Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Личните пари, депозити и валутният риск - какво да се прави?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Личните пари, депозити и валутният риск - какво да се прави?

    При откриване на депозит клиентът на банката трябва:
    1. Да изчисли много добре за какъв период от време ще блокира сумата и дали тя няма да му потрябва.
    2. Да се запознае при какви условия може да прекрати договора предсрочно. Те са описани в договора или в общите условия на банката. При предсрочно прекратяване според условията на банките клиентът може да изгуби от 70% до 95% от лихвата за периода. В най-лошия случай клиентът може да получи само лихви като по разплащателна сметка. Те се движат най-общо между 0 и 2%.
    3. Да се увери, че договорът за депозита се подновява автоматично. Има институции, които не подновяват депозита без изрични инструкции, и така клиентът губи лихвата.
    4. Да знае, че той самият смята депозита на базата на календарен месец (едномесечен, тримесечен или шестмесечен), но банката го открива като 30-дневен, 60-дневен и т.н. Затова датата на падежа може да се мести с два-три дни и често да не съвпада с първоначалната дата на откриване на депозита.
    5. Да провери дали извън датата на падежа на депозита не дължи на банката такса за теглене на пари в брой на каса. Има банки, които изискват таксата и при предсрочно прекратяване на депозита.
    6. Да провери дали не му начисляват такси за откриване, обслужване и прекратяване на депозита.
    Кога депозитът е изгоден
    1. Ако е в размер поне над 500 лв. - лихвата покрива поне транспортните разходи до офиса на банката и обратно.
    2. Ако е за срок от поне една година - в такъв случай лихвеният процент надвишава или се изравнява с инфлацията.
    3. Ако е в размер до 15 000 лв. или равностойността им в друга валута - сумата е гарантирана от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
    4. Ако сборът от таксите, комисионите или наказателната лихва за предсрочно прекратяване на депозита не надвишава половината от договорената лихва (напр. 1.5% при годишен лихвен процент по депозита 3%).
    5. Ако клиентът на банката не тегли авансово всеки месец лихвата върху депозита.
    Високодоходни ли са високодоходните депозити
    Десислава НИКОЛОВА
    Имате спестявания и искате да ги опазите от инфлацията, без да поемате излишни рискове? Виждате ли рекламите, с които ви казват, че ще получите двуцифрена лихва, ако си откриете депозит в банка за повече от една година? Финансистите обаче са разделени по въпроса дали т.нар. високодоходни депозити са наистина такива.
    Малка банка - голяма лихва
    „Когато банките пласират голяма част от активите си в депозити в левове или валута на междубанковия, в т.ч. на международния пазар, или в ДЦК, плащат по-малко по депозитите и това е очевидна практика в банките, които имат широка маса депозити от населението“, смята финансистът Андрей Пръмов, управител на „Адлон дисконт“. Той отбелязва още, че лихвеният процент по депозитите е в голяма степен функция от съотношението на дохода от кредитния портфейл на банките към цената на привлечения ресурс - когато банката има голям процент нискодоходни активи, плаща и по-ниска лихва по депозитите. Пръмов смята, че високите лихви по депозитите са в резултат на жестоката конкуренция за евтиния ресурс на дребния вложител. В този случай българските банки са в далеч по-неизгодна позиция в сравнение с чуждите и затова се стараят да предлагат атрактивни продукти. Според него по-малките банки са добре поставени по линия на активните операции - обикновено принадлежат на група лица, обединена около индустриално-финансов холдинг. Групата е в състояние да завърти по-успешно парите и при контролиран риск да реализира висок доход.
    Прави впечатление, че високи лихвени проценти по депозитите предлагат малките български банки, т.е. банките с нисък размер на балансовото число, отбелязва друг финансист, пожелал анонимност.
    „Когато депозитът е дългосрочен, имаме възможност да го инвестираме в кредити, доходността от тях е по-висока“, отбелязва директорът „Маркетинг и връзки с клиенти“ на Евробанк Константин Йорданов. Според него лихва от около 9% годишно на дългосрочен депозит е напълно постижима и банката не поема риск - има по-малък марж между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите, но компенсира с по-голям брой клиенти.
