Електорална география
Електоралната география има за цел да изследва използваните у нас и в други страни избирателни системи, пространствените различия във влиянието на отделните политически сили, изборният “инженеринг”, “цените” на мандатите, регионалните различия в поведението на електората и основните фактори, които му влияят. Важно място е отделено на географските аспекти в резултатите от изборите в България през последните 10 години, които са анализирани с помощта на специфични показатели.
Електоралната география е свързана с констатацията и анализа на териториалното разпределение на резултатите от избори за представителство на различни политически сили в законодателството и в управлението, референдуми, президентски, парламентарни и местни избори и т. н.
Структурата на изборните резултати се определя от множество фактори, като тяхното проявление в различните страни, региони, селища е с различна тежест, а понякога – дори и с противоположен характер.
Най-важните проблеми на политико-географските изследвания са свързани с географията на политическите сили. А сред политическите сили, като правило, най-съществено мястосто заемат политическите партии. Политическата партия представлява висша форма на обществена организация и изразява интересите на дадена социална общност или на неин слой и обединява най-активните нейни представители. Електоралната география отразява териториалното разположение на политическите сили.
Много често, в редица страни се използват различни методи за манипулиране на общественото съзнание с помощта на средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, радио, интернет), като същевременно се използват подкупи, “подаръци”, заплахи за уволнение от работа, компромати, поръчкови социологически изследвания и др.
Използва се поддръжката на различни Църкви, на правителствата на други страни (които биха заплашили страната със сериозни политически и икономически санкции, в случай, че на власт дойдат неудобни за тях партии), на сродни политически партии от близки и далечни страни. В много случаи, партиите, свързани с важните финансови институции, имат възможността да манипулират избирателната кампания, организацията и провеждането на изборите, както и - броенето на бюлетините от Централната Избирателната Комисия (ЦИК). Съществува мнението, че ако изборите можеха да променят нещо, те биха били премахнати...
Географията на влиянието на политическите сили е свързана с анализа на разположението и териториалните съчетания на партийно-политическите сили, с цел разкриване на техните социални структури, взаимовръзките с измененията в структурата на националното стопанство, аграрните отношения, особеностите на историята на страната и на конкретните изборни райони и т. н.
В крайна сметка, се цели да се направи историческа ретроспекция на минали избори и да се прогнозира динамиката на политическата обстановка в различните селища и региони.
За анализа на съотношението на политическите сили се използват различни графични методи – таблици, графики, диаграми, карти, схеми и др.
Многообразните фактори и свързаните с тях показатели, влияеши на териториалното разположение на партийно-политическите сили, се делят на 4 основни групи, а именно:
- Първата е свързана със социално-икономическите различия в отделните избирателни райони.;
- Втората е свързана с историко-политическите традиции, които се основават на историческия опит на обществото като цяло, на отделните негови социални групи (пенсионери, хора в трудоспособна възраст, студенти, инвалиди, етнически групи, мъже, жени, учители, лекари, шофьори...), на личния опит и на историческото съзнание на отделните личности, които формират това общество... Историческият и личният опит се изразяват в стереотипно поведение по време на избори.;
- Третата група е свързана с териториално-организационната структура на масовите политически и формално неполитически организации (НПО – неправителствените организации, да речем).;
- Четвъртата група е свързана с регионалните особености на активността на политическите организации в даден период от време, популярността и авторитета на местните политически лидери и на техните съпартийци, политическата обстановка в конкретния избирателен регион и т. н.
Ако се съпоставят данните за пола, възрастта, образованието, професионалната структура, доходите, етническия състав, религиозната принадлежност, партийната принадлежност, и други социално-икономически характеристики, могат да се правят важни изводи за регистрираното изборно поведение и за неговите тенденции в перспектива. Необходимо условие за обективността на констатациите и на прогнозите е да не се започва с партийни пристрастия. Необходимо е да се приеме, че изборните резултати са получени по законен начин и отразяват решението на избирателите към момента на гласоподаването. Нарушенията на изборния закон и случаите на недопустим натиск в изборния ден се установяват, обикновено, значително по-късно и рядко водят до анулиране на значителен дял от получените изборни резултати и повторно гласуване в избирателните секции, в които са констатирани нарушенията.
