Интересно и посвоему забавно писание, което можете да намерите на сайта Под крушата, на който има и други, адски интересни икономически статии.
МЕЖДУФОНДАЦИОНЕН КОМИТЕТ
ЗА ХУМАНИТАРНИ ТЕХНОЛОГИИ
Секретно!!!
Само за служебно ползване!
ИСТОРИЯТА - НА ТЕЗГЯХА!
(докладна записка)
1. Предпоставки
Както е известно, историята е колективна халюцинация.
Не казваме това, за да дразним историците - ако сме си поставили за цел да ги дразним, има и много по-ефектни начини за това. Но само понятието "колективна халюцинация" е в състояние да предаде поне донякъде достоверно състоянието на тъй наречената наука история.
Азбучна истина е, че историята винаги е имала и идеологически функции: тя е трябвало да снабди народа със славно минало, герои, светини, примери за подражание, трябвало е да "забие кола" на националното [само]съзнание, да снабди масите и елита с чувство за единност. Но всичко това са неща, които нямат нищо общо с фактическата страна на миналото. Това са компоненти на колективното въображаемо. И историята съответно, която уж претендира за академична безпристрастност, затъва в блатото на националната митология. А ако отчетем, че митовете и преданията са възникнали много преди научния поглед върху миналото (археология и пр.), и че самите уж обективни историци са израсли несъмнено под влиянието на тези митове и предания, ще ни стане кристално ясно, че от такава история и историци не можем да очакваме нищо друго освен трескаво търсене на рационални оправдания за колективните халюцинации, в които народът е вярвал, вярва и няма никакви причини да не вярва и в бъдеще.
Тук могат да бъдат дадени най-различни примери, но върхът на халюцинаториката се държи безспорно от корейските историци. Според най-най- най-научната и академична корейска история (става дума за технически развитата Южна Корея, а не за комунистическия Север) корейският народ водел началото си от половия акт между някакъв бог и някаква мечка! И никакви призиви към рационалност и логика не може да накара тези, с позволение, историци да се откажат от бога и мечката.
Халюцинаторният характер на историята води до маса международни недоразумения в смисъл, че едната нация си е въобразила едно, а другата - друго и никой не може да ги накара да заговорят на общ език. При това става дума за халюциниране не само на далечното минало, но дори за събития от нашия век. Например Турция хвърля милиони долари годишно за стипендии на историци от страни-членки на НАТО, само и само тези историци да твърдят, че през 1915 г. 1.5 милиона арменци въобще не са били изклани, но обратно, те самите са изклали еди-колко си милиона кюрди, чукчи и какви ли още не. В сравнение с това нашите балкански спорове с Македония и Сърбия изглеждат просто несериозни.
Макар че тук могат да се открият идиотизми от друг характер. Ние, да речем, смятаме, че татарите в Русия са потомци на волжките българи. Част от самите татари твърди същото. Но когато в Скопие на някакъв антибългарски митинг скандираха "Бугари-татари", ние се обиждажме до дъното на душата си. Значи татарите са българи, а българите не са татари, така ли?..
Време е обаче да спрем с примерите, защото ако не спрем сега, няма изобщо да свършим. Тук искахме само да покажем, че историята е колективна халюцинация. Но колективната халюцинация в никакъв случай не е нещо несъществено и безполезно.
Известно е, че икономиката в днешното (и още повече, ако се съди по всичко, в бъдещото) "информационно общество" се базира не на друго, а тъкмо на колективните халюцинации. Произвежданите стоки са не толкова стоки, а по-скоро етикети, запазени марки и т.нар. екзистенциали - "опаковани усещания и преживявания". Инвеститорската активност също се крепи на съвършено халюцинаторни борсови курсове, зависещи не от реалните параметри на икономиката, а най-вече от изказванията на разни "отговорни фактори". Информационното общество произвежда главно халюцинации, в него колективното въображаемо е капитал и капиталът е колективно въображаемо. Така че никакъв "твърд" материализъм не може да претендира, че е икономическа теория на бъдещето и дори на настоящето. Халюцинаторната реалност изисква халюцинаторно мислене и халюцинаторни икономически идеи.
И така, колективното въображаемо е капитал. Историята пък е колективно въображаемо. Следователно тя, историята, може да се превърне и в капитал.
Тъкмо тази идея се разработва в настоящата докладна записка.
2. Юридически основи
За да се превърне халюцинацията в капитал, е бил нужен специален закон - този за авторското право и интелектуалната собственост. Трябвало е въображаемото да бъде "закрепостено". И ако искаме да направим нещо подобно с историята, ще трябва да я закрепостим юридически и нея.
