Честит 1-ви Март... че скоро и 3-ти ;)

[Michael Wittmann]

Или както се казва Баба Марта

Я "жълтуркото" Парабелум да изнесе една фолклорна лекция относно преданията за началото на мартеничките Много ми е любима

[gollum]

Да, честит на всички (на всекиго по една виртуалнамартеница ). Че все пак си е съвсем уникален наш си обичай.

[Heinz W. Guderian]

Честита баба Марта, но да е честит и дядо Марто Доколкото знам за обичая с мартениците има много предания... Мисля, че съм написъл тук някъде, тези които знам: че е тракийски обичай, тачещ възобновяващата се природа; римски (?!?); че е славянски (но не знам защо); български- за идването на Балканите на аспаруховите българи...

[Parabellum]

Я "жълтуркото" Парабелум да изнесе една фолклорна лекция относно преданията за началото на мартеничките Много ми е любима

Ето ви лекцията-набързо я стъкмих.Така го знам, така ви го разказвам

Баба Марта носи само добрини на хората

На първи март стопаните внимават да не закачват черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверие, пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дръвчета в градината, за да се засмее Баба Марта. А в Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен класът на житото, хвърлят червено платно или червена прежда в самите ниви. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. На този ден жената е обречена в червено, тъмни дрехи не носят. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Народната е, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на малките деца са връзвали червени конци. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.
Стопанката връзвала мартеничките и благославяла: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, слънцето да се пърли през лятото и да не краде от хубостта на момите; да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогат добитък..."
На мартениците хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.
Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки свалял своята мартеница. Едни я слагали под камък и след девет дена гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако път има други, по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде мартеницата е получила име "гадалушка". Други я връзвали на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. Трети я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изчезне. Някъде ги запращали срещу слънцето с думите: "Леляко, на ти тебе чернина, дай на мене белина!". И в ливадата пъстреели хвърлени висулки. А в Банско събирали мартениците всяка година и така броели годините на детето.
Помня спретнатата къща с китна градинка в с. Черни Осъм край Троян. По калдъръмената пътека едва са наболи зелените стъбълца на тревичките. Бръшлянови повлекла са сграбчили тухлената ограда, като че ли тъмен облак е слязъл доземи. Покрай пътеката пъстреят лулички, иглика и закъснели кокичета. Зад цъфналата праскова подскачат червенобузите внучета на баба Гена. Те търсят по-високо клонче, за да вържат белите и червени висулки. Така им е заръчала баба, че е време вече да свалят мартениците от гърдите и да накичат с тях прасковата, зер вече е наметнала пролетната си премяна и е подмамила с аромата си пчелите. Трябва да я дарят с мартеници, за да ражда повече и едър плод да дава. Бабина заръка е тава. Нали така е правила и тя някога! На голямата си внучка, която е вече подевка, е наредила да остави бял медник с прясна вода да пренощува под гюла. С тази вода сутринта, преди слънцето да изгрее, да умие лицето си, за да е бяла и червена, хубава и здрава.
И сега е весело, но каква радост е било на първи март, научих от баба Гена.
Рано в зори тя измела двора, почистила градинката и я пременила като млада булка. Пред стряхата метнала червен пояс, запалила буен огън в градината, а после нежно погалила внучетата: да станат, че е време да обиколят огъня, а по-смелите да го прескочат, та да им е весело през цялата година. Болести до тях да не припарят. Квачките много пилета да наплодят. Разказа ми още, че е гощавала внучетата с медени топли питки. А лехата, ей там до оградата, децата с лук са засадили, та да напори Защото народът казва: "Сухо дърво да боднеш на първи март, клони ще пусне, плод ще роди".
Изпълнявали палавниците бабините поръки и радостно очаквали да им разкаже пак онази приказка за Баба Марта, когато е била малка като тях.
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другият - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птичките се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Слушат внуците бабината приказка и разбират, че младите не трябва да бъдат непокорни, а да зачитат мъдростта на старите, защото народът за мартиното време казва: "Мартин дъжд да се тури в оцет - лют става".
Така останал, кой знае от кои времена, обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

[Heinz W. Guderian]

...Еххх, красота...