Домът, който убива
Домът, който убива
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
в-к Капитал
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. Вижте какви бузки е направил , кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.
Екипът на Капитал е в Добромирци под прикритие. Такива институции имат досадния навик да изтриват следите си, ако очакват проверка. Ето защо идваме без предупреждение. Представяме се за частни лица, които искат да помогнат на децата. Последното е факт. Носим кашон с банани. Настояваме директорът да ни покаже всяко ъгълче на дома - за да знаем конкретните му нужди. Господин Кючюкали иска канапета. Гардероби. Масички. Латекс за тавана. Не се сеща обаче да поиска играчки. Бои. Пластелин. Изобщо нещо, с което тези деца да се занимават.
Във фоайето пред директорския офис миризмата на цигари се просмуква в дрехите ни. Допреди малко част от персонала е пушел там, но след идването ни се е разотишъл. Заповядайте , казва господин Кючукали и отваря една врата. Излизаме навън и минаваме по заледена пътека, която свързва двете сгради на дома. Директорът отваря друга врата и се усмихва подканящо. Влезте. Влизаме. Въпреки че миризмата вътре иска да ни изблъска навън. Мирише на урина и изпражнения. На подгизнали дюшеци. На нещо, което се разлага. Мирише сладникаво, но същевременно агресивно. От онези миризми, които полепват по теб и започ*ваш да усещаш с кожата си. Като не спира да ти се гади. Мирише на трупове.
На първия етаж е стаята на лежащо болните и пълзящите . Филип далеч не е единствената страховита гледка там. Леглата - единични с метална рамка, са подредени покрай четирите стени. Две от децата са сложени в едно легло. Главите им сочат в противоположни посоки. Въпреки че е декември, лицата им са накацани от мухи. Покрити са с войнишко одеяло, под което обаче сякаш няма нищо. И тези деца са безплътни.
Това е на 19 години , сочи лявото господин Кючукали. В това време то се усмихва широко и разкрива празна уста с два зъба. Твърде силни лекарства или бедна диета могат да доведат до такъв резултат.
На кревата до отсрещната стена също има две деца. Едното - високо около метър, е право, но кракът му е вързан за леглото.
Вместо въже санитарките са използвали лилав чоропогащник. Питаме защо. Една от лелките ни придърпва към детето, надвесва се над него и казва: Това е Седа. Тази е лошата. Тази е. Пу! - и замахва уж на шега. Момичето мигновено отскача назад. Лелята продължава: Тя пусна врялата вода. Тя уби онова момиченце. Такава беля ни направи... Сигурно сте чували.
Чували сме. На 19 октомври 2005 г. Любка и Роза, две слепи деца от дома в Добромирци, са оставени сами в банята. Според версията на персонала в този момент влиза деветгодишната Седа и отваря докрай крана на горещата вода. Слепите момичета не могат да излязат, нито да спрат водата. По-късно петгодишната Любка умира в пловдивска клиника. Степента на изгаряне при Роза е по-малка и тя оцелява. Смъртта на Любка не е единствена в дома за октомври. Дванайсетгодишният Рамадан умира в кърджалийската болница, а официалната причина за смъртта е сепсис.
Лошата Седа. Лошата , съска жената. Нито тя, нито някой друг от персонала на дома в Добромирци са готови да признаят, че виновен за смъртта на Любка всъщност е онзи, който е имал, меко казано, неблагоразумието да остави две слепи деца сами в банята. В краен случай вината може да се хвърли върху недос*татъчния персонал в дома. Но не и върху Седа.
За случая с Любка наказани (освен вързаната Седа) засега няма. Пред Капитал пресаташето на РДВР - Кърджали, г-жа Стефанова заяви, че по случая е образувано следствено дело, което е предадено на окръжната следствена служба. Г-н Лазаров, окръжен прокурор в Кърджали, каза за Капитал , че разследването по случая е приключило и до три седмици ще внесе обвинителен акт в съда или ще предложи споразумение. Обвиняемата е Кеймет Сали, която по думите на прокурора е с 15 години стаж в дома.
Още на 20 октомври пък комисия от инспектората на Агенцията за социално подпомагане прави комплексна проверка на институцията в Добромирци. Комисията установява сериозни пропуски при организация на работата . Посочва се, че състоянието на материалната база е незадоволително, че липсват индивидуални планове, че не се извършват терапевтични или рехабилитационни дейности, както и че качеството на грижа е на елементарно ниво, а персоналът е нискоквалифициран. През ноември 2005 г. проверка прави и Държавната агенция за закрила на детето, която установява същите нарушения. Заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова потвърди за Капитал , че на база резултатите от инспекциите е взето решение за затваряне на дома в Добромирци. По думите и малко след Нова година се очаква издаването на конкретна заповед за закриване (за подробности, моля, вижте карето на стр. 26). Ако действително се случи, това решение ще е закъсняло само някакви си... 16 години. Защото причините за затваряне на тази институция далеч не са отскоро, още по-малко се изчерпват с трагичен инцидент като смъртта на Любка. И изобщо не са вина само на персонала. Адът в домове като Добромирци до голяма степен е резултат от лицемерната държавна политика към проблема - която отпуска пари за санитарки от близкото село, но очаква качество на грижа като от висшисти.
При първото ни посещение в Добромирци през зимата на 1998 г. Лора беше последното дете в последната стая, което видяхме , казва Елсаби Лоу. Тя и мъжът и Джак пристигат в България от Южна Африка през 1997 г. Някой им разказва за дома в Добромирци и те решават да го посетят, за да помогнат. Когато ни я показаха, заявиха - това е Лора, тя ще умре скоро. Тя беше изключително слаба и беше диагностицирана като страдаща от тежко мозъчно увреждане и детски паралич. При следващото ни идване, през лятото на същата година, забелязахме, че Лора е единственото дете, което гони мухите от себе си. Това ни накара да се усъмним във вярността на твърдението, че има мозъчно увреждане. Ето защо помолихме директора на дома за разрешение да заведем Лора в болница в София, и той се съгласи.
Когато Елсаби и Джак водят Лора в университетската педиатрична клиника в София, тя е на 7 години и тежи... 7 килограма!
Проведените в болницата изследвания не установиха наличие на мозъчно увреждане и детски паралич. Окончателната диагноза беше тежко неглижиране и недохранване , казва Елсаби. Лора остава в клиниката 9 месеца. Междувременно Елсаби и Джак Лоу успяват да получат разрешение от министъра на здравеопазването да заведат Лора в Южна Африка. Там тя минава през окупационна и речева терапия, както и през физиотерапия. Впоследствие двамата решават да направят Лора част от семейството си, като така я превръщат в единствения случай на осиновено дете от дома в Добромирци от основаването му през 1965 г. насам.
Днес Лора, която като останалите 98% от децата в дома не е можела да говори, разговаря с родителите си на английски и африкаанс, а с нас разменя реплики на български. Навремето диагностицирана с полиомиелит, тя не само може да ходи, но и не спира да тича из апартамента на семейство Лоу в столичния квартал Лозенец .
Случаят с Лора е показателен за нивото на грижите в дома. Капитал се свърза по телефона с лекуващия лекар на Лора от педиатрията в София. Д-р Мариана Стоименова, която в момента е в Германия, заяви, че в случая на Лора действително е ставало въпрос за тежко недохранване - тя беше скелет, облечен в кожа . Лекарката твърди, че за съжаление Лора не е единственото дете в толкова тежко със*тояние в този дом . След като вижда Лора, д-р Стоименова решава да посети Добромирци. Тя разказва за момиче-скакалец , което се било сковало от залежаване и не е могло да си сгъва ръцете, а сгъвките на крайниците му били рани. Умът ми не го побираше, как може толкова много увредени деца да се гледат на едно място, и то с такава голяма възрастова разлика , казва лекарката.
