Небето на древните египтяни
Преди Юлий Цезар да въведе през 46 г. пр. Р. Хр. (т. е. преди 2052 г.) своя слънчев календар с 365 дни, наречен по-късно юлиански , римляните използвали лунен календар с 354 дни в годината, която започвала през месец март. На всеки две години трябвало да се добавя нов (тринадесети) месец между месеците януари и февруари. Много често прибавянето на този месец не се случвало, заради забравяне или поради невнимание. Това довеждало до голяма бъркотия в хронологията на събитита.
Според юлианския календар, годината има 365 дни и се разделя на 12 месеца, на 52 седмици от по 7 дни, като всеки ден е разделен на 24 часа, при което новият ден настъпва в полунощ. Този прогресивен за времето си календар бил въведен в земите на цялата римска империя, тоест в почти цяла Европа.
Много преди римляните, египтяните умеели да делят времето по подобен начин. Във втората гробница на Сенмут велик жрец на бог Амон по време на царуването на фараонката Хатшепсут (която беше проводила морска военна експедиция до страната Пунт, с чисто козметична цел да търси безвредни червени багрила) за първи път в историята на Египет са показани представите на древните египтяни за деленето на времето.
Сенмут е твърде загадъчна фигура в египетската история. Той успял от прост селянин да се издигне до главен жрец на бог Амон и станал първа фигура в царството на могъщата Хатшепсут. Смъртта му е забулена в тайна. Втората му гробница, където са открити астрономическите фрески, е разположена в съседство с храма на Хатшепсут.
На тавана на предната камера в гробницата, построена през 1463 г. пр. Р. Хр. (преди 3469 г.), са изобразени седемте планети, познати на египтяните, дванадесетте месеца на годината, разположени от двете страни на меридиана и разделянето на деня на 24 равни части, съответстващи на часовете. Египтяните не обозначавали часовете с цифри, а им давали поетични прозвища. Например, първият час от деня бил наричан сияйният , шестият най-високият , дванадесетият Слънцето се съединява с живота , първият час на нощта бил наричан поражение на враговете на бог Ра , а последният час на нощта този, който забелязва светлия Ра . Но народът, за по-лесно, все пак, обозначавал часовете с цифри.
Въпреки, че поради някаква причина, фреската от тавана на втората гробница на жреца Сенмут е останала незавършена, тя може да бъде разтълкувана. Разделена е на две части. В едната част са представени боговете, символизиращи годишните времена. В другата се намират 12 кръга, които представляват месеците на годината. Всеки кръг е разделен на 24 части, символизиращи часовете в денонощието. Древните египтяни не делели часовете на минути и секунди.
Меридианът на Египет е представен като триъгълник с твърде тясна основа. Върху него е стъпил бог Ану с глава на сокол. Богът е въоръжен с дълго копие, с което сякаш пробожда един бик, върху чието тяло е изписан йероглифът, обозначаващ съзвездието Голяма мечка. Според древните египтяни, това съзвездие се е намирало на края на меридиана. Върху тавана на гробницата това съзвездие е поставено на върха в кулминация. Своята кулминация съзвездието Голяма мечка достигало през нощта на 18 срещу 19 март. Тогава, върхът на меридиана сочи Северния полюс.
Египтяните изобразявали годината чрез цветна пъпка и млад филиз на растение. В Египет годината била разделяна на 3 сезона.
Първият сезон най-горещият се наричал акхит и започвал на 16 юли. Това бил сезонът на разлива на р. Нил, сезонът на наводненията. Египтяните вярвали, че Нил прелива от сълзитена богиня Изида, оплакваща смъртта на своя брат и съпруг Озирис. На тавана на гробницата фигурата на Изида е изобразена права в лодка. Символ на тази богиня била звездата Сириус най-ярката звезда на северния небосклон, която се появява за първи път точно преди изгрев слънце на 16 юли началото на сезона акхит и на новата година в древен Египет.
