Печатно издание

[Parabellum]

Навремето когато стартира вестник "Всичко за оръжието", неофициално той беше издание на традиция.Много от членовете на клуба и ръководството пишеха невероятни статии. С течение на времето идеята на вестника се загуби и изчезна и от "Всичко" той стана "Нищо за Оръжието". Обликът вестникът си го загуби през още през 1995-та когато започнаха вътре да се поместват статии за подводници,самолети,кораби и прочие глупости. През последните три години пък Валери Спасов реши , че вече не се нуждае от съветите на момчетата и реши да играя "соло"-за пореден път се появи т.нар. разцепление сред нас.. Както й да е! Целта на тази тема е да се организираме и да започнем да правим свое печатно издание.Първоначално онлайн, пък когато работите станат хубави и под печат. Какво ще кажете? 99.99% от нас са болни на тема оружие и то образци до 1945 година.След тази дата самото оружие губи своят чар-поне за мен е така. Много от колегите на клуба са пускали свои статии във вестника на Спасов. Танкиста от Харков ми даде негови три стаии, които са били публикувани там-но както той самият каза-били са доста орязани. Смятам че ние имаме достатъчно големи познания по оружието, милитарията и униформите.
Като за начало аз предлагам да възкресим старите статии преди да започнем да пишем нови.
Приемате ли идеята ми?

[Гост]

Идеята е добра. Аз съм "ЗА"

[Shelenberg]

Аз който не съм голям специалист по оръжията и не съм колекционер, но съм голям фен на НдТр съм твърдо ЗА и все пак ще потърся дали имам нещо за някоя пушчица :rock:

[Nick]

Не съм специалист, нито колекционер (само събирач), но ако мога да помогна с нещо - питайте. Както другарят Сталин обичаше да се шегува:"Попытка не пытка - правда, товарищ Берия?"

[Parabellum]

Няма какво да се пита. Който има да дава. Аз тук ще поместя две мои статии, които навремето бяха публикувани .

[Parabellum]

ЕДИН МАЛКО ИЗВЕСТЕН ЕПИЗОД ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА


Бойните действия на кавказкият фронт



Когато се пише за руско-турската война война от 1877-1878 г.,постоянно се набляга на развитието на бойните действия на Балканският фронт.Вярно,че това е основеният военен театър,но това не значи,че останалите бойни действия са по маловажни.Руската армия в Кавказ задължа значителен турски военен контингент,като по този начин облекчава отчасти положението на Дунавската армия.
В началото на войната руската Кавказка армия възлиза на 108 000 души-49 000 за действие по главното направление и 59 000 –по приморското направление.
На главното направление русите разгръщат три отряда:
Ахалцихски-14 000 души,Александрополски-24 500 души и Еревански-10 500 души.
На приморското направление руските войски формират Кабулетският отряд-25 000 души,който се съсредоточава близо до гр.Озургети,а останалите 30 000 души се ешелонират по крайбрежието и в гр.Сурам.
Главнокомандващ е великият княз Михаил Николаевич,но фактически генерал-адютант Михаил Лорис-Меликов командва отрядите.
Турските въоръжени сили наброяват 75 000 души,от които на главното направление са 55 000 души,а на приморското-20 000.Командват се от Ахмед Мухтар паша.
С обявяването на войната на 16 април руската Кавказка армия настъпва по целият фронт.Александрополският отряд се движи по посока на гр.Карс и без да среща съпротива спира на 20 км. От него.
Същият ден настъпва и Ахацихският отряд и достига на 29 км. От гр.Ардахан.Тъй като неговите сили не са достатъчни да атакува крепостта,ген.Лорис-Меликов усилва отряда с части от Александрополският отряд.На 5 май след силна артилерийска подготовка укрепената с 95 оръсия крепост пада в руски ръце.Около 2000 турци загиват, а останалите се разпръскват.С пленените 95 оръдия победителите дават 101 салюта в чест на победата.когато гр.Ардахан е овладян,съобщенията между гр.Карс и гр.Батум се прекъсват,а Ахалцихският отряд се освобождава от съвместни действия с Александрополският отряд срещу Карс.
На 24 май Ахалцихският отряд обсажда крепостта Карс.
В същото време турското командване решава с всички сили да атакува Ереванският отряд,да го разбие и след това да настъпи срещу руските,които обсаждат Карс.За да попречи на това решение,руското командване насочва част от силите си-17 батальона,42 ескадрона и 64 оръдия-под командването на ген.Гейман към Зевин да унищожат турските войски и да влязат във връзка с Ереванският отряд.
На 12 юни ген.Гейман пристига с войските си в Менджингерт.Там той узнава,че главните турски сили при Дели-баба са насочени срещу Ереванският отряд,а позицията при Зевин се заема от 10-14 табора.Командването решава да разбие противника по части,като най-напред атакува Зевинската позиция.
На 13 юни пехотата атакува по фронта,конницата обхожда десният фланг на противника.Поради липса на свързка между колоните атаката завършва неуспешно.Въпреки неуспеха,тя привлича часто от турските сили,които действат срещу Ереванският отряд и той спокойно отстъпва.
След боя при Зевин турското командване съсредоточава големи сили около Карс и заставя русите да снемат обсадата от града и да се оттеглят към граничната линия.
Ереванският отряд преминава в настъпление още в началото на войната.Той осигурява левият фланг на главните сили и неприкосновенността на руската територия в този район.когато Преминава планината Агридаг,отрядът забавя движението си и на 17 април заема крепостта Баязет.Турският гарнизон изоставя града и се оттегля към Ван.
Отрядът продължава движението си,като завладява Сурп Оганес,се врязва между Алашкеротокският и Ванският отряд.със своите действия Ереванският отряд привлича вниманието на главните турски сили около Дели-баба,тъй като заема флангово положение.Това принуждава турското командване с малка част от силите си да се заслони срещу Зевин, а с останалите войски да се насочи срещу Ереванският отряд.
На 9 юни при с.Даяр се завързва тежък бой.Руските части едва задържат позициите си.На следващият ден турците възнамеряват да възобновят атаките си,но настъплението на ген.Гейман към Зевин ги принуждава да се откажат от по-нататъшни действия.
Застрашен отдясно от войските на Мехмет паша,отляво-от Фаик паша,отдалечил се от базите си на 210 км.,Ереванският отряд, като отстъпва,разбива турските войски,които обсаждат крепостта Баязет, и се изтегля на руска територия.
Кабулетският отряд настъпва по посока на гр.Батум,но колебливите действия на руските главни сили при Карс го принуждават да се оттегли към границата и да премине вотбрана.
Руските войски на Кавказкият театър започват с устремно настъпление по целият фронт,но завършват с неуспех и загубване на овладяното с изключение на гр.Ардахан.Причините за това се дължат на неправилното стратегическо развръщане на войските и липсата на сведения за противника.
След лятното настъпление само Ардаханският отряд продължава да заема достигнатата позиция.Главните сили на Кавказката армия-32 000 души и 120 оръдия-се оттеглят към руската граница,като се разполагт при Курюк дере и Башкадикляр.Ереванският отряд-13 500 души и 48 оръдия-се оттегля на руска територия в Ереванска губерния.
Главнокомандващият Кавказкият фронт решава до пристигането на подкрепления да води отбранително-изчаквателни действия.
Турската армия на Мухтар паша с основните сили – 25 000 души и 36-оръдия под ръководството на комнадващият на 6 юли заема позиците източно от Карс,при Авлиар и Алджа.Отрядите на Исмаил паша-10 000 и 12 оръдия,и Фаик паша-12 000 души и 16 оръдия,съответно заемат Диадин и Баязет.Освен тези сили турците очакват подкрепления от около 13 000 души и 12 оръдия.
Според плана на Мухтар паша нанй-напред трябва да настъпят войските на Исмаил паша в Ереванска губерния,като за целта му се подчинява и Ванският отряд.Исмаил паша обаче забавя настъплението си,тъй като войските на ванският отряд са съвсем дезорганизирани след Баязедското поражение,а организирането на тила и попълването на загубите продължава почити месец.на 22 юли срещу 23 юли той провежда демонстартивни действия към Чингилският проход за отвличане на вниманието на руските войски, а с главните си сили-12 000 души и 6 оръдия,настъпва към Зоринският проход,за да навлезе в Ереванска губерния.Настъплението му обаче няма сериозен успех.
В края на август по настояване на турското правителство и Мухтар паша преминава в настъпление.Като се възползва от тослабването на действащият корпус,който изпраща сили за подкрепление на Ереванският отряд,Мухтар паша нанася удар на 13-25 август и завладява предната позиция на руските главни сили при Башкадикляр.След боевете през август и двете страни преминават в отбрана.Настъпва пълно затишие,което от време на време се нарушава от отделни престрелки и малки стълкновения.
Руските войски преминават в отбрана на Кавказкият фронт преди Дунавската армия.това обстоятелство улеснява турците,тъй като не е необходимо да се пращат допълнителни подкрепления.Новосвормираните части турците отправят на Балканският фронт.От друга страна ,отбранителните действия възпрепятстват турското главно командване да прехвърли войски от Кавказкият театър срещу Дунавската армия,която по това време се намира в много тежък момент.
През септември кавказката армия получава достатъчно подкрепления-2 дивизии и 4 батальона, и е отново готова да премине в настъпление.
Още когато получава съобщение за изпращането на подкрепления,руското командване на Кавказкият фронт решава да предприеме настъпление на Караско-Ерезерумското направление.Главните сили на действащият корпус тук заедно с подкрепленията към 21 септември възлизат на 56 000 войници и офицери с 220 оръдия.Срещу тези сили на Алджанските позиции и в близкият тил Мухтар паша има 37 000-38 000 души и 74 оръдия.
Руският план за настъпление в Кавказ е разработен от ген.Обручев,подпомогнат от офицери,които познават особеностите на този театър на военните действия.Основната идея на плана се състои в нанасянето на главният удар по центъра и по левият фланг на Алджанската позицията,като по същото време соквава десният фланг на позицията на противника и излизането му в тила.
След първите успехи турското командване извършва прегрупиране на силите си,като се оттегля на нови позици на линията.
Обсадата и превземането на Карс