В дома в Добромирци има 75 деца и младежи на възраст между 3 и 31 години. За тях се грижат 19 санитарки, 7 медицински сестри и един възпитател. Бройката до 39 души персонал се допълва от огняри, перачи, шофьор, домакин, готвачи и, разбира се, директор. Няма щат за психолог, лекар, рехабилитатор и терапевти. Това до огромна степен определя и качеството на грижата , която децата получават. Дните им протичат по абсолютно еднакъв начин. Ако не са вързани в леглата си, стоят в така наречените занимални. Там има няколко дървени пейки и телевизор, който по време на посещението ни предава Искрено и лично . И-ня-ма-ни-що-дру-го. Няма играчки. Няма условия за музикална терапия, терапия с цветове, речева терапия...
На първия етаж, между леглата на лежащо болните, е проснат голям жълт дюшек. Върху него са подредени десетина деца. Никой не се занимава с тях. Дотолкова, че малката Роза - обгореното сляпо момиче, успява да се качи на едно от леглата, да се хване с две ръце за рамката, и с всичка сила да удари главата си в нея. Това се нарича самостимулация и лишените от грижи слепи деца прибягват до нея често.
Докато ни развежда из дома, господин Кючукали не спира да разделя децата на добри и лоши . Добри са онези, които не създават работа на персонала - най-вече скованите върху леглата си, контактните или напълно изолираните. Лоши са проблемните деца. Освен това директорът явно признава само три диагнози - лека, средна и тежка степен на олигофрения. На въпроса дали наистина смята, че Мирчо, който изглежда абсолютно здрав, но просто иска да му викат Гергана и се облича като жена, трябва да бъде в този дом, той отсича - лека към средна степен . На това му се казва поддържане на бройка с цел задържане на персонал.
Буди недоумение фактът, че решението за закриване на дома идва чак сега - имайки предвид, че проблемите в него съществуват от десетилетия. Не е сто процента сигурно и дали в скоро време действително ще има заповед за закриване - често социалното министерство е обещавало такива неща, но те или не са ставали факт, или са се точели с години. Всъщност вече зам.-министър Иванка Христова започна да дава заден. В свое писмо от 15 декември тя твърди, че са предприети действия по актуализиране индивидуалните оценки на децата в институцията и след тяхното извършване ще бъде изготвен план за извеждане на децата от институцията . В отговор на въпрос на Капитал на 21 декември госпожа Христова обаче заяви, че институцията ще бъде закрита в частта си до 18 години, но останалите - които съставляват по-голямата част от общата бройка, ще останат. Това е удобно политическо решение - от една страна, се хвърля прах в очите на ЕС, че по въпроса се прави нещо (моля, вижте оценката на Европейската комисия в карето на стр. 25). От друга страна, се заобикаля така неудобната материя какво правиш с 39 души персонал, който би останал без работа.
Убедена съм, че някои от децата имат същия потенциал като Лора, прос*то трябва да им се даде шанс , казва Елсаби Лоу. Ако си бил в дом като този в Добромирци обаче знаеш, че това е ужасно трудно. Това е дом, който съществува, за да дава заплати на персонала си. И е само един от десетките подобни в България. Това е дом, който не би трябвало никога да е бил създаван. Дом, в който децата страдат заради отвратителната немарливост на персонала и държавата.
Добромирци е дом, който убива. Не само физически. Но и отвътре. Той ти отнема детството. В него децата порастват преждевременно. А това наистина е престъпление.
Оценката на ЕС
В докладите на Европейския съюз за готовността на България и Румъния за присъединяване, Европейската комисия формулира препоръки за деинституционализация в сферата на закрила на детето и реинтегрирането на хора с психическа и физическа изостаналост.
В доклада за България комисията подчертава изостаналостта ни в тази област в сравнение с Румъния. В северната ни съседка имаше фрапиращи случаи на злоупотреби и малтретиране на деца, около които се вдигна много шум и контролът на ЕС върху Румъния беше засилен. В доклада за Румъния се изтъква напредъкът в областта на закрила на детето чрез затварянето на заведенията за деца с увреждания и създаването на алтернативни форми на грижа. Повече от 85 домове вече са затворени и децата са настанени в приемни семейства. Комисията насърчава децентрализацията чрез създаването на местни органи за социално подпомагане и преминаването от национална към местна регулация. Този значителен напредък беше признат от независими експерти по семейно право от ЕС през май 2005 г. Те определиха състоянието на домовете за задоволително и отговарящо на европейските критерии.
Докладът за България не е толкова положителен. Въп*реки приемането на планове за действие, програми и стратегии, напредъкът в областта на закрилата на детето остава ограничен. Докладът отчита известно подобрение, но независимо от това положението на децата в някои държавни заведения остава плачевно . Настаняването в семейна среда все още не е нормалната практика. Напредъкът в деинституционализирането е отчетен като незадоволителен. Отбелязва се, че така и не са били достигнати планираните 10% за намаляване на общия брой деца, настанени в специализирани институции за периода 2003-2005 г. За сравнение - в Румъния този брой е намалял с близо 11%. В доклада се акцентира върху незадоволителния процент на достъп на деца от специализирани заведения до общообразователни училища и тяхната реинтеграция. Сегрегацията на деца с увреждания в специализирани училища продължава да намалява качеството на тяхното образование , се казва още в документа.
Поглед отвътре
Месец след инцидента от 19 октомври 2005 г., когато в дома в Добромирци петгодишно дете умира от изгаряне с вряла вода, а друго едва оцелява (за подробности, моля, вижте основния текст), в българския офис на фонд Спасете децата пристига писмо от Сънет Уесълс, рехабилитатор, прекарала известно време в дома през септември 2005. Макар и отдавна да съм свикнала да общувам с деца с тежки увреждания, бях шокирана от онова, което видях, тъй като осъзнах, че много от тези деца страдат в по-голяма степен от ежедневните условия, при които живеят, и от начина, по който се отнасят към тях в дома, отколкото от уврежданията си , пише тя. В писмото си госпожа Уесълс говори за лошото качество на храната, за липсата на внимание, за раните от залежаване, за тежкото емоционално състояние на децата, част от които се ужасяват, ако посегнеш да ги погалиш, както и за нуждата от деинституционализация.
Писмото е последвано от второ, този път от Луиз Уилкинсон - студент по медицина последна година, която през последните две години е посещавала Добромирци два пъти. Уилкинсон разказва за дете, което е прието в много тежко състояние, и по думите и е било заключено в една стая, като персоналът го е чакал да умре. Тя говори и за случая на момче, което дълго време е било вързано в леглото си заради фрактура на крака. Никой не беше завел това дете до тоалетната и в резултат леглото му беше подгизнало.
За Капитал госпожа Уилкинсон каза, че препоръката и е тази институция да бъде закрита колкото се може по-скоро, преди да се появят повече смъртни случаи. Според нея децата трябва да бъдат прегледани от независим медицински екип и спрямо резултатите от прегледа следва да се прецени къде да бъдат настанени впоследствие. Тя посочва като идеален вариант за много от децата настаняване в приемни семейства и посещаване на дневни центрове, където се провеждат различни видове терапии.