    Според повечето финансисти вложителите са си извлекли поуки от банковата криза през 1996 г. и са наясно, че високите лихви означават по-висок риск. Сега контролът върху банковата система е несравнимо по-строг, което предполага малък шанс за поява на банки-пирамиди.
    В момента държавата стимулира гражданите да спестяват, като гарантира всички влогове до
    15 000 лв. „Това дава възможност да се държат спестявания в банки с по-висок риск. При евентуална криза обаче Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати депозитите с парите на всички останали банки, защото вноската е еднаква независимо от рейтинга“, смята дилър от голяма банка, пожелал анонимност. Според него високодоходните депозити водят до нездрава конкуренция, защото високите лихви не са пазарни. Ако банката пласира ресурса си на междубанковия пазар при доход 2%, е ясно, че инвестира във високорискови операции, за да върне на вложителя над шест на сто, изчислява той. Специалистът обаче няма други аргументи освен сигурността, за да обясни на клиентите си защо трябва да предпочетат нискодоходен депозит. Банкерите от големите кредитни институции се съгласяват, че след приемането на България в Европейския съюз лихвите по депозитите и по кредитите ще се доближат до европейските, които в момента са по-ниски. Затова моментът за предлагане на високодоходни депозити в България е добре избран.
    Немилостивата инфлация
    Годишната инфлация през 2003 г. е 5.6%. Според специалисти обявената от Националния статистически институт стойност не отговаря на действителната. Инфлацията е по-висока от обявената и тя не се отнася милостиво към парите на банков влог, смята Андрей Пръмов. Според банкери добре е темповете на инфлацията да се извадят от обявената лихва по депозитите, за да се установи дали от него се печели, или вложителят просто запазва парите си.
    „Голяма част от клиентите все още предпочитат краткосрочните депозити за един, три или шест месеца, въпреки че държат парите си за много по-дълги периоди, без да ги използват. Например през 2003 г. едномесечен срочен депозит, при положение че парите не са теглени (каквито са голяма част от случаите), носи годишна ефективна лихва (в ПИБ) от 3.557%; шестмесечен депозит - 4.551%. Очевидно е, че спестяванията няма да пострадат само при по-дългосрочните депозити“, смята маркетинг-директорът на Първа инвестиционна банка Милена Бурнаска. Част от банкерите не смятат, че инфлацията може да бъде критерий за нивата на лихвите. Според тях става въпрос за пазар - паричният ресурс се търси и предлага на определени нива.
    Маркетингови трикове
    Високодоходните депозити обикновено се предлагат за период от две или три години. Те съществуват в различни разновидности - например, като лихвата се тегли в края на периода, в края на всяка година или авансово всеки месец. Това обаче не променя нейния размер и може да се квалифицира като маркетингов трик за успокоение на вложителя, коментира финансов анализатор.
    Банките като цяло се стремят да предложат ограничени от много параметри продукти. Затова залагат на различни маркетингови техники. Предлагат авансово теглене на годишната лихва, обикновено депозитите имат кратки и гръмки имена. Някои залагат на рекламната сила на акумулираната лихва след края на тригодишния депозит, която обикновено е впечатляващите 27 или 28%, при ограничителни условия за теглене на парите през целия период. (Това съвсем не значи, че такъв депозит е с 9% годишна лихва - в случая се прилагат формули за сложна лихва, за да се изчисли ефективният годишен лихвен процент, тъй като след първата година сумата се капитализира). В друга част от случаите рекламата тръгва от крайната сума - например: „Внесете сега 980 лв., за да получите 1000 лв.“
    Някои банки се опитват да намалят вложителите, които имат по сметка не повече от 100 лв. Обслужването на такъв депозит е неизгодно за самата банка, а и не носи почти нищо на собственика си. Затова е важно гражданинът да провери пари над какво минимално салдо ще бъдат олихвявани. Според банкери има смисъл на срочен депозит да се оставят повече от 500 лв.