Крепостта Карс по време на войната се състои от четири укрепления,които опасват града.Крепостта е преустроена след Кримската война от английски инженери.Когато русите я щурмуват,турците разполагат с 303 оръдия от различен калибър.През ноември 1877г., гарнизонът наброява 10 500 войници и офицери редовни войски,а нередовните-градско опълчение и конница възлиза на 25 000-30 000 души.За комендант е назначен Хюсеин Хами паша.
Действията срещу Карс се ръководят от ген.Лазарев.Руските войски обсаждат Карс на 10 октомври.Тук за разлика от Плевен руското командване решава да проведе щурм,а не блокада която би продължила шест месеца.
На военен съвет е взето решение крепостта да се давладее с щурм на 5 срещу 6 ноември.В щурмът се предвижда да участват 32 000 души и 122 оръдия,разпределени в седем колони.Щурмът е предшестван от грижлива всестранна подготовка.Между 19-20.30 часа,щурмовите колони тръгват едновременно при пълна тишина.Турците са изненадани,поради което първите изстрели откеват едва около 21 часа.Часовоите,които откриват движението на руските колони го смятат,за обикновенно нощно разузнаване.Именно това първоначално улеснява атаката на русите.
Колоната на подполковник Меликов успява да изтласка турските аванпостове и приближава на 200 крачки от форта Сувари.След това руските войски,без да отговарят на изстрелите се вмъкват във форта и с щиков удар отхвърлят противника.
Колоната на ген.Грабе,която настъпва заедно с колоната на ген.Вождакин,среща упорита съпротива във форта Канлъ.В 23 часа на височините Алджа,Визенкьой,Авлиар и Мали Ягни турците успяват да се прегрупират.Руското командване смята това прегрупиране на турците за общо отстъпление,затова ген.Обручев предлага да се изпрати обходна колона,която да пресече пътя на турците за отстъпление.
За обхождане на десният фланг на противника е сформирана силна обходна колона под командването на ген.Лазарев.Към нея се присъединяват войските на Камбинският и на Ереванският отряд-общо 23.5 батальона,20 ескадрона и 72 оръдия.Колоната получава задача да проникне на дълбочина 80км.в турският тил.Сутринта на 2 октомври колоната преминава в настъпление от Дигор за Пазарджик.Мухтар паша,като научава за появата на крупни руски сили в неговият тил,изпраща срещу тах към Орлокските височини 9 табора начело с Рашид паша.Ген.Лазарев незабавно изпраща 5 ескадрона конница,а малко по късно и 4-ти Кавказки стрелкови батальон.Към 17 часа турците са отблъснати към Визенкьойските височини.Тогава ген.Лазарев атакува трикратно по-силният противник на Орлокските височини и остатъците от деветте турски табора отстъпват в пълен безпорядък към Визенкьой.Към 20 часа вийските на ген.Лазарев с шест батальона заемат Орлокските и Пазарджишките височини,а останалите войски се разполагат в Пазарджик.В 24 часа той донася на Лорис-Меликов за резултатите на боя през този ден.Сега руското командване счита,че момента за настъпление на останалите войски е настъпил.
Сражението на 3 октомври започва с артилерийска подготовка по укрепленията на Авлиар.Под прикритието на артилерийският огън пехотата започва сближение.Ереванският полк достига на 500 крачки от противниковите окопи.Височината Авлиар е завладяна за половин час,а остатъците от турският гарнизон започват бягство към Чифттепеси.След падането на Авлиарските височини Мухтар паша бързо отстъпва към Карс,като изоставя на произвола на съдбата част от вийските си.
В резултат на тези боеве войските на Мухтар паша са разгромени-техните загуби възлизат на 20 000 души.От тях 13 000 са убити и ранени,7 000 са пленени.Загубите на руските войски са 1 500 души.
Мухтар паша решава,като се възползва от забавеното руско настъпление към Карс, с част от силите си да отстъпи към Саганлуг, и да се присъедини към войските на Измаил паша при Кьоприкьой по пътя за Ерзерум,а след това със съвместни усилия войските да прикрият Ерзерумското направление.Така се стига до боевете за Двебойну.
При това положение руското командване решава да блокира Карс,а войските на ген.Гейман и Ереванският отряд да се насочат за пресичане пътя на отстъпващият към Ерзерум Измаил паша.Турските позиции на Девебойну прикриват Ерзерум.Те са силно укрепени,по фронта са почити непрестъпни,но са разтегнати на 25 км., и турците не могат да ги заемат плътно.Ген.Гейман решава да нанесе главният удар с десният си фланг,в центъра да действа със силна артилерия, а в обход на десният турски фланг да извърши демонстрация с осем батальона.тази демонстрираща колона привлича с действията си почити всички резерви на противника,с което облегчава действията на войските от десният фланг.
В разгара на ожесточеният бой на левият фланг около 16 часа,войските на десният фланг щурмуват височината Узун Ахмед.Поради необичайно стръмните склонове турците предприемат контраатака.положението на настъпващите става тежко и те не биха задържали позициите си, ако в този момент не ги подкрепя 73 Кримски полк.Батальоните на Кримският полк нанасят съкрушителен удар на турците във фланг и руските войски овладяват височината Узун Ахмед.
Ген.Трегукасов,щом разбира,че височината Узун Ахмед е завладяна,незабавно хвърля кавалерията на Кебали хани по долината на р.Хамам дере.Скоро след това на Ерзерумският път,той придвижва Ереванският полк.Конницата на Кебали хан не успява да се придвижи много напред,защото е спряна от два турски табора.Но когато на Ерзерумският пътсе развръща Ереванският полк и открова ожесточен огън по противника,драгуните на Кебали хан се изкачват по брега на р.Хамам дере , а пехотата на полк.Амираджаби преминава гребена на Узун Ахмед и настъпва към Ерзерум.В боя настъпва прелом в полза на русите.Турците панически отстъпват.Руската пехота ги преследва до настъпване на мрак.Мухтар паша,като се прикрива с остатъците от общият резерв,бързо избягва към Ерзерум.
Руските войски загубват 1 000 души срещу 7 000 турци-убити,ранени и пленени.Русите вземат 46 оръдия,трофеи и много други военни имущества.С победата при Девебойну за руските войски се открива пътят към Ерзерум.Русите успяват да завладеят десният бастион,но турците задържат централната част на укрепленията и продължават съпротивата.Русите дават много жертви,между които е командващият колоната ген.Грабе,командирът на Перновскията полк и др.Русите получават подкрепления-пехота и конница и едва в 16 часа на другият ден фортът Канлъ пада.
Колоната на ген.Алхазов, която настъпва срещу форта Хафъз паша,тръгва в 19 ч.,но е спряна от ген.Лазарев до второ нарежадане.Когато ген.Алхазов чува боя на другите колони,той настъпва без заповед.Неговите войски са разделени на две части:едната щурмува форта Хафъз паша в 23 часа и го завладява,втората щурмува форта Караджак и го завладява.
Колоната на ген.Ридзевски се насочва към форта Араб и към 6 ч.руските войски го превземат.
Руската армия завладява фортовете по десният бряг на реката и води бой в града.По този начин тя прекъсва връзката на укрепленията по левият бряг на реката с тяхната база.При това положение коменданта на крепостта решава да пробие обкръжението и да избяга.
В 8ч. На 6 ноември от височината Лазтепеси и тохмас започват на тълпи да се спускат турци.Руската пехота,разположена западно от Карс и конницата й преграждат пътят на бягащите.Само малка част от тях успяват да избягат заедно с коменданта.При този щурм са пленени 18 000 войници и офицери,в това число пет паши 303 оръдия,4 500 болни и ранени.2 500 души са убити.Руските войски загубват 2 300 убити и ранени.
Падането на Карс има огромно значение за по-нататъшният хода на военните действия в Кавказ.Нощният щурм на Карс и завладяването му само с пехота е забележителен подвиг на руската армия и е втори случай в руската военна история след Суворовският щурм на Измаил

[танкиста от Харков]

:rock: За нашите национални икони :nworthy: :wall: pfu, nyamam kiriliza:1087:


Аз си мисля, че нашите национални революционери не могат да се считат за икони. За пример също трудно могат да ни служат, особено във днешно време, когато се размиват национални ценности, върви се към глобализация и заличаване на националното чувство. Поне така се опитват да ни убедят някой.