Отговорът на институциите
Още през май 2004 г. (повече от година преди трагичния инцидент с Любка) домът в с. Добромирци е оценен от комисия, представена от експерти от различни министерства и институции. Становището на комисията е, че качеството на услугите в дома е на много ниско ниво. Направени са и множество препоръки - за повишаване квалификацията на работещите в дома, за създаването на мултидисциплинарни групи, които имат опит в работа с деца с увреждания, за подобряване на здравното обслужване и извършването на реална рехабилитация. Според препоръките е наложително и възрастово преструктуриране на дома, защото там се намират и хора над 18-годишна възраст (възрастовият диапазон е от 3 до 31 години).
На 20 октомври 2005 г. Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) извършва нова проверка след подаден сигнал от директора на Регионалната дирекция в Кърджали за нещастен случай с дете в дома. Комисията установява както сериозни пропуски при организацията на работа, така и липсата на всякакви съществени промени след първите препоръки. Наред с вече изброените пропуски се добавят незадоволителното състояние на материалната база и липсата на индивидуални планове за грижа за всяко дете . Липсва мотивация на персонала за работа на деца с увреждания, а качеството на грижа е на елементарно ниво , се казва още в изготвената констатация. Месец ноември проверка извършва и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), която установява същите нарушения.
Иванка Христова, зам.-министър на труда и социалната политика, конкретизира за Капитал ситуацията така - лоша хигиена на помещенията и на самите деца, оголени контакти в стаите, непочистени тоалетни, счупени легла, никаква индивидуална грижа . На базата на направения анализ е взето решение за закриване на дома.
Заповед за закриването на такъв дом при наличието на показатели за това и със становище на ДАЗД е в правомощията на Агенцията за социално подпомагане към МТСП . На въпрос на Капитал защо това не е направено още след първата проверка през 2004 г. Иванка Христова отговори, че очакванията са били общината и ръководството на дома да спазят препоръките и да направят необходимите промени, но това не се е случило. Сега е взето решение заповед за закриването да бъде издадена в най-близко бъдеще, може би дните след Нова година , като децата под 18 години ще бъдат изведени от дома. За всяко едно от тях вече се правят индивидуални планове и се търсят различни решения - от реинтегриране в семействата им (ако родителите са склонни да вземат детето при себе си, за което Христова не е оптимист) до търсене на осиновители и приемни семейства. Реалистичен вариант по нейни думи е настаняването на част от децата в друг дом, където грижите са много по-сериозни и персоналът е далеч по-квалифициран . По-особена е ситуацията на младежите след 18-годишна възраст. Обсъжда се вариант след ремонт на дома и подбиране на по-квалифициран персонал те да останат там и мястото да функционира под формата на защитено жилище. Такива жилища биха могли да се изградят в близък град, например Кърджали, но това ще отнеме по-продължително време и средства.
Според Весела Банова, зам.-председател на ДАЗД, големият проблем на повечето такива домове, и в частност на дома в Добромирци, е, че се намират в отдалечени места, с лоша инфраструктура. В близост до дома липсва помощно училище, здравен пункт, както и специалисти, обучени да работят с деца с увреждания. Основната грижа е поверена на санитари, а персоналът на дома е с нисък образователен статус. Недостатъчен е броят на хората, които се грижат за децата с увреждания. Доклад на агенцията посочва, че една санитарка в дома обгрижва 18 деца, което по думите на Банова прави адекватната грижа невъзможна.
Подобни са укорите на кмета на община Кирково г-жа Шукран Ибриз: Персоналът е недостатъчен. Щатовете се отпускат от МТСП и аз правих опити да бъде увеличен, но засега остава същият. Друг проблем според нея е невъзможността да намери квалифициран персонал за такова място. Естеството на работата с деца с толкова тежки увреждания и ниските заплати демотивират хората и аз не мога да намеря специалисти , твърди Ибриз. В повечето такива домове има недостиг на персонал, но те се справят с децата, дори като набират персонал по програми От социални помощи към заетост - контрира Иванка Христова - освен това аз нямам писмо от кметството в Кирково с настояване за увеличаване на щата . Факт според нея е, че оправдание за персонала на дома няма, както и за общината, в чиито правомощия е било най-малкото да смени управителя на дома, ако прецени, че той не се справя добре с подбора на персонала и с изразходването на наличните средства.
Остава неясно по силата на какъв нормативен документ в дома се намират деца на 3 и хора на 31 години. Според Деяна Костадинова, директор дирекция Контрол по правата на детето към ДАЗД, голяма част от младежите над 18 години просто няма къде да отидат . Тези думи се потвърждават от Весела Банова: След 18 години тези хора няма къде да бъдат преместени, защото наблизо няма подобни институции за възрастни. Тя обаче добавя, че такъв възрастов диапазон създава пречка пред качеството на грижата за тези хора .
---
UPDATE!
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
По 6-8 деца умират годишно в дома. От началото на тази година смъртните случаи са два. В един и същ ден, на 13 януари 2000 г., умират Божидар и Илиян. В рапортната тетрадка на медицинския персонал в дома е записано, че от началото на годината децата са с температура. По това време фелдшер в заведението няма... Директорът и сестрата твърдят, че заледените пътища не им позволявали сами да откарат децата в болница. На 11 януари едно от болните деца е с 40 градуса температура. На другия ден Илиян започва да храчи кръв. В рапортната тетрадка е записано, че температурата в малката спалня е -20 градуса. С линейката, подарена на дома от холандските дарители, Илиян е закаран в болница. Умира един ден по-късно. На 13 януари умира и Божидар, в своето креватче, в дома в с. Факия. Без да е прегледан от лекар, след две седмици, прекарани в агония.
Това е част от доклада на Българския хелзинкски комитет за дома за деца с умствена изостаналост в село Факия, публикуван в книгата Домове за деца със специални нужди през 2002 г. Наблюдателите от комитета установяват, че в дома никога не е имало педагог, рехабилитатор, логопед или психолог. Складовете за храна са полупразни, а децата са системно недохранвани. Впоследствие домът във Факия е закрит, а децата са преместени в друга институция с много по-високи показатели.
Защо ви разказваме всичко това ли? За да покажем, че по отношение на грижата в детските институции съвсем малко се е променило за 6 години. Преди две седмици Капитал публикува статия за дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Добромирци, на 50 км от Кърджали (за повече информация вижте бр. 51 от 2005 г.). В този дом също няма квалифициран персонал. Но за това пък има безплътни деца. Деца, които имат спешна нужда от медицинска помощ. Деца с рани по тялото от залежаване,
Деца-скакалци
със сковани крайници, деца по десетина килограма на 19 години. Гладни деца. Уморени деца.
Освен лежащоболните в Добромирци има и деца (всъщност резидентите там са между 3 и 31 години), които могат да се движат свободно. Те обаче са принудени да прекарват дните си, седнали на дългите дървени пейки в дневните зали. В тези зали няма нищо друго освен три пейки и телевизор, който никой не гледа. Децата в Добромирци са отписани. За тях няма арт терапия, музикална терапия, рехабилитация, нищо. Те не са занимавани, те са усмирявани.
В Добромирци има няколко слепи деца. Едно от тях е Сашко. Петгодишната му сестра Любка умира в края на октомври 2005 г., след като е залята с вряла вода в банята. Малко преди нея в дома от сепсис е починал дванайсетгодишният Рамадан. Сутринта на 18 октомври дежурната санитарка оставя слепите Любка и Роза сами в банята. В този момент, според разказите на персонала, там влиза деветгодишната Седа и пуска докрай крана на горещата вода. На 21 декември 2005 г., когато екипът на Капитал посети Добромирци, лошата Седа беше вързана с лилав чорапогащник за леглото. Персоналът не мислеше, че някой друг освен нея е виновен за случилото се. Краката на Роза пък бяха тъмнолилави.