Това означава, че историята ще трябва да бъде инвентаризирана, описана и осчетоводена - може би не чак събитие по събитие и личност по личност, но все пак трябва да бъде разбита на сравнително автономни сегменти. Всеки такъв сегмент ще бъде прикрепен към съответен собственик, който ще получи ексклузивни права върху него.
"Ексклузивно право върху колективна халюцинация" означава право на владеене, ползване и разпореждане. При това законът трябва да защитава тези права, в частност - трябва да преследва всички опити за предефиниране на халюцинацията без изричното разрешение на притежателя на правата върху нея.
Понятието за дефиниране и предефиниране на колективна халюцинация може да се уточни, ако се опрем на принципа, че колективна компонента на общественото съзнание е онази, която се съхранява в информационните връзки и потоци в обществото и в социо-комуникативните интерфейси. Практически това означава, че в частни разговори колективната халюцинация с ексклузивни права може да бъде тълкувана и преизтълкувана от когото си иска и както си иска. Но в книги, медии и изобщо в публични материали и изказвания всички тълкувания, атакуващи зададения от притежателя на правата каноничен вид на халюцинацията, трябва да бъдат преследвани от закона.
Приложено към историята, това означава, че притежателят на ексклузивно право върху даден сегмент от нея ще може да променя историята от сегмента по свое желание, както и да дава под съд всеки, който твърди, че притежателят на правото лъже и че историята е била не такава, а инаква.
Кой е собственик на историята? Сегашната правова уредба въобще не се занимава с този въпрос, тъй като още не е дорасла до информационното общество. Интуитивно се счита, че историята е общо достояние на цялото човечество. Абсурдът на тази декларация става ясен само ако си спомним за идиотските междунационални исторически спорове. Само ние с македонците се ръфаме за цар Самуил, за Крали Марко, за Кирил & Методий и цял куп други неща; гърците с македонците спорят за империята на Александър Велики, както и за самото име Македония... Така че за никакво "общочовешко достояние" не може да става и дума. Към днешна дата най-правилно е да кажем, че историята е държавна собственост, при това някои държави претендират за собственост върху едни и същи сегменти от историята.
Но мъдрото ръководство на Международния валутен фонд и Световната банка ни учи, че държавната собственост е неефективна, изживяла е времето си и трябва да бъде приватизирана. В контекста на тази Генерална линия ние трябва да разглеждаме и бъдещето на българската история.
Кои могат да бъдат новите собственици на историята? При капитализма предлагането се определя от търсенето. Следователно въпросът е: има ли търсене за българска история?
За съжаление мисленето на нашия народ, включително на елита, е изостанало още на етап "възрожденски предкапитализъм" и никой не е склонен да дава пари за нещо, дето е общо и на всичкото отгоре е въображаемо. Все още никой наш бизнесмен не иска да проумее, че колективното въображаемо, в това число и историята, може да прави пари - ако не пряко, то във всеки случай косвено.
Тук обаче има и друга възможност - да потърсим за нашата история чужди стратегическии инвеститори.
3. Външни пазари за българската история
Всички малки и наскоро образувани държави са много лакоми за история. Историята за тях е спешно необходима, за да "забият кола" на самосъзнанието на една нация, която допреди десетилетия просто не е съществувала, но има претенциите да съществува в бъдеще, а затова и твърди, че е съществувала и винаги в миналото, но коварните съседи не искат да си признаят. Тъкмо такъв е случаят с Македония.
Македонците отдавна си точат зъбите за някои тлъсти парчета от нашата история, които обаче за тяхна беда са канонизирани в науката много преди създаването на македонската държава/нация и затова са международно признати като български. Най-добър пример тук е цар Самуил. Нищо че е бил от Охрид, той се е титулувал цар на България, а не на Македония. И византийският император Василий е наречен Българоубиец, а не Македоноубиец. Но щом македонците толкова много държат на Самуил - ние не сме стиснати, можем да им го преотстъпим! Стига, разбира се, те да ни платят за него трансферна сума, както например се плаща за футболист, преминаващ от един тим в друг. Според нас една цена от 100-150 милиона долара за трансфер на цар Самуил от българската в македонската история е напълно приемлива. А ако македонците са стиснати и не щат да се ръсят - техен си проблем, ще я карат без Самуил и занапред.
Но не само към цар Самуил протягат лапи чужди историци. Още повече апетити се вихрят около светите братя Кирил и Методий. Ние ги смятаме за българи, гърците - за гърци (един наш историк дори бил казал, че са гръцки шпиони), македонците ги мислят за македонци, а в Сърбия и Русия, понеже са на повечко разстояние от мястото на събитието, ги наричат просто "славяни". Тук направо може да се заформи истинско наддаване: кой ще привлече светите братя в редовете на свойта история? Една цена от 200 милиона долара за чифт славянски просветители според нас е напълно реална.