Не са редки случаите, даже някой считат за авангардно, модерно и демократично да отричат тези личности и да тълкуват техните постъпки, като израз на Балканската простотия и дивотия. Така Ботев се оказа първия терорист отвлякъл превозно средство-кораб, Левски се оказа вулгарен терорист и убиец, Бенковски пък е превратаджия и т.н. На тези отрицатели, преоткриватели и нео-демократи просто не трябва да им се дава възможност да ни заливат с помията си. Но за жалост в последните години никой не се грижи за елементарното информиране на младежите в нашата страна. Да оставим настрана факта, че възпитанието по родолюбие и познаване на националните идеали, се счита едва ли не, за престъпление. Училището е отстъпило тотално от опитите за възпитание в тази посока. Ценностите са съвсем други. Те са холивудските герои от екшъни и виртуални фантасмагории. Яки, тъпи, с много патрони. Или руси, цицести, с много сексапил. Нашите възрожденци са вече отминал етап и ние все по трудно можем да ги даваме като примери на нашите деца. Те просто не могат да ни разберат. А и формата на устната пропаганда, малко може да им повлияе. Сега е необходимо да получат та зи информация по електронната поща. Иначе просто няма да и обърнат внимание.

Преди няколко години наблюдавах поведението на група ученици от 11 клас в музейна експозиция по повод Руско-турската освободителна война-1877-1878 г. До витрината на Българските опълченци беше поставен монитор на който вървеше стария руски филм от 50-те години "Героите на Шипка". Учениците минаха на бегом всички витрини, в които имаше какво да се види, но те се спряха пред монитора и се загледаха във филма. От време на време правеха тъпи коментари и се хилеха. По едно време вниманието им бе привлечено от сюжета- млад казак спасява българска мома от грозен башибозук и го гръмва с пушката си. Децата гръмко се разсмяха и почнаха да коментират ситуацията. Обадих се, защото стоях зад тях и им обясних, че същата пушка, като тази на казака от филма, има изложена до тях, във витрината. Това коренно промени интереса на учениците. Започнаха да гледат филма и експонатите във витрините и като откриеха еднакви предмети, гръмко, по детски реагираха. Започнаха да ми задават въпроси, за какво служи този или онзи предмет, как стрелят пушките, как се зареждат револверите, върнаха се и огледаха многократно всички витрини. Наложи се да им изнеса цяла беседа. И вероятно добиха някаква представа, каквато именно преследваше цялата изложба. А накрая две ученички ме довършиха. Дойдоха при мен и попитаха наивно и по детски:

-Господине, къде тук можем да си купим този филм? За да го покажем на едни приятели!

Направо ме заклаха. До кръста!. Касетата беше на един приятел, който на откриването на изложбата я донесе за илюстрация. Изобщо не ни беше хрумвало да размножим филма и да го предлагаме на интересуващи се. После се замислих и си казах:. Значи има все пак някакви механизми, с които младото поколение може да се информира, да му се влияе и дори може да се възпитава в определена посока. В ония ценности, които на някой много им е хубаво, че се забравят. Значи някой, все пак трябва да го прави. Въпреки всички трудности. Докато все още има сили и възможности.

Не страдам от възрожденска носталгия, но при описаната ситуация се почуствах именно в такава роля. На Възрожденски учител, който отваря очите на децата и ги насочва по оня път, който е полезен и за отделния човек, и за народа ни. Повярвайте ми! Това чувство е страхотно!

[танкиста от Харков]

Пускам тук статията ми за подовдите атгаки през ПСВ, която беше публикувана с ужасни преправко-осакатявания и греши във в.ВзаО



:mike:
ПОДВОДНИЦИТЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА



НОЩНИТЕ АТАКИ







-Изпреварване нула трийсет, с интервали от десет секунди…Носовите апарати за залп…внимание момчета…П, лии!

Подводницата силно се разтресе от залпа. От първия отсек доложиха в централния пост:

-Торпедата напуснаха апарата!

Поставиха хоризонталните кормила на потапяне, за да не може олекналата подводница да изскочи на повърхността. В ръката на щурмана вече потракваше секундомер. Капитана се прозя и с безразличие подхвърли:

-След двайсетина секунди прасенцата ще срещнат желаното корито…

Той не се излъга. На двайсет и първата, взривове разтърсиха всичко на около.

-А сега да видим резултата от дяволските машинки -весело каза капитана и вдигна с електрическия механизъм перископа от дълбочината на шахтата. Силната оптика приближи ударения кораб, който потъваше с рязък диферент към кърмата. Да се гледа обраслото с водорасли и миди дъно беше тъй неприятно, както да се гледат отворените със скалпел вътрешности на човек…





Първата световна война започва с активни действия на противниците по суша и вода. Освен огромните надводни кораби бълващи дим и виждащи се от много мили, в морето се появява ново, непознато и страшно оръжие -подводниците. Те се движели тихо и незабележимо, внезапно нанасяли мощни удари и безследно напускали района. След тях оставали разпръснати части от кораби, плуващи трупове и по някоя спасителна лодка с оцелели моряци. Скептиците от предвоените години, които доказвали слабата надеждност и ниската ефективност на този тип бойни кораби, били категорично опровергани. Още с първите си атаки подводниците завоювали такъв успех, че на тях започнало да се гледа, като на решаващо, морско бойно средство. Огромните линейни кораби струващи милиони, ставали лесна плячка за смелите подводничари. Транспортните кораби били просто безпомощни и екипажите им се молели да не ги срещне неприятелска подводница.

Германците първи оценили и започнали активно да използват подводниците. В началото на войната те имат само 28 подводници, а до края и построяват и пускат на вода 372. От тях по време на военните действия са загубени 178 лодки. Общо воюващите страни произвеждат до края на войната около 600 подводници от различни класове и с различни възможности.

По време на военните действия, от подводници са потопени общо 193 военни кораби, с общ тонаж над 1 млн. т., а тонажа на потопените търговските съдове е над 19 млн.

Германските подводници потопяват 5861 транспортни кораба с общ тонаж 13, 2 млн.т., като около 200 от тях се натъкват на мини, поставени от подводни минни заградители. В повечето случаи атаките са извършвани през нощта и при лошо време. Средно на една загубена подводна лодка от германците се падат по 74 хил т. потопени от подводници кораби на противника или от 10 до 15 съда.

На 5 септември 1914 г. германската подводница U-21, под прикритието на нощта, смело се промъкнала във залива Фърт ъф Форт и от близка дистанция потапя флагманът на отряд стражеви кораби “Патфайндър”(3 000 т.). Това е първата успешна атака на подводница изстреляла торпедо срещу боен кораб. До този момент е осъществена само една подобна атака от американската подводница “Дейвид” срещу военният кораб “Хейзатоник”, през 1864 г. Тогава обаче оръжието за атаката, което е прътова мина, става причина заедно с кораба да потъне и подводницата.

На 22 септември 1914 г. англичаните получават още един зашеметяващ удар. В изключително сложно време, привечер, само за час и петнайсет минути, германската подводница U-9 торпилира и потапя спомагателните крайцери “Хог”, “Креси” и “Абукир”. Трагедията се разиграва в югозападната част на Северно море. На помощ се притекъл екипажът на един холандски товарен кораб, който успял да извади от водата общо 837 премръзнали моряци. Останалите над 500 отишли на дъното заедно с крайцерите, които имали общ тонаж над 36 000 тона. Командирът на подводницата Ото Вейдиген (загинал през 1915 г.), бил посрещнат като национален герой и награден с най-високият германски военен орден.

На 19 октомври 1914 г. германска подводна лодка открива английската Е-3 и с артилерийска стрелба я потопява. Това е първата подводна лодка потопена от друга подводна лодка.

На следващия ден, 20 октомври 1914 г.е потопен първият търговски съд по време на войната -английският параход “Глитра”.

Първият потопен самолетоносач е английския “Хермес”. В Дувърския пролив успешно го атакува германска подводница на 31 октомври 1914 г.

Последният боен кораб потопен от подводна лодка през Първата световна война е английския линеен кораб “Британия” на 9 ноември 1918 г.

