Лонганлон, може би малко различен смисъл влагаме в понятията, които използваме, та затова ще се опитам да се поясня.
Според теб, съществува обективна външна реалност и множество субективни вътрешни реалности. Първата казано вкратце е материалният свят, съществуващ без връзка с нашите възприятия за него, мястото, което обитават материалните ни тела. Вторите са съзнанията на всеки отделен индивид. Всяко съзнание затваря в себе си лична Вселена, която е в някаква степен подобие на материалният обективен свят, изградено в резултат на субективен поглед върху него (или по-точно, върху достъпната за индивида част от материалният обективен свят). Под "субективен поглед" разбирам процес, в който се създава конструктивен модел, който отвътре изгражда подобие на външната реалност, така както се възприема от съзнанието на съответният индивид. И съответно, между външната обективна реалност и вътрешната, субективна, ти не виждаш възможност за каквато и да е комуникация или казано по-просто - предаване на информация. Всяко възприятие на външната реалност всъщност е субективно и не притежава чертите на обективната външна реалност.
В този смисъл, според мен ти разглеждаш съзнанието като затворено сфероподобно пространство, в средата на което се намира вътрешният ти поглед (т.е., съсредоточието на твоето съзнание). Стените на тази сфера са огледални, така че всяко нещо, намиращо се във вътрешната реалност е достъпно само за твоят поглед и същевременно в нея не постъпва никаква външна "светлина". Естествено, доколкото личността все пак живее в обективния външен свят, то във вътрешната ти вселена постъпва някаква преработена информация от нея и в рамките на този метафоричен модел, мястото й е следното - вътрешният ти поглед едновременно се съчетава с външният - именно оттук постъпва информацията отвън и тя се преработва в съсредоточието на съзнанието ти и нейни слаби отблясъци постъпват навътре в личната ти вселена от нейния център. Като естествено, всеки опит да се разшири този поток се възприема като опит да се унищожи вътрешната вселена (процесът би бил подобен на взрив на звезда
).
Моето възприятие на нещата, обаче, се отличава от описаното дотук.
Първо, не съм съгласен със съществуването на отделна обективна реалност и отделни субективни реалности (или вътрешни и външни, каквато понятийна рамка също се използва). Съществува по скоро разнородна среда в рамките на която съсъществуват и си взаимодействат множество отделни лични светове, които заедно могат да образуват вселена (разбира се, стига да има наличен съответен независим наблюдател).
Второ, естествено, че процесът на възприемане и участие в света е субективен дотолкова, доколкото преминава през моите сетива и разсъдък и те неизбежно изкривяват информацията по някакъв начин. Но тази субективност е по-скоро присъща на механиката на процеса, а не на предназначението му или пък на трансферираната информация. А основата е именно самата информация. Така че когато пиша че се опитвам да вместя по-голяма част от външната вселена в личния си свят имам предвид че се опитвам да възприемам света от много повече гледни точки освен личната си. И имам основание да вярвам, че това е възможно, защото процесите на формиране на личните светове са сходни и повечето такива светове постоянно си взаимодесйтват и комуникират. Възможно е по един или друг начин качеството на този комуникационен процес, както и интензивността му да бъдат повишени. Т.е., става въпрос за разширяване на частта от света до която моето съзнание има достъп.
Ако прибягна до използвания вече метафоричен модел, аз възприемам съзнанието си като "плаващо зрение", което гледа наоколо и постоянно наблюдава, извъртайки се в една или друга посока. Съответно, това, което то наблюдава е външният свят, така както го описах по-горе. В този смисъл, продължавайки метафоричния модел, моето съзнание е като сфера, която е полупрозрачна и пропуска част от външния свят вътр в себе си. Но съсредоточието на съзнанието ми е по стените на сферата и е обърнато навън, а не навътре. А личният ми свят (т.е., субективността, която привнасям във външния свят) има за свой извор вътрешната част на сферата, но "полепва" по външната, изменяйки я тук и там (най-вече оптично).
В този смисъл, винаги ние възприемаме част от една и съща вселена, въпросът е, че имаме достъп само до част от нея и има нюансни разлики в начините, по които я възприемаме и описваме. Но въпросът е в това колко голям и широк (образно казано) е делът на света, който познаваме и доколко възпиремаме чуждите погледи върху него.
Така че центърът на моята вселена е непостоянен или по-точно - тя има множество центрове с различна концентрираност и интензитет на личното ми присъствие и интерес. А съзнанието ми е само един от наблюдателите и строителите на моят свят, който по този начин е поне отчасти отворен навън. В този симсъл, аз не възпиремам личния си свят като затворен и смятам, че външният свят е малко или много достъпен за опознаване, а чрез съчетаването на множество погледи на различни съзнания (т.е., съвместяване на личните светове в надсъзнанийни структури) е възможно дори изграждането или промяната на външния свят. Т.е., обективната външна реалност на ниво съзнание е въпрос на конструкция и реконструкция.
Що се отнася до основната насоченост на темата, то едва ли бих участвал във война само заради една безсъдържателна клетва, която се "дава" по задължение (понятието "дава" не е много подходящо в случая, та азтова и пребивава в кавички ).
