Изследване на епохата, съчетано с екшън
Зуик и Херсковиц, отдавнашни партньори в писането на сценарии и продуциране, които години наред си сътрудничат в създаването на награждавани телевизионни шоута и на филми, били удовлетворени да открият в Том Круз сродна душа за проекта си “Последният самурай”.
Херсковиц посочва: “Том се потопи в подготовката с пълна отдаденост. Никога не съм виждал един актьор да извършва такова предварително проучване при създаването на филм. Той имаше цяла библиотека с данни и непрекъснато ни помагаше. Ед и аз винаги сме се предизвиквали един друг – това е в същността на нашето творческо взаимодействие, но за нас е рядкост да бъдем стимулирани по подобен начин от някой друг. Том стана част от нашето творческо партньорство и това беше невероятно забавно и резултатно. Той подхожда винаги с положително отношение, неговите идеи са винаги оригинални. Докато работехме върху сценария, той непрекъснато ни подтикваше по конструктивния начин, като този дух се запази и през останалото време на продукцията. Част от подготовката на този актьор включваше месеци с изнурителни тренировки за сцените с ръкопашен бой, яздене и фехтовка. Херсковиц казва, “Круз работеше по няколко часа всеки ден за около година с дисциплина и отдаденост, които бяха изцяло самурайски. Той може чудесно да борави с два меча, а също така е и голям ездач.”
“Работих осем месеца, за да вляза във форма за този филм”, споделя актьорът. “Учих кендо (японска борба с мечове), японски бойни изкуства, използването на всякакви оръжия. Не само че трябваше да яздя кон, но и реално се налагаше да водя бой, докато яздя. Учих японски език. Що се отнася до тренировките, за каквото и да си помислите, аз съм го правил”.
Известен с умението си да се съсредоточава и отдава на ролите си, Круз продължава своята изследователска дейност и по време на самата работа върху филма. Зуик дава на Круз няколко книги по японска история и култура, които са добавени към нарастващата библиотека на актьора. Не е рядкост Круз да бъде забелязан в паузите между снимките да чете книги като например класическия том за гражданската война “Ангелите-убийци”.
Обикновено Круз отива на снимачната площадка два часа преди другите актьори и екипа, за да влезе във физическа форма. Неговото постоянство му позволява да изиграе сам всичките си каскади – по няколко нощи с бой с два меча срещу многобройни противници, пет дни и една нощ, в които отблъсква смъртоносните нашественици нинджа, месеци с упражнения в бойни изкуства наред с японските си колеги, и последно – два месеца снимане на изтощителни бойни сцени.
“Първоначално се безпокоях дали ще мога да постигна реализъм в бойните сцени”, казва Круз, посочвайки, че макар и да започва проекта с високо ниво на обща физическа подготовка, той все още не е бил наясно със специфичните натоварвания на самурайските бойни изкуства. Тогава той се концентрирал чрез ежедневни тренировки върху постигането на гъвкавост и постепенно снижаване на центъра на тежестта на тялото, което в крайна сметка му позволява да извършва естествени плавни движения, “без вдървеност”. Наистина по-късно Круз споменава, че даже дишането му е станало по-дълбоко и че е получил “по-ясно чувство на осъзнаване на контрола на мисълта над тялото”, което той доказва поне частично с това, че го виждаме без никакви наранявания в някои от най-напрегнатите бойни сцени.
Понякога, наблюдавайки пълната посветеност на звездата (Том Круз), Зуик се чуди дали актьорът няма прекалени очаквания. “Казвах си – какво правя сега? Том е пред мен с лице в калта и получава ритници от всички страни, или пък снимаме сцена след сцена, в която истински алуминиеви мечове свистят непрестанно около лицето му. Мисля си, че може би го излагам на прекален риск. Всеки път обаче той казва “дай ми само време и възможност да се подготвя и ми кажи какво искаш да направя, и аз ще бъда на мястото си.”
