Такова животно има ли?

[pereto]

много често съм срещал понятията караколак и хайдушки нож има ли такова нещо и каква е историята- мини ятаган, крив БАЛКАНСКИ НОЖ или продължител на традицията на тракийските криви ножове
питам понеже ми изпадна сега и един такъв с печат на производителя както е при някои ятагани

[pereto]

за да не се повтарям накратко да пусна само малко снимки по вапроса с Ятаганите че да ми каже некои че са турски! балкански-Да, но турците не са дошли с тях на Балканите!
последната снимка е на една кания за въпросните "ятагановидни" балкански ножове, която имах за малко, но сглупих да я разменя, освен че е за такъв нож тя е двойна - има място отделно за по-малък нож
Та исках да знам тези ножове с държени или рогови или костени чирени са били, щото тоя моя е без оригиналните некой е слагал дървени но доста отдавна

[TVV]

По въпроса за махайрата: да, тя е предшественик на ятагана, но гърците са имали същата форма (копис) и походите на Александър са я пренесели до Средна Азия, където са се появили кукрито и ятагана. Преди османското завоевание на Балканския полуостров не е имало ятагани, защото тази форма е излязла от мода и от нея не са останали нито образци, нито художествени произведения през цялото Средновековие. Оръжието от първия ти пост се нарича Овчарски нож и е сходно на каракулака, като разликата е в дръжката: на каракулаците е с големи уши като на ятаганите. И Овчарските ножове, и каракулаците са произлезли от ятагана, а не обратното. Най-ранните запазени ятагани са от 15-и век, а овчарските ножове и каракулаците са от 19-и. Характерната пук форма на ушите произхожда от Северен Иран и Южен Кавказ от около 800 пр.Хр. Ей сега ще пусна и няколко снимки.
За чирените, повечето едно време са били от кост. Със сигурност е имало и от дърво, така че аз не бих се притеснявал за това.

[TVV]

Ето една интересна и страхотно добре запазена тракийска махайра

и още една


А ето и оръжия от Луристан (Северен Иран) от около 800 пр.Хр.

[Parabellum]

За тези ножове ще напиша когато ми дойде Нета у нас

[TVV]

За тези ножове ще напиша когато ми дойде Нета у нас

ОК, ама аз и една статия за шашките в нашата армия откога чакам

[pereto]

за ТВВ

значи мерси за инфото за кара колаците и овчарските ножове! :nworthy:
Но дали наистина произлизат от ятагана или от други персийско-малоазииско - балкански типове(изобщо Еразииски) като тези които пускам. :stupid: :sm186:
освен това знаете къде се намира град Ятаган и самите турци си казват че от там идват остриетата и барута за щурма на Константинопол след което стават офицялно оражие на армията за 400г. (и неофициално на всички балкански нации вкл. българите-нали знаете че Левски също казват имал ятаган както и хайдутите повечето,от които не са били с шашки)

И в добавка малко автентични селски ножове от края на 19 и началото на 20 в.Особенно ми е странна камата с кокалената драйка и плоското острие

Качвам ги тук а не в "нови придобивки" понеже така бях започнал тук темата за селско-балканските етно остриета, а и не могат да се сравняват с показаното там!

[TVV]

На първите две снимки ножовете са от Централна Азия: чоората е типично афганско оръжие, пеш-кабзът е от Персия и Северна Индия (в Персия още е в употреба под името шотор-кош, или нож за колене на камили). Аз имам един такъв от края на 19-и век от Индия, като ножницата му е скорошна, но острието е старо, от периода Каджар (периода на персийското Възраждане, от който са останали страшно много интересни халдни оръжия).
Ножовете които си качил лично на мен ми допадат страшно много. Онова сгъваемото бях чел някъде че се казва кундрета и било нож за рязане на пъпната връв, който жените също така носели под фустите за самозащита едно време. Доколко тази информация за нашите ножове е вярна не се наемам да твърда, но за чоората и пеш-кабза е 100% вярна. Определено има нужда от повече изучаване на каракулаците и овчарските ножове. Парабелумът беше споменал за някакви буйновски ножове, които били типично български. Има характерна форма на камите, която е нашенска и се познава по дръжката. Някои форми на бичака (тип нож разпространен в различни форми от Узбекистан до Босна), предполагам основно гръцки и босненски сигурно също се срещат у нас. Качил съм един узбекски.
П.С. На мен ислямските оръжия са ми основен интерес, така че обожавам да гледам картинки на такива и да ги обсъждам