Когато обикаляхме институциите през 2000 г.
Факия и Добромирци бяха абсолютното дъно
Потресох се, когато прочетох, че почти нищо от тогава не се е променило , каза за Капитал Антоанета Ненкова, изследовател в Българския хелзинкски комитет. От края на януари БХК планира да започне нова проверка на институциите за деца в страната. Част от резултатите могат да се предвидят отсега. Повечето от тези домове са на места, откъснати от цивилизацията, далеч от здравни заведения, училища, детски градини. В тях липсва квалифициран персонал, съответно грижата за децата е на изключително ниско ниво. Ако изобщо има щатове за тях, специалистите са отблъсквани от мизерното заплащане и отдалечеността на заведенията. Децата в институциите за умствено изостанали са изключени от системата на народната просвета, независимо че в България правото на образование е гарантирано за всички лица. За тях няма изготвени специални учебни програми. В огромна част от тези домове (а и изобщо в институциите в страната) хората вегетират. Не живеят.
Домът в Добромирци
Ще бъде окончателно затворен
Това каза за Капитал тази седмица зам.-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова (за мотивацията на министерството вижте интервюто с госпожа Христова). По думите и за всяко дете ще бъдат търсени индивидуални възможности за настаняване - при собственото семейство или при роднини, при приемно семейство, при осиновители, в защитено жилище и чак в краен случай в друга институция. Което на теория е абсолютно правилно. Проблемът е обаче как ще се случи на практика - щом държавата не е направила така, че алтернативните форми на грижа да заработят. Чак сега започва да се мисли за евентуално компенсиране на родителите, които си взимат обратно децата от такива домове. Чак сега започва да се обсъжда стартът на професионалната приемна грижа, за която приемният родител получава заплата. Все още не е изграден национален регистър, който да улесни осиновяванията. Ако сега човек иска да осинови дете, трябва да посети 28 области и да се запише в 28 регистъра. Защитените жилища в страната са едва 15 и въпреки че за тази година се предвижда разкриването на още толкова, липсва ясна методология за функционирането им. Ето защо най-вероятно огромна част от децата в Добромирци прос*то ще бъдат прехвърлени в друг дом. Което не е решение на проблема. Замазване е.
Няма да е честно, ако кажем, че социалното министерство не прави нищо в посока на деинституционализацията. Но не прави достатъчно. И е ужасно закъсняло. Иначе няма как да си обясним изключително критичните бележки в докладите на Европейската комисия по въпроса, особено на фона на хвалбите за напредъка на Румъния. По думите на Иванка Христова към момента са изградени 27 дневни центъра в цялата страна, като за 2006 г. е предвидено изграждането на още 14 такива. В бюд*жета за тази година са залегнали пари и за 15 центъра за социална интеграция и рехабилитация и 14 защитени жилища. Най-добрият вариант е тези деца да не попадат изобщо в институции. Със средства на Световната банка и българското правителство в 10 големи града се изграждат центрове за обществена подкрепа, където ще работят квалифицирани кадри. Насочеността им е към превенция на изоставянето, подкрепа на семейства с деца с увреждания и изграждане на дневни центрове , казва госпожа Христова. Едва ли някой си мисли, че деинституционализацията може да се случи за година или две , добавя тя. И е права. Само че за времето, откакто се знае
Какво чистилище са всъщност тези домове
можеше да се случи.
Докато професионалната приемна грижа в България не бъде развита обаче, истинска деинституционализация трудно ще се случи. На това мнение е Хариета Манолова, клиничен психолог в детска психиатрична клиника Св. Никола в Александровска болница, която е посещавала социални домове за деца с умствена изостаналост по проекти, финансирани от ЕС и Световната банка. Най-добрият вариант е да се развие система за приемна грижа. В България такъв закон има от около година, но приемните родители не получават възнаграждение и трябва да работят за разлика от практиките в западните страни. Някой някъде реши, че децата не трябвало да се използват за печалба. И не потръгна , казва госпожа Манолова.
Заради най-различни проекти се изляха толкова много излишни пари в тези домове. Те са ремонтирани, обзаведени и е закупена изключително скъпа апаратура за стимулираща терапия за най-увредените. Святкат лампички, изпускат се миризми... Тази апаратура обаче стои заключена в една стая, защото няма персонал, обучен да работи с нея , твърди Хариета Манолова. Весела Герчева от Българския донорски форум допълва: Според финансовите данни, които имаме, почти 90% от бизнес и частните пари за благотворителност отиват именно в такива домове и на практика поддържат настоящото положение. Надявам се, че много от дарителите са започнали да преосмислят тази си позиция. Мисля, че е важно да се знае, че като дарители хората също са страна в извеждането на децата от домовете - тоест благотворителността за такива институции продължава съществуването им.
Не само дарителите удължават живота на тези заведения. По данни на фонд Спасете децата - Обединено кралство към началото на 2005 г. в различните детски домове в България (под шапката на социалното, образователното и здравното министерство) има институционализирани около
20 000 деца. Те са там най-вече поради липсата на обществена чувствителност по темата. Обществото не е поставило остро въпроса пред държавата, че не е нормално деца, били те увредени или здрави, сираци или не, да бъдат слагани в клетка и категорично лишавани от бъдеще. А е крайно време да го постави. Най-малкото защото около празниците още две институционализирани деца умряха. В нощта срещу 21 декември единадесетгодишният Страхил Котков почина внезапно в интерната на логопедичното училище в с. Виден. Според общинската съветничка от Евророма в Карлово Фани Гадуларова, цитирана от вестник 24 часа , вечерта преди да почине, момчето e бито от учителка в интерната, след което избягало без връхна дреха навън. Прибрали го премръзнало. Няколко часа след като легнало да спи, детето е открито мъртво. На 27 декември пък в дома за деца с умствена изостаналост в Мездра умира шестнайсетгодишната Десислава Костова. От социалното министерство потвърдиха за Капитал , че следят случая, но очакват допълнителна информация по него.
И за да затворим кръга - домът в Мездра е мястото, където бяха преместени децата от Факия.
По темата работи и Николета ПОПКОСТАДИНОВА
Как се закрива институция
Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната (каквато е практиката до момента). Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията. При изготвянето му следва да се имат предвид следните принципи*:
Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини. Поради това трябва да се направи всичко възможно да се осигури връщането на децата в дома им, когато това е в техен интерес.
Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.
Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях. Затова трябва да се потърси алтернативно настаняване, което да гарантира, че детето не е преместено твърде далеч, и да се съдейства за срещи, когато това е в интерес на детето.
Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови. Голяма част от персонала е прекарал повече години в тези институции от самите деца и е дори по-институционализиран от тях. Независимо от това такива хора могат да се превърнат в отлични приемни родители, ако имат вътрешния потенциал да анализират и осмислят практиката си, да приемат закостенялостта на тази практика и да трансформират поведението си.
Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.
Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.
При закриването на институция братята и сестрите трябва да останат заедно, а ако са разделени отпреди, трябва да бъде направено всичко възможно да бъдат събрани. В противен случай следва поне да се осигури контакт между тях.
Затварянето на институции не трябва да е самоцелно - истинската цел трябва да бъде осигуряването на най-добрите решения за всяко дете. Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната (разбирай заплатената) приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето.
А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.