Твърденията на някой английски военноморски специалисти и командири, че подводниците не можели да се сравняват с надводния флот се опровергали напълно. Съмненията за бойните възможности на подводниците в лошо време и през нощта отпаднали безвъзвратно. В морските щабове започнали разработки на различни тактически прийоми за бойното използване на подводниците и начините за атака. Изпробвали се атаки от надводно положение и от перископна дълбочина. Основно внимание се обръщало на нощните атаки, като се считало, че слабата видимост е предимство за атакуващия. За позиции се избирали подстъпите към противниковите пристанища и традиционните морски пътища. Когато набелязаният кораб се приближавал на удобна дистанция, той бивал атакуван. От подводницата с глух шум се изстрелвало торпедо и със скорост около 40 възела се отправялао към целта. След себе си торпедото оставяло пяна и ясна видима следа от въздушни мехурчета. Ако насочването е било добро, следвал удар и страшен взрив. После статистиците отбелязвали загубите в тонаж, товари и жива сила. След войната, същите тези статистици, ще изчислят, че от дневните атаки на подводниците са били успешни само 45,5 %. Нощните атаки, въпреки трудностите, като слаба видимост и несъвършенни прибори за прицелване, се оказват по ефективни. При тях 63,6 % от атакуваните кораби били потопени. Основните причини за това се счита, че са надводното положение на подводницата и малката дистанция за стрелба. По време на войната се усъвършенства методиката на атаката от перископна дълбочина, което повишава безопасността на подводниците. Натрупания опит и практическото му приложение намаляват неточните изстрелвания на торпеда от командирите и екипажите, особено към края на войната.

Едновременно с активните действия на подводниците непрекъснато се усъвършенства противодействието и борбата с тях. Англичаните създават специални сили за откриване и борба с подводниците. В тях са заангажирани около 800 000 души, без да смятат още 50 000 души участващи като морски екипажи. Въвежда се системата на конвоите на търговските транспорти, като тактиката им на придвижване в опасните райони се усъвършенства непрекъснато, до края на войната. Спешно се конструират и въвеждат в употреба специални подводни бомби, снабдени с хидростатични уреди за взривяване на определена дълбочина. На особено опасни места се поставят противолодъчни мрежи и подводни минни заграждения, които да възпрепятстват преминаването под вода на подводниците. Въвеждат се хидрофоните, с помощта на които подводниците се откриват и локализират успешно. Започва използването на авиация за откриването и атаката на подводници, на близки и по-далечни разстояния. Това довежда германският подводен флот до сериозни затруднения, като към края на войната загубите превишават темповете на строеж на нови подводници. И въпреки всичко, те си остават страшно и неотразимо оръжие. Особенно през нощта. Много пъти нощните атаки били неуспешни, но с натрупването на опит и отработването на различни методики от командирите на подводниците, ефективността им започнала да нараства чувствително и превишила резултатите от дневните атаки. Ето няколко показателни примера:

-Първата истинска нощна атака по време на Първата световна война, провежда руската подводница “Акула”. От началото на войната тя води активни действия в Балтийско море и след 15 успешни бойни рейда, загива в залива на Данциг. На 29 декември 1914 г.“Акула” маневрирала пред устието на река Уте и изчаквала появаването на някой вражески съд. Късно през нощта от подводницата забелязали силуета на голям военен кораб, който бавно навлизал от устието на реката в морето. Това бил лекият кръстовач “Аугсбург”. От дистанция 6 кабелта (около 1100 м.) било изстреляно торпедо, но то се разминало с кораба.

-Първата нощна атака на една подводница срещу друга е осъществена от германската подводница UB-15. Тя била малък съд с водоизместване 130 тона и продължителност на престоя под вода едва 5 часа. Поради слабите си бойни качества, този клас подводници се използвали за патрулирания и засади по крайбрежните комуникации. На 10 юни 1915 г привечер в много-гъста мъгла UB-15 стояла на вода, без ход, пред залива на Венеция. В насрещен курс в открито море излизала италианската подводница “Медуза”. От много близко разстояние бил даден залп с две торпеда, но те не улучили. Италианската подводница продължила курса си без екипажът и изобщо да разбере, че е била атакувана.

-Подобна атака провела друга германска подводница на 3 октомври 1916 г. в Балтийско море. В полунощ тя атакувала английската подводниза Е-19, но торпедата и не уцелили.

-На 26 април 1915 г., австрийската подводница U-5, забелязала в Отрадския залив, френският кръстосвач “Леон Гамбета”. Подводницата проследила кораба и през нощта от близка дистанция провала торпедна атака от надводно положение. След удара кръстосвача се запалил и потънал.

-На 19 август 1916 г., през нощта, част от германският надводен флот се придвижвал в залива Хелголанд. Към него на перископна дълбочина се приближила английската подводница Е-23. Тя атакувала с три торпеда линейния кръстосвач “Зайдлиц”, но не успяла да го засегне.

-На 25 ноември 1916 г. привечер, френският линеен кораб “Сюфрем”, бил торпилиран успешно от германската подвадница U-52. След като получил две големи пробойни на левия борд, той се обърнал и потънал много бързо. Загинала по-галямата част от екипажа му.

-На 14 март 1917 г., английската подводница С-6 (среща се още като Ц или К), стояла в надводна позиция до плаващия фар “Хиндерн” в Северно море. През нощта към нея се приближила германска подводница също в надводно положение. Между двата кораба започнало продължително дебнене и опити да се изненада и порази противника. Чак на разсъмване германецът успял да се приближи странично на С-6 и да изстреля две торпеда по нея. С успешна маневра английската подводница успяла да се изплъзне на торпедата. Докато успее на свой ред да контраратакува, германецът поел баласт, потопил се и напуснал сражението.

-На 5 април 1917 г. английската подводница С-7 стояла на позиция в морето срещу изхода на плавателния път “Зеебрюге”. От там минавали германските подводници при рейдовете им в Балтийско море и Атлантика. Към 3.50 минути командирът и открил приближаваща подводница и от близко разстояние я потопил с торпеден залп. По късно се разбрало, че това е германският минен заградител UC-68. Той носел 18 мини, които трябвало да постави по морските пътища покрай английския бряг.

-На 14 април 1917 г. през нощта, английски спомагателен кръстосвач бил пресрещнат пред пристанището на Александрия от германска подводница и атакуван с две торпеда. От ударите кораба получил сериозни пробойни, но въпреки това успял да се задържи на вода и да се върне в пристанището. Атаката осъществила германската подводница UB-42. Само поради липсата на повече торпеда, командирът и не успял да повтори атаката и да довърши кръстосвача.

-Единствената повторна атака, през нощта, срещу боен кораб, била проведена на 31 декември срещу 1 януари 1915 г. През деня Пета английска ескадра линейни кораби излязла в морето за провеждане на учебни стрелби. Ескадрата се движи в килватерна колона, като последен в строя бил линейният кораб “Формидабъл”. Германската подводница U-24 открива англичаните и започва да ги преследва на перископна дълбочина. В 2, 20 часа командирът и провежда торпедна атака по последният кораб. Едно торпедо удря “Формидабъл” в машинното отделение и той губи ход, като получава страничен крен от 20 градуса. Въпреки огромната пробойна екипажът успява да задържи кораба на вода. Германецът се потопил, преминал от другата страна на колоната и като се убедил, че никой не го преследва, спокойно се приближил за нова атака. Четиридесет минути след първия удар последвал нов, проведен също от перископна дълбочина. След взрива “Формидабъл” се преобърнал и бързо потънал.

-Интересен двубой се провел през деня и през нощта на 13 август 1917 г. Английският кораб примамка “Прайз”, влачел на буксир подводницата D-6, когато открил германската подводница UB-48. Тя била в надводно положение и зареждала акумулаторите си. С изстрели от бордните си оръдия англичаните принудили германската подводница бързо да се потопи. Оръдейните разчети били сигурни, че са я засегнали сериозно. През нощта английската подводница също изплувала за зареждане на акумулаторите. Пред нея неочаквано избухнал силен взрив и кораба примамка отишъл на дъното. UB-48 се отдалечила бавно без екипажът и да разбере, че наблизо се намира вражеска подводница в безпомощно състояние.

-По време на войната българската подводница UB-18 няма осъществени нощни атаки. На Балканите, Руският и турският подводен флот също са активни само през деня. По тази причина в Черно и Мраморно море не са отбелязани нощни атаки. Руският подводен минен заградител “Краб” прави няколко минни постановки във Варненския залив и на подстъпите към Босфора. Германската подводница U-45, която действала срещу руските комуникации се натъква на руска мина и потъва през 1916 г. на малка дълбочина североизточно от Варна. През 1935 г. тя е извадена, след сложна операция от специализирана военноморска команда. Останките на намерените 6 моряци са погребани тържествено в морската градина. Намерените снаряди кал.88 мм сa много-добре запазени и се ползват за учебни стрелби на флота. Двигателя на подводницата се оказва в много-добро състояние и е монтиран на учебния кораб “Асен”. Работи безотказно до бракуването на кораба.

[танкиста от Харков]

Пускам материала за В. Левски, който най-накрая успях да препиша за да се отвори на кирилица. Той е написан още през 1997 г и е публикуван в Бюлетина на Академията на МВР от 2003 г.

:nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy: :nworthy:

Конспиративните методи в революционната организация на В. Левски

Много е писано за живота и делото на В. Левски и създадената от него революционна организация. От различен ъгъл се е изследвала величавата борба на група български революционери, ръководени от един от най-светлите умове на нашия народ. Но досега струва ми се, не е обръщано специално внимание на някой конспиративни методи, които осъществени на практика от В. Левски, са спомогнали да се създаде стройна Вътрешна революционна организация. Нещо по-вече – те до голяма степен я предпазват от провали и осигуряват продължителният и организационен живот.
До разкритията около обира на пощата при Арабаконак и предателството на Димитър Общи, местните власти нямат реална представа за съществуването, структурата и дейността на Революционната организация. Турската полиция знае сравнително малко за дейността на БРЦК и търси да залови неговият представител Джингиби – Дякон Левски, който от 1868 г. ходи по страната и бунтува раята. Досещат се, че той не е сам и че има последователи, но дори след залавянето му, голяма част от тях остават неразкрити. За това спомага и бързата реакция на Дякона, който след разкритието на обира при Арабаконак, вместо веднага да напусне страната, тръгва да спасява каквото може и по късно на процеса не издава никого.(1)
През 1868-70 г. Левски започва създаването на конспиративната мрежа на Вътрешната революционна организация. Той се опира на най-широките обществени среди, като използва влиянието на градските и селски първенци. В хода на практическата организаторска дайност, Левски изпробва и постепенно налага принципите на нов тип революционна организация, обединяваща в себе си широкото народно участие и строгата организационна конспирация. Тези принципи са систематизирани от него в “Наредата на работниците за освобождението на българския народ”, написана в края на 1870 г.(2)
В наредата се определя структурата на организацията, като се създават три организационни форми:
-Частни революционни комитети,
-Тайна поща,
-Тайна полиция.
Частните комитети се съдавали в градовете и по-големите села. Членовете им се пазели в дълбока тайна. При създаването на първите Частни революционни комитети, връзката с БРЦК се осъществявала само от Левски или упълномощени от него лица. През лятото на 1872 г., когато броят на комитетите нарастнал, Левски въвежда системата на Окръжните центрове. Тази децентрализация помагала да се разтовари главния организатор от огромния обем техническа и организационна работа и тя да се разпредели между повече революционне дейци. Същевременно се прекъсвала връзката с Централния комитет и се създавала една по-голяма сигурност, както Левски споменава: ”...без да има нужда да им пращат от Ц-т к-т човек начесто, от което може да се улови работата...”. Представители на ЦК и Тайната полиция се свързвали с Частните революционни комитети и предавали необходимите указания и потреби. За да не се промъкне шпионин в организацията, на тези представители се издавали специални документи – пълномощни, подписани от Левски и подпечатани с комитетския печат. Частните РК извършвали основната организационна работа. Те събирали пари, оръжие и военни потреби, установявали силите способни да участват в народната революция и подготвяли населението за масово участие в нея.
В своята работа комитетите влизали в досег с голям брой лица, между които турската полиция можела да има информатори. За да се предпази организацията от провал, в Наредата се препоръчва строго да се спазва тайната на конспирацията, другарската взаимопомощ, наблюдението на съмнителни лица и информирането на ЦК и ЧРК за тяхното поведение.(3) Членовете на комитетите били подбирани много внимателно. Обикновенно това били по-будни и образовани граждани и такива с доказано участие в народните борби. Новите членове се набирали по метода на “постепенното привличане”, като на тях се давали дребни поръчения, без да им се разкрива нещо повече. Наричали ги “оглашени” или “ученици”. След определен изпитателен срок, на тях се поставяли вече по-сериозни задачи и ставали действителни членове. Такива “оглашени” били Филип Симидов и Стефан Стамболов от Търновския РК.
Много-важен момент в механизма на привличане на нови членове било полагането на тържествена клетва. Пред разтвореното Свето Евангелие, кръста, револвера и камата, новите членове давали клетва, която повечето от тях възприемали като второ кръщение. След общото събрание в Букурещ, проведено през април-май 1872 г., Левски също полага тържествена клетва, че ще работи и отговаря за действията си, съгласно приетия Устав на БРЦК.
Опасността от разкритие и провал била напълно реална. Турската полиция използвала жестоки и варварски методи за “изпитване” на заподозрените и изтръгване на необходимите показания. Същевременно в работата и навлизали съвременни европейски методи, които съчетани с ориенталското коварство, трябвало да опазват сигурността в османската империя.
За разкриване на противниците и “душманите на царщината”, от средите на българското население и от другите народности на империята се вербували голям брой агенти-“шпиони”. Показателен в това отношение е случаят за масовото използване на такива шпиони при второто пътуване на Левски из страната. Тъй-като било необходимо спешното му присъствие в Букурещ, Каравелов си позволява да го повика, чрез съобщение, което отпечатва във в-к “Свобода”. Няколко броя от весника попадат в ръцете на турската полиция, на която става известно, че Левски е в Българско.(4) Започва усилено издирване и както сам Левски пише, съобщението “...произведе тайна буна пак между турците и разпратиха по градовете и селата турци – мюфетиши и българи шпиони с преоблечени български дрехи, дирят, запитват, запират по конаците...”.(5)
Местните полицаи и агенти разполагат с описанието на Левски и имат негови фотографии. Две от тях, макар и не много ясни и ретуширани, все пак дават възможности да бъде разпознат. Това са снимката която Левски си прави преди да влезе в страната, като знаменосец на П. Хитов и друга направена преди второто му пътуване в страната. Те са набавени от влашки фотографи, които срещу заплащане, охотно предоставяли на представители на турската полиция, снимки на готвещи се за преминаване на границата четници, емигранти и други съмнителни лица. Левски обичал да се фотографира, като са известни 6 негови снимки. Много разпространени са фотографиите му от 1862 г., в униформа от Първата българска легия, от 1867 като участник в четата на П. Хитов и с четническата куртка на телохранителя на Г. Раковски - Бранислав Велешки. Преди второто си влизане в Българско, той отново се снимал. От там фотографията му попаднала в турската полиция. Размножена в големи количества, тя била раздавана на полицаи и агенти за да го търсят и опознаят. По тази снимка , след залавянето му, Левски е разпознат в Ловеч от каймакамина.(6) Може със сигурност да се предполага, че голяма част от оригиналните фотографии на В. Левски, които са били притежание на частни лица, са останали от българи-турски агенти, на които са били раздадени за да го открият.
За широкото използване на фотографията от турската полиция свидетелства в спомените си Тоне Крайчев, председател на РК в с. Желява, Софийско. След разкритието на обира при Арабаконак, той е издаден от Димитър Общи и е арестуван. В затвора в София, както свидетелства той “...един ден викнаха Димитър извън, та го фотографираха на машината със железата заедно на нозете му, така и другите един по един, та сичките 60 души, които бяха затворени, фотографираха...”.(7)
За да запази в тайна комитетските работи, Апостолът създава Тайната полиция. Тя работи в дълбока нелегалност и повечето от нейните членове не били известни на другите революционни дейци. Съгласно Устава на БРЦК, Тайната полиция била длъжна:
-тайно да следи за дейността на РК и отделните членове,
-да наблюдава действията на дейците от Тайната поща,
-да разкрива турските шпиони, изпратени от турската полиция и да разузнава нейните намерения,
-да наказва предателите и нарушителите на революционния закон,
-ръководството на Тайната полиция е поверено на един управител, който получава разпореждания само на БРЦК.(8)
Можем само да се удивляваме на прозренията и пространното мислене на Левски. Опитът му да създаде тайна организация, която да предпазва делото от провал, се оказва до голяма степен успешен. Тайната полиция наказва няколко предатели, наблюдава действията на турската полиция и в много случаи успешно и противодейства. За управител на Тайната полиция е назначен Христо Иванов – Големия. Той е участник в Легията и е един от най-активните революционни дейци на организацията. И след трагичната смърт на Левски той продължава революционната си дейност, чак до Освобождението.
Необходимостта от общуване на Центъра с комитетите по места и на отделните дейци помежду им, налага Левски да стигне до идеята за организирането на Тайна поща. За да може тя да работи успешно, нейните членове трябвало “...да са хора тайни и юнаци...”.(9) Те били “...длъжни да пренасят писмата и писмените или устни решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нещо от себе си или да забравят нещо от поръчванията, които им са направени...”.(10)
Куриерите от Тайната поща пренасяли пощенската кореспонденция, като свързвали ЦК с отделните РК. Те обслужвали предимно Левски, като неговите писма достигали до най-отдалечените краища на страната. Хората пренасящи пощата се делели на “приносители на писмата” и на “пощенски адреси” (кутии). Кореспонденцията се извършвала, като на пликовете се пишели имената и адресите на пощенските адреси. Обикновенно това били революционни дейци, които не будели подозрението на полицията. Вътре в плика бил запечатан друг плик с името на действителния получател или неговия псевдоним. Ето как самия Левски дава указания да начина за адресиране и получаване на писмата: “...Г-ну Марин Поплуканов, кааведжи в Ловеч. Извътре на плика ще пишите така: Г-не, задръж притвореното, че същия ч/овек/ ще до/й/де да си го търси...”.(11)
При работата на Тайната полиция, при редовно подържаната Тайна поща, както и при всяко друго революционно начинание, Левски изисква строго спазване на конспирацията и задължителното използване на предварително уговорени, условни думи (пароли), наричани от него “лозинки”. Обикновенно това са отделни фрази, при предявяването на които, ответната страна трябва да каже определен отзив. Например “...Т и А.С. – отзив – Бог напред...Трите букви значат: Ти и аз сме същите...”.(12)
Това особено се отнасяло за предпазване на задграничния представител на Вътрешната организация в Турну Магурели, Данаил Попов. Ето как Левски уреждал лозинката си с него : Нарочен човек представял лист с буквите “ Д.Р.”. “...И ще ви пита “Какво значи г-не това”. “Добро и ръце” т. е. “Да живее републиката”. И пратеникът да каже: “Да живее”. И вие ще повторите да кажите: “Нека живее”....”. По понятни съображения, лозинката е трябвало да се знае само от получателя и куриера изпратен от Левски. “...Тази лозинка само ти да знаеш и за теб е...”.(13)
За още по-голяма сигурност при разпознаването на тайната кореспонденция, в писмата се поставяли допълнително тайни знаци, които представлявали драскулки по листа, но за опитния революционер, те значели много. Такива знаци Левски ползва в кореспонденцията си с БРЦК и с Кирияк Цанков.
Левски не позволява отварянето и четенето на писмата от хора, за които те не били предназначени. По този повод, той отправя остра забележка към Атанас Попхинов, който имал навика да отваря и да чете комитетските писма преминаващи през него. Предвид голямата опасност от разкритие на организацията, Дяконът забранява категорично тази вредна и опасна практика. “...За мене писмо от днес нататък, когато ми пишеш, да забележиш на кардашлъкат си (Ат. Попхинов), да ми се не разпечатва писмото, така ще пише и той загдето го изпрати...”.(14) Това се налагало от конспиративни съображения и както сам Левски твърди “...пред по-многото ни дейци за сигуранция...”. Вероятно някой от тях също са споделяли опасенията си от провал, когато са виждали отворените писма и са отказвали да работят при тези условия. Писмата обикновенно съдържали тайна информация, имената и адресите на революционни дейци, лозинки и тайни знаци, които е трябвало да бъдат известни само на крайно ограничен кръг лица. “...Дето защо им съм казал да ги не разпечатват: за една само дума, която значи лозинка: И това само аз трябва да го зная, което е ключ на тайната с тях наедно...”.(15) Опасенията на Дякона се оправдават напълно. Атанас Попхинов по време на процеса в София е задържан и издава всичко, което знае от писмата, а не само това за което го питат. Приносителите на писмата (Дидьо Пеев и др.), въпреки, че издават някой неща, за информацията от писмата не съобщават нищо, просто защото не знаят съдържанието им. Така много от революционните дейци и комитетите в някой селища остават в неизвестност от властите.
Писмата си Левски пишел на български език, като в началото или в края добавял по няколко реда безмислен текст написан с арабски йероглифи. По-късно, след залавянето на някой писма, за да не го познаят по почерка, той започва да диктува писмата си, като лично само се подписва с предварително уговорен псевдоним. В едно от писмата Данаил Попов добавя “...Това е от В. Левски, но други го е писал, а той е подписал името му, тъй беше отредено да върви в писмата му...”.(16)
Езиковата бариера пречела на турците да разберат българския текст, а и голяма част от турските чиновници не можелаи да четат арабските букви. Въпреки използването в писмата на голям брой съкращения и условни думи, за българите на турска служба и за агентите на турската полиция, езикът обаче не бил проблем. Поради това Левски въвежда и използва в кореспонденцията си няколко шифъра. Известни са два шифъра съставени на принципа на заместването на букви със цифри по възходящ или низходящ ред на азбуката. Единият е бил личен негов шифър за връзка със задграничния представител Данаил Попов. Той е бил с възходящ ключ А=3. Вторият шифър бил за връзка с отделните РК и бил с низходящ ключ А=99.
Няма съхранени писма, написани изцяло с някой от известните шифри. От запазените са известни три, в които са вмъкнати отделни пасажи от цифри. В едно от писмата до Данаил Попов, Левски пише, че е получил някаква стока и иска да му се изпрати още нещо: “...Н/о/ поръчай по-скоричко за другата под тая сметка:


