Съобщение

**Imperial** · 09-02-2003, 11:10

Deutsche Welle - интересни коментари и мнения

07.02.2003

Ще развали ли иракският конфликт трайно германско-американските отношения?

Анализ от Валтер Лакьор от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон /на страниците на в. Die Welt /

Как ще се развиват отношенията между Америка и Европа ако в близите дни се стигне до война? Ще означава ли това края на един съюз, оцелял в продължение на 50 години? Въпросът е твърде oпростенчески. Както е известно, Европа не е единна по отношение на Ирак, а в САЩ има разногласия. Позициите обаче са ясни и всички аргументи са изтъквани вече нееднократно. Разбира се има една съществена разлика: докато в германските медии спорът с Америка заема централно място, това не е така в САЩ. Несъмнено има разочарование сред политическата класа, а прекалено старателни европейски журналисти откриха един феномен в САЩ - антиевропеизъм. Ала за да се открият антиевропейците са нужни немалки усилия и силни увеличителни стъкла. В повечето случаи става дума само за саркастични забележки в печата и по телевизията, защото за САЩ европейската политика не е от решаващо значение. Разбира се, би било за предпочитане, ако беше осигурена и подкрепата на Париж и Берлин, но може и без нея, още повече, че тази подкрепа би била основно от дипломатическо и от почти никакво военно значение.

Трябва ли след избухването на войната да се очаква по-нататъшно влошаване или може би даже открит разрив? Това зависи изцяло от развоя на войната. В случай, че режимът в Ирак претърпи бързо поражение, от Берлин и Париж ще използват аргумените, че така само се е доказало, колко слаб е бил този режим всъщност, че не е съществувала опасност и че войната е била излишна. Противниците на войната от Европа ще могат да продължават да подчертават, че войната не е била пълен успех с оглед на политическите проблеми, каквито в Ирак несъмнено ще има след края на бойните действия, но и с поглед към негативните политически последствия в Арабския свят. Несъмнено в случай на война ще загинат невинни хора, а тъй като с немалка сигурност трябва да се допуска, че Садам Хюсеин е построил оръжейните си складове отчасти в близост до джамии, болници и детски домове, може да има и ужасни изненади.

Критиците на американската политика ще заговорят за военни престъпления, които са могли да се избегнат ако на дипломацията беше даден само още един шанс. Цената на петрола в близко бъдеще сигурно няма да намалее и може да се стигне до дефицити в снабдяването и до влошаване на икономическото положение. Критиците ще кажат: беше ли това необходимо? Защо каубоят от Тексас не се вслуша в съвета ни, след като ние разбираме толкова много повече от световната политика. Не трябва ли радикално да преразгледаме отношението си към Америка? Как можем да останем членове на един съюз, чието ръководство е колкото авантюристично настроено, толкова и неопитно?

Вашингтон обаче няма да обърне кой знае какво внимание на такава критика и с течение на времето отношенията отново ще се нормализират. Тази е вероятната реакция, ако всичко с войната протича планомерно. Тъй като обаче подобни неща често не се случват и се стигне до провали и усложнения, е вероятно разривът с Париж и Берлин да се задълбочи още повече, освен ако Германия и Франция не отстъпят в последния момент. Какви би станало например ако бъдат използвани отровните газове и биологическите оръжия, за които не един и двама европейски държавници казаха, че не могат да са сигурни, дали съществуват. Какво ще стане ако се стигне до ескалация и американците бъдат принудени да използват подобни оръжия? Какво ще стане ако от страна на САЩ бъдат дадени повече жертви, отколкото се очаква? Ако на радикални групировки от мюсюлманския свят се удаде да предизвикат преврат в една или в няколко страни? Ако войната в Близкия изток се разрастне, защото Израел реагира масивно на голям терористичен удар?