За развитие на електоралната география в България може да се говори след провеждането на първите “демократични” избори през 1990 г. за избор на Велико Народно Събрание. След период от 45 години, това бяха първите избори, основаващи се на равноправно участие на всички политически сили. В тези избори, наред с партиите, свързани в различна степен с миналия 45 годишен тоталитарен период, бяха представени и съвършено нови политически партии и партийни обединения, възникнали след 1989 г. (ДПС, СДС и др.).
Организацията по провеждането на изборите и отчитеането на изборните резултати бяха поверени на ЦИК. Тя трябваше да бъде информирана за евентуални нарушения при протичането на изборите.
Крайните резултати – като цяло и по избирателни райони – показаха избирателната активност на населението и съотношението на привържениците на двете най-големи политически партии у нас – БСП и СДС.
Задача на електоралната география е, въз основа на анализ на получените изборни резултати, да прави прогнози за предстоящи избори. В предвтоящите изборни изяви у нас, влияние могат да окажат резултатите от провеждането на икономическата реформа, съществуващите етнически и религиозни различия, дълбочината на социалната диференциация на обществото, външната и вътрешната миграция на населението, ксенофобията, изборната активност...
Към общия политико-социологически анализ на резултатите от дадените избори е необходимо да се направи географски анализ на поведението на електората (т.е. – на избирателите). По този начин, политическите сили могат да определят реализтично своите цели в следващите изборни кампании, като отчетат различията в изборното поведение в общонационален, регионален и микрорегионален мащаб.
Ето защо, електоралната география придобива важно значение за стратегията и тактиката на политическите партии, движения и коалиции.
---
Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ).
На 21.03.2003 г. проф. Паскал Перино, един от най-известните френски политолози, учен с международна известност, бе удостоен с титлата Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ). Проф. П. Перино е директор на Центъра за изучаване на френския политически живот към Института за политически изследвания, Париж.
Той е автор на многобройни трудове в сферата на електоралната география, политическото поведение, политическите партии, ксенофобията...
Сред най-известните му произведения могат да се отбележат “Речник на вота”, “Кръстоносците на затвореното общество”, “Европа при урните”, “Симптомът Льо Пен”, “Политическото поведение”.
Проф. Перино получи това почетно звание за своите заслуги към НБУ и за развитието на българската политология след демократичните промени.
Той, както и учени от ръководената от него институция, се включват активно в разработването на програмите на Департамента по политически науки в НБУ в средата на 90-години, съдейства за осигуряването на дарения от книги както за НБУ, така и за СУ.
Ректорът на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов връчи на проф. Перино почетен диплом и медал, след което новият почетен доктор на НБУ произнесе академично слово на тема: “Крайната десница в Европа”.
----
Електорални карти
Информацията, включена в електоралните карти, има за цел да представи нагласите на Българския гласоподавател. Картите са изготвени от д-р Румен Янков (ВТУ).
---
Национален център за изучаване на общественото мнение
---
Избори ‘ 99 - интерпретация, загуби и илюзорни победи
---
"Прозрачност на местната власт – регион гр. Шумен - втори етап"
---
Автобиография на българския преход
---
ИЗБОРИ 2005 – портален сайт
---
Общ брой на избирателите според избирателните списъци – Парламентарни избори – 1994, 1997, 2001, 2005.
---
Сравнете предизборните намерения на политическите партии и коалиции за избори 2005.
---
Политическите изказвания - агресивни и некомпетентни
Таня Петрова
В-к “Сега”
Агресивна и встрани от професионализма е политическата реторика у нас, показва 4-годишно проучване на студенти и преподаватели от катедрата по български език към Софийския Университет. Заключенията са на базата на проведени анкети и анализ на медийни изказвания и записи от парламентарния контрол. Данните не претендират за представителност, уточниха авторите на проекта.
