Току-що (новините в 13:00) чух по БиБиСи, че в Германия бил заловен завербуван от българското разузнаване през 1999 г. немец, работещ за техните спец-служби, в отдела за Балканите. Дали е истина? Или само някоя поредна простотия ...
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Български шпионин в Германия?
Collapse
X
-
Български шпионин в Германия?
Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©Маркери: Никакви
-
Български шпионин в Германия?
Май е поредната простотия, защото по въпроса няма нищо в интернет-сайта на БиБиСи, а и в английската версия на новините нямаше нищо. Може би само българската редакция ни подлива вода.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
-
май
Германските следователи са арестували служител на германското разузнаване BND, който от 1999 до септември 2003 г. е изнасял секретна информация и документи за българските тайни служби, съобщи германското списание Spiegel:
Ermittler haben einen Mitarbeiter des Bundesnachrichtendienstes verhaftet, der nach Informationen von SPIEGEL ONLINE von 1999 bis September 2003 dem bulgarischen Geheimdienst geheime Unterlagen und Informationen lieferte. Der Fall ist außenpolitisch heikel: Bulgarien soll voraussichtlich 2007 EU-Mitglied werden.
Случаят е много деликатен във външнополитическо отношение, защото през 2007 г. България трябва да бъде присъединена към ЕС.
Германското правителство е възмутено от подобно грубо и неучтиво отношение на приятелската държава. Според информация на Spiegel, има доказателства, че 64-годишния заподозрян, който като служител на BND е бил отговорен за Балканите, е алкохолик. С разследването на случая е натоварено криминалното бюро в Бавария.
Всъщност, явно е истина. Въпросите са:
Защо, по дяволите нашите тайни служби въобще са се захванали с нещо такова?
Какво са търсили там?
Не е ли това провокация на трета страна, целяща да влоши нашите отношения с ЕС?
Което и от тези да е, явно нашите тайни служби този път са се осрали здраво ...
Това е от мен и от Матросов.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Хехе, те дилентанти, не знаят кое как :lol: :lol:
А иначе - никой нищо не спомена. Или от правителството не отделят много внимание на въпроса, или тия от Шпигел малко пресилват нещата. За скандал не може да става дума (а дори и да ставаше, щеше бързо да се забрави - немците сега се хванали за косите поради огромния дефицит за тая година) Та така че - споко, България няма да е публично дискредитирана. Ако е истина обаче, то хората дето трябва да знаят, със сигурност знаят и са си взели бележка.
не знам, като цяло ми се струва пълна дивотия от страна на нашите да се замесват в такива работи, но пък от друга страна съм доволен някак си - един вид хеее, поне правят нещо, ский ги къде се бъркатXV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
"Дневник", 22 окт. 2003 г., с. 7
Отфрид Насауер
Какво e свършила българската къртица
Все още това е само едно подозрение, едно лошо подозрение обаче. Шестдесет и четири годишен сътрудник на Бундеснахрихтендийнст (БНД), немското външно разузнаване, четири години е шпионирал за България и е предавал поверителни документи на служителка на българското консулство в Мюнхен. Мъжът е попаднал в подозрението на колегите си, защото е отнесъл документи в дома си. Затова е бил наблюдаван от контрашпионажа също и по време на среща с българката. Служителят на БНД бе арестуван на 8 октомври. Дипломатката вече е напуснала Германия, защото е била отзована по молба на германското правителство.
Реакциите в Германия са поразително различни. На политическо равнище бе реагиране сдържано - външното министерство например отказа коментар. Това прозвуча като „не си заслужава да се говори за това". Но на средно ниво, от страна на служители и експерти, бяха отправени много остри думи: това е „неприятелски акт", „безсрамен", „много сериозен". Да разгледаме случая по-внимателно. Има ли по-голямо значение?
Служителят на БНД не е кой да е сътрудник на спецслужбите. Управляващият правителствен директор И. Ш. бе ръководител на отдела, отговарящ за набирането на информации от Балканите. Неговата българска „приятелка" М. Д. дълги години е била генерален вицеконсул на България и най-вероятно легална представителка на българското разузнаване в Мюнхен. На това навеждат изявленията на официални немски представители. Те заявяват, че М. Д. е „от конюшнята на България", жаргон, който се използва за известни служители на тайните служби.
Какво следователно е могъл И. Ш. да предаде на българската агентка? Какво е знаел той? Немското контраразузнаване трябва да си представи най-лошия случай и да предположи, че мъжът е предал всичко, което е знаел. Това със сигурност не е малко. С оглед на функцията си Ш. е знаел кой работи за БНД в балканските държави, кой набавя информации и как те се предават. Той е трябвало да познава източниците, за да знае доколко благонадеждни са били доставените сведения. Съобщил ли е той на българката кои са източниците на БНД? До кого са достигнали по-нататък неговите информации? Само до българските служби или до трета страна? И за източници в какви области става дума?
Можем да разграничим две области. В първата се касае за източници в сферата на организираната престъпност. Откакто БНД през първата половина на 90-те години официално поддържа партньорски отношения с тайните служби на балканските страни, организираната престъпност е в центъра на интересите на БНД, също и на персоналното й участие. Втората област са източниците за информация за държавите. Източници, които докладват за икономически и търговски въпроси, отбрана и политика в тяхната сфера на действие - например за легалната и нелегалната търговия с оръжие. И двете области са твърде чувствителни.