¹ 1,.....2,.....3,.....4,.....5,....6,............. ¹ 1,.....2,.....3,.....4

.... 23....11....13....32....73 .......................12....21....18....26

от същите номера....по-скоричко да ми се изпратят, че ще правя проба...”(17)
При разшифровка с ключа А=3, става ясно, че Левски иска:
.....Х.....И..... Л.....Я..... ДА..................... К....У.... Р.....Ш

(точките са от мен, защото формата се променя при отварянето на страницата)

т.е.става дума за ХИЛЯДА КУРШУМА от вида и калибъра на пушка с която той щял да прави пробни стрелби. От запазената кореспонденция е известно, че Левски искал да подбере подходяща пушка, от която да се закупи по-голямо количество на по-ниска цена.
В бележките на Левски има отбелязано: “...В Но/ва/ Заго/ра/ съмнителни богата/ши/ и първен/ци/...”, след което с комитетския шифър са посочени седем лица.(18)
Съществува един препис на шифровано писмо до Панайот Хитов в Белград, което се приписва на Левски, но автентичноста му е под съмнение. То представлява обширен текст, върху който, като се наложи т.нар. “разрязана книга” (лист на който през различни интервали има изрязани предварително правоъгълни отвори), се чете истинският текст. В разшифрованото писмо се коментира начинът за обучение и издръжка на български младежи в руски военни училища и е подписано с един от псевдонимите на Левски – Хаджи Ахмед Съръ Азис Рушидооглу Неболлу чизмели Кармазъ. Има податки, че по този начин се е извършвала кореспонденцията с БРЦК и получатели извън територията на империята.
В запазената кореспонденция, на няколко места Левски дава указания за “одрано късче хартия” и за използването на такова парче хартия за опознаване – като лозинка. На лист хартия той написвал името си (В. Лъвский). След това листа се разрязвал или разкъсвал на две, хоризонтално през подписа. Едната част се давала на получателя, а другата трябвало да се представи от приносителя. Двете парчета се съединявали и се прочитало името на Левски. “...А за уверение нему ще носи (парче) книга и аз, като го поискам, той тряб/в/а да ми го даде и като /го/ съединя с другата половина, ще се разбере от де е...”.(19) Така се гарантирало, че действително приносителят е изпратен от Дякона. След залавянето на Д.Общи, Левски пише на Христо Иванов – Големия: “...Брате по причините Софийски с печатът няма да се /в/зема и дава до известно време. А само с подписката ми, която ще търсите чрез разрязаната книга и от днес името ми Ибрямаа Анадоллу...”.(20)
При подготовката за провеждането на Общото събрание в Букурещ през пролетта на 1872 г., Левски обикаля Частните революционни комитети и оставя там пълномощни писма, заедно с такива “разрязани книги”. В спомените си Иван Марковски от Троянския комитет, записани и издадени от сина му Марко Марковски се споменава следното: “...за да не се пораждат във всеобщото в Букурещ събрание разни неприятности от шпионства или съмнения в някакви външни измами или предателства, Левски остави на присъстващите едно парче книжка, отдрана от друга, която остава в него, за да го предадат на представителя си, когото те ще изберат и когато се яви в събранието в Букурещ, да подаде това парче и, ако се присрещне на другата половина, която остава в Левски, ще го приемат за представител, ако не – ще го върнат обратно...”.
Делегатите трябвало да отседнат в Хаджи Петровия хан и да изпълняват дадените указания. Да наемат стая на втория етаж и да прегледат всички стаи “...на горния кат отвън на вратите има ли запи/сано/ с тебешир главната буква Р: ако няма, то влез в една /та/ запиши извън на вратата с тебешир главна буква /Р/ и като до/й/де някой от вън и рече: “Наши сме”, тогава извътре тряб/в/а да го накараш да ти разясни буквата Р, което значи “Революция” и тогава можете да бъдете в една стая, да си раз/съ/жда/ва/те и приказвате за всичко... Буквата Р ще бъде написана само на една стая, чрез която ще става посрещането...”.(21) Благодарение на взетите строги предохранителни мерки, Общото събрание е проведено успешно. На него е приет предварително подготвеният устав и Програма на БРЦК. За събранието турската полиция научава чак от разкритията на Димитър Общи.
В съставянето на паролите, Левски използва съкращения на пламенни революционни лозунги: “Да живее революцията”, “Свобода чрез революция обща”, “Революция”, “Ти и аз сме същите” и други. Те правели силно впечатление на комитетските дейци, повдигали революционният им ентусиазъм и укрепвали вярата в победата над тирана. В тях прозират и схващанията на Дякона за народната революция и бъдещето на освободената България, така както той си я е представял, като революционер, демократ и републиканец.
За нуждите на Тайната полиция и Тайната поща, са били необходими много документи, които да осигуряват свободно и безпрепятствено придвижване из страната. За целта била организирана своеобразна тайна канцелария, която издавала, подправяла и фалшифицирала турските паспорти и пътни листове (тескерета). Завеждащ канцеларията бил Георги Данчов-Зографина от Чирпан. Като добър художник и калиграф, той отлично се справял с възложените му задачи, наред с другата си революционна дейност.
Във Влашко, Левски имал румънски паспорт на името на Стан Станчулеску. При залавянето му в Къкринското ханче, той пътувал “...с редовно турско тескере, дадено му от Малък Добри Койнов от Дръстене (Ловеч)... Когато го уловили в Къкрина, Левски успял да глътне и уничтожи тескерето...”.(22)
В сакото на Левски, заловено от турската полиция в края на м. Юни 1869 г., били намерени три тескерета и три восъчни печата, с които се подпечатват тескеретата при преминаването от град на град. Печатите били от Заара (Ст. Загора), Едрене (Одрин) и Мустафа паша (Свиленград). Едното от тескеретата било на Иван Фетваджиев от Сопот, който бил арестуван и след продължително следствие и затвор бил пуснат, без да издаде нищо.
Левски въвежда и задължително изисква от всички дейци, да използват псевдоними за личните си имена. В едно писмо от м. Март 1872 г., той пише: “...Ключът на преиначените имена на работниците в Ц/ентралния/т К/омите/т... Христо Иванов Книговезец, ловчалия – заменява се с Дели Христемага, Димитър Общий – Селим Муратооглу, Ангел Кънчев – Рушч/уклия/...”.(23)
Данаил Попов носи псевдонима Азис Рушидоолу Неболу, а Васил Спасов – Махмудаа Филибели.
Сам Левски подписва кореспонденцията си с псевдоними, предварително договорени с получателите. Най-често употребяваният от него псевдоним е Аслан Дервиш Кърджалъ. Подписвал се и като : Ибрямаа Анадоллу, Ефенди Аслан Дервишоглу, Асланооглу Видинли, Драгойчо Иванов, Драгомирчо Иванов, Димитрооглу Ованез ефенди, Бр. Ад. Велиаа и други. (24)
На Частните революционни комитети също се поставяли псевдоними, като се използвали турски имена, за да се заблуди полицията.. Известни са около двадесет такива псевдонима: Елес Джутов – РК в Орхание (Ботевград), Сюлейманоглу Дауд – РК в с. Голям Извор, ИсакХаим – РК в София, Мурадооглу – РК в Ловеч, Хаджи Хасан Карловалъ – РК в Троян, Стамболу Мехмед Ефендий – РК в Сливен и много други.(25) За ефикасността на тази система говори факта, че още има Революционни комитети, за които се знае само псевдонима, а селищата които се крият зад тях са неизвестни.
За нуждите на Революционната организация са наети или купени няколко къши и дюкяни. В тях революционните дейци, особенно тези от Тайната поща, отсядали при пътуванията си. В Ловеч, Левски наел една къща която се ползвала от негов съратник за шекерджийница.(26)
В личното тефтерче на Дякона е отбелязано: “...3. Да се приготвят някоя и друга къща или хан, т.е. място у наши хора, дето да се намира за /в/секи ден по малко сено и ечемик, та кога замине наш човек със знакът си, по което ще се познава... да не бъде пред очи на правителството...”.(27)
Къкринското ханче, изградено от отец Матей Преображенски (Миткалото), било стопанисвано от члена на Къкринския РК – Христо Цонев – Латинеца. В спомените си, поп Минчо Кънчев пише, че ханчето е съградено с “...комитетски суми с цел да служи за почивка и скривалище на комитетските куриери, тайна полиция, апостолите народни и прочее работници комитетски...”.(28) В много ог сметките наЛевски са записани разходи по такива скривалища, които той ползвал: “... 515 (гроша) за осигурявание тайни къщи, 182,1/2 разноски в тайните къщи...”.(29)
Конспиративната система изработена и въведена от В. Левски успява дълго време успешно да предпазва Революционната организация от провал. Дори след неговото залавяне, до големи разкрития не се стига, въпреки че Димитър Общи и даскал Н. Фурнаджиев предават всичко каквото знаят. До голяма степен са запазени Частните революционни комитети по места, каналите за връзка, съществуването на Тайната полиция и Тайната поща. На процеса в София са задържани и осъдени голям брой членове на организацията. Представя се и част от архивата на БРЦК, продадени от роднина на Каравелов на турски емисар в Букурещ. От признанията и от заловените документи, на турските власти става известно, че в страната се подготвя въстание, но те не успяват да разкрият и разгромят революционните комитети. Тайната полиция продължава своята дейност. Положените от Апостола на свободата основи на нов тип народна организация, непознати до тогава в историята на национално-освободителните движения, се запазват, за да може и след неговата геройска смърт, делото на революцията да продължи.




