Крал Карл-Ханс Сигизмунд или Душата на един крал
(една история от средновековния сборник “Рицарски приказки”)
... и те заживели щастливо...
... и те яли пили и се веселили... много дълго... твърде дълго... безкрайно... ужасно дълго...
- Кои те?
- Принцът и принцесата. Кралят и кралицата.
- А принцът и просякът?
- Те не. Те и двамата заживели порядъчно нещастно, защото външният дълг на страната бил голям, а рицарският профсъюз просяци не приемал, защото девизът им бил “Hic habitat felicitas, nihil intret mali.“
- Добре ами защо заглавието на приказката е “Карл Крал...
- Пак го обърка! Крал Карл! Ами... Това всъщност бил много амбициозен принц, а както знаеш, малката, не всеки принц става крал както от не от всяка дърво става свирка.
- Знам.
- Та този принц по цял ден скитосвал в областта да търси дракони все едно не знаел, че бракониерите отдавна ги били избили за да им смъкнат кожите и да си направят чадъри. Обаче той търсел упорито...
- И.... намерил?
- Чакай де! Търсел, а на дискмена му бучал Бах, защото имал пълната колекция от 130 диска...
- Че откъде имал толкова пари?
- От абитуриентския бал! Не ме прекъсвай!
- Нищо чудно, че не е намерил дори да е имало. Ха открий змей докато слушаш Бах.
- Приказката я разказвам аз! Така, че слушай! Та обикалял той на кон, слушал барок и поради това сбъркал фатално.
- Застреляли го докато бере маргаритки?
- Оженил сеее.
- За змей?
- По-лошо. За сестрата на оня просяк. Дето се казвал Ханс-Крал Зигисмунд. Минавал принцът покрай една нива – ама така грубо и брутално през средата и...
- И....???
- И пропаднал!
- Хлъц?
- Дупка, малката, в нивата имало дупка – капан ли било или не никой не ти казва, а смееш ли да питаш? На това място в приказката има дупка от цигара, вероятно летописецът се е отплеснат... както и да е - пропаднал принца, а коня останал горе и не можал да му подаде ръка – не че не се опитал – просто било дълбоко. Пропаднал като Алиса...
- Като Орфей даже!
- А да-да! Друг път като Орфей! Той добре пропаднал в ада, ама къде-ъкде по-лошо било в мюнхенската канализация през ХV век. Много неприятно. Нооо принцът бил стабилен човек и решил да не се отказва. Рекъл си, че ще яде само слънчогледи и ако не се ориентира просто ще погледне таблото с картата и ще открие къде пише “You are here”. Светил си до едно време с фенерче, но един прилеп го глътнал докато пикирал стремглаво към главата на особата.
“- И с`а – ако бех по-хитър щех кат` дон Кихот да се сбия с 30 мелничаря и да присъединя мелниците обаче ядец! Нито мелници – нито мелничари!” Такива работи си мърморел принцът докато скитосвал из подземното царство...
- Ама нали се бил оженил???
- Ииии значи само бързаш! Писна ми (тук думите са задраскани и пише “цензурирано от църквата 18+”) Ще взема да те перна през устата най-накрая!
- Е недей де. Айде давай-давай!
- Добреее. И Ханс започвал да губи разсъдък, а и краката него държали вече когато изведнъж настъпил нещо черно, лепкаво, противно... абе направо гнусно...
- Шоколад?
- Жаба. Сега малко предистория: жабата била холандка от руски произход, третият й дядо бил евреин, а едната й баба била датчанка и затова била кръстена на нея. Тя била родена в Гага (Хага) и се казвала Ханс Кристиан Андерсен...
- Ама нали била женска?
- Е? Какъв е проблема...
- Щом не ти прави впечатление... нищо, айде карай...
- И Ханс Кристиан Андерсен била една много симпатична жаба, защото можела две неща. Можела да си прави гългук-гългук с брадавицата на гушата, а от скука се научила да говори латински. Това жабите от другите приказки не го можели. Виждаш ли каква спешъл жаба?
- И още как!
- И жабата му казала: “Няма да се стряскаш, аз ще ти помогна обаче ще ми отговориш на два въпроса. Ако не ми отговориш обаче – ще се оженя за теб и тогава да му мислиш!” “Хубаво” – рекъл Ханс-Карл и се израдвал много в първия момент, защото си казал, че тая жаба е много зле. “И така, въпросът ми е в стих:
“Моята сестра змията,
която плаче във хралупата,
се пита само тя ли на земята
не знае откъде й е дупето?”