Може да се мисли и за продажба на цели епохи българска държавност. Например може да пробваме да пласираме на гърците, като законни наследници на Византийската империя, Първото българско царство. Срещу 300-400 милиона от зелените спокойно ще си плюем на физиономията и ще твърдим например, че Аспаруховата и Крумова България е била всъщност не държава, а охранителна фирма, пазеща северните граници на Византия от съвсем дивите племена, по- диви дори от нас (печенеги, маджари и пр.). Така унизителните за гърците обсади на Цариград от български войски ще изглеждат като стачни действия на граничните охранители, които, понеже им забавили заплатите, взели и блокирали изходните магистрали на столицата, докато въпросът с парите се разреши. Между другото съществуват сериозни мнения, че тъкмо така са стоели нещата с обсадите на хан Крум и цар Симеон... Така че какво толкова? Ще си скъсим историята с 3-4 века, но пък ще вържем бюджета и ще платим пенсиите.
Нататък следва Второто българско царство, което също спокойно бихме продали, но май няма желаещи да го купят. После идват фигури от типа на Крали Марко, хайдути, войводи и тъй нататък, за които е хубаво да се попазарим на дребно отново с нашите съседи македонците. Но най-мащабната сделка, която очаква бял свят, е без съмнение турското робство.
Преди няколко години това турско робство изведнъж, по нечие неразумно разпореждане стана османско присъствие. Добре, това го разбираме - иска им се на турците, като наследници на Османската империя, да поизчистят имиджа си, белким ги пуснат в Европа. Но защо ние да им чистим имиджа - при това БЕЗПЛАТНО? Замяната на турското робство с османско присъствие струва, по наши пресмятания и по пазарни цени, не по-малко от милиард долара. Така че да не бързаме със смяната! Чак като отпуснат турците траншовете - тогава робството ще стане присъствие. Пък ако братята османлии поискат още по- кристален и демократичен имидж, ние сме насреща и ще се отзовем веднага, стига да се увеличи финансирането. Срещу два милиарда от зелените пари, например, тържествено ще обещаем да наричаме турското робство не робство и дори не присъствие - а направо ХУМАНИТАРНА МИСИЯ!
ЗА ХУМАНИТАРНИ ТЕХНОЛОГИИ
Секретно!!!
Само за служебно ползване!
ИСТОРИЯТА - НА ТЕЗГЯХА!
(докладна записка)
1. Предпоставки
Както е известно, историята е колективна халюцинация.
Не казваме това, за да дразним историците - ако сме си поставили за цел да ги дразним, има и много по-ефектни начини за това. Но само понятието "колективна халюцинация" е в състояние да предаде поне донякъде достоверно състоянието на тъй наречената наука история.
Азбучна истина е, че историята винаги е имала и идеологически функции: тя е трябвало да снабди народа със славно минало, герои, светини, примери за подражание, трябвало е да "забие кола" на националното [само]съзнание, да снабди масите и елита с чувство за единност. Но всичко това са неща, които нямат нищо общо с фактическата страна на миналото. Това са компоненти на колективното въображаемо. И историята съответно, която уж претендира за академична безпристрастност, затъва в блатото на националната митология. А ако отчетем, че митовете и преданията са възникнали много преди научния поглед върху миналото (археология и пр.), и че самите уж обективни историци са израсли несъмнено под влиянието на тези митове и предания, ще ни стане кристално ясно, че от такава история и историци не можем да очакваме нищо друго освен трескаво търсене на рационални оправдания за колективните халюцинации, в които народът е вярвал, вярва и няма никакви причини да не вярва и в бъдеще.
Тук могат да бъдат дадени най-различни примери, но върхът на халюцинаториката се държи безспорно от корейските историци. Според най-най- най-научната и академична корейска история (става дума за технически развитата Южна Корея, а не за комунистическия Север) корейският народ водел началото си от половия акт между някакъв бог и някаква мечка! И никакви призиви към рационалност и логика не може да накара тези, с позволение, историци да се откажат от бога и мечката.
Халюцинаторният характер на историята води до маса международни недоразумения в смисъл, че едната нация си е въобразила едно, а другата - друго и никой не може да ги накара да заговорят на общ език. При това става дума за халюциниране не само на далечното минало, но дори за събития от нашия век. Например Турция хвърля милиони долари годишно за стипендии на историци от страни-членки на НАТО, само и само тези историци да твърдят, че през 1915 г. 1.5 милиона арменци въобще не са били изклани, но обратно, те самите са изклали еди-колко си милиона кюрди, чукчи и какви ли още не. В сравнение с това нашите балкански спорове с Македония и Сърбия изглеждат просто несериозни.
