Азъ Буки Веде Глаголи

[Хана]

Честит празник на всички!

Нека буквите, които четете, да ви донесат щастие, а буквите, които пишете, да носят добро.

И да не забравяме, че този сайт и този форум са направени от букви; те, буквите и думите, ни събраха тук.

Поздравявам всички, но специално искам да честитя на ISTORIK, защото е учител.

[Animator]

Честит празник и пишете на кирилица!

[Avatarx]

Честит празник и пишете на кирилица!

:nworthy: Честит празник на всички! Имайте предвид , че: ''Народността не пада , там дето знаньето живей!''

[mellisa]

Честит да е един от най-светлите български празници !

[виталий]

Хм, он кстати не только Болгарский...


И у нас этот день отмечается.


( И наверное в Монголии )

[Гост]

Чeстит празник на Историка и на всички останали! Да знаете, че знанието е единственото спасение!

Хм, он кстати не только Болгарский...


И у нас этот день отмечается.

Честит и на тебе! Добър повод за гордост е факта, че сме дали на света тази азбука.

[VladDracul]

Честит празник!
Бъдете горди, че пишете и говорите на този уникален език
и почитайте светите братя, които са го създали.

[Cliff_Burton]

Честито и от мен.

Благодаря на всички, които пишат на кирилица ))

А днес смятам да поднеса цветя на плочата на Методи в Регенсбург, после ако искате мога да пратя снимки на самата плоча.

[rambler]

Честит празник и от мен. Да не забравяме - в началото бе словото.

[Пилот]

Честит празник!

[ISTORIK]

Денят на буквите

Един от най-светлите и истински български празници - 24 май, всяка година ни припомня как се постигат и пазят националните ценности.
Всяка година поне за ден ни оттласква от материалното, за да докаже, че истинските, важните неща са в духа и сърцето, в паметта и съзнанието.

Днес почитаме буквите - носителите на знание, памет, свобода. Да си припомним за тях. Съвременната кирилица произхожда от ранната кирилица, която от своя страна произлиза от глаголицата – създадена от братята Кирил и Методий.

Въпреки съществуващите противоречия, общото мнение е че, кирилицата е създадена от Климент Охридски – български учен и ученик на Кирил и Методий.
Азбуката се развива в Преславската книжовна школа (североизточна България), където са намерени и най-старите ръкописи на кирилица – датирани към 940 г.

Съществуват и други теории за произхода на кирилицата, а именно - че нейни създатели са свети Кирил и свети Методий или че тя предхожда глаголицата и представлява „преходен” етап между гръцката азбука и глаголицата, но тези теории са много спорни и недоказани.

Църковният старославянски е първият литературен и литургиен славянски език, развит през 9 век от майчиния език на мисионерите - Кирил и Методий.
Той съществено се различава от модерния църковно-славянски, който се използва при някоr източно-православни и източно католически богослужения.

След разпространението на кирилицата в славянския свят, писмеността е адаптирана към местните езикови особености, което довежда до развитието на много модерни варианти – напр. руски, украински, сръбски и други.

Характерно е, че в старите манускрипти не присъстват т.нар. „главни” и „малки” букви.
Представянето на ранната кирилица на компютър е изключително трудно - много от формите на буквите се различават от модерната кирилица и са варирали в различните манускрипти, като се са променяли с течение на времето. Развитието на печата на кирилица преминава директно от Средновековието към Барока, като изключва характерната за западна Европа ренесансова фаза.

Буквите на кирилица, използвани през късното Средновековие – могат да бъдат открити и сега върху икони. Те са високи и тесни, а „камшичетата” са често споделени със съседните букви.

Руският цар Петър Велики въвежда западните форми на буквите през 1708 г., които впоследствие са широко възприети в другите езици, които използват кирилицата.

Характерно е, че главните и малките букви при печатането на кирилицата, не са толкова различни колкото при латиницата – традиционните шрифтове на кирилица са класифицирани като печатни и ръкописни.
Малките печатни букви в същността си са малки главни букви, изключение правят само някой форми – напр. „а” и „е”.

Формата на ръкописните букви, особено малките, е много различна от тази на печатните букви на кирилицата. Съществува разлика и между самите букви в различните езици, които използват тази азбука.

В своебразни модификации кирилицата е възприета в писмеността на около 50 различни езици, повечето от които са в Източна Европа, централна Азия и Русия.

http://news.bg/

[Гост]

Бъркам ли или академик Лихачов беше казал, че "старославянският" всъщност е старобългарски?

[BAGA_TUR]

Бъркам ли или академик Лихачов беше казал, че "старославянският" всъщност е старобългарски?

Не си спомням кой го бе казал, но може би е истина!?..

[rambler]

Ето част от статията от wikipedia.org по въпроса за термините - старобългарски и църковно-славянски

Църковнославянският език (черковнославянският език) е книжовен език, запазил до голяма степен основната структура на старобългарския. Сред различни славянски народи така се наричат местните наследници на езика на Кирил и Методий, но те не се покриват напълно с понятието редакции на старобългарския език. Самото наименование църковнославянски показва функциите на този език – той се използва предимно за религиозни цели и през вековете се променя сравнително слабо, докато редакциите на старобългарския, използвани в други стилове: летописен, документален, делови, юридически, епистоларен и др., се променят бързо и се развиват в национални езици.

Руски църковнославянски

Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
История
Историята на книжовните езици на източноправославните славяни представлява продължителен процес на срещане на църковнославянския език с местните културни диалекти и преплитането им в местните писмености. Най-характерно за руските области е, че при първоначалната среща на старобългарския със староруските диалекти през 11 век, се ражда руската редакция на старобългарския език, която става основа както за книжовния староруски език (с предимно южноруски черти), така и за църковнославянския език.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на старобългарския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
Характерни особености
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на старобългарския език и в това отношение може да се смята за южнославянски език. Въпреки това, ако се направи дори и бегло сравнение например на текстове от Новия завет на старобългарски и църковнославянски, ще се забележи, че има и редица разлики в областта на фонетиката, морфологията, лексиката и синтаксиса.

[HELLCAT]

Честит празник !