    Най-масовият трик е повишаването на интереса към промоционалните депозити по случай Коледа или друг празник. Тогава има кратък период, през който трябва да се внесат пари на висока лихва, а следващият месец лихвата по продукта. Клиентите обаче чакат следващата промоция или вече са фокусирали вниманието си върху банката и стават нейни клиенти.
    Гаранциите
    Депозитите в левове на домакинствата са с общ брой
    8 956 341 според статистиката на БНБ за периода януари - юни 2003 г. и са на обща стойност 2 330 689 000 лв. Най-голямата част от тях - 8 467 991 - са на стойност до 1000 лв. Спестилите от 1000 до 5000 лв. имат едва 419 085 сметки, а онези, които имат на влог между пет и десет хиляди лв. са едва 46 915.
    Важно е да се знае, че доходите от лихвите са необлагаеми и че Фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълното изплащане на сумите по влоговете на едно лице във всяка една банка независимо от броя и размера им до 15 000 лв.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    Личните пари и валутният риск - какво да се прави?
    Кредити и спестявания в подходящата валута минимизират сътресенията за домакинския бюджет.
    Industry Watch*
    Когато гледаме по бизнес новините графиките за промените във валутните курсове в миналото, мнозина от нас неусетно започват да съжаляват за това как „са се минали“. Не е особено трудно, особено на масата пред телевизора и с джобен калкулатор да направим следната сметка: през октомври 2000 г. взимам от приятели 10 000 долара назаем (без лихва - нали затова са приятелите), продавам ги за 23 200 лв. при курс 2.32 лв./дол., левовете слагам на дългосрочен влог (някой от „специалните“, които повечето банки предлагат) при 7% годишна лихва, в края на 2003 г. прибирам 28 400 лв. с лихвите, купувам обратно 18 300 долара по 1.55 лв., връщам 10 000 на приятелите, черпя ги солидно за услугата и завършвам с 8300 долара „отгоре“. Ами ако вместо 10 хиляди можех да взема 20 хиляди или 100 хиляди? Да ипотекирам апартамента, пък после да купя още един с печалбата?
    Лошото на подобни схеми е в това, че в момента, в който трябва да взимаме решение, още не знаем дали ще спечелим. Освен това малцина от нас имат такива приятели, които да рискуват с нас, давайки ни подобен кредит. И накрая, но не по важност, ако подобна операция замислим не към октомври 2000 г., а, да речем, през октомври 1997 г., резултатът няма да е плюс 8300 дол., а минус 1800 долара.
    Но въпреки това има много хора, които смятат, че могат да предвиждат движението на валутните курсове. Те не „очакват“, те „знаят“. По-смелите от тях наистина правят подобни операции - с лични пари или от името на клиенти, когато работят в банка или финансова къща. Този текст не е предназначен за тях, при все че много от прогнозите на „знаещите“ с времето се оказват изцяло погрешни.
    Ние, останалите, трябва да свикнем с разбирането, че бъдещето е като цяло несигурно, че няма някакъв сложен компютърен модел, който да обяснява всички стопански променливи, и по-конкретно - че промените във валутните курсове не могат да се предвидят със сигурност.
    Разбира се, много икономически и политически събития влияят по предвидим начин на валутните курсове. Например, когато през 1996 г. Българската народна банка печаташе левове, за да финансира разходите на банкрутиралото правителство на Виденов, беше логично левът значително да се обезцени спрямо твърдите валути. Така и стана. Но извън тези очевидни очаквания промените във валутните курсове ще са непредвидими и съответно - носещи риск. Тук предлагаме няколко идеи за намаляване на този риск, които могат да се имат предвид при всяко планиране на семейния бюджет.
    Долар или лев?
    Това към момента е същинският въпрос за масовия български спестител. Изборът между лев и евро не носи валутен риск извън катастрофичния сценарий, при който българските политици целенасочено разрушават правилата на фиксирания курс и валутния борд. Белези за такъв сценарий може да търсим във фискалната политика на правителството: ако фискалният резерв се похарчи и едновременно с това бюджетният дефицит надхвърли 4-5% от БВП, тогава такъв риск става реален. Дотогава за нас въпросът е между левове и долари.
