Съобщение

Collapse
No announcement yet.

АВС анализ - помощ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    АВС анализ - помощ

    Значи и на мене вече ми се наложи да поискам малко помощ. А тя е следната искам някои който разбира руски език нека преведе това на български трябва ми с краен срок 22 май
    Благодаря ви предварително :nworthy:



    Е.А. Кузьмина, А.М. Кузьмин
    ФУНКЦИОНАЛЬНО-СТОИМОСТНЫЙ АНАЛИЗ И МЕТОД АВС

    Источник: Журнал "Методы менеджмента качества" Госстандарта России
    Разделы: Менеджмент , Управление качеством

    Поводом для написания данной статьи послужили пожелания бизнес-аналитиков, аудиторов систем качества и системных аналитиков, высказанные в связи с появлением переводов и вольной трактовкой некоторых англоязычных терминов, искажающих смысл и вносящих путаницу в названия известных и давно используемых методов. Один из таких методов, применяемый более чем полвека как у нас в стране, так и за рубежом, – функционально-стоимостный анализ (ФСА). В западной практике он появился под названием "стоимостный анализ" (value analysis) и использовался при совершенствовании изделий. В начале 50-х годов ХХ в. метод впервые стал использоваться на стадии проектирования. У него появилось новое название – "стоимостное проектирование" или "стоимостный инжиниринг" (value engineering). Дальнейшее его развитие привело к появлению комплексного метода – стоимостного менеджмента или управления стоимостью (value management). Эти и другие модификации методов управления стоимостью были приняты и широко вошли в употребление в нашей стране под общим термином "функционально-стоимостный анализ" [1-5].

    Однако в последнее время в литературе и публикациях по деловым процессам и их анализу, посвященных программным системам, в основе которых лежит метод ABC (Activity Based Costing), используется ошибочный перевод как "стоимостный анализ" (см., например, [6]) или даже "функционально-стоимостной анализ" [7].

    Ярким примером терминологической путаницы в названиях методов является статья В.А. Ивлева и Т.В. Поповой "Что такое функционально-стоимостной анализ процессов и систем" [8]. Авторы сообщают, что термин "функционально-стоимостной анализ (ФСА)" в англоязычной транскрипции – Activity Based Costing (ABC).

    Толковый словарь журнала "Методы менеджмента качества" дает следующее определение: "метод АВС (Activity Based Costing) – анализ затрат по видам деятельности" (хотя в некоторых публикациях встречается также термин "пооперационный анализ затрат"). Попытка вольной, не связанной с содержанием и историей применения интерпретации функционально-стоимостного анализа некоторыми авторами не только подменяет собственно методологию ФСА, но и вносит путаницу в использование метода АВС. Поневоле напрашивается вопрос: либо авторы не совсем четко представляют, что такое функционально-стоимостный анализ, описанный достаточно широко в отечественной литературе, начиная с 1970 г., в работах наших ученых М.Г. Карпунина, Б.И. Майданчика, Н.К. Моисеевой, А.П. Ковалева и многих других, либо просто решили использовать "раскрученный" бренд.

    По мнению В.А. Ивлева и Т.В. Поповой, метод ФСА – это просто инструмент оценки систем, процессов и концепций, и они даже усиливают это понятие словом "всеобъемлющий". "Функционально-стоимостной анализ – ФСА (Activity Based Costing – АВС) – метод определения стоимости и других характеристик изделий, услуг и потребителей, использующий в качестве основы функции и ресурсы, задействованные в производстве, маркетинге, продаже, доставке, технической поддержке, оказании услуг, обслуживании клиентов, а также обеспечении качества" [8]. Если рассматривается метод АВС, то акцент надо делать все же на затратах, а не на стоимости, это метод определения и учета затрат по видам деятельности (как подчеркивают сами авторы этой статьи, сравнивая его с традиционной системой учета затрат), а не определения стоимости. Между затратами и стоимостью существует сложная и противоречивая связь. ФСА не только определяет и учитывает затраты по функциям, но решает задачу оптимизации потребительских свойств и издержек.

    Написание термина "функционально-стоимостной анализ" приведено по публикациям, относящимся к методу АВС, хотя с точки зрения русского языка следует употреблять слово "стoимостный"1, а не "стоимостной", однако это может быть ошибочно внесено при редакционной правке и никакого отношения к авторам не имеет.
    В статье "Концепция контроллинга и функционально-стоимостной анализ" (http://www.user.cityline.ru/ ~anatech/control_FCA.htm) авторы – В.А. Ивлев и Т.В. Попова – ссылаются на долгую историю развития ФСА/АВС-анализа, идущую от работ Ю.М. Соболева и Н.А. Бородачева, сетуя, что в настоящее время метод достаточно редко применяется на наших предприятиях. Если говорить не о методе АВС, а о методе ФСА, одним из основоположников которого, наряду с американским инженером Л. Майлсом, действительно является отечественный конструктор Ю.М. Соболев, то это утверждение можно считать справедливым.

    Более подробно об истории развития ФСА, в том числе о роли Ю.М. Соболева, Н.А. Бородачева, И.Ф. Тевосяна и других ученых, можно ознакомиться в работах [4, 5, 9]. Здесь отметим только, что Ю.М. Соболев пришел к выводу о необходимости системного экономического анализа машин и поэлементной отработки конструкции каждого узла, каждой детали еще в 1947 г. [10].

    Далее, В.А. Ивлев и Т.В. Попова пишут: "АВС-анализ – анализ групп производственных подразделений в зависимости от их вклада в доход (не путать с функционально-стоимостным анализом)". Понимать эту фразу, по-видимому, нужно следующим образом: за рубежом существует ABC-анализ (ABC-Analysis), известный в русскоязычной литературе как "диаграмма Парето", так вот, в нашей статье говорится о нормальном учете затрат по видам деятельности (Activity Based Costing), который превосходит традиционную систему учета затрат. При этом используют в статье и термин "ФСА/АВС-анализ", и термин "ФСА/АВС-метод", и просто "ФСА/АВС". Следует отметить особенность произношения этих терминов: термин "АВС-анализ", пришедший к нам из немецкоязычных стран, произносится как "а-бэ-цэ-анализ", а термин "АВС-метод" – "эй-би-си-метод".

