България е тръгнала напред. Дълго-очаквания момент да отлепи и да се присъедини към проспериращото европейско е вече факт. България е част от този процес. Има разбира се и много препятствия, където само изключително разумни политически решения ще ни спасят. Имаме ли обаче толкова разумни и зрели политици?
Едно такова препятствие е влизането в ЕМС или приемането на еврото. При такъв пагубен ход, България със широк замах сама се лишава от най-голямото си относително/сравнително предимство (comparative advantage') - ниски цени, евтина и квалифицирана работна ръка и подходящ климат за чуждестранни инвестиции. Днес само цените растат безразборно, нещо съвсем недопустимо за една здравословна икономика. С други думи изкуствено създаден феномен, който надали може да се обясни с изискването на пазара. Този феномен граничи с ограбване на народа и надали тази граница е ясно очертана. Влизането в ЕМС би бил върхът на свичката тази липса на политическа и икономическа виждане. Съмнявам се, че господата политици биха дали публично разумно обяснение нито за това, нито за гореспоменатия феномен.
Ако не от нещо други бихме могли да се учим от историята, дори само тази от близкото минало. България е на път да заеме мястото на Гърция и Испания и Португалия като най-бедните държави в ЕС. Дъли години обаче тези държави се къпаха в същата златна туристическа и инвестиционна вълна, която залива България днес. Става въпрос за няколко десетилетия. Гърция и Испания днес губят тези пазари именно заради интеграцията на България и други бъдещи членки към европейския пазар. Това е директно свързано и с гръцкото и испанско влизане в ЕВС. Това членство им коства относителното предимство и им отне най-силния икономически коз. Друг е въпроса как се инвестираха дългогодишните им доходи от тези условия и дали днес са в състояние да преобразуват икономиките си.
Ако обаче България току-що започва да си стъпва на краката и да жъне плодовете на постепенната си интеграция не би ли било голяма глупост да си предадем относителното предимство само за няколко години? Това може да ни е а хляба най-малко за следващите 20 години - в селскостопанския сектор, в туризма, в леката (и тук-таме тежка) промишленост и например в сектора за програмиране, където българските специалисти вече са си спечелили международно реноме.
Възможно ли е да извършим подобно самоубийство? Би ли имало открит дебат в медиите?
Лично съм скептично настроен и се надявам не толкова нашите политици да вземат разумно решение, колкото западните им колеги да ни отложат с някоя друга година поради неудовлетворени изисквания.
Едно такова препятствие е влизането в ЕМС или приемането на еврото. При такъв пагубен ход, България със широк замах сама се лишава от най-голямото си относително/сравнително предимство (comparative advantage') - ниски цени, евтина и квалифицирана работна ръка и подходящ климат за чуждестранни инвестиции. Днес само цените растат безразборно, нещо съвсем недопустимо за една здравословна икономика. С други думи изкуствено създаден феномен, който надали може да се обясни с изискването на пазара. Този феномен граничи с ограбване на народа и надали тази граница е ясно очертана. Влизането в ЕМС би бил върхът на свичката тази липса на политическа и икономическа виждане. Съмнявам се, че господата политици биха дали публично разумно обяснение нито за това, нито за гореспоменатия феномен.
Ако не от нещо други бихме могли да се учим от историята, дори само тази от близкото минало. България е на път да заеме мястото на Гърция и Испания и Португалия като най-бедните държави в ЕС. Дъли години обаче тези държави се къпаха в същата златна туристическа и инвестиционна вълна, която залива България днес. Става въпрос за няколко десетилетия. Гърция и Испания днес губят тези пазари именно заради интеграцията на България и други бъдещи членки към европейския пазар. Това е директно свързано и с гръцкото и испанско влизане в ЕВС. Това членство им коства относителното предимство и им отне най-силния икономически коз. Друг е въпроса как се инвестираха дългогодишните им доходи от тези условия и дали днес са в състояние да преобразуват икономиките си.
Ако обаче България току-що започва да си стъпва на краката и да жъне плодовете на постепенната си интеграция не би ли било голяма глупост да си предадем относителното предимство само за няколко години? Това може да ни е а хляба най-малко за следващите 20 години - в селскостопанския сектор, в туризма, в леката (и тук-таме тежка) промишленост и например в сектора за програмиране, където българските специалисти вече са си спечелили международно реноме.
Възможно ли е да извършим подобно самоубийство? Би ли имало открит дебат в медиите?
Лично съм скептично настроен и се надявам не толкова нашите политици да вземат разумно решение, колкото западните им колеги да ни отложат с някоя друга година поради неудовлетворени изисквания.
Comment