Ако се стигне до удари на камък, Америка ще вмени това във вина на Европа, заради проявеното късогледство и липсата на политическа воля. В наши дни само Америка може да върти световна политика. Ставащото в Германия и Франция е политика от собствената камбанария, дългосрочната перспектива на тези политици е до идната седмица, а решаващото за външната им политика - реакцията на избирателите. Ако само Париж и Берлин бяха демонстрирали малко повече далновидност и решителност, може би въобще нямаше да се стига до война. Чрез политиката си на умиротворяване те усилиха вярата на Садам, че всъщност той няма от какво да се страхува и може да продължава както досега.

Какъвто и да е изходът от войната, Америка и Европа имат твърде много общи интереси в Близкия изток и в други части на света. Тези интереси ще ги принудят да работят ръка за ръка при установяването на нов ред. Старата дружба обаче за дълго време е приключила. А какво ще стане в бъдеще със съюза е въпрос без отговор.

**Imperial** · 09-02-2003, 11:15

07.02.2003

Ръмсфелд - Германия

Доналд Ръмсфелд е медийна звезда в Америка. Прескоференциите му винаги са претъпкани не защото е военен министър на една суперсила, а заради чувството му за хумор и неговия остър, на моменти злостен тон. Съвсем наскоро презвитерианецът от шотландско-немски произход пак предизвика шум с думите си за "стара Европа", където зачисли Германия и Франция; сега пък без да се замисли сложи Германия в един кюп с Куба и Либия.

Всъщност Ръмсфелд е прав: малцина са страните като Германия, които още от самото начало се обявиха категорично против война срещу Ирак. Именно това и каза американският министър на отбраната, съзнавайки разбира се ефектът от сравнението, което си позволи. Нека напомним, че ястребите в обкръжението на Белия дом отдавна намекват, че Германия била най-добрият европейски съюзник на Садам Хюсеин.

От друга страна човек не трябва да се чуди много на приказките на шефа на Пентагона. Та нали в разгара на предизборната кампания миналото лято бившата германска министърка на правосъдието Дойблер-Гмелин каза, че методите на президента Буш приличали на онези на Хитлер. Освен това Ръмсфелд не е изразител на общественото мнение в Америка. Много благоразумни американски сенатори проявяват интерес към позицията и аргументите на Берлин и дори използват някои от тези аргументи във вътрешно-политическите дебати в САЩ.

Външният министър Йошка Фишер си остава ценен партньор на своя колега Колин Пауъл - както се видя отново на състоялото се тази седмица заседание на Съвета за сигурност на ООН. Би трябвало да е ясно, че от шефа на Пентагона не би могъл да се очаква същият дипломатически усет както от хората в Държавния департамент.

Едно е ясно: необходим е съдържателен диалог по въпроса, как може да се избегне войната, как може да бъде неутрализиран Ирак на Садам Хюсеин. Повелята на часа е вербално разоръжаване - и то от двете страни на Атлантика. Ние просто не можем да си позволим война на думи - освен заплахата от реална война.

**Imperial** · 09-02-2003, 11:20

07.02.2003

Има ли антиамериканизъм в Германия?
Каква е опасността от тероризма?

Това са темите в прегледа на германските седмични вестници.

В една от уводните статии на "Ди Цайт" издателят на вестника Михаел Науман, бивш министър и приближен на канцлера Герхард Шрьодер, опровергава твърденията, че в Германия се е надигнал нов антиамериканизъм. Като отличен познавач на САЩ и на двустранните отношения, Науман най-напред се връща далеч назад в историята:

Дори един Хайнрих Хайне вярва, че "САЩ са тъмница на свободата, където грубата си власт упражнява най-противният от всички тирани: тълпата. Арогантността на подобни предразсъдъци не изчезва и през 20-ти век. За Карл Юнг американецът е "европеец с негърски маниери", а Зигмунд Фройд обобщава: "Америка беше грешка". Дори писателите-емигранти след 1933 остават верни на високомерното отношение към Америка. Карл Цукмайер пише: "Това е страна без култура, без стремеж към красота или форма," с две думи - духовна пустиня. А натрапчивото презрение на Томас Ман към американската република би му осигурило пропуск за всеки клуб на слепци.

