Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бихте ли воювали за България?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Бихте ли воювали за България?

    може би подобен сценарий при сегашното развитие на международната политика да изглежда твърде нереалистичен, но д допуснем, че поради някаква причина на страната ни й се наложи да води война с една или повече (нека са повече, при това в коалиция) съседни държави. Пълномащабна, продължителна война, която да изисква мобилизиране на всички ресурси - дори свикването на запасняците. Алтернативата - завладяване на част от териториите ни.

    Безспорно едва ли всички български граждани ит мъжки пол ще бъдат включени в бойните действия, но да предположим, че шансът вие лично да бъдете извикани и пратени на фронта е съвсем реален във вашите очи.

    Какво ще направите? Ще се пишете доброволци, защитавайки, доколкото можете родината и евентуално умирайки за нея, ще си траете в миша дупка или? каквато и да е ситуацията, защитете с аргументи моралния си избор - това, мисля, би било най-интересно да се прочете

    моят личен избор ще споделя, но по-нататък, ако темата има развитие.


    #2
    Бих се сражвал само и само за България и неините интереси.
    Това значи родината или да бъде нападната/без значение от кого/ или ние да нападнем земи,които имаме интерес да анексираме.

    Ако бях 21-22 набор,щях да се сражавам за България,като се бия против Съветска Русия и неините съюзници,защото те са убиицте на България.А онези българи,които са се били против Нацистка Германия дефакто са се били и против България,защитавали са една чужда казуа,при това в ущърб на интересите на Царство България.Във тази заключителна фаза на ВСВ единствените български воиници,защиватавали България са тези,които са се сражавали на страната на Вермахта.

    Искам да се изясним,че има разлика,от бой до бой.Не е важно,каква униформа носиш,а е важно,за какво в действителност си готов да умреш.
    Сега тези окупатори в Ирак,носят български униформи,но това не ги прави бранници на България,напротив те петнят българското име,като се сражават за една мръсна кауза и на всичкото отгоре нямат идеали,а са отишли само и само за $

    Comment


      #3
      Нека да не се отклоняваме пак към миналото. Който е воювал тогава, го е правил по собствени причини, за което ние нямаме ама никакво право да го съдим. Въпросът тук беше конкретен - става въпрос за нас самите. (Шовинист, защо трябва всеки път да вплиташ възгледите си за едно доста отдавна отминало време в конкретната тема? Всеки път целиш да покажеш колко си горд с нещо, за което нито ти, никой някой друг от тук присъстващите има заслуга като се тупаш гръмко по гърдите. А тези твои настроения вече ги знаем, няма нужда да ни ги натякваш всеки път. Става досадно най-малкото.)

      А иначе - да, аз бих воювал за родината. Независимо от каузата и на чия страна е справедливостта. Дори ако някое диване започне някоя престъпна агресия като например анексирането на Западните покрайнини или нещо такова. Просто за мен, независимо от причината, войната си е война - не бих искал някой да окупира София и определено бих предпочел ние да сме победителите. За едната идея за възтържествуване на справедливостта не бих саботирал военното усилие на България.
      XV mile the sea brode is
      From Turkey to the Ile of Rodez...

      Comment


        #4
        Sir Gray написа
        войната си е война - не бих искал някой да окупира София и определено бих предпочел ние да сме победителите. .
        Eто това е най-важното!

        П.С.Горе не бях вмъквал възгледи,просто трябва да се бием само и само за България и българските национални интереси.Това е цялата работа!

        Comment


          #5
          --

          Е, във връзка с последната Ви забележка - войниците ни които се бият срещу Германия също защитават националните ни интереси, струва ми се (идеята е да се впишем в редовете на победителите, за да избегнем още едно откъсване на български територии, което е много вероятно, особено като се има предвид опита от ПСВ). Това е отклонение, така че няма да задълбавам в тази тема.

          Конкретно по темата - много е трудно да се каже сега, когато подобна ситуация изглежда абсолютно фиктивна. Или по-точно е лесно да се напише нещо, но съвсем отделен е въпросът какво би се случило в реалността.
          Вероятно бих се бил, особено ако България е нападната. Но все пък първо бих напарвил всичко, което е по-силите ми за да няма някаква идиотска ситуация, като България да нападне някого. Ак овойната вече е факт, въпросът е по-различен.
          От друга страна, обаче, има и съвсем друг морален избор (поне аз, а и предполагам, че част от останалите потребители на форума ще го почувстват). Доколкото знам от прекараното в казармата време, най-вероятно нашите войници ще бъдат зле ръководени и едва ли политиците ще се грижат за интересите им. Съответно, не толкова ме плаши перспективата за безсмислена смърт на война (винаги такава смърт е безсмислена, хубаво е ако поне допринася за някаква цел ,като защитата на родината, например), а за това какво ще стане със семейството ми. Така че не знам ако имам възможност по някакъв начин да спася семестовто си (извеждайки го зад граница, например) дали не бих сторил първо това.
          Впрочем, вероятно все пак патриотичните чувства в такъв момент ще са по-силни. Защото все пак съм си избрал да живея именно тук и средата и хората, които познавам съставляват нещо много важно за мен - нещо, за което си струва човек да се бие. Така че отговорът ми все пак ще е положителен.

          Comment


            #6
            да, наистина - уточнението е важно - моля не вплитайте интерпретации на исторически събития в темата - тя няма нищо общо с тях. не става дума за това на кой е или би била съюзник страната ни, не става дума дори за каква кауза воюваме.

            мисълта мие, изхождайки от днешното състояние на нещата вие, лично, бихте ли се били и умрели, за да защитите територии от България, като алтернативите на подобен отказ важат - военен съд, изгнание и т.н.

            и за да поразширя дискусията - бихте ли стреляли по вражески войник с намерение да го убиете? (това не изключва автоматично горния въпрос - в армията има много служби без оръжие)?

            Comment


              #7
              Да, в този случай бих воювал за Родината си. Но и проблема, засегнат от Голъм е немаловажен - със сегашните военни струва ми се, най-вероятно всяка жертва ще е напразна, те могат да превърнат всяка победа в поражение. Тези военни, които познавам и които съм срещал май си представят военната служба или като начин да се изкръшка от нещо или да се натрупат пари от нещо незаконно, а военната подготовка според тях се свежда само до маршировката - явно така смятат да сразят врага, да умре от смях, виждайки група дебели полковници водещи група войници, които може да не знаят как се стреля, но умеят да маршируват.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #8
                Въпросът наистина е много интересен и сложен. Но според мен, ако някой каже, че има намерение да участва в обсъжданата ситуация в бойни действия, то това автоматично предполага, че е готов да стреля по вражески войници. Но нещата са сложни - защото като се има предвид съвременният тип войни (много различни от тези, които най-често обсъждаме тук, където непосредствената стрелба по ражески войници по-рядко има значение) то най-често, почти независимо от военната специалност, на човек ще му се наложи да стреля. Много често в ситуации, където ще е трудно да се различи по кого и най-вече, като се има пердвид ожесточеният характер на подобен род конфликти, вероятността човек да попадне в ситуация, която силно да изпита моралното му чувство е много голяма.
                Аз пак отговарям за себе си - военната ми специалност е линеен свързочник, което означава, че в евентуални военни действия сигурно ще участвам с нея. Това означава, че пряката ми работа не е много свързана със стрелба по врага, но несъмнено има много голяма вероятност да доведе до внезапна среща сврага, където трябва да се стреля. Честно казано, вероятно бих стрелял, макар че това общовзето противоречи на разбиранията ми (в казармата никога не ходех на караул със пълен пълнител именно поради тези си разбирания). Просто каквото и да кажа от сега би било много произволно.

                Comment


                  #9
                  имайки предвид настроенията, които показахте в объждането на национализма, силно съм учуден от отговорите ви. бях останал с впечатление, че повечето от вас са преди всичко суверенни личности със собствени интереси и чак тогава граждани на страната ни, а сега се вижда, че бихте поставили интересите на същата тази страна над своите лични. не е ли противоречие?

                  Comment


                    #10
                    Е, все пак ситуацията е бая теоретична и плюс това доста екстремална. Та затова.
                    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                    Проект 22.06.1941 г.
                    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                    Comment


                      #11
                      И преди съм си мислил за такава макар и много хипотетична ситуация така че сега ще ми е по-лесно да отговоря.
                      Да, определено ще се запиша доброволец за да се бия единствено за България, а не за някакви с извинение политици които трябва да я представляват. Ще се бия не за чистите българи, а за всеки който нарича себе си българин. Ще се бия не за София, Перник или Бургас, а за всичко което присъства в съзнанието ми като Българско. Някой беше казал: България е навсякъде където има поне един българин - и ми се иска да е така.

                      На въпроса дали бих стрелял отговорът ми е също утвърдителен. Ще стрелям, защото това е част от войната и от задълженията ми като защитаващ страната си.

