Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Философията на живота

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Философията на живота

    Ако светът можеше да се сведе до село от 100 жители, то всички народи биха били представени там в следните пропорции:

    57 азиатци
    21 европейци
    14 американци (Северна и Южна Америка')
    8 африканци

    52 жени
    48 мъже

    30 от бялата раса
    70 от други раси

    30 християни
    70 от други религии

    89 хетеросексуални
    11 хомосексуални
    6 човека притежават 59 % от световното богатство и всички те са американци
    80 нямат жилище
    70 са неграмотни
    50 са недохранени
    1 умира
    1 се ражда
    1 има персонален компютър (РС)
    само 1 има висше образование

    Ако човек погледне на света от този ъгъл, ще му стане ясно, че потребността от приобщаване, разбиране, приемане и образование е естествена и очевидна.

    Помисли за следното:

    Ако сутрин се събуждаш здрав, ти си по-щастлив от 1 милион хора, които няма да преживеят следващата седмица.
    Ако никога не си преживявал война, никога не си се сблъсквал със самотата на затворническата килия, агонията на мъченията и глада, то си по-щастлив от 500 милиона хора по света.
    Ако можеш да влезеш в църква без страх, че някой ще те заплаши, арестува или убие, то ти си по-щастлив от 3 милиона хора.
    Ако си сит, облечен и имаш покрив над главата си, то ти си по-богат от 75 % от жителите на тази планета.
    Ако имаш сметка в банката и някакви пари в портфейла си, ти принадлежиш към 8 % заможни хора на света.
    В случай, че четеш това писмо, ти си двойно благословен, защото:
    - ти не си от 2 милиарда хора, които не могат да четат
    - и... ти имаш РС.
    Някой някога е казал:
    Работи, сякаш не се нуждаеш от пари.
    Обичай, сякаш никой никога не те е наранявал.
    Танцувай, сякаш никой не те гледа.
    Пей, сякаш никой не те слуша.
    Живей, сякаш на земята е рай.
    Last edited by mellisa; 14-06-2005, 17:31.
    "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
    Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

    #2
    Много хубава тема :nod: и хубаво изказана
    Позволявам си да добавя нещо малко към нея.
    Стих е, макар и лошо преведен и съответно не звучи толкова добре, колкото горенаписаното, но пък това не го прави по-малко поучителен нали ?

    Poem

    The short way i sthe long one,
    and there are no shortcuts this way.
    While walking this way you must talk, and talk a lot,
    and while you are talking, the most important thing is to listen,
    and you must listen a lot and think.

    The furthest destination is the closest to you heart,
    and there are no way stations.
    To get there you must do, and do a lot,
    and while you are doing, the most important thing is to think,
    and you must think a lot and watch.

    The impossible dream is the only one you really need to fulfill,
    and there is no need to deny.
    To fulfill a dream you must awaken and be alert,
    and while you are awake and alert, the most important thing is to watch,
    and you must watch a lot and feel.

    The highest hope is found in the depth of despair,
    and you must never give up.
    To keep hope you must believe, and believe strongly
    and when you believe the most important thing is to feel,
    and you must feel a lot and give.

    The strongest connection of all is the connection to oneself
    and you can't afford to depend to another.
    To connect to himself a man must meet with teh others,
    and when you meet with the others, teh most important thing is to give,
    and you must give a lot and listen.

    The short way i sthe long one, and there are no shortcuts this way.
    While walking this way you must talk, and talk a lot,
    and while you are talking, the most important thing is to listen,
    and you must listen a lot and think.

    Nitai Keren
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #3
      mellisa написа
      .
      А един беше писал:'
      Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство". Да ни прощава Яне Сандански, ама не е прав. Ние сега за съвършенство ли се борим?' пък и от него на края излезе само поредния предател...
      Проблемът на форума :damnyou:

      "Чети историята и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш"
      Паисий Хилендарски

      Comment


        #4
        Салвадор Дали пък е казал, не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш.

        Само не разбрах какво общо има това с темата? :o
        "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
        Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

        Comment


          #5
          mellisa написа
          Салвадор Дали пък е казал, не се страхувай от съвършенството - никога няма да го достигнеш.

          Само не разбрах какво общо има това с темата? :o
          Ех ама и ти! Нали за философията на живота си говорим? Или съм объркал темата??? Та Сандански е казал , че живота е борба и т.н.
          Проблемът на форума :damnyou:

          "Чети историята и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш"
          Паисий Хилендарски

          Comment


            #6
            Еклесиаст

            Има ли място, където това е описано по-добре от Еклесиаста? Не! Искренно ви съветвам, прочетете Еклесиаста отново, от този ъгъл, търсейки отговора на извечния въпрос. Обърнете внимание на текста в червено (червеното от мене).