Колко чувствителни става ясно, ако си представим, че Ш. е информирал в детайли българската агентка за това до кои информатори на БНД в организираната престъпност може да се достигне. Ако се разкрие пътят до тези информатори от организираната престъпност, то те биха били изложени на огромен риск. Трябва да бъдат изтеглени или дори замразени за вечни времена. Една изградена с дългогодишни усилия структура би била разрушена. БНД за известно време би останала глуха и сляпа не само в България, но и в другите страни на Балканите. Предвид значението, което има за борбата с организираната престъпност, това е една изключително лоша прогноза и при такава, която е във висша степен вероятна. Публична тайна е, че организираната престъпност в България е прегърнала и много държавни структури.
Едва ли по-малко опасно би било, ако Ш. е предал и източниците на БНД за информации от държавите. Тези информации също биха могли да попаднат в нечисти ръце. В немските спецслужби смятат, че българското разузнаване интензивно си сътрудничи с руската СВР (Служба за външно разузнаване) или например с гръцките служби. Да знаеш кой на Балканите работи за германците, е злато, което струва пари и информации. Защото сътрудничеството между тайните служби се основава на постоянната практика между „приятелски служби" да си разменят информации за трети страни. Това е безкрайна поредица от „сделки с взаимност". При тях никой не може да знае при кого ще пристигнат информации, които вече са дадени и вече са разменени през взаимни сделки. Сред получателите могат да се окажат държави, преценени като рискови, или пък дори терористични организации.
Подобни опасения не са паднали от небето, както ясно показа един друг пример. Българската Национална разузнавателна служба е известна с агресивното си набиране на информация. Дългогодишният й шеф - запасният генерал-лейтенант Бриго Аспарухов, по време на мандата си (1991 -1997) агресивно се намесваше и във вътрешната политика на България, а на съвестта му лежи падането на две правителства в София. И допреди дни той беше кандидат за новосъздадения от премиера Симеон Сакскобургготски пост координатор на специалните служби към премиерския кабинет. Докато премиерът вероятно са надяваше по този начин да увеличи влиянието си в сравнение с президента, чийто съветник по сигурността също отговаря за службите, предложението за Аспарухов предизвика огромна тревога в западните държави. Едва след масирани дипломатически интервенции Аспарухов оттегли кандидатурата си.
Междувпрочем взаимното шпиониране сред „приятели" не е нещо необичайно. В Германия действат немалко „приятелски служби". Службите на САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Израел са особено активни. Със сигурност интересите им не се ограничават само до информациите, които им се дават доброволно. Със сигурност те не казват на германците имената на всичките си сътрудници, както и поръченията им. Приятелство сред тайните служби? Такова нещо няма.
Отфрид Hacayep е експерт по сигурността и разоръжаването, ръководител на Берлинския информационен център за трансатлантическа сигурност. Статията е написана специално за „Дневник"Si vis pacem - para bellum!
Comment
-
Все пак, шпионирането е част от дейността на всяка тайна служба - доколкото знам, съвсем нормално е да се търси и събира информация и за дружествени държави (разбира се, не и да се вербуват служители на техните тайни служби, което си е враждебен акт - но най-ефективно е събирането и анализа на публично достъпна информация, ама това е отделен въпрос).
Мен обаче ме възмущава друго - реакцията на нашето правителство - вчера, гледайки новините станах свидетел на официалното изявление, направено от говорителя им по въпроса. То беше абсолютно неопределено и неясно, като всъщност се свеждаше единствено до призива "да изчакаме да видим какво ще открият, пък после пак ще говорим". Т.е., спокойно можеха и да си спестят усилието. Но съдържанието на едно подобно изявление би трябвало да показва някаква степен на познаване на материята - все пак - или българското разузнаване е замесено, или не е. И очивидно, българското правителство би трябвало да може да разбере каква е работата - поне нормално е да се предположи, че след като разузнаването му е подчинено, то може да контролира дейността му.Съответно - позицията на правителството би трябвало, в зависимост от ситуацията да е, че няма такова нещо (т.е., всичко са журналистически или други спекулации), или пък да има някаква форма на оправдание на въпросната дейност. Но да кажеш - "не знаем" или "нямаме информация" е колкото смешно, толкова и тревожно. Така излиза, че правителството няма контрол над дейността на тайните служби.
Comment
-
мнение
Още един дискурс Кой няма интерес българската армия да се снабди със строеви автомобили "Мерцедес" и корвети "Люрсен" и кой има интерес тези поръчки за стотици милиони USD да се възложат на фирми от друга държава (примерно на традиционен снабдител на БА през последните петдесетина години?! 8)Si vis pacem - para bellum!
Comment
-
Originally posted by "Imperial Friedrich"
проблема е най-вече в това че информацията най-вероятно е изтекла към "групировки"...Alliis laetum, sibi sapiens.
Comment
-
Е, все пак участието в определен съюз не означава, че тайните ти служби няма да събират информация (или да извършват определен тип оперативна дейност) за и на територията на други държави - участнички в съюза. Събирането на информация и аналитичната работа се води както спрямо потенциални и реални противници, така и сред всички "близки" държави (или приятелски, ако щете). Разбира се, не чрез вербуване на сътрудници от техните тайни служби .
Както изглежда, обаче, няма определени доказателства, че това не е някакъв тип инсценировка (или просто журналистически догадки).
Comment
Comment