Докато германските емигранти се гневят на Америка, сякаш им е отказала убежище, през 1942 година - избиването на европейските евреи отдавна е решено - Хитлер издава следното медийно указание: "Срещу американската нация ние можем да използваме най-вече един аргумент: нейното пълно безкултурие." Подобни антропологични идиотщини са особено жилави. Те оцеляват чак до седемдесетте години на 20 век като утешителна самозаблуда за собственото превъзходство, подхранвана от позакъснели демократи.

А Германия вече отдавна е американизирана. Тукашният икономически и научен елит непрекъснато кръстосва предприемаческите и академични терени отвъд океана с благодарното убеждение, че си е у дома. Десетилетия наред американските писатели са начело на бестселър-листите в Германия. Воплите на Джон Ъпдайк за наранената душа на американската средна класа се приемат като универсална диагноза на модерността, която важи и в Германия. Американските митове за властта на тайните служби над обществото, създадени от Томас Пинчън, се четат като притчи за злоупотребата с власт, които са валидни по цял свят. А великите героически саги на Холивуд изместиха европейското театрално морализаторство в предпочитанията на тукашната публика. От мениджмънта през рекламата, от модата през музиката, изобразителното изкуство и архитектурата, та чак до медицината: никога досега в историята не е имало такава пълна и успешна културна инвазия, каквато е американизацията на Германия.

Всеки, които вижда антиамериканизъм зад сдържаността на Шрьодер и Фишер по Иракската криза, очевидно е забравил политическия флирт между държавната секретарка Мадлин Олбрайт и нейния "Йошка" по времето на Клинтън. Същото се отнася и до жеста на Шрьодер, който заложи на карта канцлерството си, когато поиска вот на доверие за мисията в Афганистан. Два милиарда евро от германския бюджет всяка година отиват за предвожданата от американците "война срещу тероризма" - нима от всичко това може да се заключи, че Германия застава на дистнация спрямо доказалия надеждността си Атлантически съюз? Дори бунтът срещу иракската стратегия на Вашингтон, който бе роден от предизборната борба в Германия, върви не под прашния лозунг "Янки, вървете си вкъщи!" - той много повече е резултат от военните травми на самите германци.

Даже ако външнополитическата тактика на Берлин действително доведе до изолация на Германия в САЩ, тя не би могла да повреди културните мостове, водещи към Америка. Ако ли пък Джордж Уокър Буш реши да накаже "неблагодарните германци", нека все пак не забравяме, че между неговото правителство и американците няма знак за равенство.

На страниците на седмичника "Райнишер Меркур" един от видните експерти по дейността на тайните служби в Германия, Ролф Топхофен, разсъждава за опасността от тероризма по повод една новоизлязла книга:

Година и половина след 11 септември 2001 година лавиците на книжарниците се огъват от писания за нечувания терористичен акт, за неговите идеолози и изпълнители, за чудовищното нападение срещу САЩ и техните центрове на властта - Ню Йорк и Вашингтон. Много от тези книги са плод на внимателни проучвания и съдържат балансирани анализи, добра преценка на фактите и интересни прогнози за бъдещето на международния тероризъм. Прави впечатление, че в повечето от изданията на първо място става дума за "радикален ислямизъм", за неговите дейци и за сякаш вездесъщия гуру на ислямската терористична гилдия - Осама бин Ладен.

В някои от изследванията се описват и ужасяващи сценарии на евентуални терористични атаки: зарязяване на питейната вода с цианид, например, или нападения с отровен газ в градския транспорт или пък експлозии на така наречените "мръсни бомби", които излъчват радиация и могат да съсипят цели големи градове заедно с населението им. След 11 септември очевидно вече трябва да се мисли дори немислимото.