            Еклесиаст, Глава 2:

            1 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

            2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

            3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

            4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

            5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

            6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

            7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

            8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

            9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

            10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

            11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

            12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

            13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

            14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

            15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

            16 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

            17 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

            18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

            19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

            20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

            21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

            22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

            23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

            24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

            25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

            26 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
            Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
            A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

            Comment


              #7
              Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.
              Който следва пътя, всеки ден по нещо изоставя.

              Изоставяйки ненужното едно след друго,
              стига до недействието най-накрая.
              Без да действа, без каквото и да е да върши,
              не оставя нищо несвършено.

              За да овладееш света, не се обвързвай с него.
              Твърде обвързаните с делата му
              за владетели на света не стават.

              Лао Дзъ
              "Нима, Създателю,
              съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
              мигар аз самият съм те молил
              от мрака да ме извлечеш?"

              Comment


                #8
                Определено не за да се хваля ( скромността ми е пословична ! ), но навремето в СУ писах философско есе - беше нещо от сорта на "Паралели между римския стоицизъм ( в частност "Към себе си" на М. Аврелий ) и християнството ( ЕКЛЕЗИАСТ ))
                SEMPER AGRESSUS

                Comment


                  #9
                  HELLCAT написа
                  Определено не за да се хваля ( скромността ми е пословична ! ), но навремето в СУ писах философско есе - беше нещо от сорта на "Паралели между римския стоицизъм ( в частност "Към себе си" на М. Аврелий ) и християнството ( ЕКЛЕЗИАСТ ))
                  Аз писах философско стихче
                  "Нима, Създателю,
                  съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
                  мигар аз самият съм те молил
                  от мрака да ме извлечеш?"

                  Comment


                    #10
                    VladDracul написа
                    Аз писах философско стихче
                    Браво !!!
                    А ето едно стихче за диалектическия закон за единството и борбата на противоположностите ( не е от мен, а от Радой Ралин ):

                    По всички принципни въпроси,
                    съпругата и мама се разбират,
                    но тяхното единство не им пречи,
                    очите си редовно да издират.
                    SEMPER AGRESSUS

                    Comment


                      #11
                      HELLCAT написа
                      Браво !!!
                      А ето едно стихче за диалектическия закон за единството и борбата на противоположностите ( не е от мен, а от Радой Ралин ):

                      По всички принципни въпроси,
                      съпругата и мама се разбират,
                      но тяхното единство не им пречи,
                      очите си редовно да издират.
                      Е моите са с малко по-тъмни краски .... мисля да ти ги спестя.
                      "Нима, Създателю,
                      съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
                      мигар аз самият съм те молил
                      от мрака да ме извлечеш?"

                      Comment


                        #12
                        това (първото мнение) нещо като успокоение за неуспелите в живота ли трябва да е?
                        По моя преценка съм обективен.

                        Comment


                          #13
                          lzl написа
                          това (първото мнение) нещо като успокоение за неуспелите в живота ли трябва да е?
                          Ни най-малко, точно обратното. Когато на някой му се прииска да се разхленчи, че е зле, да прочете по-горното и да знае, че винаги може и по-зле :nut: Просто съм се нагледала на хора, които приемат живота си и онова, което той им носи като даденост и не си дават колко е ценно и рядко то. И колко много го нямат и биха дали много за да са на тяхно място. Нещо като Сократ и Приказката за стълбата
                          "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                          Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                          Comment


                            #14
                            1. Не си губи времето с хора, които не ценят собственото си време, прекарано с теб!

                            2. Ако стрелата прелита над главата ти, не се навеждай!

                            3. Ако загубиш пари, не губиш нищо. Ако за губиш време или добър приятел, губиш много. Ако загубиш здравето си, губиш всичко.

                            4. Владетелят е владетел само в собствената си държава. Лекарят и учителят са такива навсякъде.
                            Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                            Comment


                              #15
                              Животът е низ от страдание-това го казва А.Шопенхауер, но сам по себе си никой не знае що е това живот и дали го живеем пълноценно. Психолозите обясняват самото ни живеене като един вид воля продиктувана от инстинктите ни за самосъхранение и размножаване, но ние имаме и инстинкт за саморазрушение. Погледнете форума-та тук се говори за апогея на саморазрушението ни – войната. Ние се съревноваваме кой по кърваво и масово убийство ще представи, кой по зловещо и коварно оръжие ще измъкне от някъде. Така е защото в нас е вродено чувството да сме войни по природа и понеже съвременността ни не ни предлага великите рицарски времена, то ние си ги измисляме и прекрояваме. Мъжете за това обичат да говорят за казармата- там най-близко са били до положението да воюват за нещо.Не съм чувал за жена която да е разправяла с подробности как е родила.
                              Или както се казваше- ,, Живота е болест, която се предава по полов път и винаги свършва трагично
                              здз

                              Comment

                              Working...
                              X