Стара и безкрайно дъвкана тема, но тук е най-подходящото място, за да я повдигна отново. Предупреждавам, че мнението ми е дълго, но темата е сериозна и изисква задълбочен анализ и мислене, не е лека тема.
Ситуацията в нашите музеи е ясна на всички. Основният проблем е, че множество ценни експонати са оставени на произвол и се съсипват бавно. Дори в най-важния военноисторически музей в столицата редки експонати, които едва ли биха могли да бъдат заменени, като танкове и артилерия, загиват бавно. Да не говорим за по-малките експонати в някое от хранилищата, за които никой не се грижи. Щом с НВИМ ситуацията е такава, какво да кажем за музеите в останалите градове, като например Военно-Морския, чиято сграда по моите лични впечатления има нужда от основен ремонт?
Аз не искам с това да обвиня музейните директори. Напротив, те хората правят каквото могат с каквото имат. Проблемът на почти всички музеи е, че разполагат с огромен брой експонати и ограничено място където да ги излагат за гледане, още по-ограничено място за съхранение на останалите и съвсем ограничени или напълно липсващи средства за реставрация и поддържане. Последното изисква специални помещения, инструмени и прибори, специални препарати и най-вече специалист на заплата, който да се занимава в предметите. Повечето музеи едва успяват да се поддържат отворени, за друго просто средствата са утопия. Това е ситуацията не само в България, а дори и тук в Щатите, където лично съм се убедил че дори и с повече пари пак не могат да се оправят.
Има ли разрешение този проблем? Във форум Хоби има тема за доброволци, които да помогнат за реставрацията на един танк. Дано този експеримент да премине успешно и още много неща да бъдат възстановени, но каквото и да се прави няма да можем да спасим всичко навреме. Освен това е разбираемо, че директорите не могат да рискуват да дадат на някой, който по професия е брокер на недвижими имоти или компютърен специалист предметите, които са им поверени. Може би има някакъв начин след кратък курс на ентусиасти да им бъде издавано свидетелство, с което да им бъде разрешено да помагат на музеи с реставрации на предмети? Този въпрос е най-вече към Танкиста, защото той има гледната точка на директор на музей и знае кое е възможно и кое не. Да се купи нещо от хранилището на НВИМ ми се струва че ще е малко по-трудно от това да си взема бенгалски тигър от софийския зоопарк.
Но до каквото и да доведат такива евентуални усилия, аз лично мисля че чрез частните си колекции допринасяме значително повече, отколкото с доброволчески труд. Просто ние колекционерите се грижим за колекциите си, които сме придобили чрез пестене, търпение, търсене и труд. Без никой да ни плаща за целта, ние ежедневно влагаме пари, познания и труд в това хоби. Така че едва ли е пресилено да се твърди, че в момента в България ние основно се грижим за запазването на българското военно наследство.
Тук няма как да не изтъкна дружество Традиция. Сравнително младо, то вече е станало една доста добра структура, което е видно от възстановките и Гергьовденския Парад, за които е необходима отлична организация и масовост, както и от изложбата в музея на МВР, в която експонатите са предимно от членове на дружеството (нали така?). Ето защо ми хрумна мисъл, която не се и съмнявам е хрумвала на повечето от вас: не може ли един ден да бъде създаден музей към дружеството, в който експонатите да бъдат изцяло събрани от колекционерите поне при основаването му? Преди да отговорите с да или не, ето какво имам аз да споделя по въпроса.
Както всеки колекционер и аз съм си задавал въпроса какво ще стане един ден с моята колекция. Аз не събирам антични оръжия като инвестиция, с цел да ги продам някой ден и да си тръгна доволен с куфарче с кеш. Реално шансът някое от децата ми и внуците ми (каквито засега нямам) да наследи страстта ми към хладните оръжия не е особено голяма. Просто хората имат различни интереси и както аз не съм наследил хобито от баща ми, не мога да очаквам ако имам син той да се запали така, както аз съм запален сега. При това положение по-вероятно е наследниците ми да разпродадат колекцията или да я забутат някъде, където тя да ръждяса и изгние. Някак си тези два варианта не ме удовлетворяват, когато се замисля за тях, защото дори и при разпродажба не се знае дали нещата ще попаднат там, където трябва, т.е. в ръцете на някой, който да се грижи за тях.
Мислел съм и за дарение на музей, но и това е ужасна идея. Няма американски музей, на който да я дам. По-скоро бих искал да бъде пренесена и да остане в България, най-вече защото от някои от образците на хладно оръжие в колекцията ми в България едва ли има. Обаче ако даря всички тези екзотични антични оръжия на НВИМ да речем, ще е все едно да подаря аквариум със скъпи рибки на зоопарка. Само ще обременя музея допълнително. Освен това на НВИМ задачата е да излага на показ сабите на Ильо Войвода и на генерал Вазов, а не оръжия от Филипините и Мароко, както на зоопарка да излага интересни животни, а не моите рибки. Ще се чудят какво да ги правят и накрая ще ги изпратят в някое хранилище, с което само ще им вдигна разходите и ще им задълбоча проблемите свързани с ограничено пространство. Така че това е особено лош вариант за моята колекция един ден.