69% от анкетираните студенти са на мнение, че преобладаващата характеристика в речта на политиците е агресивността към опонента. 67,5% от младежите си обясняват това с липсата на възпитание и уважение към събеседниците. За други 28,7%, нападките се дължат на стремежа към налагане на собственото мнение на всяка цена. Едва 10% считат, че хората на властта говорят компетентно и професионално, а само 6% намират езика им за близък до ежедневния.
Проучването показва и политиците, които говорят най-добър български език. Това са Георги Първанов, Меглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Надежда Михайлова.
Не е правена антикласация, уточниха организаторите.
Българският политик обича да се придържа към деклараторския тон. Темите, обикновено, се идеологизират, като изказващите се обичат да говорят от първо лице, единствено число.
Сред 10-те най-често срещащи се думи в речника на политиците са "отговорност", "пространство", "приоритети", "популизъм", “субсидии”, “престъпност”, "прозрачност", "реалност", "конкретика", "хармонизиране". В повечето случаи, те се използвали като паразити.
----
Партии и коалиции, регистрирани за участие в "Избори 2005".
1. Федерация на свободния бизнес "Съюз България"
2. Политическа партия "Движение Напред, България"
3. Коалиция "За България"
4. Съюз на националното достойнство "Гранит"
5. Политическа партия "Камара на експертите"
6. Политическа партия НДСВ
7. Коалиция "Достойна България"
8. Политическа партия ДСБ
9. Коалиция "Да живей България"
10. Политическо движение "Евророма"
11. Коалиция на розата
12. Коалиция БНС
13. Политическа партия "Новото време"
14. Коалиция "Национално обединение Атака"
15. Политическа партия "Федерация за активно гражданско общество" (ФАГО)
16. Политическа партия "Обединена партия на пенсионерите"
17. Политическа партия ДПС
18. Българска християнска коалиция
19. Коалиция ОДС
20. Политическа партия Народняшка земеделска партия "Никола Петков"
21. Политическа партия Партия на свободните демократи
22. Политическа партия "Роден край"
23. Независими кандидати за народни представители
Под тези номера политическите сили ще фигурират в интегралната бюлетина.
Електоралната география има за цел да изследва използваните у нас и в други страни избирателни системи, пространствените различия във влиянието на отделните политически сили, изборният “инженеринг”, “цените” на мандатите, регионалните различия в поведението на електората и основните фактори, които му влияят. Важно място е отделено на географските аспекти в резултатите от изборите в България през последните 10 години, които са анализирани с помощта на специфични показатели.
Електоралната география е свързана с констатацията и анализа на териториалното разпределение на резултатите от избори за представителство на различни политически сили в законодателството и в управлението, референдуми, президентски, парламентарни и местни избори и т. н.
Структурата на изборните резултати се определя от множество фактори, като тяхното проявление в различните страни, региони, селища е с различна тежест, а понякога – дори и с противоположен характер.
Най-важните проблеми на политико-географските изследвания са свързани с географията на политическите сили. А сред политическите сили, като правило, най-съществено мястосто заемат политическите партии. Политическата партия представлява висша форма на обществена организация и изразява интересите на дадена социална общност или на неин слой и обединява най-активните нейни представители. Електоралната география отразява териториалното разположение на политическите сили.
Много често, в редица страни се използват различни методи за манипулиране на общественото съзнание с помощта на средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, радио, интернет), като същевременно се използват подкупи, “подаръци”, заплахи за уволнение от работа, компромати, поръчкови социологически изследвания и др.
Използва се поддръжката на различни Църкви, на правителствата на други страни (които биха заплашили страната със сериозни политически и икономически санкции, в случай, че на власт дойдат неудобни за тях партии), на сродни политически партии от близки и далечни страни. В много случаи, партиите, свързани с важните финансови институции, имат възможността да манипулират избирателната кампания, организацията и провеждането на изборите, както и - броенето на бюлетините от Централната Избирателната Комисия (ЦИК). Съществува мнението, че ако изборите можеха да променят нещо, те биха били премахнати...