    К сожалению, авторы – руководители компании "ВИП Анатех", упорно употребляют устоявшийся термин "функционально-стоимостный анализ", в основе концепции которого лежит обеспечение максимального удовлетворения различных потребностей клиентов при минимальном использовании ресурсов, рассматривая АВС-метод (Activity Based Costing). Вся статья во многом посвящена анализу затрат по видам деятельности, который они упорно называют "функционально-стоимостным анализом".
    Коль скоро В.А. Ивлев и Т.В. Попова упоминают также АВС-анализ, следует несколько подробнее пояснить суть и этого известного метода. Если рассматривать АВС-анализ, который связывают с именем итальянского экономиста и социолога Вильфредо Парето (в статистике хорошо известна "диаграмма Парето") 2, то этот метод в отечественной практике и более широко за рубежом используется как для выбора объектов из общей номенклатуры изделий, выпускаемых предприятием, так и в рамках одного вида изделий [11, 12]. Метод АВС-анализа основан на делении совокупности потенциальных объектов на группы по удельному весу того или иного показателя. В литературе приводятся примеры проведения АВС-анализа по показателям оборота, прибыли, трудоемкости, расходов на материалы [13], и даже по таким параметрам, как помехозащищенность, быстродействие и потребляемая мощность [14].

    Число групп при проведении АВС-анализа может быть любым, но наибольшее распространение получило деление рассматриваемой совокупности на три группы (75 : 20 : 5), чем, по-видимому, и обусловлено название метода, известного за рубежом как ABC-Analysis, хотя встречается деление и на две группы (80 : 20):
    группа А – незначительное число объектов с высоким уровнем удельного веса по выбранному показателю (малое число большого значения);
    группа В – среднее число объектов со средним уровнем удельного веса по выбранному показателю (среднее число среднего значения);
    группа С – большое число объектов с незначительной величиной удельного веса по выбранному показателю (большое число малого значения).

    ФСА получил широкое распространение при решении задач повышения качества и конкурентоспособности продукции во многих странах мира. Этот метод позволяет сформулировать цель работы, наметить пути достижения цели и последовательно пройти весь путь вплоть до ее реализации, сочетая при этом самые разные, но взаимно дополняющие друг друга методы, в том числе и привлекая на каких-то этапах проведения ФСА и метод АВС (Activity Based Costing), и АВС-анализ (диаграммы Парето).
    Метод АВС – метод финансового анализа, имеющий свою область применения. Классический ФСА – метод технико-экономических исследований, который по широте охвата вопросов, эффективности при грамотном использовании существенно превосходит метод ABC в решении задач, стоящих перед предприятием.

    ФСА отличается от других подходов управления тем, что объединяет методические приемы, которые обычно не применяются вместе. Различные методологии, используемые в настоящее время, предназначены каждая для достижения определенных целей, однако их совокупность можно встретить в методологии ФСА. Они включают выявление и удовлетворение требований потребителя, установление показателей, описывающих эти требования, моделирование затрат, усовершенствование бизнес-процессов, непрерывное совершенствование в рамках системы менеджмента качества, организацию и проведение обучения персонала. Методология ФСА уделяет большое внимание интегрированным процессам и позволяет применять различные методические приемы как единую систему в зависимости от постановки конкретной цели анализа.

    ФСА – это стиль управления, предназначенный, в частности, для улучшения мотивации сотрудников и развития их навыков, позволяющий получить синергетический эффект, приводящий к эффективному использованию средств достижения результатов и способствующий продвижению новшеств для обеспечения максимальной отдачи от деятельности организации.

    В основе концепции стоимости лежит взаимосвязь между удовлетворением самых разных потребностей и используемых при этом возможностей. Чем меньше расход ресурсов или чем полнее удовлетворение потребностей, тем выше стоимость. Заинтересованные в деятельности организации стороны, включая потребителей, могут придерживаться различных точек зрения на то, что такое стоимость. Цель ФСА состоит в том, чтобы согласовать эти различия и позволить организации достичь максимальной реализации поставленных целей при использовании минимальных ресурсов.

    Важно понять, что стоимость может быть повышена путем более полного повышения удовлетворения потребностей, даже если при этом увеличивается расход ресурсов, при условии, что удовлетворение потребностей происходит быстрее, чем увеличение используемых ресурсов (схема).