В действителност Круз, който е естествено надарен атлет и е запален по всички спортове, има големи очаквания за физическите изяви, които ролята му предлага. Програмата на снимките е съставена по един амбициозен начин, така че преди Круз да се посвети на своите нощи на бой с два меча, той започва снимачния ден с емоционално наситените сцени между Алгрен и японците, които са го пленили. Тази комбинация между емоционалност и екшън отразява раздвоението на Алгрен, който от една страна изживява вътрешен конфликт и е един мъж с висока доблест, борещ се да си възвърне честта, но в същото време е един хладнокръвен и високо ефективен войник, пресметлив и способен да убива. В същата степен, в каквато сложните и дълбоки нюанси на характера на Алгрен завладяват Круз, след приключването на съответните психологически сцени, той в буквалния смисъл, нетърпелив и щастлив изтичва да заснеме следващите сцени със самурайска борба. “Още от дете исках да правя това”, казал той още на първата вечер от снимките.
Паралелите между перипетиите на Алгрен в лагера на самураите и тренировките на Круз за ролята не остават тайна за екипа. “Тренировките, които Том правеше не бяха само на актьор, който се подготвя да извърши каскади за един филм,” обяснява Зуик. “Има много важно съответствие между тренировките за бойни изкуства и философската отдаденост, която Алгрен усвоява като затворник на самураите, и тренировките, които Том прави както физически, така и мислено. Той се готвеше за самата роля, а не само за каскадите и бойните сцени”. Круз се съгласява като допълва: “Аз започнах да се чувствам като Алгрен в селото на самураите и получих същото усещане за емоционалната и физическа промяна, която и той преживява.”
Що се отнася до Кен Уатанабе, той също преживява в голяма степен вътрешни търсения, въпреки че филмът го поставя в общо взето позната среда. Неговата японска филмова кариера включва роли в няколко исторически драми, включително популярни серии за самураи, действието на които се развива в дните на упадък на Шогуна Токудава, когато самураите вече са в отстъпление. Въпреки това обаче, Уатанабе признава, че работата върху “Последния самурай” го е подтикнала да осмисли по-добре истината за прочутото съсловие от бойци на своята страна. Също така той счита, че до голяма степен страстта на Зуик за вникване в материала го е подтикнала да осъзнае характера на Кацумото и му е помогнала да даде живот на ролята на самурая.
“В началото за мен бе трудно да вникна в ролята”, казва той. “Какво всъщност иска той, какви са мислите му? Несъмнено в смъртта има красота, поне според традициите. За мен обаче смъртта не е непременно добродетел, така че в началото за мен бе трудно да приема тази идея. Като самурай и водач на своите хора Кацумото живее и умира по много особен начин, но аз продължавах да се чудя защо той има право да води заедно със себе си към сигурна смърт своите хора – селяните и останалите, които го заобикалят. Защо това е оправдано и разрешено? Отначало имах такава дилема, но впоследствие осъзнах, че за Кацумото важен е не въпросът за живота и смъртта, а въпросът за честта.”
Подобно на Круз, Уатанабе тренира упорито и сам изпълнява повечето от своите каскади. “Кацумото винаги носи със себе си два меча,” казва той. “Така че аз трябваше да се науча как да ги използвам едновременно. Ние искахме всичко да изглежда истинско, включително и бойните сцени. Беше трудно, но бяхме силно мотивирани. Преди да заснемем всяка бойна сцена, аз трябваше да крещя на повече от 500 войника. Крещях толкова много пъти, че загубих гласа си.”
“Това беше сложна роля и Кен направи изпълнение, изпълнено с дълбока емоционалност, хумор и висок стил”, допълва Зуик. “Не бих си представил филма без него”.
Като противовес на необикновените екшън поредици “Последният самурай” предлага и някои измамно тихи сцени. В началните си дни като затворник на Кацумото в селото на самураите Алгрен е принуден да общува без да разговаря и при обстоятелства, където думите са невъзможни и абсолютно ненужни.
Както Зуик уточнява, липсата на смислен диалог не намалява дълбочината на тези контакти. “Сцените, в които Алгрен започва да опознава Така – жената, която се грижи за него всеки ден, без да изрича една дума, са много въздействащи. Тук имаме двама души, принудени от обстоятелствата да бъдат заедно, и все пак между тях има прегради – естествената сдържаност поради културологичните различия, и разбира се – езиковата бариера. Пред тяхната връзка има толкова много препятствия и въпреки това те успяват да се сближат. За мен беше истинска радост да видя как Коюки успя да се изразява чрез своята външност, своите жестове и с поведението си, и как Алгрен я разбира. Това бе изпълнение почти като от епохата на нямото кино.”