Географията на влиянието на политическите сили е свързана с анализа на разположението и териториалните съчетания на партийно-политическите сили, с цел разкриване на техните социални структури, взаимовръзките с измененията в структурата на националното стопанство, аграрните отношения, особеностите на историята на страната и на конкретните изборни райони и т. н.
В крайна сметка, се цели да се направи историческа ретроспекция на минали избори и да се прогнозира динамиката на политическата обстановка в различните селища и региони.
За анализа на съотношението на политическите сили се използват различни графични методи – таблици, графики, диаграми, карти, схеми и др.
Многообразните фактори и свързаните с тях показатели, влияеши на териториалното разположение на партийно-политическите сили, се делят на 4 основни групи, а именно:
- Първата е свързана със социално-икономическите различия в отделните избирателни райони.;
- Втората е свързана с историко-политическите традиции, които се основават на историческия опит на обществото като цяло, на отделните негови социални групи (пенсионери, хора в трудоспособна възраст, студенти, инвалиди, етнически групи, мъже, жени, учители, лекари, шофьори...), на личния опит и на историческото съзнание на отделните личности, които формират това общество... Историческият и личният опит се изразяват в стереотипно поведение по време на избори.;
- Третата група е свързана с териториално-организационната структура на масовите политически и формално неполитически организации (НПО – неправителствените организации, да речем).;
- Четвъртата група е свързана с регионалните особености на активността на политическите организации в даден период от време, популярността и авторитета на местните политически лидери и на техните съпартийци, политическата обстановка в конкретния избирателен регион и т. н.
Ако се съпоставят данните за пола, възрастта, образованието, професионалната структура, доходите, етническия състав, религиозната принадлежност, партийната принадлежност, и други социално-икономически характеристики, могат да се правят важни изводи за регистрираното изборно поведение и за неговите тенденции в перспектива. Необходимо условие за обективността на констатациите и на прогнозите е да не се започва с партийни пристрастия. Необходимо е да се приеме, че изборните резултати са получени по законен начин и отразяват решението на избирателите към момента на гласоподаването. Нарушенията на изборния закон и случаите на недопустим натиск в изборния ден се установяват, обикновено, значително по-късно и рядко водят до анулиране на значителен дял от получените изборни резултати и повторно гласуване в избирателните секции, в които са констатирани нарушенията.
За развитие на електоралната география в България може да се говори след провеждането на първите “демократични” избори през 1990 г. за избор на Велико Народно Събрание. След период от 45 години, това бяха първите избори, основаващи се на равноправно участие на всички политически сили. В тези избори, наред с партиите, свързани в различна степен с миналия 45 годишен тоталитарен период, бяха представени и съвършено нови политически партии и партийни обединения, възникнали след 1989 г. (ДПС, СДС и др.).
Организацията по провеждането на изборите и отчитеането на изборните резултати бяха поверени на ЦИК. Тя трябваше да бъде информирана за евентуални нарушения при протичането на изборите.
Крайните резултати – като цяло и по избирателни райони – показаха избирателната активност на населението и съотношението на привържениците на двете най-големи политически партии у нас – БСП и СДС.
Задача на електоралната география е, въз основа на анализ на получените изборни резултати, да прави прогнози за предстоящи избори. В предвтоящите изборни изяви у нас, влияние могат да окажат резултатите от провеждането на икономическата реформа, съществуващите етнически и религиозни различия, дълбочината на социалната диференциация на обществото, външната и вътрешната миграция на населението, ксенофобията, изборната активност...
Към общия политико-социологически анализ на резултатите от дадените избори е необходимо да се направи географски анализ на поведението на електората (т.е. – на избирателите). По този начин, политическите сили могат да определят реализтично своите цели в следващите изборни кампании, като отчетат различията в изборното поведение в общонационален, регионален и микрорегионален мащаб.
Ето защо, електоралната география придобива важно значение за стратегията и тактиката на политическите партии, движения и коалиции.
---
Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ).
На 21.03.2003 г. проф. Паскал Перино, един от най-известните френски политолози, учен с международна известност, бе удостоен с титлата Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ). Проф. П. Перино е директор на Центъра за изучаване на френския политически живот към Института за политически изследвания, Париж.