Немислимото описват в новата си книга и журналистите Йоханес и Германа фон Дохнани. Под заглавие "Мръсен бизнес и Свещена война" двамата са събрали огромно количество фактически материал. Според авторите, в момента терористите от Ал Кайда могат да си набавят материали за ядрени, биологически или химически оръжия откъде ли не - от Балканите та чак до Източна Африка. Защото депа за ядрени отпадъци има на много места, а специално ядрените арсенали на бившия СССР са нещо като "магазин на самоослужване" за терористичните бригади.

Сценариите не са нови, независимо от това, че до ден-днешен - неизвестно по какви причини - все още не са осъществени. Вече е известно обаче, че в Афганистан Бин Ладен и неговите кадри са правили експерименти с вещества от лабораторията на дявола, тоест - терористичните нападения с ядрени, биологически или химически оръжия навярно са само въпрос на време.

Днешните медийни общества и тяхната естетика на насилието за медийна консумация все още предпочитат терористичните нападения, извършени с конвенционални средства. В тяхното кръвожадно огледало терористични актове от типа на 11 септември са много по-възействащи в сравнение с пълзящата смърт, предизвикана от биологически или химически оръжия. А и самите терористични групировки днес все още поставят акцента не върху биологичните или химически средства за масово поразяване (за атомните изобщо да не говорим), а върху обикновените бомби, ракети и калашници.

На този аспект двамата автори сякаш отделят твърде малко внимание. Те като че ли се отдалечават от конкретните опасности и затъват в многообразието от впечатляващи факти. Крайният им извод гласи: следващият голям атентат, включително и в Европа, е въпрос единствено на време. Уви, това е вече общо място, което и тайните служби повтарят от доста време, и то - не само в секретните си доклади. Ето защо малко популистки звучи твърдението на авторите, че в обществения дебат тази прогноза все още се премълчава. Видно е, че двамата журналисти нямат достатъчно добри контакти с германските служби за сигурност и не са добре запознати с оценката за опасностите, която правят тези служби.

**Imperial** · 09-02-2003, 11:24

07.02.2003

Недипломатичните изявления на Доналд Ръмсфелд по адрес на Германия.

Тази тема е в центъра на вниманието на германските всекидневници. "Заарбрюкер Цайтунг" припомня за какво става дума:

"Най-напред Германия и Франция с насмешка биват напъхани в чекмеджето "стара Европа". После Вашингтон заплашва с "икономически последствия". А сега пък министърът на отбраната на САЩ поставя Германия на едно стъпало с Либия и Куба само заради нежеланието на германците да водят война. Тук вече, скъпи приятели от Америка, единствената оцеляла суперсила го прекали! Излиза, че който не е с нас, той е против нас. Дали пък скоро няма да се окажем и бандитска държава редом с Иран, Северна Корея и Ирак - още една брънка в "Оста на злото"?

"Хамбургер Абендблат" също реагира остро на изявленията на високпоставения вашингтонски политик:

"Изказването на старата кримка Ръмсфелд може просто да се приложи към дело под мотото: "Да беше си прехапал езика по-добре". За съжаление обаче Ръмсфелд сякаш е абониран за изявленията, които по-скоро тровят двустранните отношнеия, отколкото да ги разведряват. В интерес на истината все пак трябва да се отбележи, че авторските права в ескалацията на насрещни обиди не принадлежат само на американците. Госпожа Мария Йепсен, епископ в Хамбург, вчера заяви, че политиката на Вашингтон е войнолюбива. А цял фронт от критици между Оскар Лафонтен и Гюнтер Грас е убеден, че трябва да се борим не срещу Саддам Хюсейн, а срещу президента Буш.