Стремежът на режисьора да разкрие вътрешната драма на своите герои е може би най -добре илюстриран от съвета, който той дава отначало на Уатанабе за една сцена, където той се стреми да вникне в мислите на Кацумото. Актьорът си спомня: “Преди да започнем снимките, Ед ми каза “Трябва да усетиш всичко – лагерния огън, шума на насекомите, вятъра, температурата. Това е студена нощ. Чуй как конете мърдат неспокойно, чуй дишането на Том.” И всичко това за една сцена, в която аз нямах реплики. В известен смисъл това бе повече указание как да живея, отколкото как да играя ролята си, което е добър пример за духа на Бушидо. Бушидо е като дишането, да можеш да чувстваш връзката с природата и всичко останало. Самураите не говорят за това, но те живеят по този начин.
Наистина, работата на Зуик върху филма често преминава в царството на нямото кино, особено когато той се опитва да ръководи снимките в условията на непрекъсната езикова бариера по време на работата със стотици японци –статисти и членове на екипа, в Япония и по-късно в Нова Зеландия. Круз посочва: “Способността на Ед да общува резултатно като режисьор с хора, които не знаят английски, и да ги накара да играят това, което той иска, е удивителна.”
В организационно отношение режисьорът е изправен пред многобройни предизвикателства – като се отчита размахът на филма, многокултурната му природа и броят на снимките на открито. “Само погледнете бойните сцени”, си спомня той. “Чудех се колко много хора ни трябват за всяка сцена, давайки си изведнъж ясна сметка, какъв огромен труд е да се съчетае всичко това. Не само имаш нужда от тези хора, но те трябва да са добри актьори, добри пред камерата, добре обучени да се бият, с добра подготовка по бойни изкуства. И колко преводачи ще са ни необходими?”
“За щастие открихме, че повечето от допълнителните актьори и статисти имат известна подготовка по бойни изкуства от по-рано и че горят от нетърпение да демонстрират тези свои умения. Японското бойно изкуство не бе заснемано във филм от доста дълго време. За разлика от него китайските бойни умения са показвани нашироко в много известни филми. Дисциплините обаче, които традиционно се изучават в Япония, имат свое собствено изящество. В известен смисъл много от актьорите се изживяваха като посланици, чиято роля е да запознаят световната публика с този стил.”
Зуик и Херсковиц, отдавнашни партньори в писането на сценарии и продуциране, които години наред си сътрудничат в създаването на награждавани телевизионни шоута и на филми, били удовлетворени да открият в Том Круз сродна душа за проекта си “Последният самурай”.
Херсковиц посочва: “Том се потопи в подготовката с пълна отдаденост. Никога не съм виждал един актьор да извършва такова предварително проучване при създаването на филм. Той имаше цяла библиотека с данни и непрекъснато ни помагаше. Ед и аз винаги сме се предизвиквали един друг – това е в същността на нашето творческо взаимодействие, но за нас е рядкост да бъдем стимулирани по подобен начин от някой друг. Том стана част от нашето творческо партньорство и това беше невероятно забавно и резултатно. Той подхожда винаги с положително отношение, неговите идеи са винаги оригинални. Докато работехме върху сценария, той непрекъснато ни подтикваше по конструктивния начин, като този дух се запази и през останалото време на продукцията. Част от подготовката на този актьор включваше месеци с изнурителни тренировки за сцените с ръкопашен бой, яздене и фехтовка. Херсковиц казва, “Круз работеше по няколко часа всеки ден за около година с дисциплина и отдаденост, които бяха изцяло самурайски. Той може чудесно да борави с два меча, а също така е и голям ездач.”
“Работих осем месеца, за да вляза във форма за този филм”, споделя актьорът. “Учих кендо (японска борба с мечове), японски бойни изкуства, използването на всякакви оръжия. Не само че трябваше да яздя кон, но и реално се налагаше да водя бой, докато яздя. Учих японски език. Що се отнася до тренировките, за каквото и да си помислите, аз съм го правил”.
Известен с умението си да се съсредоточава и отдава на ролите си, Круз продължава своята изследователска дейност и по време на самата работа върху филма. Зуик дава на Круз няколко книги по японска история и култура, които са добавени към нарастващата библиотека на актьора. Не е рядкост Круз да бъде забелязан в паузите между снимките да чете книги като например класическия том за гражданската война “Ангелите-убийци”.