“- О, не знам”. “Това е чудесно, сега ще те изведа навън, а ти наеми кола и отиваме на меден месец”. “Значи без церемонии и прочие?” “Естествено, че без церемонии – цял свят ли искаш да ми се смее? На мен ми е достатъчно, че в душата си ти ми дължиш нещо, което е много по-ценно от едно ферари” – рекла жабата и погледнала така умно – както може за гледа само една жаба, говореща латински като матерен език.” “Ей, в днешно време човек да не се изгуби значи” – простенал принцът и направил грозна физиономия. “Че кой те е бил по главата да се губиш, бе, пумпал!” – изсмяла му се зловещо жабата докато се гримирала, стъпила върху два камъка и оглеждайки се пред една локва. “Какво чудовище само... каква ли е майка й... Край! Отиде ми плана за царството, за рицарския профсъюз – не е живот това... не е...” – тихо си говорел принцът и оплаквал горчивата си съдба. “Не е живот, прав си – това е сватба!”. “Къде ще ме водиш?” – попитал той смутено. “Ти ще ме водиш! Право в двореца, в спалнята на белите чаршафи!” “Ау – само не това!” “Татко ще ти открие сметка в швейцарска църковна каса, едно ферари файтонче ще ти донесем от мазето, германските племена ни го бяха подарили в знак на смирение – желязна изработка ти казвам – “Даймлер-Бенц” не е шега работа! Айде и “Майбах”, я кола, танк – к`вот та` кефи! Само не в замъка, при чаршафите!” А жабата ехидно го погледнала и рекла: “А искаш ли да си издам автобиографията и да разкажа на идните поколения, че съм спасила един принц, дето се е оказал най-големия дебил ever?” “Не. Айде скачай на рамото ми и да ходим”.
Вървели двамата дълго време, време дълго двамата вървели - всички им се смели до пръсване, всички котараци ги замеряли с подигравки и бълхи, всички бълхи ги замеряли с песни и котараци (една бълха извадила окото на жабата Ханс Кристиан Андерсен, но това не е важно на фона на следващите паметни събития, които местният летописец, нает от феодала написал с особено чувство за отговорност към поколенията и също толкова впечатляващо чувство за хумор) така, че слушай и не си бъркай в носа!
- Слушам...
- Стигнали те до замъка и взели, че се натъкнали точно на майката на Ханс-Карл, която тъкмо люлеела на шкембето си двадесет и петото си дете. Като видяла задаващата се двойка – собственият й син с това противно еднооко земноводно тя изпуснала бебето и то... айде да не ви казвам, че било грозна гледка.
- Майката – Ана-Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк по баща Флегелайн се разкрещяла така, че и последният глух селянин с едно ухо (баща на Ван Гог) я чул: “Ти изби рибата бе! Ти отрови планктона бе, Ханс! Абе глупако Ханс! Как можа!
- Ами майко... трябваше... иначе... ъндърграунд...
- Ама това е сестра ти... петнадесетата ти сестра Вилхелмина, която всички наричаха Ханс Кристиан Андерсен щото не млъкваше.... А ти кръвосмешението направи ли го вече а?
Ханс-Карл Сигизмунд доби безсловесност.
“Кръвосмешение, а?” – продължаваше да нарежда кралица Ана -Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк. – Непрокопсаник! Не намери с коя селянка да мърсуваш и да се търкаляш в оборите, а с най-грозната си сестра, която прокудихме в гората с надеждата, че никога няма да я видиш дори... Нали знаеш – Хензел и Гретел, едно-друго и така...
В този момент на балкона се показа стария крал Андерш Август Октавиан Марий Майер-Франк по майка Бах-Цалевски. Показа се и като видя петнадесетото си момиче, което е изоставил в една гора (всъщност бе платил на един ловец да го убие, но той намислил да го умори от глад) умря от яд.
Ханс-Карл стана крал, а жабата Ханс-Кристиан стана кралица. Старата Ана-Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк бе пратена в старчески дом.
Ханс-Кристиан бе ужасна като кралица и още по-ужасна като любовница, а най-лошото бе, че това щеше да продължи вечно, защото...
... защото в този момент принцът се събуди плувнал в пот и сълзи, но с усмивка установи, че това е била само сън и той си е все същият тъпак.
(една история от средновековния сборник “Рицарски приказки”)
... и те заживели щастливо...