След 120 дни, през нощта на 14 срещу 15 ноември, съзвездието Орион символ на бог Озирис е в кулминация. Тогава започвал вторият сезон, наричан перит. Това е сезонът на покълването на растенията. През този сезон се засява, отглежда и прибира реколтата. Това е сезонът на най-усилен труд за селяните. В този раздел на фреската е изобразен бог Озирис прав в своята лодка, с три звезди над главата му символизиращи трите главни звезди от пояса на съзвездието Орион.
След нови 120 дни, през нощта на 18 срещу 19 март настъпвал третият сезон в египетската година, наречен шему. Негов символ е сокологлавия бог Ану, изобразяван също прав в своята лодка. Над главата му е нарисувана звезда, вероятно Полярната звезда (част от съзвездието Малка мечка), която се намира над Северния полюс и на небосклона се открива с помощта на звездите от съзвездията Голяма мечка и Касиопея. В края на този сезон се добавяли още 5 дни, за да се допълни числото на дните на годината до 365.
Египтяните обозначавали датата според сезона първият ден от втория месец на акхит , десетият ден от третия месец на перит , двадесетият ден от първия месец на шему и т. н.
Имало дни, които били смятани за благоприятни. Такива били трите последни дни от третия месец от сезона на наводненията акхит, защото тогава бог Хор преставал да воюва срещу бог Сет.
Други дни били смятани за страшни и неблагоприятни. Такъв бил третият ден от втория месец на сезона перит (първият сезон), защото тогава бог Сет отново започвал своите злодеяния. Фараоните избягвали да взимат решения в деня на раждането на бог Сет.
Благоприятните и неблагоприятните дни от календара били различни за различните области на Египет. През някои години, египтяните преценявали, че месеците не се намират на своите места . Такива нередовни години били смятани за страшни години.
Освен годишните сезони, на тавана на гробницата са изобразени и 12-те месеца в годината, които могат да се разпознаят по отбелязаното положение на звездите и планетите.
За измерване на времето египтяните използвали слънчеви и пясъчни часовници. Слънчевите часовници може да бъдат хоризонтални или вертикални. Стрелката на слънчевия часовник се нарича гномон.
Според юлианския календар, годината има 365 дни и се разделя на 12 месеца, на 52 седмици от по 7 дни, като всеки ден е разделен на 24 часа, при което новият ден настъпва в полунощ. Този прогресивен за времето си календар бил въведен в земите на цялата римска империя, тоест в почти цяла Европа.
Много преди римляните, египтяните умеели да делят времето по подобен начин. Във втората гробница на Сенмут велик жрец на бог Амон по време на царуването на фараонката Хатшепсут (която беше проводила морска военна експедиция до страната Пунт, с чисто козметична цел да търси безвредни червени багрила) за първи път в историята на Египет са показани представите на древните египтяни за деленето на времето.
Сенмут е твърде загадъчна фигура в египетската история. Той успял от прост селянин да се издигне до главен жрец на бог Амон и станал първа фигура в царството на могъщата Хатшепсут. Смъртта му е забулена в тайна. Втората му гробница, където са открити астрономическите фрески, е разположена в съседство с храма на Хатшепсут.
На тавана на предната камера в гробницата, построена през 1463 г. пр. Р. Хр. (преди 3469 г.), са изобразени седемте планети, познати на египтяните, дванадесетте месеца на годината, разположени от двете страни на меридиана и разделянето на деня на 24 равни части, съответстващи на часовете. Египтяните не обозначавали часовете с цифри, а им давали поетични прозвища. Например, първият час от деня бил наричан сияйният , шестият най-високият , дванадесетият Слънцето се съединява с живота , първият час на нощта бил наричан поражение на враговете на бог Ра , а последният час на нощта този, който забелязва светлия Ра . Но народът, за по-лесно, все пак, обозначавал часовете с цифри.