    Метод ФСА, направленный на максимизацию потребительной стоимости, в процессе управления стоимостью использует и управление затратами.
    Метод АВС – это способ определения и учета затрат по видам деятельности организации, способ процессного (пооперационного) определения и учета затрат. В организации устанавливают все виды деятельности и определяют средние затраты по каждому виду деятельности. Затраты по каждому виду деятельности, необходимые для изготовления продукции, определяют как произведение средних затрат в единицу времени по данному виду деятельности на продолжительность данного вида деятельности. Совокупные затраты на продукцию состоят из суммы затрат по всем видам деятельности, необходимым для разработки, производства, поддержания в рабочем состоянии и изъятия данной продукции из обращения.
    Помимо метода АВС для управления по видам деятельности или функционального управления используется метод ABM – Activity based management. (В интерпретации В.А. Ивлева и Т.В. Поповой "Activity based management – это функционально-стоимостное управление" [8]). Метод ABM стремится представить предприятие (организацию) как совокупность различных взаимодействующих видов деятельности (любой вид деятельности есть, строго говоря, некий процесс, а если перейти на элементарный уровень, то можно говорить об операции), которая обусловлена требованиями потребителя и связана с затратами. Метод ABM – это процессное (пооперационное) управление затратами. Впервые предложил рассматривать организацию как систему процессов К. Исикава в начале 80-х годов [15]. Международные стандарты ИСО серии 9000 закрепили такой подход.
    В основе метода АВС лежит предположение, что деятельность потребляет ресурсы, а продукция потребляет деятельность [16]. Другими словами, продук-ция – результат деятельности, связанной с потреблением ресурсов, учет затрат по которым ведется на соответствующих счетах.
    Применение метода АВС обеспечивает гораздо более точное описание затрат и отображает финансовое состояние организации лучше, чем традиционные методы бухгалтерского учета3. Это позволяет организации вырабатывать более точные и обоснованные решения. Кроме того, разнесение затрат по счетам может использоваться, чтобы исключать малоценные высокозатратные виды деятельности и, следовательно, уменьшать издержки, что немаловажно, например, при проведении ФСА, реструктуризации бизнес-процессов и в других случаях.
    Тем не менее как и в бухгалтерском учете при использовании метода АВС превалирует все же платежный аспект, в то время как при проведении ФСА обращают внимание на стоимостный аспект затрат, понимая их как расхода ресурса на создание продукции, максимально удовлетворяющей ожидания потребителей. Любой объект имеет стоимость только тогда, когда он имеет ценность для потребителя. Чем выше ценность объекта, тем выше и стоимость, независимо от затрат на его создание.
    Метод АВС – особая форма функционального анализа затрат (Function Cost Analysis), в котором на первый план ставится определение и учет затрат на осуществление функций системы в течение полного жизненного цикла. Однако он не решает вопрос оптимизации или даже исключения функций в соответствии с удовлетворением требований потребителя путем выявления затрат, как это осуществляется при проведении ФСА. Метод АВС не предусматривает системного определения главной функции объекта, в нем отсутствуют правила формулирования функций, установления их значимости и уровня выполнения и многие другие признаки, без которых ФСА не может обойтись, так как у него другая конечная цель, а определение затрат по функциям – промежуточная задача. На каких-то этапах проведения ФСА возможно использование и метода АВС.
    При проведении ФСА осуществляется минимизация затрат на всех этапах, связанных с существованием объекта, начиная с момента его проектирования вплоть до его утилизации.
    Рассматривая различные характеристики продукции – затраты, качество, надежность и т. п., необходимо соизмерять их влияние на ее потребительную стоимость. Например, решения по усовершенствованию продукции, расширяющие ее функциональные возможности, но увеличивающие затраты настолько, что продукция теряет конкурентоспособность, столь же неприемлемы, как и решения, снижающие затраты за счет ухудшения качества.
    Столь же важно не путать цену с потребительной стоимостью. Потребительная стоимость - это затраты на создание потребительских свойств. Потребительная стоимость уменьшается, если добавочные затраты не способствуют адекватному повышению потребительских свойств объекта, и напротив, потребительная стоимость объекта возрастает, когда добавочные затраты направлены на усовершенствования, придающие объекту такой уровень качества, за который потребитель согласен понести дополнительные расходы. Поэтому правильнее говорить об управлении затратами, а не о снижении затрат любым способом.
    Потребительная стоимость определяется с помощью двух основных элементов: характеристик объекта и затрат потребителя. Затраты потребителя при этом включают цену продукции и, как правило, издержки, связанные с ее использованием.
    Характеристики продукции должны соответствовать требованиям определенной группы потребителей. При этом продукция получит конкурентное превосходство, если затраты потребителя окажутся ниже, чем у конкурентов.
    Отсюда видно, что сделать продукцию привлекательной в глазах потребителя можно, совершенствуя ее характеристики, а также снижая затраты потребителя. Направление работ по повышению конкурентоспособности продукции выбирается на основе данных, полученных в ходе проведения ФСА. При этом результатом этих работ должно стать увеличение потребительной стоимости продукции, значение которой условно может быть представлено в виде следующего отношения:







    Приведенное выше соотношение хорошо иллюстрирует принципиальное различие между ФСА и традиционными методами снижения издержек. Основная цель ФСА – не просто снижение издержек или повышение качества, а максимизация потребительной стоимости объекта.
    Потребительная стоимость товара – это полезность вещи (способность удовлетворять ту или иную потребность пользователя), соотнесенная к затратам на эту полезность. Иногда некоторые авторы используют вместо понятия "полезность" термин "функциональность". Функционально-стоимостный анализ призван дать оценку затрат на создание и использование объекта на основе потребительной стоимости. Это обеспечивается за счет всестороннего изучения функций, выполняемых объектом, и затрат, необходимых для их проявления.
    Если затраты (сost) – денежная сумма труда, материала, накладных расходов и других издержек, которые требуются для разработки продукции, при ее производстве, приобретении или эксплуатации, то стоимость (value) представляет собой справедливое возмещение или эквивалент в виде товара, услуг или в денежном выражении за объект обмена, иными словами, денежное выражение ценности объекта. Стоимость объекта, выраженная через качество или престижность, является ценностью (worth). Обычно речь идет о рыночной стоимости, а не о стоимости с точки зрения абсолютной ценности продукции. Рынок лучше всего представить как взаимодействие отдельных лиц (покупателей, продавцов), каждое из которых на основе собственных критериев оценки делает индивидуальный выбор: покупатель – приобретать ли товар, а продавец – продавать ли этот товар за цену, достигнутую в результате добровольной коммерческой сделки.
    Различие между двумя понятиями состоит в том, что "ценность" – это субъективная оценка, определяемая путем сравнения, на основании исторических фактов, конъюнктуры или личного опыта, а "стоимость" – рыночная оценка, объективная ценность, основанная на меновых пропорциях, цена, сложившаяся в ходе конкуренции. Например, картина может быть оценена в 100 тыс. р., это ее потребительная стоимость, но она может не представлять ценности для вас. Однако необходимо достичь определенного уровня стоимости, чтобы обмен состоялся.
    Таким образом, стоимость – интегральный показатель ценности продукции – определяется в процессе взаимодействия сторон (покупателей и продавцов) для выработки единого мнения в оценке продукции и является поведенческим действием, которое, по мнению некоторых авторов, можно "представить себе в виде энергии, которая превращается в другие виды энергии" [17]. Не существует такого понятия, как стоимость какого-либо объекта (будь то природные богатства – земля, воздух, вода, нефть, фауна, флора и т. д. или продукция деятельности человека – машины, оборудование, пища, ягоды, фрукты и овощи с садового участка, книги и пр.), если в процесс оценки не включаются люди.
    Для обеспечения конкурентоспособности продукции в процессе ее разработки необходимо ясно понимать, что стоимость – это мера выбора потребителя (покупателя). Чтобы гарантировать, что продукция будет востребована, ее следует проектировать в соответствии с критериями потребителя, т. е. в соответствии со стоимостью. Затраты – это один из двух (помимо качества) основных показателей измерения стоимости. С одной стороны, затраты во многом предопределяют стоимость и служат одним из главных ее факторов, с другой стороны, добавление затрат не приводит к адекватному росту стоимости. Если перед разработчиками стоит цель – сделать продукцию дешевле, следует ее проектировать, исходя из затрат, а если лучше – проектировать, исходя из качества. Два других важных показателя измерения стоимости, которые относятся к проектным атрибутам, – это проектирование, исходя из заданных сроков (чтобы реализовать точно в срок), противоречащее природе качества, и проектирование, исходя из временного цикла (чтобы сократить сроки проект
    ирования), на которое влияет как проектирование исходя из затрат, так и проектирование, исходя из заданных сроков.
    Поэтому использование некоторыми авторами общепринятого термина "функционально-стоимостный анализ" для выражения определения и учета затрат по видам деятельности (Activity Based Costing) не совсем корректно, или даже совсем некорректно.
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    #2
    Повод за написването на тази статия е желанието на бизнес-аналитиците, одиторите на системите за качество и системните аналитици, изказано във връзка с появата на преводи и свободни интерпретации на някои англоезични термини, изопачаващи смисъла и внасящи обърквания в названията на известни и отдавно използвани методи. Един от тези методи, използван повече от половин век както у нас, така и в чужбина е функционално-стойностен анализ (ФСА). В западната практика той е известен под името "стойностен анализ" (value analysis) и се използва при усъвършенстването на изделията. В началото на 50-те години на ХХ в. метода за първи път започва да се използва в стадия на проектиране. Появява се и новото му название – "стойностно проектиране" или "стойностен инжинеринг" (value engineering). По-нататъшното му развитие е довело до появата на комплексния метод – стойностния мениджмънт или управление на стойността (value management). Тези и други модификации на методите за управление на стойностите били приети и влезли в широка употреба в нашата страна под общия термин "функционално-стойностен анализ" [1-5].