Той е автор на многобройни трудове в сферата на електоралната география, политическото поведение, политическите партии, ксенофобията...
Сред най-известните му произведения могат да се отбележат “Речник на вота”, “Кръстоносците на затвореното общество”, “Европа при урните”, “Симптомът Льо Пен”, “Политическото поведение”.
Проф. Перино получи това почетно звание за своите заслуги към НБУ и за развитието на българската политология след демократичните промени.
Той, както и учени от ръководената от него институция, се включват активно в разработването на програмите на Департамента по политически науки в НБУ в средата на 90-години, съдейства за осигуряването на дарения от книги както за НБУ, така и за СУ.
Ректорът на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов връчи на проф. Перино почетен диплом и медал, след което новият почетен доктор на НБУ произнесе академично слово на тема: “Крайната десница в Европа”.
----
Електорални карти
Информацията, включена в електоралните карти, има за цел да представи нагласите на Българския гласоподавател. Картите са изготвени от д-р Румен Янков (ВТУ).
---
Национален център за изучаване на общественото мнение
---
Избори ‘ 99 - интерпретация, загуби и илюзорни победи
---
"Прозрачност на местната власт – регион гр. Шумен - втори етап"
---
Автобиография на българския преход
---
ИЗБОРИ 2005 – портален сайт
---
Общ брой на избирателите според избирателните списъци – Парламентарни избори – 1994, 1997, 2001, 2005.
---
Сравнете предизборните намерения на политическите партии и коалиции за избори 2005.
---
Политическите изказвания - агресивни и некомпетентни
Таня Петрова
В-к “Сега”
Агресивна и встрани от професионализма е политическата реторика у нас, показва 4-годишно проучване на студенти и преподаватели от катедрата по български език към Софийския Университет. Заключенията са на базата на проведени анкети и анализ на медийни изказвания и записи от парламентарния контрол. Данните не претендират за представителност, уточниха авторите на проекта.
69% от анкетираните студенти са на мнение, че преобладаващата характеристика в речта на политиците е агресивността към опонента. 67,5% от младежите си обясняват това с липсата на възпитание и уважение към събеседниците. За други 28,7%, нападките се дължат на стремежа към налагане на собственото мнение на всяка цена. Едва 10% считат, че хората на властта говорят компетентно и професионално, а само 6% намират езика им за близък до ежедневния.
Проучването показва и политиците, които говорят най-добър български език. Това са Георги Първанов, Меглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Надежда Михайлова.
Не е правена антикласация, уточниха организаторите.
Българският политик обича да се придържа към деклараторския тон. Темите, обикновено, се идеологизират, като изказващите се обичат да говорят от първо лице, единствено число.
Сред 10-те най-често срещащи се думи в речника на политиците са "отговорност", "пространство", "приоритети", "популизъм", “субсидии”, “престъпност”, "прозрачност", "реалност", "конкретика", "хармонизиране". В повечето случаи, те се използвали като паразити.
----
Партии и коалиции, регистрирани за участие в "Избори 2005".
1. Федерация на свободния бизнес "Съюз България"
2. Политическа партия "Движение Напред, България"
3. Коалиция "За България"
4. Съюз на националното достойнство "Гранит"
5. Политическа партия "Камара на експертите"
6. Политическа партия НДСВ
7. Коалиция "Достойна България"
8. Политическа партия ДСБ
9. Коалиция "Да живей България"
10. Политическо движение "Евророма"
11. Коалиция на розата
12. Коалиция БНС
13. Политическа партия "Новото време"
14. Коалиция "Национално обединение Атака"
15. Политическа партия "Федерация за активно гражданско общество" (ФАГО)
16. Политическа партия "Обединена партия на пенсионерите"
17. Политическа партия ДПС
18. Българска християнска коалиция
19. Коалиция ОДС
20. Политическа партия Народняшка земеделска партия "Никола Петков"
21. Политическа партия Партия на свободните демократи
22. Политическа партия "Роден край"
23. Независими кандидати за народни представители
Под тези номера политическите сили ще фигурират в интегралната бюлетина.
Comment