Обикновено Круз отива на снимачната площадка два часа преди другите актьори и екипа, за да влезе във физическа форма. Неговото постоянство му позволява да изиграе сам всичките си каскади – по няколко нощи с бой с два меча срещу многобройни противници, пет дни и една нощ, в които отблъсква смъртоносните нашественици нинджа, месеци с упражнения в бойни изкуства наред с японските си колеги, и последно – два месеца снимане на изтощителни бойни сцени.
“Първоначално се безпокоях дали ще мога да постигна реализъм в бойните сцени”, казва Круз, посочвайки, че макар и да започва проекта с високо ниво на обща физическа подготовка, той все още не е бил наясно със специфичните натоварвания на самурайските бойни изкуства. Тогава той се концентрирал чрез ежедневни тренировки върху постигането на гъвкавост и постепенно снижаване на центъра на тежестта на тялото, което в крайна сметка му позволява да извършва естествени плавни движения, “без вдървеност”. Наистина по-късно Круз споменава, че даже дишането му е станало по-дълбоко и че е получил “по-ясно чувство на осъзнаване на контрола на мисълта над тялото”, което той доказва поне частично с това, че го виждаме без никакви наранявания в някои от най-напрегнатите бойни сцени.
Понякога, наблюдавайки пълната посветеност на звездата (Том Круз), Зуик се чуди дали актьорът няма прекалени очаквания. “Казвах си – какво правя сега? Том е пред мен с лице в калта и получава ритници от всички страни, или пък снимаме сцена след сцена, в която истински алуминиеви мечове свистят непрестанно около лицето му. Мисля си, че може би го излагам на прекален риск. Всеки път обаче той казва “дай ми само време и възможност да се подготвя и ми кажи какво искаш да направя, и аз ще бъда на мястото си.”
В действителност Круз, който е естествено надарен атлет и е запален по всички спортове, има големи очаквания за физическите изяви, които ролята му предлага. Програмата на снимките е съставена по един амбициозен начин, така че преди Круз да се посвети на своите нощи на бой с два меча, той започва снимачния ден с емоционално наситените сцени между Алгрен и японците, които са го пленили. Тази комбинация между емоционалност и екшън отразява раздвоението на Алгрен, който от една страна изживява вътрешен конфликт и е един мъж с висока доблест, борещ се да си възвърне честта, но в същото време е един хладнокръвен и високо ефективен войник, пресметлив и способен да убива. В същата степен, в каквато сложните и дълбоки нюанси на характера на Алгрен завладяват Круз, след приключването на съответните психологически сцени, той в буквалния смисъл, нетърпелив и щастлив изтичва да заснеме следващите сцени със самурайска борба. “Още от дете исках да правя това”, казал той още на първата вечер от снимките.
Паралелите между перипетиите на Алгрен в лагера на самураите и тренировките на Круз за ролята не остават тайна за екипа. “Тренировките, които Том правеше не бяха само на актьор, който се подготвя да извърши каскади за един филм,” обяснява Зуик. “Има много важно съответствие между тренировките за бойни изкуства и философската отдаденост, която Алгрен усвоява като затворник на самураите, и тренировките, които Том прави както физически, така и мислено. Той се готвеше за самата роля, а не само за каскадите и бойните сцени”. Круз се съгласява като допълва: “Аз започнах да се чувствам като Алгрен в селото на самураите и получих същото усещане за емоционалната и физическа промяна, която и той преживява.”
Що се отнася до Кен Уатанабе, той също преживява в голяма степен вътрешни търсения, въпреки че филмът го поставя в общо взето позната среда. Неговата японска филмова кариера включва роли в няколко исторически драми, включително популярни серии за самураи, действието на които се развива в дните на упадък на Шогуна Токудава, когато самураите вече са в отстъпление. Въпреки това обаче, Уатанабе признава, че работата върху “Последния самурай” го е подтикнала да осмисли по-добре истината за прочутото съсловие от бойци на своята страна. Също така той счита, че до голяма степен страстта на Зуик за вникване в материала го е подтикнала да осъзнае характера на Кацумото и му е помогнала да даде живот на ролята на самурая.
“В началото за мен бе трудно да вникна в ролята”, казва той. “Какво всъщност иска той, какви са мислите му? Несъмнено в смъртта има красота, поне според традициите. За мен обаче смъртта не е непременно добродетел, така че в началото за мен бе трудно да приема тази идея. Като самурай и водач на своите хора Кацумото живее и умира по много особен начин, но аз продължавах да се чудя защо той има право да води заедно със себе си към сигурна смърт своите хора – селяните и останалите, които го заобикалят. Защо това е оправдано и разрешено? Отначало имах такава дилема, но впоследствие осъзнах, че за Кацумото важен е не въпросът за живота и смъртта, а въпросът за честта.”