    Уффф.... Пробвах се, но се отказвам. Терминологията е специфична, а и текста е много дълъг. Това за стойностите може да се превежда и като величини и т.н. Просто човек трябва да е специалист в тази област, за да схване тънкостите на професионалния език. Но все-пак ако се включат и други - може да си разделим текста и всеки да се бори самостоятелно с отделна част. После ще се наложи редакция от човек, компетентен по темата.

    Comment


      #3
      Shelenberg,

      Проблемът не е в превода от руски, а в разбирането на смисъла на оригиналните термини, които не могат да се преведат буквално. Аз владея и двата езика на високо ниво; имам магистърска степен по международни финанси от Oкlahoma City University и работя за един от най-големите университети в САЩ, U of I. Нещо повече, АВС е част от анализите, които правя всеки ден. Основното е да се рзабере смисъла на Activity-Based Costing. Същото важи за Value Engineering (оптимизационен метод), Value Management (друг оптимизационен метод) - самите методи (не толкова термините) се нуждаят от обяснение, което да е доста по-дълбоко от написаното в материала. Би ли казал какво искаш да извлечеш от цитирания материал? Темата е доста сложна и не мисля, че цитирания материал дава дори приблизителна представа за същността и. Опитите за сбит превод чрез речници, били те и тълковни не вършат работа - трябва да се познава американската управленческа практика (management).

      Мога да препоръчам някои материали по темите, но по-добре ще е ако знам какво се опитваш да направиш и доколко владееш английски.
      Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
      A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

      Comment


        #4
        Това ми трябва за много важен доклад по предмета "Организация и технология на доставките" Темата е "АВС анализ" (няма значение на какво ще е анализа примерно на диференциране на обслужването на клиентите или формулирано така АВС анализ - клиенти, също така ми трябва и малко същност за самия анализ) и този материал ми го препоръчаха обаче ми трябва преводач. По принцип с езиците съм скаран :cry: но сега работя върху това. Иначе ако имаш нещо готово по темата можеш да ми го пратиш по ЛС само гледай да бъде на български. KG125 каза ще може да помогне с превода, но ти ако имаш нещо по темата прати ми.

        Иначе благодаря на Вало за опита му с превода и изобщо на всички които искат да ми помогнат. Едно голямо :nworthy:
        Last edited by Shelenberg; 18-05-2005, 15:14.
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment


          #5
          Eто моя вариант. Може да е някакво начало, но все пак внимавайте, защото не съм професионалисти в нито една от областите

          Е.А. Кузмина, А.М. Кузмин

          ФУНКЦИОНАЛНО-СТОЙНОСТЕН АНАЛИЗ И МЕТОД АВС

          Източник: Списание “Методи на мениджмънта на качеството” на Държавния стандарт на Русия (Журнал "Методы менеджмента качества" Госстандарта России)
          Раздели: Мениджмънт , Управление на качеството

          Повод за написването на тази статия станаха пожеланията на бизнес-аналитици, одитори на системи за качество и системни аналитици, изказани във връзка с появата на преводи и волни трактовки на някои англоезични термини, изопачаващи смисъла и внасящи объркване в названията на известни и отдавна исползвани методи. Един от тези методи, употребяван повече от половин век както у нас в страната, така и в чужбина е функционално-стойностния анализ (ФСА). В западната практикатой се появи под названите "стоиностен анализ"** (value analysis) и беше използван при усъвършенстване на изделията. В началото на 50-те години на ХХ в. методът за пръв път започна да се използва в стадия на проектирането. Появи се ново негово название – “стойностно проектиране”, или "стойностен инженеринг" (value engineering). По-нататъшното му развитие доведе до появата на комплексния метод – стойностен мениджмънт или управление на стойността (value management). Тези и други модификации на методите за управление на стойността бяха приети и широко влязоха в употреба в нашата страна под общия термин "функционално-стойностен анализ" [1-5].


          Обаче в последно време в литературата и публикациите по деловите процеси и техния анализ, посветени на програмните системи, в основата на които лежи методът ABC (Activity Based Costing), се използва грешен превод като "стоиностен анализ" (вж., например, [6]) или даже "функционално-стойностен анализ" [7].

          Ярък пример за терминологична бъркотия в названията на методите е статията на В.А.Ивлев и Т.В.Попова “Що е функциоално-стойностен анализ на процесите и системите” [8]. Авторите съобщават, че терминът "функционально-стоимостной анализ (ФСА)" в англоезичната транскрипция е Activity Based Costing (ABC).

          Тълковния речник на списанието “Методи на мениджмънта на качеството” дава следното определение: "методът АВС (Activity Based Costing) е анализ на разходите по видове дейности" (макар, че в някои публикации се среща също терминът "пооперационен анализ на разходите"). Опитът за волна, несвързана със съдържанието и историята употреба на интерпретацията на функционално-стойностния анализ на някои автори не само подменя собствената методология на ФСА, но и внася объркване в исползването на метода АВС. Поневоля се налага въпросът: или авторите не съвсем точно си представят какво е функционално-стойностен анализ, който е описан достъчно широко в отечествената литература, като се почне от 1970 г., в работите на нашите учени М.Г. Карпунин, Б.И. Майданчик, Н.К. Моисеева, А.П. Ковалев и много други, или просто се решили да използват /"раскрученный" бренд /не знам какво е, може би “свободно тълкуване”???/.

          По мнението на В.А. Ивлев и Т.В. Попова, методът ФСА – това е просто инструмент за оценка на системите, процесите и концепциите, и те даже усилват това понятие с думата "всеобхващащ".

          "Функционално-стойностният анализ – ФСА (Activity Based Costing – АВС) е метод за определяне на стойността и другите характеристики на изделията, услугите и потребителите, използващ като основа функции и ресурси, задействани в производството, маркетинга, продажбата, доставката, техническата поддръжка, оказването на услуги,обслужването на клиентите, а също и осигуряването на качеството" [8]. Ако се разглжда методът АВС, то трябва да се акцентира все пак на разходите, а не на стойността, това е метод за определяне и отчитане на разходите по видовете дейности (както подчертават самите автори на тая статия, сравнявайки го с с традиционната система за отчет на разходите), а не за определяне на стойността. Между разходите и стойността съществува сложна и противоречива връзка. ФСА не само определя и отчита разходите по функции, но решава и задачата за оптимизацията на потребителските свойства и /издержки - “издръжки” или някакъв икономически термин на руски може би????/.

          При написването на термина "функционално-стойностен анализ", по публикациите, отнасящи се към метода АВС, макар и /поне?/ от гледна точка на руския език следва да употребява думата "стoимостный"1, а не "стоимостной" /аз НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ РАЗЛИКА?/, но това може да бъде погрешно внесено при редакционната поправка и да няма никакво отношение към авторите.
          В статията "Концепция контроллинга и функционально-стоимостной анализ" (концепцията на контролинга и функционално-стойностния анализ)(http://www.user.cityline.ru/ ~anatech/control_FCA.htm) авторите– В.А. Ивлев и Т.В. Попова – се позовават на дългата история на развитието на ФСА/АВС-анализа, идваща от работите на Ю.М. Соболева и Н.А. Бородачева, /"сетуя" - твърдейки, доказвайки?/, че в днешно време методът достатъчно рядко се употребява в нашите предприятия. Ако се говори не за метода АВС, а за метода ФСА, един от основоположниците на който заедно с американския инженер Л. Майлс, действително се явява отечественият конструктор Ю.М. Соболев, то това твърдение може да се счете за справедливо.

          По-подробно запознаване с историята на развитието на ФСА, в това число за ролята на Ю.М. Соболев, Н.А. Бородачев, И.Ф. Тевосян и други учени, е възможно в работите [4, 5, 9]. Тук ще забележим само, че Ю.М. Соболев е дошъл до извода за необходимостта за системния икономически анализ на машините и поелементната отработка на конструкцията на всеки възел и на всеки детайл още през 1947 г. [10].

          По-нататък В.А. Ивлев и Т.В. Попова пишат: "АВС-анализът – това е анализ на групите производствени подразделения в зависимост от техния принос в дохода (да не се бърка с функционално-стойностния анализ)". Тази фраза следва да се разбира видимо по следния начин: зад граница съществува ABC-анализ (ABC-Analysis), известен в руско-езичната литература като "диаграма на Парето", та ето на, в нашата статия се говори за нормалното отчитане на разходите по видове дейности (Activity Based Costing), който превъзхожда традиционната система за отчитане на разходите. При това използват в статията и термина "ФСА/АВС-анализ", и термина "ФСА/АВС-метод", и просто "ФСА/АВС". Следва да се отбележи особеността на произнасянето на тези термини: терминът "АВС-анализ", дошъл до нас от немскоезичните страни, се произнася като "а-бе-це-анализ", а терминът "АВС-метод" – "ей-би-си-метод".

          За съжаление, авторите – ръководители на компанията "ВИП Анатех", упорито употребяват /"устоявшийся" - наложилият се??/ термин "функционално-стойностен анализ", в основата на чиято концепция лежи обеспечението на максималното удовлетворение на различните нужди на клиентите при минимално използване на ресурсите, разглеждайки АВС-методът (Activity Based Costing). Цялата статия до голяма степен е посветена на анализа на разходите когото те упорито назовават "функционално-стойностен анализ".

          Доколкото В.А. Ивлев и Т.В. Попова споменават също и АВС-анализ, следва малко по- побдробно да се обясни същината и на този известен метод. Ако се разглежда АВС-анализа, който бива свързан с името на италианския икономист и социолог Вилфредо Парето (в статистиката е добре известна "диаграмата на Парето") 2, то този метод в отечествената практика и по-широко в чужбина се използва както за избор на обекти от общата номенклатура на изделията, предлагани от едно предприятие, така и в рамките на един вид изделие [11, 12]. Методът на АВС-анализа е основан на делението на съвкупността от потенциални обекти на групи според по отделната тежест /значение? ”удельний весь”/ на един или друг показател. В литературата се привеждат примери за провеждане на АВС-анализа по показателите за оборота, печалбата, трудоемкостта, расходите на материали[13], и даже по такива параметри, като /"помехозащищенность" -защитеността от смущения?/,бързодействие и потребяема мощност.[14].

          Числото на групите при провеждане на АВС-анализа може да бъде всякакво, но най-широко разпространение е получило делението на разглежданата съвкупност на три групи (75 : 20 : 5), което явно и обуславя названието на метода, известен в чужбина като ABC-Analysis, макар и да се среща деление и на две групи. (80 : 20):
          група А – това е незначително число объекти с високо ниво /удельного веса - на отделна или относителна? тежест/ по избрания показател (малое число большого значения - ?/малко число (брой?)с голямо значение или малкото число (брой) на голямото значение ?!/);
          група В – средно число обекти със средно ниво на отделна (относителна) тежест по избрания показател (средно число /брой?/ със средно значение /средно число на средното значение?!);
          группа С – голямо число обекти с с незначителна величина на отделната /относителната?/ тежест по избрания показател (большое число малого значения - /голямо число с малко значение или голямото число на малкото значение?!/).

          ФСА е получил широко разпространение при решаване на задачи за повишение на качеството и конкурентоспособността на продукцията в много страни на света. Този метод позволява да се формулира целта на работата, да се набележи пътят за достигане на целта и последователно да се премине целият път включително до нейната реализация, съчетавайки при тованай-различни, но взаимнодопълващи се методи, в т. число и привличайки на на някакви етапи от провеждането на ФСА и методът АВС (Activity Based Costing), и АВС-анализа (диаграмата на Парето).
          Методът АВС – това е метод на финансов анализ, имащ своя област за приложение. Классическият ФСА е метод за технико-икономическо изследване, който по широтата на обхвата на вопросите и эфективността при грамотно използване съществено превъзхожда методът ABC в решението на задачите, стоящи пред предприятието.

          ФСА се отличава от другите подходи за управление с това, че обединява методически прийоми, които обикновено не се прилагат заедно. Различните методологии, използвани в деншно време, са предназначени всяка за достигане на определена цел, но съвкупността им може да се срещне в методологията на ФСА. Те включват разкриването и удовлетворението на изискванията на потребителя, установяването на показателите, описващи тези изисквания, моделиране на разходите, усъвършенстването на бизнес-процесите, непрекъснатото усъвършенстване в рамките на системата на мениджмънта на качесвтото, организацията и провеждането на обучението на персонала. Методологията на ФСА отделя голямо внимание на интегрирането на процесите и позволява да се използват различните методически прийоми като единна система в зависимост от постановката на конкретната цел на анализа.

          ФСА – това е стил на управление, предназначен, в частност, за подобрение на мотивацията на сътрудниците и развитието на техните навици, позволяващ да се получи синергетичен ефект, водещ до ефективно използоване на средствата за достигане на резултатите и способстващ за издигането на /новациите?? - "новшества" за обезпечаване на максимална /възвращаемост или ефективност, резултат, ефект?? - "отдача"/ от дейността на организацията.

          В основата на концепцията на стойността лежи взаимоврьзката между удовлетворението на най-различни потребности и исползваемите за това възможности. Колкото по-малък е разхода на ресурсите, или колкото по-пълно е удовлетворението на потребностите, толкова по-висока е стойността. Заинтересованите от дейността на организацията страни, включително потребителите, могат да се продържат към различни гледни точки за това какво е стойността. Целта на ФСА се състои в това, да съгласува тези различия и да позволи на организацията да достигне максимална реализация на поставените цели при използване на минимални ресурси.

          Важно е да се разбре, че стойността може да бъде повишена по пътя на по-пълното удовлетворение на потребностите, даже ако при това се увеличава разходът на ресусри, при условие, че удовлетворението на потребностите става по-бързо, отколкото увеличението на използваемите ресурси. (схема).

          Методът ФСА, насочен към максимизация на /потребителната стойност?? - "потребительная стоимост"), в процеса на управление на стойността използва и управлението на разходите. /'затраты"/.

          Методът АВС – това е способ за определяне и отчитане на разходите по видове дейности на организациите, способ за процесно (пооперационно) определяне и отчет на разходите. В организациите се установяват всички видове дейности и се определят средните разходи по всеки вид. Разходите по всеки вид дейност, необходими за изготвяне на продукцията се определят като произведение на средните разходи за единица време по даден вид ейност и продължителността на дадения вид дехнст. Съвкупните разходи за продукцията се състоят от сумата на разходите по всички видове дейности, необходими за разработката, производството, поддържането в работно състояние и изземването на дадена продукция от обръщение.
          Заедно с метода АВС за управлението по видове дейност или за функционално управление се исползва методът ABM – Activity based management. (В интерпретацията на В.А. Ивлев и Т.В. Попова "Activity based management – това е функционално-стойностно управление" [8]). Методът ABM се стреми да представи предприятието (организацията) като съвкупност от различни взаимодействащи видове дейност (всеки вид дейност е, строго погледнато, определен процес, а ако се премине на елементарно ниво, то може да се говори за операция), която е обусловлена от исканията на потребителя и е свързана с разходите. Методът ABM – това е процесно (пооперационно) управление на разходите. Най-напред е предложил да се разглежда организацията като система от процеси К. Исикава в началото на 80-те години [15]. Международните стандарти ИСО серия 9000 утвърдиха такъв подход.

          В основата на метода АВС лежи предположението, че дейността потребява ресурси, а продукцията потребяева дейност [16]. С други думи, продукцията – това е результат от дейността, свързана с потреблението на ресурси, отчет на разходите за което се води в съответните сметки.

          Употребата на метода АВС осигурява много по-точно описание на разходите и изобразява финансовото състояние на организацията по-добре от традиционните методи на счетводната отчетност /"бухгалтерский учет"/ 3. Това позволява на организацията да изработи по точни и обосновани решения. Освен това, разнасянето на разходите по сметките може да се използва, за да се изключат малоценните високоразходни видове дейност и следовательно, да се намали издръжката /“издержка”/, което не е маловажно, например, при провеждането на ФСА, реструктурирането на бизнес-процесите и в други случаи.