... и те яли пили и се веселили... много дълго... твърде дълго... безкрайно... ужасно дълго...
- Кои те?
- Принцът и принцесата. Кралят и кралицата.
- А принцът и просякът?
- Те не. Те и двамата заживели порядъчно нещастно, защото външният дълг на страната бил голям, а рицарският профсъюз просяци не приемал, защото девизът им бил “Hic habitat felicitas, nihil intret mali.“
- Добре ами защо заглавието на приказката е “Карл Крал...
- Пак го обърка! Крал Карл! Ами... Това всъщност бил много амбициозен принц, а както знаеш, малката, не всеки принц става крал както от не от всяка дърво става свирка.
- Знам.
- Та този принц по цял ден скитосвал в областта да търси дракони все едно не знаел, че бракониерите отдавна ги били избили за да им смъкнат кожите и да си направят чадъри. Обаче той търсел упорито...
- И.... намерил?
- Чакай де! Търсел, а на дискмена му бучал Бах, защото имал пълната колекция от 130 диска...
- Че откъде имал толкова пари?
- От абитуриентския бал! Не ме прекъсвай!
- Нищо чудно, че не е намерил дори да е имало. Ха открий змей докато слушаш Бах.
- Приказката я разказвам аз! Така, че слушай! Та обикалял той на кон, слушал барок и поради това сбъркал фатално.
- Застреляли го докато бере маргаритки?
- Оженил сеее.
- За змей?
- По-лошо. За сестрата на оня просяк. Дето се казвал Ханс-Крал Зигисмунд. Минавал принцът покрай една нива – ама така грубо и брутално през средата и...
- И....???
- И пропаднал!
- Хлъц?
- Дупка, малката, в нивата имало дупка – капан ли било или не никой не ти казва, а смееш ли да питаш? На това място в приказката има дупка от цигара, вероятно летописецът се е отплеснат... както и да е - пропаднал принца, а коня останал горе и не можал да му подаде ръка – не че не се опитал – просто било дълбоко. Пропаднал като Алиса...
- Като Орфей даже!
- А да-да! Друг път като Орфей! Той добре пропаднал в ада, ама къде-ъкде по-лошо било в мюнхенската канализация през ХV век. Много неприятно. Нооо принцът бил стабилен човек и решил да не се отказва. Рекъл си, че ще яде само слънчогледи и ако не се ориентира просто ще погледне таблото с картата и ще открие къде пише “You are here”. Светил си до едно време с фенерче, но един прилеп го глътнал докато пикирал стремглаво към главата на особата.
“- И с`а – ако бех по-хитър щех кат` дон Кихот да се сбия с 30 мелничаря и да присъединя мелниците обаче ядец! Нито мелници – нито мелничари!” Такива работи си мърморел принцът докато скитосвал из подземното царство...
- Ама нали се бил оженил???
- Ииии значи само бързаш! Писна ми (тук думите са задраскани и пише “цензурирано от църквата 18+”) Ще взема да те перна през устата най-накрая!
- Е недей де. Айде давай-давай!
- Добреее. И Ханс започвал да губи разсъдък, а и краката него държали вече когато изведнъж настъпил нещо черно, лепкаво, противно... абе направо гнусно...
- Шоколад?
- Жаба. Сега малко предистория: жабата била холандка от руски произход, третият й дядо бил евреин, а едната й баба била датчанка и затова била кръстена на нея. Тя била родена в Гага (Хага) и се казвала Ханс Кристиан Андерсен...
- Ама нали била женска?
- Е? Какъв е проблема...
- Щом не ти прави впечатление... нищо, айде карай...
- И Ханс Кристиан Андерсен била една много симпатична жаба, защото можела две неща. Можела да си прави гългук-гългук с брадавицата на гушата, а от скука се научила да говори латински. Това жабите от другите приказки не го можели. Виждаш ли каква спешъл жаба?
- И още как!
- И жабата му казала: “Няма да се стряскаш, аз ще ти помогна обаче ще ми отговориш на два въпроса. Ако не ми отговориш обаче – ще се оженя за теб и тогава да му мислиш!” “Хубаво” – рекъл Ханс-Карл и се израдвал много в първия момент, защото си казал, че тая жаба е много зле. “И така, въпросът ми е в стих:
“Моята сестра змията,
която плаче във хралупата,
се пита само тя ли на земята
не знае откъде й е дупето?”