"Брауншвайгер Цайтунг" коментира кризата в германо-американските отношения по следния начин:

"Доналд Ръмсфелд сякаш по убеждение се държи като слон в стъкларски магазин. Макар че убеждението явно не е само негово лично. Той изпълнява ясни указания, това е подготвителна дейност на фронта на общественото мнение. Акцията на булдозера вече дава ефект. Вчера федералното правителство не обели нито дума по въпроса. Очевидно непрекъснатите атаки на Вашингтон окончателно са го объркали. Германия със сигурност трябва да очаква и нови унижения, ако продължава да не споделя мнението на вашингтонската администрация. Но Берлин не е длъжен да приема тези унижения. Защото страната е надежден партньор на САЩ в борбата срещу тероризма и харчи по два милиарда евро годишно за операциите в чужбина. Ако изтълкуваме думите на Ръмсфелд правилно, излиза обаче, че Вашингтон търси не партньори, а васали. Добре е, че ние за тази роля не ставаме."

Темата продължава и вестник "Любекер Нахрихтен":

"Нека ни бъде позволено още ведънж да припомним, че Ръмсфелд поставя абсолютно неправилни акценти: в световната борба срещу тероризма Германия е сред най-ангажираните страни, скърцайки със зъби тя отваря въздушното си пространство, доставя ракети "Пейтриът" на Израел и противохимически бронирани машини на Кувейт, предлага санитарни подразделения за случай на война. Германия просто не иска да се замесва в самата война, чиито последици са непредвими. И то не защото някой много обича онзи Саддам, който навремето САЩ циментираха в Ирак, а защото хората в тази страна знаят добре: война - това означава смърт, разрушения и отчаяние."

**Sir Gray** · 09-02-2003, 16:58

За цялата история мога да кажа, че американците сами си сгазиха лука. Такова нещо като анти-американизъм и чувство за културно превъзходство въобще няма. Даже обратното, немците истински се впечатляват само от американците, дори от време на време като че ли получават комплекси от тях. Сегашната криза е плод на явното неразбиране от страна на Америка на немската позиция и въобще начин на мислене. Такива изцепки и "спонтанни изявления", които при това са и негативни, един немец просто не му допадат на характера. Конструктивна критика се приема с радост, но такова едно "бе вие нищо не разбирате" предизвиква само усмивка и леко презрение. И точно това е настроението сега тука (с прибавена лека подигравка от журналисти, комици и други недържавни лица) Мълчанието на Шрьодер по случай Куба и Либия не беше продиктувано от объркване, а от отказ да се включи в такава игра под достойнството му (и да влоши още повече отношенията) Фишер отписа цялото изказване като несериозно и частно мнение, а пресата остана много доволна от "благоразумието" на правителството, сравнено с популизма на американците.
Интересно е, че се стигна до това положение само и единствено заради натиска на амитата. В началото, когато Германия обяви мирната си позиция, по-голямата част от обществото мислеше, че това е само временна позиция и само "изказване на добри намерения", а когато се стигне до война, то Германия ще участва непряко и по заобиколни пътища (логистика, мед. служби, и подобни) Ако тогава Буш си беше затраял и беше оставил нещата сами да си дойдат на мястото, нямаше да я има тая тупурдия сега. Но неговите безпочвени обвинения и явното му желание да ги накара насила да се присъединят само предизвикаха недоверие и ги накараха да се дърпат още повече. Вече гафовете с "новата" Европа просто ги накараха да се смеят (голям майтап беше, когато почнаха да смятат колко танка ще изпрати Литва в помощ на Америка, или пък колко ключова позиция в стратегическите планове заема Португалия)
Интересно как възприема обикновения американец това скърцане със зъби на администрацията на Буш, кажи нещо Империал. Целия свят вижда, че дори ударът срещу Ирак да е толкова неотложен, това не е правилния път. Ако вината е толкова доказана и опасността неминуема, защо Буш просто не покаже информацията си на СС на ООН? Така предизвиква само подозрения, че всъщност няма никакви доказателства

Съобщение

Deutsche Welle - интересни коментари и мнения

Deutsche Welle - интересни коментари и мнения

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment