Това не бях сигурен, къде точно да го постна. по-скоро прилича на поредна изява на тема "черната ирония на съдбата" и заради това реших в "Общи". да отидеш в Испания да търсиш сигурност и да ти се случи точно това...
Мадрид, 17 март /Ел паис/
Калина, българка, на 31 години, камериерка в хотел, беше пример за човек, който се бори за оцеляването си. Краткият й живот не е бил никак лесен. Омъжва се съвсем млада в България, но месец след сватбата съпругът и брат й загиват при катастрофа.
След преживения удар тя решава да забрави всичко и да започне нов живот. Пристига в Испания преди три години, защото една от най-добрите й приятелки, Каролина вече опитала късмета си и й потръгнало. Многократно сменя работата и квартирата си. Родината й липсва, но тя е щастлива в Мадрид.
На 16 май Калина щеше да се омъжи за Андриан. "Всичко беше подготвено. Щяхме да отпразнуваме сватбата в ресторант в Карабанчел", разказва Фани, братовчедка на годеника. "Понякога, когато си имигрант, си много самотен, заради езика и чуждата култура", обяснява приятел на момичето. Андриан и неговото семейство смекчават самотата на Калина, приемат я в дома си и се отнасят с нея като с дъщеря. Тя всяка сутрин се качваше на влага от Торехон за Аточа. Всяка неделя ходеха на евангелистка църква, където вярващите споделят преживявания и се молят един за друг.
Тя винаги беше готова да помогне, било и само с една усмивка, казват шефките на Калина. От няколко месеца българката работи като камериерка в хотел Мелиа Кастиля и спечелва симпатиите на всичките си колеги със старателната си работа и благородния си поглед. Доказателство за това е безрезервното приятелство на двете й началнички.
"Калина най-много обичаше да танцува", разказва приятелката й Каролина. "Тя остави следа в паметта на хората тук. Двамата с Андриан живяха заедно докато смъртта ги раздели", завършва тя.
Андриан Андрианов, българин на 22 години, всяка сутрин взимаше автобуса от Торехон до Саламанка заедно с баща си и братовчед си. Там те работели като строители. На 11 март Андриан не отива с тях. Трябвало да уреди някакви документи в Мадрид и
затова се качва на влака с годеницата си Калина. Техният вагон е взривен на гара Ел Посо.
"Всички го наричахме Андрес. Беше ми приятел. Познавахме се от едва 7 месеца, но прекарвахме дълги часове заедно всеки ден", казва Роберто, негов колега. "В понеделник той ми каза, че родителите му купили къща в България, за да се върнат може би
един ден. Андриан не искаше да се връща. Тук беше щастлив", обяснява той, като допълва, че по думите на Андриан в България не можело да се живее, нямало сигурност, почти не можело да се излезе на улицата.
"Имаше силен и решителен характер. Обичаше да прави всичко заради самия себе си", спомня си негова приятелка Фейя. Андриан наскоро купил къщи в Луковит, родното му място, на двете си омъжени сестри.
Андриан открива фламенкото по време на службите в
евангелистката църква, където ходел със семейството си. Двамата с Калина се познавали от една година. Тя напуска работата си като домашна помощничка и се премества в Торехон. /БТА/
Мадрид, 17 март /Ел паис/
Калина, българка, на 31 години, камериерка в хотел, беше пример за човек, който се бори за оцеляването си. Краткият й живот не е бил никак лесен. Омъжва се съвсем млада в България, но месец след сватбата съпругът и брат й загиват при катастрофа.
След преживения удар тя решава да забрави всичко и да започне нов живот. Пристига в Испания преди три години, защото една от най-добрите й приятелки, Каролина вече опитала късмета си и й потръгнало. Многократно сменя работата и квартирата си. Родината й липсва, но тя е щастлива в Мадрид.
На 16 май Калина щеше да се омъжи за Андриан. "Всичко беше подготвено. Щяхме да отпразнуваме сватбата в ресторант в Карабанчел", разказва Фани, братовчедка на годеника. "Понякога, когато си имигрант, си много самотен, заради езика и чуждата култура", обяснява приятел на момичето. Андриан и неговото семейство смекчават самотата на Калина, приемат я в дома си и се отнасят с нея като с дъщеря. Тя всяка сутрин се качваше на влага от Торехон за Аточа. Всяка неделя ходеха на евангелистка църква, където вярващите споделят преживявания и се молят един за друг.
Тя винаги беше готова да помогне, било и само с една усмивка, казват шефките на Калина. От няколко месеца българката работи като камериерка в хотел Мелиа Кастиля и спечелва симпатиите на всичките си колеги със старателната си работа и благородния си поглед. Доказателство за това е безрезервното приятелство на двете й началнички.
"Калина най-много обичаше да танцува", разказва приятелката й Каролина. "Тя остави следа в паметта на хората тук. Двамата с Андриан живяха заедно докато смъртта ги раздели", завършва тя.
Андриан Андрианов, българин на 22 години, всяка сутрин взимаше автобуса от Торехон до Саламанка заедно с баща си и братовчед си. Там те работели като строители. На 11 март Андриан не отива с тях. Трябвало да уреди някакви документи в Мадрид и
затова се качва на влака с годеницата си Калина. Техният вагон е взривен на гара Ел Посо.
"Всички го наричахме Андрес. Беше ми приятел. Познавахме се от едва 7 месеца, но прекарвахме дълги часове заедно всеки ден", казва Роберто, негов колега. "В понеделник той ми каза, че родителите му купили къща в България, за да се върнат може би
един ден. Андриан не искаше да се връща. Тук беше щастлив", обяснява той, като допълва, че по думите на Андриан в България не можело да се живее, нямало сигурност, почти не можело да се излезе на улицата.
"Имаше силен и решителен характер. Обичаше да прави всичко заради самия себе си", спомня си негова приятелка Фейя. Андриан наскоро купил къщи в Луковит, родното му място, на двете си омъжени сестри.
Андриан открива фламенкото по време на службите в
евангелистката църква, където ходел със семейството си. Двамата с Калина се познавали от една година. Тя напуска работата си като домашна помощничка и се премества в Торехон. /БТА/
Comment