                      Comment


                        #12
                        значи да ви разбирам така - противопоставяте се на шовиниста с всики възможни средства на словото, стигате до общо съгласие, че национализмът е отдавна остаряла идея, празнувате тържеството на личността в съвременното общество, свободно от национална гордост и пристрастия, и въпреки това сега ми казвате, че ще убивате и ще умрете именно за България?

                        Comment


                          #13
                          В общи линии да.
                          Противопоставям му се и на идеите и на начина по който ги изразява.
                          Аз не съм националист и няма да бъда. Аз съм българин и ако това още значи нещо ще направя всичко каквото мога (под това ако искаш можеш да разбираш и дълг към България макар че може да се поспори дали е дълг.)
                          Шовинистъ живее прегърнал някакви моменти в миналото. Някакви красиво избрани и попроменени моменти ако искам да съм точен. Това си личи от всеки негов пост и сър Грей го обобщи много добре малко по-горе в темата.

                          Аз също донякъде живея с миналото. Но то би ми помогнало само дотолкова, че да знам какви грешки са правени и евентуално да се опитам да не ги повторя и потретя. Иначе трябва да гледам ясно бъдещето. Ако се отплесна в националистически изстъпления не само ще повторя старите грешки но ще вляза и в по-дълбоки блата. Въобще национализмът така както аз го разбирам не е хубаво нещо и ако все пак има някакви положителни "черти" то те в големи количества водят до ужасни неща.

                          Лонганлон - според теб да защитаваш родината си национализъм ли е ?

                          Според мен не е.

                          Comment


                            #14
                            Понятието национализъм, както примерно Капитализъм и НАТО, бяха заредени с отрицателно значение от една за щастие вече мъртва тоталитална система /е, все още й сърбаме попарата, но все пак е мъртва!/.
                            Прави сте, краен национализъм не е добро нещо. Е И? кое нещо в крайна форма е добро?
                            Не съм се запитвал, защо нашита са воювали срещу германците. Ами защо да се опитвам сам да си съчинявам, при условие, че тези хора са още живи? Питал съм офицери и войници. Отговорът е един: това са били заповеди. Те са полагали свещена клетва пред Майка България и са изпълнявали заповедите безпрекословно. Чак по-късно са разбрали, колко са били изиграни. Но те получават заповед от своите военачалници и търгват, едно време чувството за дълг не е било много-много като днешното...

                            А по конкретния въпрос, в конкретна кризисна ситуация човек може да реагира много по-различно от това, което си е мислил, че би направил. Но при настоящите условия смятам, че бих се бил до последно за Родината. Във всяка даржави има боклуци, дори да са 90%, пак си струва човек да умре за останалите 10%. Така и така ще умреш, рано или късно, по-добре да е в името на нещо.
                            На нож!

                            Comment


                              #15
                              ...

                              @Лонганлон - ами отговорът се крие в дуализма на човешката природа, ако мога да взема израза на заем от Full Metal Jacket - "Born to Kill" и знакът за мир един до друг
                              А сега сериозно - както всички неща по тоя въпрос няма ясно ограничени отговори, взаимно изключващи се. Ние наистина сме индивидуални личности, но това не означава, че не сме и патриоти. Даже всъщност повечето сигурно са и доста "големи" патриоти. И поставянето на интересите на моята страна и моята родина над моите лични съвсем не означава, че се лишавам от личностната си свобода. Даже напротив. Въпросът е в кой момент съм готов да се лиша от тях в полза на "общото благо". Степенуване на приоритети един вид. И дали осъзнавам това, а не се превръщам в безволева марионетка - това е разликата между "осъзнатия" член на обществото и последователя на стадото.
                              И друго нещо - това да си "завършена личност" не означава да си независим от средата си. Тъкмо обратното, ние сме такива каквито сме, точно благодарение на средата, в която сме родени, израстли и поумнели (в моя случай махнете поумняването ) Така че до голяма степен сме длъжници на нашата среда (да я наречем например България), че сме станали такива личности, а не някакви други. Затова и не виждам противоречие да не и се отплатим по някакъв начин за това, например като се бием за нея
                              Но всичко това са рабира се отвеяни размишления (въпреки че темата индивид/личност <-> общество е интересна). В нашия конкретен пример има значение само едно - има война, българите се бият срещу някои други, кои ще избера аз? Ами мисля всеки ще избере родата си. По същия начин като на футболен мач. Просто едните са наши хора.

                              А че всичко това са само хипотетични размишления е ясно. Как би реагирал всеки един от нас в действителна ситуация никой не може да каже. А дано и въобще да не разбираме, ако питате мене.
                              XV mile the sea brode is
                              From Turkey to the Ile of Rodez...

                              Comment

                              Working...
                              X