Мнението на Коротченко, колкото и да се опира на някои реални факти, далеч не е напълно меродавно, а в случая се опира на някои леко преувеличени данни със собствена адженда. Реално погледнато, съвременните възможности на ПРО не позволяват прехват на МБР и техните части на средните и финалните участъци от траекторията, още по-малко на непредсказуема такава. Възможностите за прехват на начални участъци са силно ограничени от факта, че районите на вероятен пуск могат да се намират на недосегаемо за средствана на ПРО разстояние - както на територията на РФ, така и извън нея, включително в полярни области.
Иначе - да, основният стратегически замисъл на системата за глобално ПРО е възможност за отразяване на последващ/отговарящ удар на оцелелите след първия удар на държащите ПРО-системата. Този замисъл, ИМХО, на този етап също среща много трудности, да не кажа непреодолими (поне до момента на разполагане на оръжия с нови физически принципи на орбита). Като се започне от факта, че отговорът няма започне СЛЕД момента на поразяване на средствата за отговор, а далеч преди това. Едно от средствата за претовратяване на тази възможност, е въвеждането на хиперзвукови атмосферни или ниско-орбитални ударни комплекси, но там има много работа за вършене, а евентуалната им недосегаемост не означава неоткриваемост. Изобщо, на този етап, да се разчита на изненадващо изваждане от строя на 70% от оръжията за ядрено сдържане с първи удар е нереалистично. Оттам - и твърде завишената роля на ПРО.
Иначе - да, основният стратегически замисъл на системата за глобално ПРО е възможност за отразяване на последващ/отговарящ удар на оцелелите след първия удар на държащите ПРО-системата. Този замисъл, ИМХО, на този етап също среща много трудности, да не кажа непреодолими (поне до момента на разполагане на оръжия с нови физически принципи на орбита). Като се започне от факта, че отговорът няма започне СЛЕД момента на поразяване на средствата за отговор, а далеч преди това. Едно от средствата за претовратяване на тази възможност, е въвеждането на хиперзвукови атмосферни или ниско-орбитални ударни комплекси, но там има много работа за вършене, а евентуалната им недосегаемост не означава неоткриваемост. Изобщо, на този етап, да се разчита на изненадващо изваждане от строя на 70% от оръжията за ядрено сдържане с първи удар е нереалистично. Оттам - и твърде завишената роля на ПРО.
Comment