Кухулин]

Идеята на разминирането с взрив е да изхвърли мините от пътя, не да ги взривява. Това трудно ще се получи с обемен взрив върху голяма площ.

[Amazon]

Ако са близо до тръбите с експлозив противопехотните се взривяват (поне на теория). Така се отваря тесен проход (примерно да минават/лазят войници един по един). Иначе малките противопехотни се заравят много плитко (един чам трева отгоре), или даже не се заравят. Тогава да, тези който не се взривят може да се разхвърчат в страни от прохода. Тежките противопехотни мини (скачащи и подобни) се заравят на минимум една педя в земята. Не можеш да ги изровиш лесно с детониращи тръби или шнур. По-скоро ще ги детонираш(отново, тези дето са близо до взрива).

[Thorn]

E именно за това питам за обемен взрив /аерозолен, "вакуумна бомба"/ Той покрива голям площ и не би ли трябвало именно да ги детонира?

[Thorn]

За противопехотни мини с акустичен взривател никога не съм чувал. Ако има такива ще ми е интересно да науча.

http://army.lv/ru/nvu-p/1478/3287

Одним из наиболее сложных взрывателей противопехотных мин является неконтактное взрывательное устройство НВУ-П, более известное под названием «Охота». Это устройство слышит шаги человека и отличает их от других звуков на расстоянии до 15 метров. Оно управляет 5 минами ОЗМ-72 или МОН-50, взрывая их последовательно, причем вместе с последней миной устройство самоликвидируется.

[Кухулин]

Ако са близо до тръбите с експлозив противопехотните се взривяват (поне на теория). Така се отваря тесен проход (примерно да минават/лазят войници един по един). Иначе малките противопехотни се заравят много плитко (един чам трева отгоре), или даже не се заравят. Тогава да, тези който не се взривят може да се разхвърчат в страни от прохода. Тежките противопехотни мини (скачащи и подобни) се заравят на минимум една педя в земята. Не можеш да ги изровиш лесно с детониращи тръби или шнур. По-скоро ще ги детонираш(отново, тези дето са близо до взрива).

То е най-добре мините да се взривят, няма спор. Обаче проблема идва, ако не се взривят, а народа все пак иска да мине... Колкото до педята земя, хората разчистват пътя с "5 pounds per linear foot of C-4 explosive". Имаше някъде писано за войната в Ирак - гърмят два пъти, после пускат сапьори и горе-долу се минава. Май и противотанковите мини разчистваше прилично, та да няма много риск за сапьорните танкове.

[Thorn]

А според Стрелков тази гадост "Охота" се ползва в Украина. От армията.

А зачем им ковыряться с ловушками, если в их распоряжении есть "Охота"? В комплексе с несколькими ОЗМ, датчиками движения и растяжками она делает минное поле практически непроходимым и неснимаемым.

[Amazon]

E именно за това питам за обемен взрив /аерозолен, "вакуумна бомба"/ Той покрива голям площ и не би ли трябвало именно да ги детонира?

Предполагам отговора може да се получи само с тестове. Но си спомням че обемната детонация покрива много по-голяма площ, но налягането което създава е доста по-малко от това на конвенционален експлозив.

П.П: Тази "Охота" и то вързана към МОН 50 или МОН 100(!!) трябва да я забранят с международен договор. Рано, или късно ще убие някого(по-скоро много хора).

[Dinain]

Няма нищо непосилно за разминиране, но и няма лесни решения. Не можеш да пуснеш обемно-детониращи експлозиви на всеки 200 метра в района от стотици километри, да не говорим в близост до населени места и т.н. Ще си ги разчистват с десетилетия, както в Камбоджа, Афганистан, Ливан, Босна и т.н.

Или при липса на ресурси (което е вероятно) - се разчистват само пътищата и населените места. Излети в гората се правят на собствена отговорност, а ако успеят да открият открият границите на някое минно поле, се маркират и чакат 30-40 години, след което го обявяват за безопасно и свалят оградата.

[Eguo]

чакат 30-40 години, след което го обявяват за безопасно и свалят оградата.

Это малый срок.
До сих пор в Белоруссии, России и Украине каждый год люди подрываются на боеприпасах с ВСВ. А они преимущественно были металлические, и быстро разрушаются.
Современные мины в большей части пластиковые. Могут находится в почве столетиями. Надежда только на химическое разрушение самой взрывчатки.
Но даже старая взрывчатка времен ВСВ имеет гарантийный срок хранения около 25 лет. А остается взрывоопасной гораздо дольше. В разы.
Вероятно современный взрывчатые вещества имеют более долгий срок хранения.

Объемный взрыв - допустим на поле боя. В мирное время для разминирования он наверняка не всегда подходить.
Будем ждать когда в будущем изобретут какую нибудь машину, подобно микроволновой печи, которая будет разрушать определенные составы на достаточно большой глубине под землей. Время есть.

[Dinain]

Боеприпаси в земята могат да останат и единици от тях да се взривят и след 100 години, това е така. Тази година май имаше поредния случай на няколко загинали в Германия от избухването на заровена авиационна бомба.
Но минните полета имат "срок на годност" от около 30 години, след това не може да се разчита, че ще сработят от военна гледна точка. Иначе за абсолютна сигурност трябва да се чака 1 век, и даже тогава няма 100% гаранция.

Апропо, "пластмасовите" мини имат пластмасов корпус - взривяващият механизъм си е от метал. Трябва той да се е разпаднал, за да не сработи мината.

[Eguo]

Апропо, "пластмасовите" мини имат пластмасов корпус - взривяващият механизъм си е от метал. Трябва той да се е разпаднал, за да не сработи мината.

Врывающийся механизм не всегда из метала. Даже полвека назад использовали стеклянные капсулы специальным веществом вместо металлических детонаторов, которые подрывали основной заряд в случае разрушения стекла.
А современный мины, даже если и имеют металлические части, то они надежно (практически всегда) защищены от коррозии за счет пластиковых уплотнителей, да и сами металлы более высокого качества чем раньше - в подобных условиях могут сохранятся в рабочем состоянии тоже столетиями.

[Dinain]

А в съвременните мини няма ли вече масово механизъм за деактивация след даден период от време? Именно за да не остават активни "столетия".