Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Идеологическият дуел между дясното и лявото в България

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Идеологическият дуел между дясното и лявото в България

    Идеологическият дуел между дясното и лявото в България предстои.

    Който държи знанието в областта на историята - държи политическия потенциал за привличането на сподвижници.

    Християнството и религията са основен опонент на историческия материализъм.

    Стефан ЧУРЕШКИ - публицист

    Въпросът за историята и нейната обществена функция в областта на политическия живот в България е важен. Този, който иска да успее в налагането на своята политическа воля и убеждения, непременно трябва да има концепция за функцията на историята в обществото и за значението й като крепител на националната идентичност.
    В логиката на атеистичния исторически материализъм като последен съдник стои философията на историята и затова който владее историческото съзнание, той владее и представата за висши ценности, за морал и справедливост, за истина и лъжа. И понеже историята се пише от хора, през социализма най-овластени идеологически станаха историците. Познаването на фактите от историята и заниманието с комунистическа философия на историята се превърна в условие, без което не можеше да се направи кариера в партията и управлението на държавата. Факт е, че всички по-важни държавни мъже от близкото минало в България са историци или са минали курсове по изучаване на българската и световната история. Такива държавни мъже и представители на комунизма бяха Георги Атанасов, Александър Фол, покойната Людмила Живкова и т. н. Всички издигнати хора на режима на Живков имаха отношение към историята. Защото тя беше философски и морален опорен довод на деянията на комунистите. Те оправдаваха своите глупости с хода на вселенската история, с понятия като историческа необходимост, историческа закономерност и т. н. Историята беше научната и моралната санкция на тяхната политическа дейност.
    Тази традиция продължава и до днес. Не случайно президентът Първанов е историк, както и социалистическият лидер Сергей Станишев. Това е стар похват от идеологията на комунистите, защото въз основа на историческата легитимност те строят платформата на своята политическа идентичност в българската политика. Мотивационното основание, което се натрапва на избирателя, е обстоятелството, че “БСП е историческа партия, здраво свързана с миналото на българския народ”. По този начин се извежда политическият довод, че БСП има повече право да съществува, отколкото която и да било партия в българския политически живот.Историческият легитимизъм е основа на идентичността на политическия живот в България . Комунистите прекрасно съзнават тази основна философска постройка на политическото мислене, което създадоха в българския интелектуален и политически елит след 1944. Затова в тълкуванието на историята у нас компромиси не се допускат, а главните спорове, които ще започнат в българското политическо пространство след приемането ни в ЕС, ще бъдат на историческа основа.
    В оценката на миналото ще се зародят и същностните въпроси на идеологическите спорове за това коя политическа сила притежава философската легитимност да провежда политически действия и да управлява България. Ето защо комунистите, владеещи научно и интелектуално пространството на историческото знание в България, предвидливо не развиват в университетите и научните центрове философията на историята, която е различна от марксисткия възглед.
    В България не се превеждат и не се издават книги по философия на историята, които да развиват друга концептуална нишка за световния исторически процес. Нишка, която да противостои на комунистическия възглед за световната история като за световен съд и за детерминирана политическа победа на пролетариата. У нас не се издават книги с християнска философия на историята, макар точно християнството и религията да са основен опонент на историческия материализъм, който като атеистичен философски възглед поставя историята на мястото на религията в обществото. Това притискане на философията на историята и непознаването на историческото в пълнотата му дава огромен идеологически и политологичен ресурс социалистите. Които продължават да действат и да пишат в рамките на социалистическата атеистична философия на историята и така да създават идейна философска платформа за привличане на свои последователи от средите на младите хора без обществен опит. Фактите от политическия процес в България показват, че който държи знанието в областта на историята, държи и идеологическия потенциал за развиване и привличане на последователи. Държи и философския ключ за окрупняване на политическото си присъствие в обществото. Въпросът за интерпретацията на историческото познание в България е от изключително значение за успешното функциониране на политическата класа. Въпросът за това каква е всъщност историята и как се тълкува тя ще се изостря с времето. Защото в България философската идентичност на политическите партии е построена на историческа основа и който не е чел българската и световната история, не може да присъства пълноценно нито в политическия дебат, нито в претенциите за овладяване на властовите механизми и управлението на държавата.
    Важността на познаването на историята и на историческото в България се обуславя и от факта, че идеологията на българската модерност през Възраждането започва с написването на “История славяноболгарская“ от Паисий Хилендарски. Знанието на историята е основа на националната идентичност на българите и става платформа на политическите процеси през ХІХ век.Така политическият процес за признаване на българите като фактор на Балканите и в Европа започва идеологически със създаването на историческо съзнание на българския народ. Фактите на историята и оттам позоваването на историческото право като легитимност за съществуване на държавата в модерността, се превръщат във фундамент на политическите претенции на българите. Затова държавността в България е основана политико-философски върху интерпретацията на историята. Националните стремления на българите през ХІХ и ХХ век преминават през интерпретацията на факти и философия на историята и затова тя се превръща в нещо като политологична основа за съществуването на политически живот у нас и в основен мотив за провеждането на държавна дейност. Социалистите познават добре това обстоятелство от специфичния български политически път и затова тяхната модерна политическа философия е основана изключително върху историческото. Фактически днес социалистите правят идеологически опит, основан на интерпретацията на историята, да свържат социалистическите си философски идеи с философията на националната интерпретация на българския политически живот. Ето защо дебатът за историята, за фактите от миналото и за философията на историческото познание е толкова важен.

    Който държи контрола върху историческия спомен и интерпретира философски историята в България,

    той единствен ще успее да създаде идеологически ресурс, който да мотивира и мобилизира привърженици. Които да участват в политическия процес. Затова и стратезите на важните политически партии държат да имат историци в своите екипи. Затова и търсенето на философска интерпретация на историята е основен мотив в създаването на надеждна политическа философия, която да функционира успешно в българските условия. Ако искат да успеят в делото си, десните политически сили непременно трябва да имат подготвена платформа за интерпретация на философията на историята и да притежават специалисти, които да познават българската история. Историческото е задължително изискване за легитимирането на всяка политическа философия и политическа идеология, която има претенции за властта и за провеждането на определена политика. БСП съзнава много добре това обстоятелство. Трябва да го осъзнаят и десните партии. Те трябва да се подготвят и да развиват интерпретация на историческото наследство на българския народ. Една от причините за политическата слабост на СДС е в обстоятелството, че подцени историческото и не разви политическа идентичност на основата на философията на историята. И съобразно обстановката в България всяка партия, която подцени философските и политическите функции на историята в българското идейно и интелектуално пространство, ще сподели същата участ.
    Затова и големият идеологически и интелектуален дуел между дясно и ляво в България ще бъде извършен в областта на осмислянето на историята и в интерпретациите на историко-философското наследство, което българският политически и културен живот от Новото време е породил.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    Кое е анализа тук и какво е твоето мнение, ако не е тайна?
    След като Историка види поста ми, моля модератора да изтрие този пост.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      1. Моля уважавайте структурата на форума!




      2. Темата е чисто политическа и съответно подлежи на заключване.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment

      Working...
      X