Hаближават избори, които ще решат съдбата ни малко или много за 4, а може и за повече, години напред. Аз, както и много други българи, не желая да ме управляват турци чрез марионетки, като Кобура. Затова смятам да гласувам за БЪЛГАРСКА партия, която, обаче, няма да остави страната в ръцете на малцинството, а чрез него и в ръцете на ЧУЖДА държава. Да уважаваме себе си, за да ни уважават и другите - онези с които ще делим ебропейското си битие!
Днес,Ти, уважаеми сънароднико, спиш, а когато се събудиш, казваш, че няма дa гласуваш. Време е да помислиш кой ВСЪЩНОСТ си и като какъв ще те запомни големият свят. Отказваш да бъдеш българин, защото пред теб се открива възможността да блеснеш, като европеец и да забравиш "срама нa челото"..., "българската следа"..., "българският чадър"... Но забравяш, че всичко това върви в пакет със славната история на България, като страна-извор на славянската книжовност и култура, битката при Клокотница, богомилите, българският фолклор, Ботев, Левски...
Принципно си прав, (да спиш и да сънуваш, че си нещо ДРУГО, нещо което ти се иска да бъдеш), но само в амалгамата на така наречения глобален свят, където граници няма. Свят където границите на половете, на държавите, на културата, се размиват устройва само един - НАЙ-СИЛНИЯ. За него глобалния свят е просто един глобален пазар, продаден на бедните в опаковка на която пише "Свобода". За него (най силния) няма значение на кого ще продава, важното е да си остане ГОСПОДАР. Аз не искам да съм зависим от някой, някъде и да съм пасивен - да приемам, да ми продават чужд свят, култура и стоки за сметка на моите. Защото така поколенията ще помнят не тебе, не нашата страна, а Европейския съюз - силните - тези които знаят КОИ СА и не се срамуват, нито забравят кои са. Така както от 1396 до 1878 света помни Турция, вместо България, защото на времето едни хора, като тебе сънароднико спящ (тогавашната българска аристокрация) са предпочели да станат друговерци само и само да запазят богатството си. Аз съм НЯКОЙ (защото знам и добре помня кой съм), включително и чрез историята на страната и културата на хората, сред които съм се родил и живея, макар и временно. Глобализмът е примамка за слабите хора, които си мислят, че в една безлична среда ще се впишат по-лесно без да им се налага да се изграждат като НЯКОЙ, надяват се че ще оцелеят по-лесно в малодушието си. Всичко това ми напомня на Вавилон, а знаеш как е свършил той.
В човешката цивилизация има много примери за глобализация, от които остават, в крайна сметка, само истинските личности, (запазили уникалната си идентичност)... и купчина камъни.
Днес,Ти, уважаеми сънароднико, спиш, а когато се събудиш, казваш, че няма дa гласуваш. Време е да помислиш кой ВСЪЩНОСТ си и като какъв ще те запомни големият свят. Отказваш да бъдеш българин, защото пред теб се открива възможността да блеснеш, като европеец и да забравиш "срама нa челото"..., "българската следа"..., "българският чадър"... Но забравяш, че всичко това върви в пакет със славната история на България, като страна-извор на славянската книжовност и култура, битката при Клокотница, богомилите, българският фолклор, Ботев, Левски...
Принципно си прав, (да спиш и да сънуваш, че си нещо ДРУГО, нещо което ти се иска да бъдеш), но само в амалгамата на така наречения глобален свят, където граници няма. Свят където границите на половете, на държавите, на културата, се размиват устройва само един - НАЙ-СИЛНИЯ. За него глобалния свят е просто един глобален пазар, продаден на бедните в опаковка на която пише "Свобода". За него (най силния) няма значение на кого ще продава, важното е да си остане ГОСПОДАР. Аз не искам да съм зависим от някой, някъде и да съм пасивен - да приемам, да ми продават чужд свят, култура и стоки за сметка на моите. Защото така поколенията ще помнят не тебе, не нашата страна, а Европейския съюз - силните - тези които знаят КОИ СА и не се срамуват, нито забравят кои са. Така както от 1396 до 1878 света помни Турция, вместо България, защото на времето едни хора, като тебе сънароднико спящ (тогавашната българска аристокрация) са предпочели да станат друговерци само и само да запазят богатството си. Аз съм НЯКОЙ (защото знам и добре помня кой съм), включително и чрез историята на страната и културата на хората, сред които съм се родил и живея, макар и временно. Глобализмът е примамка за слабите хора, които си мислят, че в една безлична среда ще се впишат по-лесно без да им се налага да се изграждат като НЯКОЙ, надяват се че ще оцелеят по-лесно в малодушието си. Всичко това ми напомня на Вавилон, а знаеш как е свършил той.
В човешката цивилизация има много примери за глобализация, от които остават, в крайна сметка, само истинските личности, (запазили уникалната си идентичност)... и купчина камъни.
Comment