Въпреки, че поради някаква причина, фреската от тавана на втората гробница на жреца Сенмут е останала незавършена, тя може да бъде разтълкувана. Разделена е на две части. В едната част са представени боговете, символизиращи годишните времена. В другата се намират 12 кръга, които представляват месеците на годината. Всеки кръг е разделен на 24 части, символизиращи часовете в денонощието. Древните египтяни не делели часовете на минути и секунди.
Меридианът на Египет е представен като триъгълник с твърде тясна основа. Върху него е стъпил бог Ану с глава на сокол. Богът е въоръжен с дълго копие, с което сякаш пробожда един бик, върху чието тяло е изписан йероглифът, обозначаващ съзвездието Голяма мечка. Според древните египтяни, това съзвездие се е намирало на края на меридиана. Върху тавана на гробницата това съзвездие е поставено на върха в кулминация. Своята кулминация съзвездието Голяма мечка достигало през нощта на 18 срещу 19 март. Тогава, върхът на меридиана сочи Северния полюс.
Египтяните изобразявали годината чрез цветна пъпка и млад филиз на растение. В Египет годината била разделяна на 3 сезона.
Първият сезон най-горещият се наричал акхит и започвал на 16 юли. Това бил сезонът на разлива на р. Нил, сезонът на наводненията. Египтяните вярвали, че Нил прелива от сълзитена богиня Изида, оплакваща смъртта на своя брат и съпруг Озирис. На тавана на гробницата фигурата на Изида е изобразена права в лодка. Символ на тази богиня била звездата Сириус най-ярката звезда на северния небосклон, която се появява за първи път точно преди изгрев слънце на 16 юли началото на сезона акхит и на новата година в древен Египет.
След 120 дни, през нощта на 14 срещу 15 ноември, съзвездието Орион символ на бог Озирис е в кулминация. Тогава започвал вторият сезон, наричан перит. Това е сезонът на покълването на растенията. През този сезон се засява, отглежда и прибира реколтата. Това е сезонът на най-усилен труд за селяните. В този раздел на фреската е изобразен бог Озирис прав в своята лодка, с три звезди над главата му символизиращи трите главни звезди от пояса на съзвездието Орион.
След нови 120 дни, през нощта на 18 срещу 19 март настъпвал третият сезон в египетската година, наречен шему. Негов символ е сокологлавия бог Ану, изобразяван също прав в своята лодка. Над главата му е нарисувана звезда, вероятно Полярната звезда (част от съзвездието Малка мечка), която се намира над Северния полюс и на небосклона се открива с помощта на звездите от съзвездията Голяма мечка и Касиопея. В края на този сезон се добавяли още 5 дни, за да се допълни числото на дните на годината до 365.
Египтяните обозначавали датата според сезона първият ден от втория месец на акхит , десетият ден от третия месец на перит , двадесетият ден от първия месец на шему и т. н.
Имало дни, които били смятани за благоприятни. Такива били трите последни дни от третия месец от сезона на наводненията акхит, защото тогава бог Хор преставал да воюва срещу бог Сет.
Други дни били смятани за страшни и неблагоприятни. Такъв бил третият ден от втория месец на сезона перит (първият сезон), защото тогава бог Сет отново започвал своите злодеяния. Фараоните избягвали да взимат решения в деня на раждането на бог Сет.
Благоприятните и неблагоприятните дни от календара били различни за различните области на Египет. През някои години, египтяните преценявали, че месеците не се намират на своите места . Такива нередовни години били смятани за страшни години.
Освен годишните сезони, на тавана на гробницата са изобразени и 12-те месеца в годината, които могат да се разпознаят по отбелязаното положение на звездите и планетите.
За измерване на времето египтяните използвали слънчеви и пясъчни часовници. Слънчевите часовници може да бъдат хоризонтални или вертикални. Стрелката на слънчевия часовник се нарича гномон.