За произвола в нашата армия.

[NATO]

В Плевен всички бяха с АК 47 включително и тези, които даваха караул. В поделението, в което съм в момента мисля че също са АК 47, но със сгъваемите приклади. Поне конструкцията на автомата ми се вижда същата ... аз самия нямам зачислен за да кажа.

А за основанията да симулираш - в Плевен едно момче от караула (т.е. стар - новобранците не даваха караул) си преряза вените. Доколкото разбрах причината беше нещо свързано с жена му и т.н. Уволниха го след това с диагноза психически проблеми (ама той наистина си ги имаше). Колкото и да изглежда малко отстрани - 6 или 9 месеца са си доста време. И на мен в момента ми изглежда все едно че вчера беше като влязох, ама ...

[Gaden Gogi]

Ам-Гъм, сори ама основното въоръжениое СЕГА е АК-47. А относно кръшкането к'во да кажа, лигава е днешната младеж. Айде да се застреляш поне става бързо ами как ви звучи сам да си чупиш пръстите?? В моето спално дори имаше един идиот дето симулира че апандисит и му го извадиха, и съм 100% сигурен че симулира защото първоначално много подробно разучи какви са симптомите, освен това още от първия ден в учебния център си мечтаеше на как искал да е в болница на системи вместо в казарма, абе олигофре. А ходенето по форма също съм съгласен, но ходенето като парцал по-скоро показва че си ГЪЗ а не гъзар.

[gollum]

обновление на страницата

А от кога е това "СЕГА"? ЗАщото аз служих 99-та година и тогава АК-47 беше само в кашимерията (и новобранските центрове) - навсякъде другаде се служеше с АК-74.
Интересно, ако вече са се отказали от АК-74 какво ли са направили с гигантското количество подобно въоръжение в армията. САмо в поделението, в което служех, в АВ склада имаше хиляди консервирани АК-74, освен тези, с които се носеше службата.

[Gaden Gogi]

Нямам идея от кога. Обаче голяма част от излишното въоръжение беше нарязано, нали сме страна по някакви м/ународни спогодби. Дори оградата в Карлово цялата от горната страна на оградата беше "украсена" с цеви. Абе голям резил, чисто нови автомати ги нарязаха а аз примерно служех с оръжие от '67

[gollum]

То вярно, сега като се сещам ония паметник гълъб пред информационния център на МО е направен от заварени една за друга цеви от АК-74 (или поне на такива приличат). Явно са си поиграли.
А в новобранския център всичките АК-47 бяха от 56-58 г. Съвсем разкапани.

[Gaden Gogi]

emi българска работа, новите ги режат а се служи с историческото налседство на страната.

[Longanlon]

Както много от вас забелязаха, наборната армия не е най-подходящия вид въоръжена сила за времето, в което живеем и от там идват повечето проблеми с дисциплината. Друга част от проблемите са резултат на факта, че (казвал съм го и преди, без да искам да обидя никого) в армията постъпват хора, които, с малки изключения, не ги бива за каквато и да е друга професия с еквивалентно заплащане.

Вече съм казвал това по друг повод, но наистина има начин да се повиши дисциплината в наборната армия и пример за това е поделението, където аз служих - Националната Гвардейска Част. Разбира се, тя се гледа под лупа от цялото армейско ръководство и трябва да е на ниво, но дава добър пример, който може да бъде следван и другаде.
Освен, разбира се, подборът на офицери и войници, има няколко простички неща, на които аз смятам, че се крепи може би не желязната, но много по-добра от на останалите поделения дисциплина (ходил съм по други казарми, да не си помислите че не съм).