* Принципите са из ръководство за закриване на институции на фонд Спасете децата - Обединено кралство
Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
в-к Капитал
Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. Вижте какви бузки е направил , кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.
Екипът на Капитал е в Добромирци под прикритие. Такива институции имат досадния навик да изтриват следите си, ако очакват проверка. Ето защо идваме без предупреждение. Представяме се за частни лица, които искат да помогнат на децата. Последното е факт. Носим кашон с банани. Настояваме директорът да ни покаже всяко ъгълче на дома - за да знаем конкретните му нужди. Господин Кючюкали иска канапета. Гардероби. Масички. Латекс за тавана. Не се сеща обаче да поиска играчки. Бои. Пластелин. Изобщо нещо, с което тези деца да се занимават.
Във фоайето пред директорския офис миризмата на цигари се просмуква в дрехите ни. Допреди малко част от персонала е пушел там, но след идването ни се е разотишъл. Заповядайте , казва господин Кючукали и отваря една врата. Излизаме навън и минаваме по заледена пътека, която свързва двете сгради на дома. Директорът отваря друга врата и се усмихва подканящо. Влезте. Влизаме. Въпреки че миризмата вътре иска да ни изблъска навън. Мирише на урина и изпражнения. На подгизнали дюшеци. На нещо, което се разлага. Мирише сладникаво, но същевременно агресивно. От онези миризми, които полепват по теб и започ*ваш да усещаш с кожата си. Като не спира да ти се гади. Мирише на трупове.
На първия етаж е стаята на лежащо болните и пълзящите . Филип далеч не е единствената страховита гледка там. Леглата - единични с метална рамка, са подредени покрай четирите стени. Две от децата са сложени в едно легло. Главите им сочат в противоположни посоки. Въпреки че е декември, лицата им са накацани от мухи. Покрити са с войнишко одеяло, под което обаче сякаш няма нищо. И тези деца са безплътни.
Това е на 19 години , сочи лявото господин Кючукали. В това време то се усмихва широко и разкрива празна уста с два зъба. Твърде силни лекарства или бедна диета могат да доведат до такъв резултат.
На кревата до отсрещната стена също има две деца. Едното - високо около метър, е право, но кракът му е вързан за леглото.
Вместо въже санитарките са използвали лилав чоропогащник. Питаме защо. Една от лелките ни придърпва към детето, надвесва се над него и казва: Това е Седа. Тази е лошата. Тази е. Пу! - и замахва уж на шега. Момичето мигновено отскача назад. Лелята продължава: Тя пусна врялата вода. Тя уби онова момиченце. Такава беля ни направи... Сигурно сте чували.
Чували сме. На 19 октомври 2005 г. Любка и Роза, две слепи деца от дома в Добромирци, са оставени сами в банята. Според версията на персонала в този момент влиза деветгодишната Седа и отваря докрай крана на горещата вода. Слепите момичета не могат да излязат, нито да спрат водата. По-късно петгодишната Любка умира в пловдивска клиника. Степента на изгаряне при Роза е по-малка и тя оцелява. Смъртта на Любка не е единствена в дома за октомври. Дванайсетгодишният Рамадан умира в кърджалийската болница, а официалната причина за смъртта е сепсис.
Лошата Седа. Лошата , съска жената. Нито тя, нито някой друг от персонала на дома в Добромирци са готови да признаят, че виновен за смъртта на Любка всъщност е онзи, който е имал, меко казано, неблагоразумието да остави две слепи деца сами в банята. В краен случай вината може да се хвърли върху недос*татъчния персонал в дома. Но не и върху Седа.
За случая с Любка наказани (освен вързаната Седа) засега няма. Пред Капитал пресаташето на РДВР - Кърджали, г-жа Стефанова заяви, че по случая е образувано следствено дело, което е предадено на окръжната следствена служба. Г-н Лазаров, окръжен прокурор в Кърджали, каза за Капитал , че разследването по случая е приключило и до три седмици ще внесе обвинителен акт в съда или ще предложи споразумение. Обвиняемата е Кеймет Сали, която по думите на прокурора е с 15 години стаж в дома.
Още на 20 октомври пък комисия от инспектората на Агенцията за социално подпомагане прави комплексна проверка на институцията в Добромирци. Комисията установява сериозни пропуски при организация на работата . Посочва се, че състоянието на материалната база е незадоволително, че липсват индивидуални планове, че не се извършват терапевтични или рехабилитационни дейности, както и че качеството на грижа е на елементарно ниво, а персоналът е нискоквалифициран. През ноември 2005 г. проверка прави и Държавната агенция за закрила на детето, която установява същите нарушения. Заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова потвърди за Капитал , че на база резултатите от инспекциите е взето решение за затваряне на дома в Добромирци. По думите и малко след Нова година се очаква издаването на конкретна заповед за закриване (за подробности, моля, вижте карето на стр. 26). Ако действително се случи, това решение ще е закъсняло само някакви си... 16 години. Защото причините за затваряне на тази институция далеч не са отскоро, още по-малко се изчерпват с трагичен инцидент като смъртта на Любка. И изобщо не са вина само на персонала. Адът в домове като Добромирци до голяма степен е резултат от лицемерната държавна политика към проблема - която отпуска пари за санитарки от близкото село, но очаква качество на грижа като от висшисти.
При първото ни посещение в Добромирци през зимата на 1998 г. Лора беше последното дете в последната стая, което видяхме , казва Елсаби Лоу. Тя и мъжът и Джак пристигат в България от Южна Африка през 1997 г. Някой им разказва за дома в Добромирци и те решават да го посетят, за да помогнат. Когато ни я показаха, заявиха - това е Лора, тя ще умре скоро. Тя беше изключително слаба и беше диагностицирана като страдаща от тежко мозъчно увреждане и детски паралич. При следващото ни идване, през лятото на същата година, забелязахме, че Лора е единственото дете, което гони мухите от себе си. Това ни накара да се усъмним във вярността на твърдението, че има мозъчно увреждане. Ето защо помолихме директора на дома за разрешение да заведем Лора в болница в София, и той се съгласи.
Когато Елсаби и Джак водят Лора в университетската педиатрична клиника в София, тя е на 7 години и тежи... 7 килограма!
Проведените в болницата изследвания не установиха наличие на мозъчно увреждане и детски паралич. Окончателната диагноза беше тежко неглижиране и недохранване , казва Елсаби. Лора остава в клиниката 9 месеца. Междувременно Елсаби и Джак Лоу успяват да получат разрешение от министъра на здравеопазването да заведат Лора в Южна Африка. Там тя минава през окупационна и речева терапия, както и през физиотерапия. Впоследствие двамата решават да направят Лора част от семейството си, като така я превръщат в единствения случай на осиновено дете от дома в Добромирци от основаването му през 1965 г. насам.
Днес Лора, която като останалите 98% от децата в дома не е можела да говори, разговаря с родителите си на английски и африкаанс, а с нас разменя реплики на български. Навремето диагностицирана с полиомиелит, тя не само може да ходи, но и не спира да тича из апартамента на семейство Лоу в столичния квартал Лозенец .
Случаят с Лора е показателен за нивото на грижите в дома. Капитал се свърза по телефона с лекуващия лекар на Лора от педиатрията в София. Д-р Мариана Стоименова, която в момента е в Германия, заяви, че в случая на Лора действително е ставало въпрос за тежко недохранване - тя беше скелет, облечен в кожа . Лекарката твърди, че за съжаление Лора не е единственото дете в толкова тежко със*тояние в този дом . След като вижда Лора, д-р Стоименова решава да посети Добромирци. Тя разказва за момиче-скакалец , което се било сковало от залежаване и не е могло да си сгъва ръцете, а сгъвките на крайниците му били рани. Умът ми не го побираше, как може толкова много увредени деца да се гледат на едно място, и то с такава голяма възрастова разлика , казва лекарката.