Подобно на Круз, Уатанабе тренира упорито и сам изпълнява повечето от своите каскади. “Кацумото винаги носи със себе си два меча,” казва той. “Така че аз трябваше да се науча как да ги използвам едновременно. Ние искахме всичко да изглежда истинско, включително и бойните сцени. Беше трудно, но бяхме силно мотивирани. Преди да заснемем всяка бойна сцена, аз трябваше да крещя на повече от 500 войника. Крещях толкова много пъти, че загубих гласа си.”
“Това беше сложна роля и Кен направи изпълнение, изпълнено с дълбока емоционалност, хумор и висок стил”, допълва Зуик. “Не бих си представил филма без него”.
Като противовес на необикновените екшън поредици “Последният самурай” предлага и някои измамно тихи сцени. В началните си дни като затворник на Кацумото в селото на самураите Алгрен е принуден да общува без да разговаря и при обстоятелства, където думите са невъзможни и абсолютно ненужни.
Както Зуик уточнява, липсата на смислен диалог не намалява дълбочината на тези контакти. “Сцените, в които Алгрен започва да опознава Така – жената, която се грижи за него всеки ден, без да изрича една дума, са много въздействащи. Тук имаме двама души, принудени от обстоятелствата да бъдат заедно, и все пак между тях има прегради – естествената сдържаност поради културологичните различия, и разбира се – езиковата бариера. Пред тяхната връзка има толкова много препятствия и въпреки това те успяват да се сближат. За мен беше истинска радост да видя как Коюки успя да се изразява чрез своята външност, своите жестове и с поведението си, и как Алгрен я разбира. Това бе изпълнение почти като от епохата на нямото кино.”
Стремежът на режисьора да разкрие вътрешната драма на своите герои е може би най -добре илюстриран от съвета, който той дава отначало на Уатанабе за една сцена, където той се стреми да вникне в мислите на Кацумото. Актьорът си спомня: “Преди да започнем снимките, Ед ми каза “Трябва да усетиш всичко – лагерния огън, шума на насекомите, вятъра, температурата. Това е студена нощ. Чуй как конете мърдат неспокойно, чуй дишането на Том.” И всичко това за една сцена, в която аз нямах реплики. В известен смисъл това бе повече указание как да живея, отколкото как да играя ролята си, което е добър пример за духа на Бушидо. Бушидо е като дишането, да можеш да чувстваш връзката с природата и всичко останало. Самураите не говорят за това, но те живеят по този начин.
Наистина, работата на Зуик върху филма често преминава в царството на нямото кино, особено когато той се опитва да ръководи снимките в условията на непрекъсната езикова бариера по време на работата със стотици японци –статисти и членове на екипа, в Япония и по-късно в Нова Зеландия. Круз посочва: “Способността на Ед да общува резултатно като режисьор с хора, които не знаят английски, и да ги накара да играят това, което той иска, е удивителна.”
В организационно отношение режисьорът е изправен пред многобройни предизвикателства – като се отчита размахът на филма, многокултурната му природа и броят на снимките на открито. “Само погледнете бойните сцени”, си спомня той. “Чудех се колко много хора ни трябват за всяка сцена, давайки си изведнъж ясна сметка, какъв огромен труд е да се съчетае всичко това. Не само имаш нужда от тези хора, но те трябва да са добри актьори, добри пред камерата, добре обучени да се бият, с добра подготовка по бойни изкуства. И колко преводачи ще са ни необходими?”
“За щастие открихме, че повечето от допълнителните актьори и статисти имат известна подготовка по бойни изкуства от по-рано и че горят от нетърпение да демонстрират тези свои умения. Японското бойно изкуство не бе заснемано във филм от доста дълго време. За разлика от него китайските бойни умения са показвани нашироко в много известни филми. Дисциплините обаче, които традиционно се изучават в Япония, имат свое собствено изящество. В известен смисъл много от актьорите се изживяваха като посланици, чиято роля е да запознаят световната публика с този стил.”
.
Но не е като след Hero....
Ne moje da e tolkova losh filma zna4i...
Comment