Литература:

1. Васил Левски, Документално наследство, С.1973 г.
2. Николай Генчев. Васил Левски, ВИ, С. 1987 г.
3. Стефан Каракостов. Левски в спомените на въвременниците си. С. 1987 г.
4. Поп Минчо Кънчиев. Видрица, спомени, записки, кореспонденция. С. 1929 г.
5. Димитър Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т.². Извори. С. 1929 г.
6. Иван Унджиев. Васил Левски. Биография. С. 1967 г.
7. Иван Унджиев. Псевдонимите на революционната комитетска организация в Орханийско и Тетевенско от времето на Левски. Училищен преглед, ХХ²Х, 1930 г., кн. 3.
8. Младен Маринов. Христо Иванов Големия. Личност и дело. С. 1987 г.
9. Филип Симидов. Бележки за Дякона Васил ЛЕвски. Българска мисъл. Г. Х, кн. 3., 1935 г.

Бележки:

1. Това е видно от протоколите от разпита на В. Левски пред турския съд., Сборник В. Левски. Документално наследство, С. 1973 г. С.275-294. (ВЛДН)
2. НБКМ-БИА, ф. 85, ²² А 8107, Нареда на работниците за освобождението на българския народ. Същата е публикувана във ВЛДН с. 110-116 и на др. места.
3. ВЛДН, с.113-114.
4. В бр. 7, год. ²² от 13.02.1871 г. На в-к “Свобода”, Каравелов публикува следната бележка: “ От редакцията: Г-ну В.Л-му в България. Ако ве са попадне веснискът ни в ръцете и ако прочете/те/ тия няколко реда, то ви молиме да прибър/з/ате и да се видите с назе в Букурещ. Това вие трябва да направите за общо добро.”
5. Писмо на Данаил Попов в Турну Магурели от 28.12.1871 г., ВЛДН,с.127. Думата мюфетиш/ин/ на турски означава следовател, инспектор.
6. Спомени на Никола Цвятков, записани и публикувани от Парашкев Стоянов през 1901 г., Левски в спомените на съвременниците си., Ст. Каракостов, С. 1987 г.
7. Диарбекирски дневник на Тоне Иванов Крайчев от с. Желява, Софийско, заточеник от 1872-75 г.., Левски в споменитена съвременниците си., Ст. Каракостов, С. 1987 г.
8. По подробно в Устав наБРЦК, гл.²V, т. 19., ВЛДН, с.174.
9. Уства на БРЦК, гл. ²V, т.20. ВЛДН, с.174.
10. Пак там.
11. Бележка на В. Левски до неизвестно лице от 12.01.1872 г., ВЛДН, с. 136.
12. Бележка с текст на парола: Лозинка и отзив от м. Март 1872 г., ВЛДН, с.161. В същата бележка е ключът на шифъра използван между Левски и Данаил Попов – А = 3.
13. Писмо до Данаил Попов в Турну Магурели от 05.02.1871 г., ВЛДН, с.71.
14. Писмо до Данаил Попов в Турну Магурели от 10.05.1871 г., ВЛДН, с.91.
15. Писмо до Данаил Попов в Турну Магурели от 06.07.1871 г., ВЛДН, с.105.
16. Писмо до Данаил Попов в Турну Магурели от 27.07.1871 г., ВЛДН, с.110. След подписа на Лески – Дервишооглу Аслан Ефенди, следва безсмислен текст с арабски букви.
17. Писмо до Данаил Попов в Турну Магурели от 25.07.1872 г., ВЛДН, с.195.
18. Бележки и сметки от ноември и декември 1872 г., ВЛДН, с.235.
19. Окръжно до членовете на РК от 24.03.1872 г.,ВЛДН, с.156.
20. Писмо до Христо Иванов в Търново от 12.12.1872 г.,ВЛДН,с.240.
21. Окръжно до членовете на РК от 24.03.1872 г., ВЛДН,с.156-157.
22. Спомени на Никола Цвятков, записани и публикувани от Парашкев Стоянов през 1901 г., Левски в спомените на съвременниците си., Ст. Каракостов, С. 1987 г.
23. Образец за ключ за разчитане на псевдоними от началото на 1872 г., ВЛДН, с.155.
24. Уточнени са няколко псевдонима, с които В. Левски е подписвал кореспонденцията си. Най-известният е Аслан Дервишооглу, който преведен от турски език означава Дякон Левски.
25. Все още има псевдоними на Частни РК, които не са идентифицирани. По думите на Левски пред съда в София, той имал тефтер, в който бил отбелязал псевдонимите на всички ЧРК, но бил останал в Ловеч. Това обаче е малко вероятно и може би се съобщава за да заблуди съда.
26. Спомени на Никола Цвятков, записани и публикувани от Парашкев Стоянов през 1901 г., Левски в спомените на съвременниците си., Ст. Каракостов, С. 1987 г.с.319.
27. В личното тефтерче на Левски, с.20, ВЛДН, с.251.
28. Поп Минчо Кънчев. Видрица, С. 1983 г.с.297.
29. Това е видно от запазените сметки за разходи на Левски, ВЛДН,с. 29, 160, 201, 236 и др.

:rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock:

:nworthy: Уважаеми Парабелум, ако счетеш за необходимо можеш да пуснеш този материал и в страницата за В. Левски, в историческата част на портала. Информацията за хилядата куршума, които Левски иска, е интересна за уточняването на оръжието му - една много спорна и интересна тема, която обсъждаме. Благодаря!!! :nworthy:

[Mauser]

Краг-Петерсон

Преди известно време подготвих тази статия за "В за О", но така и не я публикувах, затова реших да я пусна тук. Ако има интерес, ще пусна и още някои материали за винтовките на Швеция и Норвегия.

Краг – Петерсон М1876 – пушката, за която всеки е чувал, но рядко някой е държал

През 70-те и 80-те години на ХIХ в. тенденцията към усъвършенстване на стрелковото оръжие и боеприпасите обхванала армиите на страните от цяла Европа. Десетки конструктори работели по идеите за създаване на многозарядно малокалибрено оръжие с максимална скорострелност и далекобойност, което довело до приемане на въоръжение на множество най-разнообразни в техническо отношение системи.
Една от първите военни сили в света, която приела на въоръжение многозарядна винтовка, била флотът на Норвегия. Това била пушката, разработена съвместно от норвежеца Оле Х. Краг (по-късно директор на “Köngsberg vepenfabrikk”) и шведския инженер Аксел Петерсон. Тя била обозначена като “Модел 1876 г.” и е първата от пушките на Краг, пусната в производство. Краг-Петерсон постъпила в норвежкия флот години преди шведската армия да смени цевите и калибъра на своите пушки Ремингтон. Оръжието ползвало патрон с калибър 12.17 мм “Ремингтон” с периферно възпламеняване и било с 8-заряден подцевен тубуларен магазин. Поради това след всеки изстрел балансът му се променял. Дизайнът на винтовката е уникален, но тя била ужасен кошмар при ползване, заради сложното презареждане. Щикът тип “нож” бил същият като на норвежкия Ремингтон М1867, но със сериен номер на кръстовището на ръкохватката, а при някои с номер и върху дръжката.
Краг-Петерсон се числи към системите с пропадащ блок-затвор с външен, средно разположен ударник. При издърпването му в крайно задно положение, предният край на затворния блок се спуска надолу до нивото на подцевния магазин. В същото време екстракторът изтегля празната гилза в специалния улей на блока. След освобождаване с палец чрез странично разположен отдясно на затворната кутия бутон, новият патрон, тласкан от пружината на магазина, влиза в гнездото на затворния блок и застава под празната гилза. Чрез натискане на спусъка чукчето се придвижва наполовина напред и остава запънато. В същото време блока се придвижва нагоре до нивото на патронника. Празната гилза все още лежи над новия патрон. И тук става ясно как всъщност “работи” винтовката Краг-Петерсон: Пушката се протяга напред около 25-30 см и с рязък тласък назад новият боеприпас влиза в патронника на цевта. При движението си напред той повлича екстрактора, който от своя страна освобождава затворния блок. Последният се повдига докрай нагоре, затваряйки цевта, и празната гилза пада навън. При натискане на спусъка чукчето, което е останало запънато, удря иглата и произвежда изстрел. Уникално техническо решение!
Още тогава станало ясно, че нетрениран войник може да произведе с еднозаряден Ремингтон с ролинг-блок 5-6 изстрела два пъти по-бързо, отколкото с Краг-Петерсон, и то при условие, че патроните вече са заредени в магазина. Дори с тренировка резултатът не се подобрява особено. Възможно е при презареждане новият патрон да се дотиква в цевта с палец, разбира се, ако не се опасяваме, че блокът ще го прещипе, “щраквайки” нагоре.
Очакването, че тази пушка няма да има голям успех, е повече от обяснимо. Още през 1884 г. норвежкият флот се превъоръжил с винтовката Йарман, следвайки армията. Краг-Петерсон останала да се използва в някои крайбрежни крепости до малко след Първата световна война. Били са произведени общо около 1000 бр., което превръща това оръжие в истинска колекционерска рядкост. Не случайно в Норвегия я наричат “пушката, за която всеки е чувал, но рядко някой е виждал”. “Köngsberg vepenfabrikk” произвели първите серии през 1874-1875 г., общо 17 бр., продадени на граждани – те са в неизвестност и до днес. Следващата партида от 30 бр. е поръчана от норвежката армия за ползване в Кралската гвардия в Стокхолм през 1875-1876 г., повечето от тях все още съществуват. Норвежкият флот получил пушки със серийни номера от 1 до 200 от “Carl Gustaf Stads Geverfactori” – Швеция, и от 201 до 300 – от “Carl Johans Vern” в Хортен, Норвегия, през 1877 г. Номера от 301 до 700 дошли пак от Швеция през 1878-1879г., а пак в Хортен били произведени последните 275 броя през 1879- 1881 г., най-вероятно от останали части от шведската продукция. Шведските пушки били маркирани с “С” с корона над него, а норвежките – с “CJV”.
Повечето от запазените днес “Краг-Петерсон” са в окаяно състояние – силно корозирали, с липсващи части и без оксидация. Няколко са като току-що излезли от завода. В Норвегия оръжието струва около 15 000 крони ($2000), независимо от състоянието, а добре запазено – около 25 000 – 30 000 крони. Щикът също не се намира лесно и се цени от 4000 до 6000 крони, според състоянието. Не е известно в България да има екземпляри от пушката или щика, но практиката показва, че у нас е възможно да се срещне и изключително рядко оръжие.

[Shelenberg]

Искам да питам значи тук могат да се слагат статии и за различни неща ставали в нашата история, освен само статии за оръжие, защото виждам че Парабелум е сложил за ЕДИН МАЛКО ИЗВЕСТЕН ЕПИЗОД ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА - Бойните действия на кавказкият фронт; танкиста от Харков е сложил за Конспиративните методи в революционната организация на В. Левски и т.н. Защото ако е така имам някоя друга идея за статия.

П.С То май имаше подобна тема във форума - казваше се "Форумно списание" - http://forum.boinaslava.net/showthre...F1%E0%ED%E8%E5 Мисля че от там също могат да се вземат някой материали.

[танкиста от Харков]

:nworthy: Уважаеми Шеленберг, Ако искаш, можеш да пускаш своите материали и в новата страница на НДрТр, където също е отворено място.:nworthy: Привет!!!

[Shelenberg]

Най вероятно ако ще ги пускам ще ги пускам и на двете места. Идеите ми са за теми за разузнаването през ВСВ и за българската авиация в оковите на Нйоския диктат, защото само за тези теми имам за сега повечко материал. За първата тя е много сложна и там ще ми трябва повечко свободно време за да я направя, така че нея я предвиждам в далечното бъдеще, а втората има много за писане но ми е по синтезирана като по-голяма част от информацията за нея ми е от едно приложение към много старо сп. Криле. Дори в момента си издирвам стари такива приложения, защото много от тях са интересни и до края на лятото ще си имам доста. Като се сдобия с тях ще ви напиша кои имам.

[танкиста от Харков]

За Шеленберг

:nworthy: И двете теми са ми любими. Като гледам по пиздонима ти, вероятно историята на германското разузнаване, ти е най-по сърце. Давай и пускай спокойно каквото имаш. Ако нещо има, което е не баш така, ще спорим и ще се наддумваме. Лошо няма. Има само търсене на истината!
И така за гъдел пускам три снимки за размисъл:
Едната е самолет за преследване на партизани, другите са германски чудеса от края на войната. Абе кеф!

[Гост]

....... но при описаната ситуация се почуствах именно в такава роля. На Възрожденски учител, който отваря очите на децата и ги насочва по оня път, който е полезен и за отделния човек, и за народа ни. Повярвайте ми! Това чувство е страхотно![/font]

Amen, както казват оттатък океана в такива случаи.

Децата чакат някои да им обясни, а в България институции и пр. спят. Оня ден минах с едно хлапе за 8 клас покрай къщата на Яворов и като разбрах, че не знае кой е, леко се притесних. Като попитах вече провокационно за Иван Вазов какво е написал и детето се замисли, без да отговори, вече се стреснах. Иначе будно и трудолюбиво, като не е там баща му понякога командва цял щанд за тенджери! Какво пряват тия хора по училищата, не знам.

А пък не е като да няма интерес, има, и още как? Въпросът е как да се събуди. Защото иначе това естествено за всеки човек чувство лесно може да се обърне в повърхностен национален радикализъм. Снощи карловци ръкопляскаха на Волен Сидеров като че ли беше царя през 2001 ....