    Когато спестяваме...
    Спестителите в долари загубиха през 2003 г. 17.8% от стойността на „богатството“ си, измерено в български левове. (Между другото, измерена в злато, загубата е също приблизително толкова голяма.) В края на 2002 г. $1000 струват 1885 лв., а в края на 2003 . - 1549 лв., или с 336 лв. по-малко. Обратно, ако същата сума от 1885 лв. се обърне в долари в края на 2003 г., печалбата ще бъде 217 долара.
    Разбира се, тази сметка е вярна само ако спестявате „в буркан“. Ако парите се държат на депозит в банка, те носят лихва. Към момента банките предлагат лихви по левове, които са по-високи от лихвите в евро, така че действителният избор е между левове и долари. Разликата в лихвите на практика означава, че депозит във валутата, който носи по-висока лихва, е по-изгоден при непроменен валутен курс. Ако например очакваме курсът лев/долар да се запази около 1.55 лв./долар, то очевидно по-добре е да се спестява в левов депозит. При едногодишен депозит например банките предлагат годишна лихва от около 5.5% за левове и около 3% за долари, което за депозит от 1000 лв. носи разлика от 25 лв. за година. Иначе казано, депозитите в долари са изгодни, ако доларът в бъдеще повиши стойността си.
    Пример 1:
    Разполагаме към момента с 1000 лв., а курсът лев/долар е 1.55. Изборът е между едногодишен депозит в левове при 5.5% лихва и едногодишен депозит в долари при 3% лихва. Сценариите за валутния курс след една година (и втори вариант - след 3 години) са три:
    А)1.4 лв. за долар
    Б)1.55 лв. за долар (без промяна)
    В)1.7 лв. за долар.
    Най-простата възможна сметка е следната: изчисляваме доларовата равностойност на 1000-та лева към момента (645 дол.), олихвяваме двата депозита с лихви съответно 5.5% и 3% и получаваме стойността им в края на периода - 1 и 3 години. След това изчисляваме левовата равностойност на доларовия депозит обратно в левове при трите варианта за валутен курс и разликата със стойността на левовия депозит ни казва при какви очаквания е по-добре да спестим в долари, а при какви - в левове. (виж таблица 1).
    От този пример виждаме, че трябва да спестяваме в долари само ако очакваме, че доларът ще поскъпва. Освен това става ясно, че заради разликата в лихвите в дългосрочен план е по-изгодно да се държи депозит в левове при очакване за минимална или никаква промяна в курса.
    Ако приемем, че лихвите по депозитите ще се запазят в подобни стойности, ще се окаже по-изгодно да се пести в левове при следните движения на валутния курс (виж таблица 2).
    Тези сметки обаче не помагат, когато нямаме очакване или прогноза за движението на валутните курсове, на която да можем да се доверим. Тогава трябва да следваме няколко практични съвета за хеджиране или неутрализиране на риска.
    Минимизиране на транзакционните разходи. Обмяната на валута сама по себе си представлява неудобство и допълнителен разход - както на време, така и на пари заради разликите между курс купува и продава. Колкото повече обмени се налагат - например за обръщане на спестеното обратно в първоначална валута или за покупка, която трябва да се плати в точно определена валута - толкова повече допълнителни разходи възникват.
    Съобразяване с предназначението на спестените пари. Много е важно за какво спестяваме. Естествена защита от валутния риск е да пестим в тази валута, в която трябва да извършим предвидено бъдещо плащане и в която се котират цените на стоките или услугите, които трябва да купим. Например до съвсем скоро недвижимите имоти се търгуваха в долари при цени, обявявани в долари. Логично, ако някой пести за апартамент, по-спокойно би се чувствал, ако пести в долари. Друг такъв пример е натрупването на средства за обучение в чужбина - ако мястото е САЩ, таксите и разноските ще са фиксирани в долари, така че спестяването в долари гарантира повече предвидимост.
