Напоследък (но не е ново самото явление), твърде често се сблъсквам с постове, изобилстващи с възклицателни знаци, които се струпват едни върху други в истинско стълпотворение (по три, по четири, че и по пет, понякога). И твърде често с мярка или без, много думи се пишат с главни букви. Явно емоциите от форумното общуване идват в повече на хората, които използват подобни изразителни похвати, та затова имам едно предложение към тях. Надявам се никой да не се обиди, това не е нещо повече от лична естетическа инициатива (т.е., не пиша в качеството си на модератор).
Изписването на дума с главни букви е равносилно на крясък в ухото на опонента. Има множество далеч по-приемливи, пък и по-издържани, методи да подчертаете значението на отделна дума, израз или поянтие във вашия текст. Например, да използвате удебелен шрифт или италик, да смените цвета ако трябва. Но инак емоционалният градус на дискусията веднага се вдига - защото бързо се получава ескалация докато почти целият текст се вдигне до фонетичната сила на главните букви и само след няколко поста имаме крясъци, а не обсъждане. Ако може, винаги преди да изпишете някоя дума с главни букви си помисляйте за това, че по този начин я изричате, бих казал, иpкрещявате в ухото на опонента си и той веднага ще се почувства затрашен и съответно ще се защити.
Подобно е положението с прекомерната употреба, а още повече ступване на възклицателни или удивителни знаци. Ако поставянето на един понякога може да подсили акцента или емоционалния заряд на едно изречение, то прекомерната им употреба по-скоро показва известно задръстване на информационните канали на пишещия, ако не и твръде своеобразно емоционално или умствено състояние. Тук би било уместно да цитирам какво пишеше Пратчет по въпроса, но тъй като книгата не ми е под ръка ще го предам със свои думи - когато човек скупчва по няколко възклицателни в края на всяко свое изречение, то най-вероятно се нуждае от тиха бяла стая и риза с особена кройка, за да може да възстанови душевното си равновесие.
Още веднъж подчертавам - това са само предложения, които да подобрят емоционалната атмосфера на дискусиите. Възможное за много от вас нещата да не изглеждат така, както съм ги описал. И никого не искам да обидя.
Изписването на дума с главни букви е равносилно на крясък в ухото на опонента. Има множество далеч по-приемливи, пък и по-издържани, методи да подчертаете значението на отделна дума, израз или поянтие във вашия текст. Например, да използвате удебелен шрифт или италик, да смените цвета ако трябва. Но инак емоционалният градус на дискусията веднага се вдига - защото бързо се получава ескалация докато почти целият текст се вдигне до фонетичната сила на главните букви и само след няколко поста имаме крясъци, а не обсъждане. Ако може, винаги преди да изпишете някоя дума с главни букви си помисляйте за това, че по този начин я изричате, бих казал, иpкрещявате в ухото на опонента си и той веднага ще се почувства затрашен и съответно ще се защити.
Подобно е положението с прекомерната употреба, а още повече ступване на възклицателни или удивителни знаци. Ако поставянето на един понякога може да подсили акцента или емоционалния заряд на едно изречение, то прекомерната им употреба по-скоро показва известно задръстване на информационните канали на пишещия, ако не и твръде своеобразно емоционално или умствено състояние. Тук би било уместно да цитирам какво пишеше Пратчет по въпроса, но тъй като книгата не ми е под ръка ще го предам със свои думи - когато човек скупчва по няколко възклицателни в края на всяко свое изречение, то най-вероятно се нуждае от тиха бяла стая и риза с особена кройка, за да може да възстанови душевното си равновесие.
Още веднъж подчертавам - това са само предложения, които да подобрят емоционалната атмосфера на дискусиите. Възможное за много от вас нещата да не изглеждат така, както съм ги описал. И никого не искам да обидя.
.
Comment