Съобщение

**piri_reis** · 23-05-2005, 16:47

Не знам, много умно ми звучи това. Перплексиран съм... conditio sine quа non, Ренан, merci... Оправяйте се.

**Воланд** · 24-05-2005, 00:34

Е, държава, народ и нация са понятия, в които хората в различните времена са влагали различен смисъл. Често - припокриващ се. Затова и аз ще изхождам само от моето тясно разбиране на тези понятия. В началото накратко за България и Германия (според моите скромни знания по двата разглеждани периода):
В България е съществувало някакво усещане за принадлежност към една нация, което е било подклаждано от съществуването на външен натиск. Също е имало едно в някаква степен изкуствено чувство за общност на вижданията. Когато този натиск изчезва след Освобождението, се оказва, когато на власт идват български правителства, предполагам, че народа е изпитал чувства, сходни с това, през което преминахме през тези вече 16 години след 10.11.1989 година. Това чувство за общност е подхранвало националното чувство. А фактът, че след Берлинския конгрес наши сънародници остават извън пределите на Родината, създава енергията, националният подем, позволил ни да победим във войната през 1885 година войните 1885 и Първата Балканска. Тази национална енергия обаче се използва лошо от политиците ни и довежда до увереността в управляващите, че с този народ може всичко да се постигне и то точно в момента, когато тази енергия е малко или много поизхарчена. За съжаление, националната енергия на народа ни в голяма степен се изхарчва във войните от началото на ХХ век. Както и да е, отклоних се. Та, според мен, външния натиск, на един чужд завоевател, с чужда религия, малко по малко спомага за създаването на една нация, или по-точно, за създаването и подхранването на националното чувство в нашия народ. Липсата на държава позволява тази национална енергия да се насочи почти изцяло навън, а тази й част, която се употребява в рамките на страната, според мен спомага за бързия прогрес на страната ни и намаляването на остротата на противоречията, които иначе биха съпровождали този период от развитието на обществото.
За Германия нещата са доста по-различни. Там е липсвал външен "подтисник", но за сметка на това е съществувало голямо разделение - религиозно и на княжества, а и местен "патриотизъм". Обаче паралелно с това съществува и национализма, но той явно се подхранва с друга енергия, част от която е наследство може би от вътрешни за обществото процеси. Обаче освен общогермански национализъм (който включва в някаква (голяма) степен и Австрия), пречка за националното обединение (за разлика от случая с България) са местните национализми и амбиции на местните управляващи. Голяма пречка пред общогерманското национално обединение е и наличието на няколко силни политически и културни центрове - Берлин, Виена, Мюнхен, etc.
И докато случая с развитието на ситуацията в България, която е малко или много типична за новоосвободена държава (малко или много подобни процеси протичат в Белгия, Сърбия, Румъния, може би в някаква степен и в Гърция), в Германия имаме една ситуация, която прилича на прочутия "Гордиев възел" и поне според мен е също толкова трудно разрешима. В крайна сметка при обединението фон Бисмарк използва метод, твърде много подобен на използвания от Александър, при разрешаването на гореспоменатия проблем. За съжаление не знам достатъчно, за да си обясня възникването на общогерманския национализъм. Обаче преодоляването и претопяването на местните национализми, съществуващи паралелно на общия, е малко или много ясно - първата предпоставка е постигането на промяна със силата на оръжието - победата над Австрия осигурява едновременно насилственото обединение (за срок от 5 години) на немските държави и едновременно с това поражда проблеми, свързали ръцете на австрийците. Втората предпоставка, с която се прави една общо взето важна стъпка към обединение на нацията, е наличието на външна заплаха - а могъщата (както изглежда в тогавашна Европа) Франция осигурява точно този фактор, точно такава външна заплаха, която да обедини немците и съшевременно да обезцени местните национализми, които просто са изместени в душите на хората при обявяването на войната от страна на французите. Като трети фактор може да се разглежда породената от бързото развитие на ситуацията враждебност и страх от страна на останалите европейски Велики сили и ответната реакция на обикновения немец. Може би като нормално развитие на ситуацията от това следва усещането на наследилите Бисмарк лидери, че политическите проблеми се различават лесно и че за да победиш трябва само да направиш едно нападение и врага сам ще рухне - нещо, което изиграва лоша шега на Германия през всички войни в продължение на ХХ век. Това е според мен негативната страна на дейността на гения

Съобщение

Нация ?

Нация ?

Comment

Comment