Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Полигамията стимулира еволюцията

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Полигамията стимулира еволюцията

    Нещо стана много сериозен този форум напоследък

    Ето какво прочетох. Ще ми е интерсно да кажете какво мислите.

    Полигамията стимулира еволюцията

    Сексуалната конкуренция сред мъжките животни е се проявява не само чрез поведението и във физиологията, но също и на молекулярно ниво, изумяват ни от Science Daily. Специалистите, ръководени от изследователя от Медицинския институт “Хауард Хюз” Брус Лан (Bruce Lahn), са публикували резултатите от проучването си в Nature Genetics.

    "Когато сравнихме данните за нивото на еволюцията на протеина семеногелин с нивото на женската полигамия, открихме ясна връзка между чувствителния напредък в еволюцията на протеина при видове с високо ниво на женска полигамия, отколкото при тези с по-моногамни женски индивиди" - обяснява Лан. Учените са измерили нивото на еволюиране на протеина чрез изчисляване на промяната в броя на съдържащите се в него аминокиселини, след което са съпоставили тази промяна с времето, за което тя се е извършила.

    "Идеята е, че при видове с по-висока степен на женска полигамия е налице по-избирателен натиск към мъжките индивиди да направят спермата си по-конкурентоспособна. Ситуацията напомня на пазарната конкуренция. Конкурентите на сексуалния пазар трябва постоянно да подобряват качеството на продуктите си, за да повишат шансовете си за успех - докато при моногамията няма натиск за промяна" - заключава Лан.


    А ето и целият текст.

    #2
    То несъмнено подобен възглед може да се обоснове - ясно е, че в подобна ситуация не само "конкурентността" е по-висока, но и като цяло комбинативността също е по-висока (повече съчетания от различните генетични набори). Така че вероятно в чисто биологичен смисъл подобен подход към проблема е по-добър.
    Но силно се съмнявам, че този биологичен извод може автоматично да бъде пренесен върху хората и по-специално културата и обществото . Пък и май не се наблюдава подобна зависимост ако сравним общества, където полигамията е социална практика и тези, в който същата е моногамията... то друг е въпросът, че май никъде подходът не е толкоз "чисто биологичен" и са налице разни социални практики, които намаляват значението на конкурентноспособността (или казано по-точно, намаляват значението на биологичната конкурентноспособност) и още повече ограничават полето за дейност на комбинаториката .

    Comment


      #3
      Да ти кажа, Голъм, от собствен опит съм се убедил, че фактическата полигамия / и сред мъжете, и сред жените/ е и в основата на човешката цивилизация, ама не се афишира.
      "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

      Comment


        #4
        Култура vs. натура

        gollum написа
        Но силно се съмнявам, че този биологичен извод може автоматично да бъде пренесен върху хората и по-специално културата и обществото .
        Добре, а ако вървим срещу природата? Сегашният модел за живеене в моногамно семейство и за отглеждане на децата в него е въведен най-вече от християнството, а донякъде и от икономическите условия - така най-лесно се е оцелявало. Именно на християнството дължим увереността си, че прелюбодеянието и изневярата са зло - никакви други смислени обяснения за това няма. Християнската култура определя промискуитета, полигинията и полиандрията - оффф, че много термини наблъсках, обаче за да е ясно, че става дума и за многоженство, и за многомъжство. Между другото, в текста на статията става дума за полиандрия (многомъжство), което е много любопитно - аз понеже съм възпитана в християнизирано и маскулинизирано общество, възприемам полигинията (многоженството) като по-естествено от полиандрията.
        Та дали не моделираме природните си инстинкти според предразсъдъците си във вреда на самите себе си, а и на човечеството?

        Comment


          #5
          Та дали не моделираме природните си инстинкти според предразсъдъците си във вреда на самите себе си, а и на човечеството?
          Не мисля, че е така. Ако щеш, погледни общности, където моногамията не е практика - смяташ ли, че те се отличават с по-висока биологична или генетична "здравина" ? Не мисля.
          При това има още няколко неща, които несъмнено имат начение - първо, мащабите на човешката популация са много големи, следователно така или иначе има твърде много място за генетична лотария (макар да си призная, въпреки цялото това разнообразие, на практика хората съвсем не са толкова разнообразни).
          Второ - както отбеляза Рамблер от личен опит (то вероятно всички имаме поне по малко пдобен "личен опит") - прокралираната моногамия фактически винаги съжителствува с различни далеч не моногани форми .
          Трето и далеч не последно - с развитието на цивилизацията (а това е, което така или иначе се случва) тенденцията е да намалява потомството, което оставя след себе си отделният представител на дадена "генетична линия". Като се има предвид, че тази тенденция има съвсем разумни основания, то е малко вероятно да се промени. Това на практика означава, че независимо от формата на семесйтвото, реалната "игра на генетична комбинаторика" се свежда до общо взето моногамна (или вэв всеки случай, единична).
          Като се опитам да си представя какво е възможното развитие насемейството и въобще междуполовите взаимоотношения, то струва ми се, че моногамното семесйтво така или иначе отпада като основна форма на съжителство и отглеждане на потомство. Несъмнено сескуалните парктики по скоро клонят към полигамни (или дори ще трябва да се измислят някакви нови понятия ), но това не се отразява на оставяното потомство, защото то общо взето се избягва в подобен род връзки. Така че това ще е по-скоро напразна от генетична гледна точка игра .
          Накрая, дали качествата, които определят един човешки индивид като "превъзхождащ" останалите в еволюционната игра на оцеялване и надмощие, са генетично детерминирани? ДАли може той да ги предаде на потомството си, така както би могъл да му предаде социалното и финансовото си положение в определени ситуации? МИсля че отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен - този тип качества в много по-голяма степен зависят от възпитанието и обучението на индивидите, отколкото от наследената от родителите им генетична информация.

          Comment

          Working...
          X