Обаче, ако съществува музей, който е под опеката на други колекционери, които знаят как да се грижат за експонатите и които ги обичат и ценят, бих бил повече от щастлив да им поверя тези неща от колекцията ми, които стават за музей. Така ще бъда спокоен, че ще бъдат съхранени за поколенията и че трудът ми по колекционирането не е бил просто някаква скъпа прищявка, а е имало смисъл.
Разбира се, идеята е доста обща и тук въобще не съм навлизал в детайлите, за което е оставена темата. Знам, още няма закон за частните музеи, но такъв ще бъде приет скоро, защото има доста богати и влиятелни хора с колекции от антични предмети (не само оръжия, но за нас е все едно веднъж като законът бъде приет). Знам, че ще е скъпо, защото ще трябва няколко сгради: една за музей, една по-голяма за хранилище и една за лаборатория за реставриране, както и че тези сгради трябва да са специални със системи за регулиране на влажността и температурата в тях. Също така ще трябват средства за охрана и за какво ли още не и съм наясно, че един такъв музей, колкото и да е интересен, добре направен и рекламиран, никога няма да може да се издържа сам, поне не и в обозримото бъдеще.
Но и някои възстановки са скъпи, особено ако един ден бъде постигнато притежаването на собствени танкове и машини. Да не говорим че дори и сега независимо дали става дума за средновековно снаряжение или опълченска униформа, на всеки ентусиаст пълното снаряжение му излиза между 1000 и 2000 лева. Както е важно да бъдат спазвани традициите и да бъдат почитани сражения с огромно значение като тези при Шипка или Одрин, така е важно да запазим и малкото останали предмети от миналото, които са единствените очевидци на онези събития и които могат да ни кажат за тях много повече от всичко останало.
Идеята е просто подхвърлена и няма да е възможно сериозното й осъществяване може би поне още едно десетилетие, че и повече. Но ако искаме да съхраним предметите, които обичаме и които така страстно събираме, за идните поколения, е необходимо да се замислим за наш собствен музей един ден, защото държавата никога няма да го направи вместо нас.
Ситуацията в нашите музеи е ясна на всички. Основният проблем е, че множество ценни експонати са оставени на произвол и се съсипват бавно. Дори в най-важния военноисторически музей в столицата редки експонати, които едва ли биха могли да бъдат заменени, като танкове и артилерия, загиват бавно. Да не говорим за по-малките експонати в някое от хранилищата, за които никой не се грижи. Щом с НВИМ ситуацията е такава, какво да кажем за музеите в останалите градове, като например Военно-Морския, чиято сграда по моите лични впечатления има нужда от основен ремонт?
Аз не искам с това да обвиня музейните директори. Напротив, те хората правят каквото могат с каквото имат. Проблемът на почти всички музеи е, че разполагат с огромен брой експонати и ограничено място където да ги излагат за гледане, още по-ограничено място за съхранение на останалите и съвсем ограничени или напълно липсващи средства за реставрация и поддържане. Последното изисква специални помещения, инструмени и прибори, специални препарати и най-вече специалист на заплата, който да се занимава в предметите. Повечето музеи едва успяват да се поддържат отворени, за друго просто средствата са утопия. Това е ситуацията не само в България, а дори и тук в Щатите, където лично съм се убедил че дори и с повече пари пак не могат да се оправят.
Има ли разрешение този проблем? Във форум Хоби има тема за доброволци, които да помогнат за реставрацията на един танк. Дано този експеримент да премине успешно и още много неща да бъдат възстановени, но каквото и да се прави няма да можем да спасим всичко навреме. Освен това е разбираемо, че директорите не могат да рискуват да дадат на някой, който по професия е брокер на недвижими имоти или компютърен специалист предметите, които са им поверени. Може би има някакъв начин след кратък курс на ентусиасти да им бъде издавано свидетелство, с което да им бъде разрешено да помагат на музеи с реставрации на предмети? Този въпрос е най-вече към Танкиста, защото той има гледната точка на директор на музей и знае кое е възможно и кое не. Да се купи нещо от хранилището на НВИМ ми се струва че ще е малко по-трудно от това да си взема бенгалски тигър от софийския зоопарк.
Но до каквото и да доведат такива евентуални усилия, аз лично мисля че чрез частните си колекции допринасяме значително повече, отколкото с доброволчески труд. Просто ние колекционерите се грижим за колекциите си, които сме придобили чрез пестене, търпение, търсене и труд. Без никой да ни плаща за целта, ние ежедневно влагаме пари, познания и труд в това хоби. Така че едва ли е пресилено да се твърди, че в момента в България ние основно се грижим за запазването на българското военно наследство.