Макар че тук могат да се открият идиотизми от друг характер. Ние, да речем, смятаме, че татарите в Русия са потомци на волжките българи. Част от самите татари твърди същото. Но когато в Скопие на някакъв антибългарски митинг скандираха "Бугари-татари", ние се обиждажме до дъното на душата си. Значи татарите са българи, а българите не са татари, така ли?..
Време е обаче да спрем с примерите, защото ако не спрем сега, няма изобщо да свършим. Тук искахме само да покажем, че историята е колективна халюцинация. Но колективната халюцинация в никакъв случай не е нещо несъществено и безполезно.
Известно е, че икономиката в днешното (и още повече, ако се съди по всичко, в бъдещото) "информационно общество" се базира не на друго, а тъкмо на колективните халюцинации. Произвежданите стоки са не толкова стоки, а по-скоро етикети, запазени марки и т.нар. екзистенциали - "опаковани усещания и преживявания". Инвеститорската активност също се крепи на съвършено халюцинаторни борсови курсове, зависещи не от реалните параметри на икономиката, а най-вече от изказванията на разни "отговорни фактори". Информационното общество произвежда главно халюцинации, в него колективното въображаемо е капитал и капиталът е колективно въображаемо. Така че никакъв "твърд" материализъм не може да претендира, че е икономическа теория на бъдещето и дори на настоящето. Халюцинаторната реалност изисква халюцинаторно мислене и халюцинаторни икономически идеи.
И така, колективното въображаемо е капитал. Историята пък е колективно въображаемо. Следователно тя, историята, може да се превърне и в капитал.
Тъкмо тази идея се разработва в настоящата докладна записка.
2. Юридически основи
За да се превърне халюцинацията в капитал, е бил нужен специален закон - този за авторското право и интелектуалната собственост. Трябвало е въображаемото да бъде "закрепостено". И ако искаме да направим нещо подобно с историята, ще трябва да я закрепостим юридически и нея.
Това означава, че историята ще трябва да бъде инвентаризирана, описана и осчетоводена - може би не чак събитие по събитие и личност по личност, но все пак трябва да бъде разбита на сравнително автономни сегменти. Всеки такъв сегмент ще бъде прикрепен към съответен собственик, който ще получи ексклузивни права върху него.
"Ексклузивно право върху колективна халюцинация" означава право на владеене, ползване и разпореждане. При това законът трябва да защитава тези права, в частност - трябва да преследва всички опити за предефиниране на халюцинацията без изричното разрешение на притежателя на правата върху нея.
Понятието за дефиниране и предефиниране на колективна халюцинация може да се уточни, ако се опрем на принципа, че колективна компонента на общественото съзнание е онази, която се съхранява в информационните връзки и потоци в обществото и в социо-комуникативните интерфейси. Практически това означава, че в частни разговори колективната халюцинация с ексклузивни права може да бъде тълкувана и преизтълкувана от когото си иска и както си иска. Но в книги, медии и изобщо в публични материали и изказвания всички тълкувания, атакуващи зададения от притежателя на правата каноничен вид на халюцинацията, трябва да бъдат преследвани от закона.
Приложено към историята, това означава, че притежателят на ексклузивно право върху даден сегмент от нея ще може да променя историята от сегмента по свое желание, както и да дава под съд всеки, който твърди, че притежателят на правото лъже и че историята е била не такава, а инаква.
Кой е собственик на историята? Сегашната правова уредба въобще не се занимава с този въпрос, тъй като още не е дорасла до информационното общество. Интуитивно се счита, че историята е общо достояние на цялото човечество. Абсурдът на тази декларация става ясен само ако си спомним за идиотските междунационални исторически спорове. Само ние с македонците се ръфаме за цар Самуил, за Крали Марко, за Кирил & Методий и цял куп други неща; гърците с македонците спорят за империята на Александър Велики, както и за самото име Македония... Така че за никакво "общочовешко достояние" не може да става и дума. Към днешна дата най-правилно е да кажем, че историята е държавна собственост, при това някои държави претендират за собственост върху едни и същи сегменти от историята.
Но мъдрото ръководство на Международния валутен фонд и Световната банка ни учи, че държавната собственост е неефективна, изживяла е времето си и трябва да бъде приватизирана. В контекста на тази Генерална линия ние трябва да разглеждаме и бъдещето на българската история.