          Въпреки това, както и в счетоводната отчетност при използването на метода АВС все пак преобвладава платежния аспект, докато при провеждането на ФСА се обръща внимание на стойностния /“стоимостный”/ аспект на разходите, разбирани като разход на ресурс /“расход ресурса”/ за създаване на продукция, максимално удовлетворяваща очакването на потребителите. Всеки обект има стойност само тогава, когато има ценност за потребителя. Колкото по-висока е ценността на обекта, толкова по-висока е и стойността му, независимо от разходите за неговото създаване.
          Методът АВС – това е особена форма на функционален анализ на загубите (Function Cost Analysis), в който на преден план се поставя определянето и отчета на разходите за осъществяване на функциите на системата в течение на пъния й жизнен цикъл. Обаче той не решава въпросът за оптимизацията или даже изключването на функцията в съответствие с удовлетворяването на потребностите на потребителя чрез разкриване на разходите, както това се осъществява при провеждането на ФСА. Методът АВС не предвижда системно определяне на главната функция на обекта, в него отсъстват правила за формулиране на функциите, установяването на значимостта им и нивото на изпълнение и много други признаци, без които ФСА не може да мине, тъй като неговата крайна цел е друга, а определянето на разходите по функции е междинна задача. На някакви етапи от провеждането на ФСА е възможно използването и на метода АВС.

          При провеждането на ФСА се осъществява минимизация на разходите на всички етапи, свързани със съществуването на обета, започвайки от момента на проектирането му та чак до утилизацията му.
          Разглеждайки различните характеристики на продукцията –разходи, качество, надежност и т.н., е необходимо да се съизмерва тяхното влияние на нейната потребителна стойност /“потребительная стоимость”/. Например, решенията по усъвършенстването на продукцията, разширяващи функционалните й възможности, но увеличаващи разходите толкова че продукцията губи конкурентоспособността си са толкова неприемливи, както и решенията, снижаващи разходите за сметка на влошаване на качеството.
          Точно толкова важно е да не се бърка цената с потребитената стойност. Потребителната стойност – това са разходи за създаване на потребитески свойства. Потребителната стойност се намалява, ако добавъчните разходи не способстват на адекватното повишение на потребителските свойства на обекта и, напротив, потребителната стойност на обекта нараства, когато добавъчните разходи насочени към усъвършенстване, придаващи на обекта такова ниво на качествоти, за което потребителят е съгласен да понесе допълнителни разходи. Затова по-правилно е да се говори за управление на разходите, а не за снижение на разходите /по всеки възможен начин - или на всяка цена? “любым способом”/.
          Потребителната стойбост се определя с помощта на два основни елемента: характеристиките на обекта и разходите на потребителя. Разходите на потребителя при това включват ценаъа на продукцията и, по правило, издръжката /“издержка”/, свързани с нейното използване. Характеристиките на продукцията трябва да съответстват на изискванията на определена група потребители. При това продукцията ще получи конкурентно превъсходство, ако разходите на потребителя се окажат по-ниски, отколкото при конкурентите.
          Оттук е видно, че да се направи продукцията привлекательна в очите на потребителя е възможно, като се усъвършенстват нейните характеристики, а също и като се снижават разходите на потребителя. Направлението на работите по повишаване на конкурентоспособността на продукцията се избира на основата на данните, полученни в ходе на провеждане на ФСА. При това резултат на тези работи трябва да стане увеличението на потребителната стойност на продукцията, значението на която условно може да бьде представено във вид на следното отношение:







          Посоченото по-горе съотношение добре илюстрира принципното различие между ФСА и традиционните методи за снижаване на издръжката /"издержка"/. Основната цел на ФСА не е просто снижаване на издръжката /издръжките?? “издержек”/ или повишение на качеството, а максимизация на потребителната стойност на обекта.
          Потребителната стойность на стоката– това е полезността на вещта /способността да се удовлетвори тази или онази потребност на ползователя/, съотнесена към разходите за тази полезност. Понякога някои автори използват вместо понятието "полезност" терминът "функционалност". Функционално-стойностния анализ е призван да даде оценка на разходите за създаване и използване на обекта на основата на потребителната стойност. Това се обезпечава за сметка на всестранното изучаване на функциите, изпълнявани от обекта и на разходите, необходими за тяхното проявление.
          Ако разходите (сost) – това е парична сума на труда, материала, производствените разходи ??? /"накладние расходы"/ и другите издръжки??? /издержки/, които се изискват за разработката на продукцията при нейното производство, придобиване или експлоатация, то стойността /“стоимость”/ (value) представлява справедливо обезщетеяване или еквивалент във вид на стока, услуга или в парично изражение за обекта на обмена, с други думу, парично изражение на ценността на обекта. Стойността на обекта, изразена чрез качество или престижност, се явява ценност (worth). Обикновено става дума за пазарна стойност, а не за стойност от гл.т. на абсолютната ценност на продукцията. Най-добре от всичко е да се представи пазарът като взаимодействие на отделни лица (купувачи, продавачи), всяко от които на основата на собствените си критерии за оценка прави идивидуален избор – купувачът – да купи ли стоката, а продавачът – да продаде ли стоката на цената, постигната в резултат на доброволната търговска сделка. Различието между двете понятия се състои в това, че “ценност” е субективна категория определяема чрез сравнения, на основата на исторически факти, конюнктура или личен опит, а “стойност” е пазарна оценка, обективна ценност, основана на пропорциите на размяната, цена, наложила се в хода на конкуренцията. Например, една картина може да бъде оценена на 100 х.рубли, това е подребителната й стойност, но тя може да не представлява ценност за вас. Само че е необходимо да се достигне определено ниво на стойнсот, за да стане обмен.По такъв начин, стойнсотта, това е интегрален показател на ценността на продукцията – определя се в процеса на взаимодействие на страните (купувачи и продавачи), за създаване на единно менение в оценката на продукцията и се явява поведенческо действие, което, по мнението на някои автори, можем “да си представим във вид на енергия, която се превръща в друг вид енергия " [17]. Няма такова понятие като стойност на който и да е обект (бил той природни богатства – земя, въздух, вода, нефт, фауна, флора и т.н. или продукт на човешката дейност – машини, оборудване, храна, ягоди, плодове и зеленчуци от градината, книги и пр.), ако в процеса на оценката не се включат хора. За обезпечаване на конкурентноспособността на продукцията в процеса на нейната разработка е необходимо ясно да се разбира, че стойността – това е мярка на избора на потребителя (купувача). За да се гарантира, че продукцията ще бъде търсена, тя следва да се проектира според критериите на потребителя, т.е. в съответствие със стойността. Разходите – това е един от двата (заедно с качеството) основни показатели за измерване на стойността. От една страна, разходите до голяма степен предопределят стойността и служат като един от главните й фактори, от друга страна, добавянето на разходи не води до адекватен ръст на стойността. Ако пред разработчиците стой целта да направят продукцията по-евтина, тя трябва да се проектира, изхождайки от разходите, а ако целта е да се направи по-евтина, трябва да се проектира, изхождайки от качеството. Два други важни показатели за измерване на стойността, които се отнасят към проектните атрибути – това са проектирането, изхождайки от зададените срокове (да се реализира точно в срок), което противоречи на природата на качеството и проектирането, изхождайки от времевя цикъл (да се съкратят сроковете на проектирането), на което влияе както проекирането изхождайки от разходите, така и проектирането, изхождайки от зададените срокове. Затова използването от някои автори на общоприетия термин “функционално-стойностен анализ” за изражение на определянето и отчета на разходите по видове дейности (Activity Based Costing) не е съвсем корректно, или даже е съвсем некорректно.


