Любимия експонат на Воланд и безхаберието в Музея

[Gaden Gogi]

Настоящия пост както сигурно сте се досетили е посветен на любимия (поне аз останах с впечатление че е такъв) експонат на Волан и на безхаберието царящо в музея (а може и да си е чиста некадърност). Безхаберие довело до това че уникални експонати са оставени да гният в КАЛТА, дори на се на алеята а са захвърлени калищата, докато в същото време под навеса удобно се е згушила походна кухня.
Без да се отвличам повече в емоционални изблици ето и инфото:В края на 19 век във връзка с развитието на фугасните боеприпаси излиза на дневен ред въпроса за повишаване устойчивостта на фортификационните съоръжения. Като една от алтернативите се е разглеждало въвеждането на броня. Пречка за използуването и като масов конструкционен материал се явява нейната висока цена. Частично решение се явява използуането на броня само за защита на артилерията, логична стъпка е да се обърне поглед към решенията намерили приложение във флота (там кули се използуват на прочутия кораб на Севера, дал името си на цял клас кораби, Монитор). Няма да се спирам на различните видове конструкции защото за нас преставлява интерес само една: намиращия се във Военно историческия музей подвижен броневи купол , неговата история е следната:
За разлика от другите страни в Европа в Германия се наблягало не на поместването на голямокалибрени оръдия в кули а на създаването на малки бронирани наблюдателни постове и кули с малокалибрени оръдия. В разглеждания период (1885-1890г.) главно ударение се поставяло на подвижните броневи куполи конструкция на инж. майор Шуман, за строителството им били отделени 5,5 млн. марки.
Всеки купол бил предназначен за едно 37 или 57мм скорострелно оръдие и се състоял от цилиндрична кутия от листова стомана, прикрита от купол от легирана с никел стомана с дебелина 25мм, Куполът се крепи на три опори и на централна ос закрепена към пода така че да може да се върти на 360 градуса с помоща на ръчен привод. Разчетът бил от 2 номера-стрелец и подносвач на боеприпаси. Обикновенно куполата се поставяла в ниша направена в бетонен или землен блустер така, че над блустере се подавали само 35 см. За транспортирана куполката имала ролки на дъното последством които се качвала на специален двуколесен лафет.
Въпросното съоръжение най-вероятно е попаднало в BG-то от Румъния където с помощта на броневи кули, включая и разглежданите, е бил изграден броневи форт на границата мецду Молдавия и Влахия на р. Серет. В тази позиция са били използувани 352 подвижни купола.



Когато се съберем следващия път (или отида самосиндикално) ще направя снимки и на настоящия обект.

[танкиста от Харков]

За броневите куполи

:1087: Едва днес видях случайно тази страница и се сетих, че в нашия НВИМ има един такъв купол захвърлен до новите навеси с артилерийско въоръжение. От къде се е взел не знам, но имам една много интересна снимка която пускам за да видите. Освен броневите куполи в дясно се вижда и многоцевна система Баранов (ако не греша). :rock:
:fire: Тук ми се иска да поставя въпроса за използването в нашата армия и в тези на съседите ни на редки,единични и неизвестни системи оръжия. Или такива, които е трябвало да донесат някакво сериозно предимство на притежателите си.

[messire Woland]

Точно за тоя екземпляр, в НВИМ става дума
Няколко пъти се организирахме и го посещавахме като група. И пак си трябва - видях, че има нови експонати.

[dibo]

Въпросното съоръжение най-вероятно е попаднало в BG-то от Румъния където с помощта на броневи кули, включая и разглежданите, е бил изграден броневи форт на границата мецду Молдавия и Влахия на р. Серет. В тази позиция са били използувани 352 подвижни купола.

Да, ама не - 57мм куполни оръдия са доставяни за българската армия. Оръдието в музея в момента наистина е в окаяно състояние, но имайте предвид, че ние почти 15 години нямахме военноисторически музей и експонатите ръждясваха и гниеха на открито. Повече подробности за използването на оръдието в българската армия ще дам довечера, като се прибера вкъщи.

[dibo]

Поразрових из книгите вкъщи

С решение на Съвета за отбраната на българската държава през 1890г. е разрешено закупуването на скорострелна артилерийска система - 57мм куполно оръдие, необходимо за въоръжението на фортовете в Сливница, Белоградчик и Видин. През март 1891г. е сключен договор с "Круп", където освен другите оръдия са поръчани и 30 броя 57мм Д-25 куполни оръдия, производство на завода "Круп-Грузонверк" в Магдебург. Артилеристът майор Нягул Цветков изпитва системата в заводски условия и тя е приета на въоръжение в българската армия през 1892 (или 1893?). Тегло - 3.6т. Към системата има транспортна кола. Стрелбата от оръдието е единична или скорострелна. Теглото на шрапнела е 2.72 кг, на картеча - 3.8 кг. Към влизането на България в Първата световна война, все още на щат има 26 броя от това оръдие. След това за него нямам сведения. Вероятно, ако има доживели екземпляри до Ньой, те са били унищожени.

[Parabellum]

:Освен броневите куполи в дясно се вижда и многоцевна система Баранов (ако не греша). :rock:
::

Може и Гатлинг да е.Русия участва в Руско-турската война с две системи картечници-Барановски и Гатлинг-след войната те остават при нас

[Gaden Gogi]

И има две такива (вярно с изкривени и липсващи цеви) в музея, под навеса. И не е въпросът колко години не е имало музей а че редки експонати стоят под открито небе докато под навеса са набутали походна кухя, която освен това е алуминиева и нищо няма да и стане.

[танкиста от Харков]

:mike: Има разлика в броя на цевите при Гатлинг и Баранов. Пускам една, не много качествена снимка, от книгата за българските патрони на Джон Мънари. Тук е посочено, че системата Гатлинг е с 6 цеви, а Барановски с 10. На снимката, която пуснах по-горе, като че ли се виждат 10 цеви?!? А нашия юнак, така е натиснал тялото надолу и е седнал върху мястото където се слага пълнителя, че нищо не се вижда.