Кои могат да бъдат новите собственици на историята? При капитализма предлагането се определя от търсенето. Следователно въпросът е: има ли търсене за българска история?
За съжаление мисленето на нашия народ, включително на елита, е изостанало още на етап "възрожденски предкапитализъм" и никой не е склонен да дава пари за нещо, дето е общо и на всичкото отгоре е въображаемо. Все още никой наш бизнесмен не иска да проумее, че колективното въображаемо, в това число и историята, може да прави пари - ако не пряко, то във всеки случай косвено.
Тук обаче има и друга възможност - да потърсим за нашата история чужди стратегическии инвеститори.
3. Външни пазари за българската история
Всички малки и наскоро образувани държави са много лакоми за история. Историята за тях е спешно необходима, за да "забият кола" на самосъзнанието на една нация, която допреди десетилетия просто не е съществувала, но има претенциите да съществува в бъдеще, а затова и твърди, че е съществувала и винаги в миналото, но коварните съседи не искат да си признаят. Тъкмо такъв е случаят с Македония.
Македонците отдавна си точат зъбите за някои тлъсти парчета от нашата история, които обаче за тяхна беда са канонизирани в науката много преди създаването на македонската държава/нация и затова са международно признати като български. Най-добър пример тук е цар Самуил. Нищо че е бил от Охрид, той се е титулувал цар на България, а не на Македония. И византийският император Василий е наречен Българоубиец, а не Македоноубиец. Но щом македонците толкова много държат на Самуил - ние не сме стиснати, можем да им го преотстъпим! Стига, разбира се, те да ни платят за него трансферна сума, както например се плаща за футболист, преминаващ от един тим в друг. Според нас една цена от 100-150 милиона долара за трансфер на цар Самуил от българската в македонската история е напълно приемлива. А ако македонците са стиснати и не щат да се ръсят - техен си проблем, ще я карат без Самуил и занапред.
Но не само към цар Самуил протягат лапи чужди историци. Още повече апетити се вихрят около светите братя Кирил и Методий. Ние ги смятаме за българи, гърците - за гърци (един наш историк дори бил казал, че са гръцки шпиони), македонците ги мислят за македонци, а в Сърбия и Русия, понеже са на повечко разстояние от мястото на събитието, ги наричат просто "славяни". Тук направо може да се заформи истинско наддаване: кой ще привлече светите братя в редовете на свойта история? Една цена от 200 милиона долара за чифт славянски просветители според нас е напълно реална.
Може да се мисли и за продажба на цели епохи българска държавност. Например може да пробваме да пласираме на гърците, като законни наследници на Византийската империя, Първото българско царство. Срещу 300-400 милиона от зелените спокойно ще си плюем на физиономията и ще твърдим например, че Аспаруховата и Крумова България е била всъщност не държава, а охранителна фирма, пазеща северните граници на Византия от съвсем дивите племена, по- диви дори от нас (печенеги, маджари и пр.). Така унизителните за гърците обсади на Цариград от български войски ще изглеждат като стачни действия на граничните охранители, които, понеже им забавили заплатите, взели и блокирали изходните магистрали на столицата, докато въпросът с парите се разреши. Между другото съществуват сериозни мнения, че тъкмо така са стоели нещата с обсадите на хан Крум и цар Симеон... Така че какво толкова? Ще си скъсим историята с 3-4 века, но пък ще вържем бюджета и ще платим пенсиите.
Нататък следва Второто българско царство, което също спокойно бихме продали, но май няма желаещи да го купят. После идват фигури от типа на Крали Марко, хайдути, войводи и тъй нататък, за които е хубаво да се попазарим на дребно отново с нашите съседи македонците. Но най-мащабната сделка, която очаква бял свят, е без съмнение турското робство.
Преди няколко години това турско робство изведнъж, по нечие неразумно разпореждане стана османско присъствие. Добре, това го разбираме - иска им се на турците, като наследници на Османската империя, да поизчистят имиджа си, белким ги пуснат в Европа. Но защо ние да им чистим имиджа - при това БЕЗПЛАТНО? Замяната на турското робство с османско присъствие струва, по наши пресмятания и по пазарни цени, не по-малко от милиард долара. Така че да не бързаме със смяната! Чак като отпуснат турците траншовете - тогава робството ще стане присъствие. Пък ако братята османлии поискат още по- кристален и демократичен имидж, ние сме насреща и ще се отзовем веднага, стига да се увеличи финансирането. Срещу два милиарда от зелените пари, например, тържествено ще обещаем да наричаме турското робство не робство и дори не присъствие - а направо ХУМАНИТАРНА МИСИЯ!
Comment