В дома в Добромирци има 75 деца и младежи на възраст между 3 и 31 години. За тях се грижат 19 санитарки, 7 медицински сестри и един възпитател. Бройката до 39 души персонал се допълва от огняри, перачи, шофьор, домакин, готвачи и, разбира се, директор. Няма щат за психолог, лекар, рехабилитатор и терапевти. Това до огромна степен определя и качеството на грижата , която децата получават. Дните им протичат по абсолютно еднакъв начин. Ако не са вързани в леглата си, стоят в така наречените занимални. Там има няколко дървени пейки и телевизор, който по време на посещението ни предава Искрено и лично . И-ня-ма-ни-що-дру-го. Няма играчки. Няма условия за музикална терапия, терапия с цветове, речева терапия...
На първия етаж, между леглата на лежащо болните, е проснат голям жълт дюшек. Върху него са подредени десетина деца. Никой не се занимава с тях. Дотолкова, че малката Роза - обгореното сляпо момиче, успява да се качи на едно от леглата, да се хване с две ръце за рамката, и с всичка сила да удари главата си в нея. Това се нарича самостимулация и лишените от грижи слепи деца прибягват до нея често.
Докато ни развежда из дома, господин Кючукали не спира да разделя децата на добри и лоши . Добри са онези, които не създават работа на персонала - най-вече скованите върху леглата си, контактните или напълно изолираните. Лоши са проблемните деца. Освен това директорът явно признава само три диагнози - лека, средна и тежка степен на олигофрения. На въпроса дали наистина смята, че Мирчо, който изглежда абсолютно здрав, но просто иска да му викат Гергана и се облича като жена, трябва да бъде в този дом, той отсича - лека към средна степен . На това му се казва поддържане на бройка с цел задържане на персонал.
Буди недоумение фактът, че решението за закриване на дома идва чак сега - имайки предвид, че проблемите в него съществуват от десетилетия. Не е сто процента сигурно и дали в скоро време действително ще има заповед за закриване - често социалното министерство е обещавало такива неща, но те или не са ставали факт, или са се точели с години. Всъщност вече зам.-министър Иванка Христова започна да дава заден. В свое писмо от 15 декември тя твърди, че са предприети действия по актуализиране индивидуалните оценки на децата в институцията и след тяхното извършване ще бъде изготвен план за извеждане на децата от институцията . В отговор на въпрос на Капитал на 21 декември госпожа Христова обаче заяви, че институцията ще бъде закрита в частта си до 18 години, но останалите - които съставляват по-голямата част от общата бройка, ще останат. Това е удобно политическо решение - от една страна, се хвърля прах в очите на ЕС, че по въпроса се прави нещо (моля, вижте оценката на Европейската комисия в карето на стр. 25). От друга страна, се заобикаля така неудобната материя какво правиш с 39 души персонал, който би останал без работа.
Убедена съм, че някои от децата имат същия потенциал като Лора, прос*то трябва да им се даде шанс , казва Елсаби Лоу. Ако си бил в дом като този в Добромирци обаче знаеш, че това е ужасно трудно. Това е дом, който съществува, за да дава заплати на персонала си. И е само един от десетките подобни в България. Това е дом, който не би трябвало никога да е бил създаван. Дом, в който децата страдат заради отвратителната немарливост на персонала и държавата.
Добромирци е дом, който убива. Не само физически. Но и отвътре. Той ти отнема детството. В него децата порастват преждевременно. А това наистина е престъпление.
Оценката на ЕС
В докладите на Европейския съюз за готовността на България и Румъния за присъединяване, Европейската комисия формулира препоръки за деинституционализация в сферата на закрила на детето и реинтегрирането на хора с психическа и физическа изостаналост.
В доклада за България комисията подчертава изостаналостта ни в тази област в сравнение с Румъния. В северната ни съседка имаше фрапиращи случаи на злоупотреби и малтретиране на деца, около които се вдигна много шум и контролът на ЕС върху Румъния беше засилен. В доклада за Румъния се изтъква напредъкът в областта на закрила на детето чрез затварянето на заведенията за деца с увреждания и създаването на алтернативни форми на грижа. Повече от 85 домове вече са затворени и децата са настанени в приемни семейства. Комисията насърчава децентрализацията чрез създаването на местни органи за социално подпомагане и преминаването от национална към местна регулация. Този значителен напредък беше признат от независими експерти по семейно право от ЕС през май 2005 г. Те определиха състоянието на домовете за задоволително и отговарящо на европейските критерии.
Докладът за България не е толкова положителен. Въп*реки приемането на планове за действие, програми и стратегии, напредъкът в областта на закрилата на детето остава ограничен. Докладът отчита известно подобрение, но независимо от това положението на децата в някои държавни заведения остава плачевно . Настаняването в семейна среда все още не е нормалната практика. Напредъкът в деинституционализирането е отчетен като незадоволителен. Отбелязва се, че така и не са били достигнати планираните 10% за намаляване на общия брой деца, настанени в специализирани институции за периода 2003-2005 г. За сравнение - в Румъния този брой е намалял с близо 11%. В доклада се акцентира върху незадоволителния процент на достъп на деца от специализирани заведения до общообразователни училища и тяхната реинтеграция. Сегрегацията на деца с увреждания в специализирани училища продължава да намалява качеството на тяхното образование , се казва още в документа.
Поглед отвътре
Месец след инцидента от 19 октомври 2005 г., когато в дома в Добромирци петгодишно дете умира от изгаряне с вряла вода, а друго едва оцелява (за подробности, моля, вижте основния текст), в българския офис на фонд Спасете децата пристига писмо от Сънет Уесълс, рехабилитатор, прекарала известно време в дома през септември 2005. Макар и отдавна да съм свикнала да общувам с деца с тежки увреждания, бях шокирана от онова, което видях, тъй като осъзнах, че много от тези деца страдат в по-голяма степен от ежедневните условия, при които живеят, и от начина, по който се отнасят към тях в дома, отколкото от уврежданията си , пише тя. В писмото си госпожа Уесълс говори за лошото качество на храната, за липсата на внимание, за раните от залежаване, за тежкото емоционално състояние на децата, част от които се ужасяват, ако посегнеш да ги погалиш, както и за нуждата от деинституционализация.
Писмото е последвано от второ, този път от Луиз Уилкинсон - студент по медицина последна година, която през последните две години е посещавала Добромирци два пъти. Уилкинсон разказва за дете, което е прието в много тежко състояние, и по думите и е било заключено в една стая, като персоналът го е чакал да умре. Тя говори и за случая на момче, което дълго време е било вързано в леглото си заради фрактура на крака. Никой не беше завел това дете до тоалетната и в резултат леглото му беше подгизнало.
За Капитал госпожа Уилкинсон каза, че препоръката и е тази институция да бъде закрита колкото се може по-скоро, преди да се появят повече смъртни случаи. Според нея децата трябва да бъдат прегледани от независим медицински екип и спрямо резултатите от прегледа следва да се прецени къде да бъдат настанени впоследствие. Тя посочва като идеален вариант за много от децата настаняване в приемни семейства и посещаване на дневни центрове, където се провеждат различни видове терапии.