“- О, не знам”. “Това е чудесно, сега ще те изведа навън, а ти наеми кола и отиваме на меден месец”. “Значи без церемонии и прочие?” “Естествено, че без церемонии – цял свят ли искаш да ми се смее? На мен ми е достатъчно, че в душата си ти ми дължиш нещо, което е много по-ценно от едно ферари” – рекла жабата и погледнала така умно – както може за гледа само една жаба, говореща латински като матерен език.” “Ей, в днешно време човек да не се изгуби значи” – простенал принцът и направил грозна физиономия. “Че кой те е бил по главата да се губиш, бе, пумпал!” – изсмяла му се зловещо жабата докато се гримирала, стъпила върху два камъка и оглеждайки се пред една локва. “Какво чудовище само... каква ли е майка й... Край! Отиде ми плана за царството, за рицарския профсъюз – не е живот това... не е...” – тихо си говорел принцът и оплаквал горчивата си съдба. “Не е живот, прав си – това е сватба!”. “Къде ще ме водиш?” – попитал той смутено. “Ти ще ме водиш! Право в двореца, в спалнята на белите чаршафи!” “Ау – само не това!” “Татко ще ти открие сметка в швейцарска църковна каса, едно ферари файтонче ще ти донесем от мазето, германските племена ни го бяха подарили в знак на смирение – желязна изработка ти казвам – “Даймлер-Бенц” не е шега работа! Айде и “Майбах”, я кола, танк – к`вот та` кефи! Само не в замъка, при чаршафите!” А жабата ехидно го погледнала и рекла: “А искаш ли да си издам автобиографията и да разкажа на идните поколения, че съм спасила един принц, дето се е оказал най-големия дебил ever?” “Не. Айде скачай на рамото ми и да ходим”.
Вървели двамата дълго време, време дълго двамата вървели - всички им се смели до пръсване, всички котараци ги замеряли с подигравки и бълхи, всички бълхи ги замеряли с песни и котараци (една бълха извадила окото на жабата Ханс Кристиан Андерсен, но това не е важно на фона на следващите паметни събития, които местният летописец, нает от феодала написал с особено чувство за отговорност към поколенията и също толкова впечатляващо чувство за хумор) така, че слушай и не си бъркай в носа!
- Слушам...
- Стигнали те до замъка и взели, че се натъкнали точно на майката на Ханс-Карл, която тъкмо люлеела на шкембето си двадесет и петото си дете. Като видяла задаващата се двойка – собственият й син с това противно еднооко земноводно тя изпуснала бебето и то... айде да не ви казвам, че било грозна гледка.
- Майката – Ана-Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк по баща Флегелайн се разкрещяла така, че и последният глух селянин с едно ухо (баща на Ван Гог) я чул: “Ти изби рибата бе! Ти отрови планктона бе, Ханс! Абе глупако Ханс! Как можа!
- Ами майко... трябваше... иначе... ъндърграунд...
- Ама това е сестра ти... петнадесетата ти сестра Вилхелмина, която всички наричаха Ханс Кристиан Андерсен щото не млъкваше.... А ти кръвосмешението направи ли го вече а?
Ханс-Карл Сигизмунд доби безсловесност.
“Кръвосмешение, а?” – продължаваше да нарежда кралица Ана -Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк. – Непрокопсаник! Не намери с коя селянка да мърсуваш и да се търкаляш в оборите, а с най-грозната си сестра, която прокудихме в гората с надеждата, че никога няма да я видиш дори... Нали знаеш – Хензел и Гретел, едно-друго и така...
В този момент на балкона се показа стария крал Андерш Август Октавиан Марий Майер-Франк по майка Бах-Цалевски. Показа се и като видя петнадесетото си момиче, което е изоставил в една гора (всъщност бе платил на един ловец да го убие, но той намислил да го умори от глад) умря от яд.
Ханс-Карл стана крал, а жабата Ханс-Кристиан стана кралица. Старата Ана-Аелия-Анаконда-Хонда-Аугуста Октавиана Мария Майер-Франк бе пратена в старчески дом.
Ханс-Кристиан бе ужасна като кралица и още по-ужасна като любовница, а най-лошото бе, че това щеше да продължи вечно, защото...
... защото в този момент принцът се събуди плувнал в пот и сълзи, но с усмивка установи, че това е била само сън и той си е все същият тъпак.
. Във всеки случай е добро, напомни ми малко стила на Хармс (и други някои работи
Comment