Първо, уставът – ами военният закон е наистина ЗАКОН. Много малко са нещата, които не се правят там стриктно според него и повечето са отстъпки началниците в интерес на наборните военнослужещи – под лупата на началниците попадат винаги първо офицерите, като от тях се изисква много повече, с което се дава пример на войниците. Вие чували ли сте, че когато минаваш покрай офицер, трябва да отдадеш чест? Сигурно сте чували, не ви знам. Само че в Гвардията да минеш на 30 метра от прост лейтенант и да не му отдадеш чест със строева крачка означава да бъдеш накаран да се върнеш и да минеш “както трябва” няколко пъти (с покачването на званието на офицера бройката расте геометрично…, както и ако “прегрешилият” е офицер – тогава има и дисциплинарни наказания понякога) Да заспиш на “дневален” пост? Леле… не ми се мисли – следващите седмици ротата ти ще е щастлива, защото всички дневалства през уикенда все ти ще ги вземаш. Бих давал и още примери, но мисля, че схванахте картинката. Може би има истина в приказката, че всеки ред от устава е написан с кръвта на загинал войник.
Второ, но не и по важност, са малките правомощия на низшия команден състав – войниците са командвани само от офицерите (които, каквото и да е, имат все пак висше образование). Сержантската институция като такава не съществува – лейтенант е командир на взвода и той води обучението заедно с ротния. Старшините на роти се занимават само с материалната част (парадните униформи, столовата и т.н.), а в цялото поделение нямаше нито един сержант.
Във връзка с това е и следващата причина – практически липсва разделението на млади и стари войници (освен, че най-старите дават караул) – нито в отношения на командния състав, нито в тренировките, нито в отпуските. Ротите са на наборен принцип и живеят на отделни етажи, като за качването на друг етаж се иска разрешението на дежурния по поделение, освен ако не си дневален. Ефрейторите са от ротите (т.е. са от един набор с останалите), като за избирането им роля имат и самите войници. Техните правомощия обаче са почти никакви – нямат право да командват, а ролята им се изчерпва общо взето с това да бъдат наказани именно те, ако в тяхно присъствие е станал някакъв гаф.
Освен това – самочувствието. Опитваха се да ни накарат да се гордеем, че сме войници и в някои случаи почти успяваха, което си е постижение, като се има пред вид, както каза Голум, че наборниците хич не ги ебе за службата по принцип.
Ясно мие, че следващите три условия не са изпълними в нито едно друго поделение, но те също имат огромна роля за високата дисциплина.
Отпуските – гвардейците нямат боен разчет, нито бойна готовност на поделението, поради което всички военнослужещи, които не са наряд се пускат отпуска през уикенда – тогава вътре остават общо около 40 човека от 400. Съответно и най-тежкото наказание е да те спрат от отпуска за 1 или n седмици.
Условията – повечето пари си казват думата – отлична храна, стаи по 4-6 души, видео и т.н.
Полезност – едно от мнооого малкото поделения в страната, където реално се извършва дейност – искам да кажа, че ползите за морала на военнослужещите са големи, когато има ясна цел и видими резултати от нея: докато повечето войници се готвят за война, която им е ясно, че няма да дойде в обозримо бъдеще, гвардейците се мотивират от факта, че каквото научат днес, ще се наложи да го използват утре на официални мероприятия.
И един пример – хванаха няколко войници с алкохол (не в поделението, а пияни от отпуска) – 1 месец без отпуска и ежеседмичен караул в поделението (по принцип там няма такова нещо – караулът е само на Президентството и е почетен, но за тия двамата началникът специално начерта обходен маршрут и извади два от общо 12-те автомата в частта). След 3 месеца някъде хванаха ст.лейтенант пиян на дежурство по поделение. Последва порицание пред всички войници и офицери (специално ни събраха за целта) и дисциплинарно уволнение.

[Gaden Gogi]

Da ama sam spomena че вие сте били специален случай. А относно битовите условия, това което описваш не е чак такава рядкост в Карлово един от батальоните е такъв , а столът е направо супер. Но това изобщо не променя съзнанието на боеца.

[gollum]

Подводниците след ВСВ

Е, битовите условия и всичко останало имат значение.
Аз служех в свързочната бригада в Горна Малина и битовите условия бяха направо овтратителни - повечето време въобще нямаше течаща вода, за кенефите просто няма да споменавам. Отгоре на всичкото, редовно се случваше по седмица-две питейната вода (доколкото я имаше) да е под всякаква критика (имах познат бацил, който се занимаваше с изследванията от ХЕИ, та от него научавах въпросните информации - понякога след като критичната ситуация е отминала). И началството естествено прикриваше въпросните ситуации. От време на време се провеждаха учения, които бяха просто плачевни - често половината техника се разваляше още преди да е напуснала поделението. И това се водеше общо взето "елитна" свързочна бригада. Да допълня - 50% от наборниците бяха цигани.
Между другото, дори и в подобна обстановка биха могли да се приложат част от нещата, за които пишеш, Лонганлон, но не се прилагат поради ниското качество на кадровия състав. Между другото, поделението беше претъпкано със сержантски състав.
И вместо да се занимаваме с обучение (което в тази област е доста съществен момент) основното ни занимание бяха караулите (защото към поделението има огромни паркове с техника, складове и т.н.), които се даваха общо взето през ден или през два.

[Longanlon]

абе ясно е - докато няма контрол, ще има произвол (даже и с рима го докарах)