Отговорът на институциите
Още през май 2004 г. (повече от година преди трагичния инцидент с Любка) домът в с. Добромирци е оценен от комисия, представена от експерти от различни министерства и институции. Становището на комисията е, че качеството на услугите в дома е на много ниско ниво. Направени са и множество препоръки - за повишаване квалификацията на работещите в дома, за създаването на мултидисциплинарни групи, които имат опит в работа с деца с увреждания, за подобряване на здравното обслужване и извършването на реална рехабилитация. Според препоръките е наложително и възрастово преструктуриране на дома, защото там се намират и хора над 18-годишна възраст (възрастовият диапазон е от 3 до 31 години).
На 20 октомври 2005 г. Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) извършва нова проверка след подаден сигнал от директора на Регионалната дирекция в Кърджали за нещастен случай с дете в дома. Комисията установява както сериозни пропуски при организацията на работа, така и липсата на всякакви съществени промени след първите препоръки. Наред с вече изброените пропуски се добавят незадоволителното състояние на материалната база и липсата на индивидуални планове за грижа за всяко дете . Липсва мотивация на персонала за работа на деца с увреждания, а качеството на грижа е на елементарно ниво , се казва още в изготвената констатация. Месец ноември проверка извършва и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), която установява същите нарушения.
Иванка Христова, зам.-министър на труда и социалната политика, конкретизира за Капитал ситуацията така - лоша хигиена на помещенията и на самите деца, оголени контакти в стаите, непочистени тоалетни, счупени легла, никаква индивидуална грижа . На базата на направения анализ е взето решение за закриване на дома.
Заповед за закриването на такъв дом при наличието на показатели за това и със становище на ДАЗД е в правомощията на Агенцията за социално подпомагане към МТСП . На въпрос на Капитал защо това не е направено още след първата проверка през 2004 г. Иванка Христова отговори, че очакванията са били общината и ръководството на дома да спазят препоръките и да направят необходимите промени, но това не се е случило. Сега е взето решение заповед за закриването да бъде издадена в най-близко бъдеще, може би дните след Нова година , като децата под 18 години ще бъдат изведени от дома. За всяко едно от тях вече се правят индивидуални планове и се търсят различни решения - от реинтегриране в семействата им (ако родителите са склонни да вземат детето при себе си, за което Христова не е оптимист) до търсене на осиновители и приемни семейства. Реалистичен вариант по нейни думи е настаняването на част от децата в друг дом, където грижите са много по-сериозни и персоналът е далеч по-квалифициран . По-особена е ситуацията на младежите след 18-годишна възраст. Обсъжда се вариант след ремонт на дома и подбиране на по-квалифициран персонал те да останат там и мястото да функционира под формата на защитено жилище. Такива жилища биха могли да се изградят в близък град, например Кърджали, но това ще отнеме по-продължително време и средства.
Според Весела Банова, зам.-председател на ДАЗД, големият проблем на повечето такива домове, и в частност на дома в Добромирци, е, че се намират в отдалечени места, с лоша инфраструктура. В близост до дома липсва помощно училище, здравен пункт, както и специалисти, обучени да работят с деца с увреждания. Основната грижа е поверена на санитари, а персоналът на дома е с нисък образователен статус. Недостатъчен е броят на хората, които се грижат за децата с увреждания. Доклад на агенцията посочва, че една санитарка в дома обгрижва 18 деца, което по думите на Банова прави адекватната грижа невъзможна.
Подобни са укорите на кмета на община Кирково г-жа Шукран Ибриз: Персоналът е недостатъчен. Щатовете се отпускат от МТСП и аз правих опити да бъде увеличен, но засега остава същият. Друг проблем според нея е невъзможността да намери квалифициран персонал за такова място. Естеството на работата с деца с толкова тежки увреждания и ниските заплати демотивират хората и аз не мога да намеря специалисти , твърди Ибриз. В повечето такива домове има недостиг на персонал, но те се справят с децата, дори като набират персонал по програми От социални помощи към заетост - контрира Иванка Христова - освен това аз нямам писмо от кметството в Кирково с настояване за увеличаване на щата . Факт според нея е, че оправдание за персонала на дома няма, както и за общината, в чиито правомощия е било най-малкото да смени управителя на дома, ако прецени, че той не се справя добре с подбора на персонала и с изразходването на наличните средства.
Остава неясно по силата на какъв нормативен документ в дома се намират деца на 3 и хора на 31 години. Според Деяна Костадинова, директор дирекция Контрол по правата на детето към ДАЗД, голяма част от младежите над 18 години просто няма къде да отидат . Тези думи се потвърждават от Весела Банова: След 18 години тези хора няма къде да бъдат преместени, защото наблизо няма подобни институции за възрастни. Тя обаче добавя, че такъв възрастов диапазон създава пречка пред качеството на грижата за тези хора .
---
UPDATE!
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
По 6-8 деца умират годишно в дома. От началото на тази година смъртните случаи са два. В един и същ ден, на 13 януари 2000 г., умират Божидар и Илиян. В рапортната тетрадка на медицинския персонал в дома е записано, че от началото на годината децата са с температура. По това време фелдшер в заведението няма... Директорът и сестрата твърдят, че заледените пътища не им позволявали сами да откарат децата в болница. На 11 януари едно от болните деца е с 40 градуса температура. На другия ден Илиян започва да храчи кръв. В рапортната тетрадка е записано, че температурата в малката спалня е -20 градуса. С линейката, подарена на дома от холандските дарители, Илиян е закаран в болница. Умира един ден по-късно. На 13 януари умира и Божидар, в своето креватче, в дома в с. Факия. Без да е прегледан от лекар, след две седмици, прекарани в агония.
Това е част от доклада на Българския хелзинкски комитет за дома за деца с умствена изостаналост в село Факия, публикуван в книгата Домове за деца със специални нужди през 2002 г. Наблюдателите от комитета установяват, че в дома никога не е имало педагог, рехабилитатор, логопед или психолог. Складовете за храна са полупразни, а децата са системно недохранвани. Впоследствие домът във Факия е закрит, а децата са преместени в друга институция с много по-високи показатели.
Защо ви разказваме всичко това ли? За да покажем, че по отношение на грижата в детските институции съвсем малко се е променило за 6 години. Преди две седмици Капитал публикува статия за дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Добромирци, на 50 км от Кърджали (за повече информация вижте бр. 51 от 2005 г.). В този дом също няма квалифициран персонал. Но за това пък има безплътни деца. Деца, които имат спешна нужда от медицинска помощ. Деца с рани по тялото от залежаване,
Деца-скакалци
със сковани крайници, деца по десетина килограма на 19 години. Гладни деца. Уморени деца.
Освен лежащоболните в Добромирци има и деца (всъщност резидентите там са между 3 и 31 години), които могат да се движат свободно. Те обаче са принудени да прекарват дните си, седнали на дългите дървени пейки в дневните зали. В тези зали няма нищо друго освен три пейки и телевизор, който никой не гледа. Децата в Добромирци са отписани. За тях няма арт терапия, музикална терапия, рехабилитация, нищо. Те не са занимавани, те са усмирявани.
В Добромирци има няколко слепи деца. Едно от тях е Сашко. Петгодишната му сестра Любка умира в края на октомври 2005 г., след като е залята с вряла вода в банята. Малко преди нея в дома от сепсис е починал дванайсетгодишният Рамадан. Сутринта на 18 октомври дежурната санитарка оставя слепите Любка и Роза сами в банята. В този момент, според разказите на персонала, там влиза деветгодишната Седа и пуска докрай крана на горещата вода. На 21 декември 2005 г., когато екипът на Капитал посети Добромирци, лошата Седа беше вързана с лилав чорапогащник за леглото. Персоналът не мислеше, че някой друг освен нея е виновен за случилото се. Краката на Роза пък бяха тъмнолилави.