          край на статията
          -----------------------------------------------------------------------------------

          *навсякъде “разходи” (финасови вероятно, защото за ресурси например някъде се използва “расход ресурсов”) е преведено от руски “затрати”, което може да значи и “загуби” (?) Има обаче и англ.термин cost, затова го смятам за “разходи”.
          **думата “стоимост” е преведена като “стойност”; може да има друго икономическо значение?

          Другите неясни думи съм ги да с руските и евентуално с варианти, с наклонено и подчертано, някъде и с черно.

          Имай едно на ум, че преводът не е професионален. Ако трябва нещо конкретно да се сравни с руския оригинал, пиши и ще питаме, ако не можем се оправи сами.

          Успех!

          ПП

          Тойу що направих следните промени, може да те улеснят:
          1) цитираните двама автори са Ивлев и другата там, т.е. първият е мъж, а втората - жена. Първоначано бях тръгнал да го пиша "Ивлева", ама той си е Ивлев;
          2) със (..) е заграден оригиналния текст, т.е. тези скоби са си оригинални от статията;
          със /......./ са думите и изразите, които на мен не са ми ясни. В текста ми са със черно, подчертано и наклонено, ама не излизат тука. Руската дума и израз, която е неясна или неясно преведена е в скобите //, в кавички.

          На едно място има (../../..) - () си е от статията, а вътре в него не са ми ясни математиките.
          Last edited by ; 21-05-2005, 13:04.

          Comment


            #6
            Благодаря ти изключително много. Сега ще го разпечатам и ако има нещо ще те питам или направо ще питаме Ник.

            А само искам да ми преведете и тези таблички или формули пак към същата статия. Ето го линка защото тука не мога да ги сложа. -
            http://eup.kulichki.net/Documents/2003-01-13/148B2.htm те са две в самия текст са.
            Last edited by Shelenberg; 21-05-2005, 17:13.
            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

            Comment


              #7
              Стойност = Удовлетворение на потребностите - какво е нужно на най-взискателните потребители
              Използване на ресурсите - Всичко нужно за да се удовлетвори потребността






              Потребителна стойност = Характеристики
              _______________
              Разходи

              Ех първата не можах да я изрисувам както в оригинала но като сравняш ще ги видиш. Те думите са почти еднакви.
              Last edited by ; 21-05-2005, 18:14. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                #8
                Няколко бързи допълнения по превода на КГ125:

                сетовать = оплаквам се, жалвам се
                решили использовать "раскрученный" бренд = навлязла в употреба марка (brand) - доста разговорно като за официална статия
                издержки = разходи
                стоимостной/стоимостный - дори руснаците имат проблеми с това; съществуват термините стоимостной критерий но и стоимостный показатель; въпрос на граматическа тънкост, според мене.
                устоявшийся = загнездилият се
                удельний вес = специфично тегло, относително тегло, относителен дял
                группа А – незначительное число объектов с высоким уровнем удельного веса по выбранному показателю (малое число большого значения) = неголям брой обекти с голям специфичен дял по отношение на избран параметър
                группа В – среднее число объектов со средним уровнем удельного веса по выбранному показателю (среднее число среднего значения) = среден брой обекти със среден специфичен дял по отношение на избран параметър
                группа С – большое число объектов с незначительной величиной удельного веса по выбранному показателю (большое число малого значения) = голям брой обекти с незначителен специфичен дял по отношение на избран параметър
                накладние расходы = косвени, непряки разходи


                Големият проблем в нашия език (и в руския също) е да се преведе правилно смисъла на терминa "value". При оптимизационните процеси, които се обсъждат в статията, смисълът е по-скоро ценност, отколкото стойност; но покритието не е пълно. Тези, които са учили икономика по соц. време си спомнят термините стойност, потребителска стойност и себестойност - те не се покриват едни с други. В края на статията се прави опит да се направи такава разлика.

                Грубо казано да се постигне "high value" тук има смисъл на постигане на процес с висок коефициент на полезно действие; в друг контекст, обаче, "high value" би означавало висока стойност или висока ценност. Смисълът на описаните процеси е в оптимизиране на няколко параметъра с цел постигане на максимална възвръщаемост (отдача на руски, КПД по инженерному) - това само да се запомни от статията ще е достатъчно.
                Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                Comment


                  #9
                  Благодаря ви изключително много. За сега нямам други питания. Ще ви кажа резултата след 26 май (четвъртък).
                  Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                  Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                  Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                  Comment


                    #10
                    Ами всичко мина перфектно за което много ви благодаря. Обаче трябваше да го чета не пред много доценти и не знам си какви още преподаватели както трябваше да бъде, а пред съвсем малко хора, но няма значение получи се много добре.
                    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                    Comment


                      #11
                      Радвам се да го чуя. Не е важно пред кого си го чел, а че си в материята. Утре ще го прочетеш пред аудитория на ниво, и не само това, ами и твои работи.

                      Comment

                      Working...
                      X