[pereto]

това за сгаваемото ножче е много любопитна информация!
Между впрочем имаше с такава форма ножове за които бях чел че са неаполитански, сицилиански или нещо такова(южна Италия), но това си е чисто нашенско (гаранция за произход! )има някакви знаци- като вълни по острието , вероятно запазен знак, виждат се на снимките от предния отговор,
та за камата какво казваш- нашенска, аз не бях виждал досега такава затова Я взех и явно съм улучил!Има старание по украсата но си личи местната балканска(имам предвид централна стара планина откъдето идва) направа, само дето жалко че острието е така съсипано!
А ножът ти е супер!

[TVV]

За Южна Италия не знам, ама има доста известни сгъваеми ножове от Испания: ножовете "наваха". Ето пример:


Ползвани са предимно от циганите там, но и от всякакви други бандити, а и от испанските моряци. Значително по-големи са от нашенските, има дори и гигантски екземпляри, които в разгънато състояниес а си нещо като много дълъг кинжал, почти къса сабя. Понеже в един момент прекалено много смъртни случаи са се дължали на тези ножове, испанското правителство в наредило на всичките да бъде премахнат механизма, който задържа острието в отворено състояние, така че повечето такива ножове са с липсващи или умишлено повредени такива механизми. За съжаление, тези ножове са сравнително скъпи.

[fan4battle]

Подобни на овчарските сгъваеми ножове имаше в село Боженци, с най-различни размери - от чисто декоративни, с дължина 2-3 см до такива с дължина 20-25 см. В затворено състояние.

[танкиста от Харков]

За кундретата

Тези малки ножчета с криви дръжки наистина се наричат Кундре. Носят се от българските жени, скрити под престилката, над долната риза, вързани на колана с връвчица дълга около 50-70 см. Това е традиционно оръжие на българската жена, през годините, та назад до средновековието. С него тя е можела и хляб да си одреже, и пъпчето на новородено да клъцне, и някой насилник в шкембето да ръгне. Аз имам няколко такива и по-старри и нови панаирджийски производства.
:sm100: Относно овчарските ножове аз съм виждал няколко типа. Има и такива с по-богата украса, има и такива с по-бедна. Аз имам един, който е останал от дядо ми, който е с кокалена дръжка. Дали е бил с големи уши не знам, защото е стоял под едни керемиди около 50-60 г., а може и повече. Интересното при него е, че има 2 или 3 тесни жлеба, които вървят успоредно със задтилъка, на около 10 мм. по цялото острие. Над дръжката има щемпел на производителя, който представлява две кръстосани много-дълги запетаи. Нещо като шпагите на порцелановите сервизи. Самия кокал се е напукал и стои, като на влакна. Острието е дебело и има доста следи от удари с чук, като е сечено някакво желязо. При първа възможност ще го снимам и ще го пусна да го видите. :nworthy:

[TVV]

Реших да съживя темата, която е свързана с една друга тема която се намира в раздел Военно-Исторически справочник и касае хладните оръжия по нашите земи. През Възраждането и малко преди това по нашите земи е имало цял куп хладни оръжия поради особено географско място което те заемат: между Изтока и Запада, като много от тях не са съвсем добре познати и са все още малко загадъчни. Например Парабелума има нещо като къс меч, от който сигурно скоро ще видим по-добри снимки. Овчарските ножове са също много слабо изучени и често пренебрегвани. Вало в другата тема показа един много хубав овчарски нож, я да видим, някой друг има ли какво да покаже и с какво да се похвали?

[Parabellum]

Парабелум ще го снима отново като си дойде в България и ще го сложи тук-до ден днешен незнам какво е моето хладно оръжие.

[Mauser]

Това на Parabellum, ако става дума за същото, дето му е семеен спомен, наистина е много интересно, не съм виждал друго такова, прилича на кавказка кама, но е по-дълго от някои ятагани. На мен пък ми попадна много хубав нож с размер почти като ятаган, с много масивно и широко острие и дръжка от бял кокал с ушета. Канията е дървена, с железни обкови в двата края. Направих му снимка и скоро ще го кача да го видите.