Тук няма как да не изтъкна дружество Традиция. Сравнително младо, то вече е станало една доста добра структура, което е видно от възстановките и Гергьовденския Парад, за които е необходима отлична организация и масовост, както и от изложбата в музея на МВР, в която експонатите са предимно от членове на дружеството (нали така?). Ето защо ми хрумна мисъл, която не се и съмнявам е хрумвала на повечето от вас: не може ли един ден да бъде създаден музей към дружеството, в който експонатите да бъдат изцяло събрани от колекционерите поне при основаването му? Преди да отговорите с да или не, ето какво имам аз да споделя по въпроса.
Както всеки колекционер и аз съм си задавал въпроса какво ще стане един ден с моята колекция. Аз не събирам антични оръжия като инвестиция, с цел да ги продам някой ден и да си тръгна доволен с куфарче с кеш. Реално шансът някое от децата ми и внуците ми (каквито засега нямам) да наследи страстта ми към хладните оръжия не е особено голяма. Просто хората имат различни интереси и както аз не съм наследил хобито от баща ми, не мога да очаквам ако имам син той да се запали така, както аз съм запален сега. При това положение по-вероятно е наследниците ми да разпродадат колекцията или да я забутат някъде, където тя да ръждяса и изгние. Някак си тези два варианта не ме удовлетворяват, когато се замисля за тях, защото дори и при разпродажба не се знае дали нещата ще попаднат там, където трябва, т.е. в ръцете на някой, който да се грижи за тях.
Мислел съм и за дарение на музей, но и това е ужасна идея. Няма американски музей, на който да я дам. По-скоро бих искал да бъде пренесена и да остане в България, най-вече защото от някои от образците на хладно оръжие в колекцията ми в България едва ли има. Обаче ако даря всички тези екзотични антични оръжия на НВИМ да речем, ще е все едно да подаря аквариум със скъпи рибки на зоопарка. Само ще обременя музея допълнително. Освен това на НВИМ задачата е да излага на показ сабите на Ильо Войвода и на генерал Вазов, а не оръжия от Филипините и Мароко, както на зоопарка да излага интересни животни, а не моите рибки. Ще се чудят какво да ги правят и накрая ще ги изпратят в някое хранилище, с което само ще им вдигна разходите и ще им задълбоча проблемите свързани с ограничено пространство. Така че това е особено лош вариант за моята колекция един ден.
Обаче, ако съществува музей, който е под опеката на други колекционери, които знаят как да се грижат за експонатите и които ги обичат и ценят, бих бил повече от щастлив да им поверя тези неща от колекцията ми, които стават за музей. Така ще бъда спокоен, че ще бъдат съхранени за поколенията и че трудът ми по колекционирането не е бил просто някаква скъпа прищявка, а е имало смисъл.
Разбира се, идеята е доста обща и тук въобще не съм навлизал в детайлите, за което е оставена темата. Знам, още няма закон за частните музеи, но такъв ще бъде приет скоро, защото има доста богати и влиятелни хора с колекции от антични предмети (не само оръжия, но за нас е все едно веднъж като законът бъде приет). Знам, че ще е скъпо, защото ще трябва няколко сгради: една за музей, една по-голяма за хранилище и една за лаборатория за реставриране, както и че тези сгради трябва да са специални със системи за регулиране на влажността и температурата в тях. Също така ще трябват средства за охрана и за какво ли още не и съм наясно, че един такъв музей, колкото и да е интересен, добре направен и рекламиран, никога няма да може да се издържа сам, поне не и в обозримото бъдеще.
Но и някои възстановки са скъпи, особено ако един ден бъде постигнато притежаването на собствени танкове и машини. Да не говорим че дори и сега независимо дали става дума за средновековно снаряжение или опълченска униформа, на всеки ентусиаст пълното снаряжение му излиза между 1000 и 2000 лева. Както е важно да бъдат спазвани традициите и да бъдат почитани сражения с огромно значение като тези при Шипка или Одрин, така е важно да запазим и малкото останали предмети от миналото, които са единствените очевидци на онези събития и които могат да ни кажат за тях много повече от всичко останало.
Идеята е просто подхвърлена и няма да е възможно сериозното й осъществяване може би поне още едно десетилетие, че и повече. Но ако искаме да съхраним предметите, които обичаме и които така страстно събираме, за идните поколения, е необходимо да се замислим за наш собствен музей един ден, защото държавата никога няма да го направи вместо нас.
На първо място може да се постави въпроса за статута на този музей. Това е свързано и с целите, които ще преследва една такава сбирка, колекция и експозиция. Дали ще бъде изложение на колекцията на един или някоко ентусиасти, дали ще има някаква образователна, поучителна, патриотарска и пр. насока. Дали пък няма да е добре подредена борса с възможности за откупка и покупка на такива експонати. Или всичкото накуп.
Comment