Когато обикаляхме институциите през 2000 г.
Факия и Добромирци бяха абсолютното дъно
Потресох се, когато прочетох, че почти нищо от тогава не се е променило , каза за Капитал Антоанета Ненкова, изследовател в Българския хелзинкски комитет. От края на януари БХК планира да започне нова проверка на институциите за деца в страната. Част от резултатите могат да се предвидят отсега. Повечето от тези домове са на места, откъснати от цивилизацията, далеч от здравни заведения, училища, детски градини. В тях липсва квалифициран персонал, съответно грижата за децата е на изключително ниско ниво. Ако изобщо има щатове за тях, специалистите са отблъсквани от мизерното заплащане и отдалечеността на заведенията. Децата в институциите за умствено изостанали са изключени от системата на народната просвета, независимо че в България правото на образование е гарантирано за всички лица. За тях няма изготвени специални учебни програми. В огромна част от тези домове (а и изобщо в институциите в страната) хората вегетират. Не живеят.
Домът в Добромирци
Ще бъде окончателно затворен
Това каза за Капитал тази седмица зам.-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова (за мотивацията на министерството вижте интервюто с госпожа Христова). По думите и за всяко дете ще бъдат търсени индивидуални възможности за настаняване - при собственото семейство или при роднини, при приемно семейство, при осиновители, в защитено жилище и чак в краен случай в друга институция. Което на теория е абсолютно правилно. Проблемът е обаче как ще се случи на практика - щом държавата не е направила така, че алтернативните форми на грижа да заработят. Чак сега започва да се мисли за евентуално компенсиране на родителите, които си взимат обратно децата от такива домове. Чак сега започва да се обсъжда стартът на професионалната приемна грижа, за която приемният родител получава заплата. Все още не е изграден национален регистър, който да улесни осиновяванията. Ако сега човек иска да осинови дете, трябва да посети 28 области и да се запише в 28 регистъра. Защитените жилища в страната са едва 15 и въпреки че за тази година се предвижда разкриването на още толкова, липсва ясна методология за функционирането им. Ето защо най-вероятно огромна част от децата в Добромирци прос*то ще бъдат прехвърлени в друг дом. Което не е решение на проблема. Замазване е.
Няма да е честно, ако кажем, че социалното министерство не прави нищо в посока на деинституционализацията. Но не прави достатъчно. И е ужасно закъсняло. Иначе няма как да си обясним изключително критичните бележки в докладите на Европейската комисия по въпроса, особено на фона на хвалбите за напредъка на Румъния. По думите на Иванка Христова към момента са изградени 27 дневни центъра в цялата страна, като за 2006 г. е предвидено изграждането на още 14 такива. В бюд*жета за тази година са залегнали пари и за 15 центъра за социална интеграция и рехабилитация и 14 защитени жилища. Най-добрият вариант е тези деца да не попадат изобщо в институции. Със средства на Световната банка и българското правителство в 10 големи града се изграждат центрове за обществена подкрепа, където ще работят квалифицирани кадри. Насочеността им е към превенция на изоставянето, подкрепа на семейства с деца с увреждания и изграждане на дневни центрове , казва госпожа Христова. Едва ли някой си мисли, че деинституционализацията може да се случи за година или две , добавя тя. И е права. Само че за времето, откакто се знае
Какво чистилище са всъщност тези домове
можеше да се случи.
Докато професионалната приемна грижа в България не бъде развита обаче, истинска деинституционализация трудно ще се случи. На това мнение е Хариета Манолова, клиничен психолог в детска психиатрична клиника Св. Никола в Александровска болница, която е посещавала социални домове за деца с умствена изостаналост по проекти, финансирани от ЕС и Световната банка. Най-добрият вариант е да се развие система за приемна грижа. В България такъв закон има от около година, но приемните родители не получават възнаграждение и трябва да работят за разлика от практиките в западните страни. Някой някъде реши, че децата не трябвало да се използват за печалба. И не потръгна , казва госпожа Манолова.
Заради най-различни проекти се изляха толкова много излишни пари в тези домове. Те са ремонтирани, обзаведени и е закупена изключително скъпа апаратура за стимулираща терапия за най-увредените. Святкат лампички, изпускат се миризми... Тази апаратура обаче стои заключена в една стая, защото няма персонал, обучен да работи с нея , твърди Хариета Манолова. Весела Герчева от Българския донорски форум допълва: Според финансовите данни, които имаме, почти 90% от бизнес и частните пари за благотворителност отиват именно в такива домове и на практика поддържат настоящото положение. Надявам се, че много от дарителите са започнали да преосмислят тази си позиция. Мисля, че е важно да се знае, че като дарители хората също са страна в извеждането на децата от домовете - тоест благотворителността за такива институции продължава съществуването им.
Не само дарителите удължават живота на тези заведения. По данни на фонд Спасете децата - Обединено кралство към началото на 2005 г. в различните детски домове в България (под шапката на социалното, образователното и здравното министерство) има институционализирани около
20 000 деца. Те са там най-вече поради липсата на обществена чувствителност по темата. Обществото не е поставило остро въпроса пред държавата, че не е нормално деца, били те увредени или здрави, сираци или не, да бъдат слагани в клетка и категорично лишавани от бъдеще. А е крайно време да го постави. Най-малкото защото около празниците още две институционализирани деца умряха. В нощта срещу 21 декември единадесетгодишният Страхил Котков почина внезапно в интерната на логопедичното училище в с. Виден. Според общинската съветничка от Евророма в Карлово Фани Гадуларова, цитирана от вестник 24 часа , вечерта преди да почине, момчето e бито от учителка в интерната, след което избягало без връхна дреха навън. Прибрали го премръзнало. Няколко часа след като легнало да спи, детето е открито мъртво. На 27 декември пък в дома за деца с умствена изостаналост в Мездра умира шестнайсетгодишната Десислава Костова. От социалното министерство потвърдиха за Капитал , че следят случая, но очакват допълнителна информация по него.
И за да затворим кръга - домът в Мездра е мястото, където бяха преместени децата от Факия.
По темата работи и Николета ПОПКОСТАДИНОВА
Как се закрива институция
Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната (каквато е практиката до момента). Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията. При изготвянето му следва да се имат предвид следните принципи*:
Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини. Поради това трябва да се направи всичко възможно да се осигури връщането на децата в дома им, когато това е в техен интерес.
Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.
Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях. Затова трябва да се потърси алтернативно настаняване, което да гарантира, че детето не е преместено твърде далеч, и да се съдейства за срещи, когато това е в интерес на детето.
Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови. Голяма част от персонала е прекарал повече години в тези институции от самите деца и е дори по-институционализиран от тях. Независимо от това такива хора могат да се превърнат в отлични приемни родители, ако имат вътрешния потенциал да анализират и осмислят практиката си, да приемат закостенялостта на тази практика и да трансформират поведението си.
Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.
Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.
При закриването на институция братята и сестрите трябва да останат заедно, а ако са разделени отпреди, трябва да бъде направено всичко възможно да бъдат събрани. В противен случай следва поне да се осигури контакт между тях.
Затварянето на институции не трябва да е самоцелно - истинската цел трябва да бъде осигуряването на най-добрите решения за всяко дете. Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната (разбирай заплатената) приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето.
А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.
* Принципите са из ръководство за закриване на институции на фонд Спасете децата - Обединено кралство
Comment