    Разпределяне на риска. Друг подход е да се спестява във валута, различна от тази, в която се получават доходите. Например, ако заплатата е фиксирана в левове, може да се спестява в долари. И обратно, ако например някои работи за клиенти в САЩ и продава по цени в долари, може да пести в левове. При такава естествена „диверсификация“ промяната на валутните курсове се отразява по-слабо на общото благосъстояние на домакинството. Ако например доларът поскъпне, заплатата в левове става малко по-ниска в доларово изражение, но пък спестеното в долари съхранява стойността си, и обратно.
    ...и при ползване на кредит
    За изплащащите кредити изминалата 2003 г. пък донесе „огледален“ резултат заради спада на долара. Който има да изплаща кредит в долари, печели както заради поевтиняването на долара, така и заради по-ниските лихви по доларовите кредити. Изборът на кредит ще разгледаме по-подробно в следващ материал, така че тук ще се ограничим само до ефектите на промените във валутните курсове, без да се интересуваме от лихвите, срока и начина на изплащане.
    Пример 2:
    В началото на 2003 г. двама кредитоискатели договарят кредити за 1 година, изплащани на равни вноски при еднаква лихва. Разликата е, че единият трябва да изплати 12 вноски по 90 лв. (т.е. кредит от 1000 лв.), а другият - 12 вноски по 48 долара (т.е. за кредит от 530 долара, което е равностойността на 1000 лв. по курс 1.885). Първият кредитоползвател изплаща общо 1080 лв., а вторият (ако си купува доларите в края на всеки месец) - 988 лв. В този случай кредитът в долари е донесъл печалба от 92 лв. (виж таблица 3.) Посоченият пример подобно на сравнението на депозитите е обърнат към миналото. Това вече се е случило през 2003 г., но това не ни помага да знаем как ще изглежда тази сметка в края на 2004 г. Ако доларът поскъпва, по-изгодно е да се взима кредит в левове, ако поевтинява - в долари. За тези, които нямат усещането, че знаят какво ще се случи на валутния пазар, предлагаме следните няколко правила за намаляване на риска и увеличаване на предвидимостта на семейния бюджет:
    Съобразяване с доходите. Ако доходите са деноминирани и фиксирани в левове, взимането на кредит също в левове на практика гарантира пълна предвидимост на паричните потоци. Тогава може да се изчисли колко точно процента от дохода ще отиват за погасяване на кредита и колко ще останат за други цели. Такова решение дава възможност за сигурност в планирането; при него може да се фиксират приходите и разходите като суми. Има и хора, които получават доход, фиксиран в други валути - например долари или британски лири. Ако пишеш софтуер за американския пазар, най-вероятно приходите на компанията и заплатите ще бъдат фиксирани в долари. Тогава по-лесно се прави финансово планиране с кредит в долари. Ако пък работиш сезонно във Великобритания, доходите ти са в лири и следователно трябва да търсиш кредит в лири.
    Разпределяне на риска. Ако кредитите са няколко, рискът от промени във валутните курсове може да се разпредели, като кредитите се фиксират в различни валути. Така при всяко движение на курса от единия кредит се печели, а от другия се губи, но общият ефект се неутрализира.
    Намаляване на транзакционните разходи. Този съвет е валиден при всеки стопански избор. Той е толкова по-релевантен, колкото размерът на кредита е по-малък. Наистина, както и в посочения по-горе пример, трябва да се замислим дали за 92 лв. (при кредит от 1000 лв.) потенциална печалба си струва да се занимаваме да правим такива сметки и да обменяме пари многократно през годината.
    И накрая все пак трябва да припомним, че, особено при дългосрочните кредити, много по-важното решение е при каква лихва и с какъв начин на погасяване ще договорим кредита, отколкото e изборът на валута. Затова - в следващи материали.

    * Industry Watch (www.iwatch bulgaria.com) е изследователска и консултантска група, която следи общата икономическа динамика, политическите рискове и бизнес средата в България и предлага основа за по-добри инвестиционни решения. Групата е независим източник на икономически изследвания и анализи и предлага алтернативен поглед на официалната статистика и оценка на стопанската политика.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    Comment

    Working...