Според теб, съществува обективна външна реалност и множество субективни вътрешни реалности. Първата казано вкратце е материалният свят, съществуващ без връзка с нашите възприятия за него, мястото, което обитават материалните ни тела. Вторите са съзнанията на всеки отделен индивид. Всяко съзнание затваря в себе си лична Вселена, която е в някаква степен подобие на материалният обективен свят, изградено в резултат на субективен поглед върху него (или по-точно, върху достъпната за индивида част от материалният обективен свят). Под "субективен поглед" разбирам процес, в който се създава конструктивен модел, който отвътре изгражда подобие на външната реалност, така както се възприема от съзнанието на съответният индивид. И съответно, между външната обективна реалност и вътрешната, субективна, ти не виждаш възможност за каквато и да е комуникация или казано по-просто - предаване на информация. Всяко възприятие на външната реалност всъщност е субективно и не притежава чертите на обективната външна реалност.
В този смисъл, според мен ти разглеждаш съзнанието като затворено сфероподобно пространство, в средата на което се намира вътрешният ти поглед (т.е., съсредоточието на твоето съзнание). Стените на тази сфера са огледални, така че всяко нещо, намиращо се във вътрешната реалност е достъпно само за твоят поглед и същевременно в нея не постъпва никаква външна "светлина". Естествено, доколкото личността все пак живее в обективния външен свят, то във вътрешната ти вселена постъпва някаква преработена информация от нея и в рамките на този метафоричен модел, мястото й е следното - вътрешният ти поглед едновременно се съчетава с външният - именно оттук постъпва информацията отвън и тя се преработва в съсредоточието на съзнанието ти и нейни слаби отблясъци постъпват навътре в личната ти вселена от нейния център. Като естествено, всеки опит да се разшири този поток се възприема като опит да се унищожи вътрешната вселена (процесът би бил подобен на взрив на звезда
).Моето възприятие на нещата, обаче, се отличава от описаното дотук.
Първо, не съм съгласен със съществуването на отделна обективна реалност и отделни субективни реалности (или вътрешни и външни, каквато понятийна рамка също се използва). Съществува по скоро разнородна среда в рамките на която съсъществуват и си взаимодействат множество отделни лични светове, които заедно могат да образуват вселена (разбира се, стига да има наличен съответен независим наблюдател).
Второ, естествено, че процесът на възприемане и участие в света е субективен дотолкова, доколкото преминава през моите сетива и разсъдък и те неизбежно изкривяват информацията по някакъв начин. Но тази субективност е по-скоро присъща на механиката на процеса, а не на предназначението му или пък на трансферираната информация. А основата е именно самата информация. Така че когато пиша че се опитвам да вместя по-голяма част от външната вселена в личния си свят имам предвид че се опитвам да възприемам света от много повече гледни точки освен личната си. И имам основание да вярвам, че това е възможно, защото процесите на формиране на личните светове са сходни и повечето такива светове постоянно си взаимодесйтват и комуникират. Възможно е по един или друг начин качеството на този комуникационен процес, както и интензивността му да бъдат повишени. Т.е., става въпрос за разширяване на частта от света до която моето съзнание има достъп.
Ако прибягна до използвания вече метафоричен модел, аз възприемам съзнанието си като "плаващо зрение", което гледа наоколо и постоянно наблюдава, извъртайки се в една или друга посока. Съответно, това, което то наблюдава е външният свят, така както го описах по-горе. В този смисъл, продължавайки метафоричния модел, моето съзнание е като сфера, която е полупрозрачна и пропуска част от външния свят вътр в себе си. Но съсредоточието на съзнанието ми е по стените на сферата и е обърнато навън, а не навътре. А личният ми свят (т.е., субективността, която привнасям във външния свят) има за свой извор вътрешната част на сферата, но "полепва" по външната, изменяйки я тук и там (най-вече оптично).
В този смисъл, винаги ние възприемаме част от една и съща вселена, въпросът е, че имаме достъп само до част от нея и има нюансни разлики в начините, по които я възприемаме и описваме. Но въпросът е в това колко голям и широк (образно казано) е делът на света, който познаваме и доколко възпиремаме чуждите погледи върху него.
Така че центърът на моята вселена е непостоянен или по-точно - тя има множество центрове с различна концентрираност и интензитет на личното ми присъствие и интерес. А съзнанието ми е само един от наблюдателите и строителите на моят свят, който по този начин е поне отчасти отворен навън. В този симсъл, аз не възпиремам личния си свят като затворен и смятам, че външният свят е малко или много достъпен за опознаване, а чрез съчетаването на множество погледи на различни съзнания (т.е., съвместяване на личните светове в надсъзнанийни структури) е възможно дори изграждането или промяната на външния свят. Т.е., обективната външна реалност на ниво съзнание е въпрос на конструкция и реконструкция
.Що се отнася до основната насоченост на темата, то едва ли бих участвал във война само заради една безсъдържателна клетва, която се "дава" по задължение (понятието "дава" не е много подходящо в случая, та азтова и пребивава в кавички
).
Comment