Статия, публикувана в руското списание "Наука и жизнь", бр. 9 от 1989 г. Преведена дословно. Струва ми се, че не е за раздела "Интересно от медиите", тъй като има по-общо значение. Даже не знам дали да не се залепи най-отгоре.
====
Демагогията - опит за класификация
Б. Каценеленбаум, д-р на физикоматематическите науки
За многото векове на съществуване на този термин неговото съдържание се променя нееднократно. Например в "Советский энциклопедический словарь" от 1985 г. в неговото определение участват думи като "измама", "слабосъзнателни маси" и т. н. Под демагогия ние ще разбираме съвкупност от методи, позволяващи да се създаде впечатление за правота, без да си прав. При такова разбиране демагогията се намира между логиката и лъжата. От логиката се отличава с това, че се използва за отстояване на неправилно съждение, от лъжата - с това, че демагогът не формулира съждението, а само довежда слушателя до него, като го оставя той сам да излъже себе си.
Разбира се, приведеното определение не е единствено възможното разбиране на демагогията, но това е тази нейна форма, която вероятно е най-интересна на читателите на "Наука и жизнь". От това определение следва и класификацията на методите на демагогията - по степента на тяхната близост към логиката и по постепенния преход към лъжа. Между другото да отбележим, че лъжата заслужава не само осъждане, но и анализ или поне класификация.
По-долу даваме четири основни типа демагогия. Във всеки от тях е извършено по-нататъшно разбиване. Повечето дадени като илюстрация примери не са измислени.
1. Демагогия без нарушаване на логиката
1а. Пропускане на факт, за който слушателят не може и да подозира, но който променя на пръв поглед очевидния извод. Пример: "Н. е открил три комети. Дали той е голям учен?" "Моята тъща е открила пет комети." Пропуснато - "моята тъща е световноизвестен учен".
1б. Пропускане на факти, което се вижда и се запълва от слушателите "поради очевидност", което води до невярно заключение. Пример: на заседание на катедрата се обсъжда въпроса за грешка в лекция на доцент Н. Изяснява се, че грешка няма. Решено е да се повиши нивото на преподаване. В отчета за заседанието се привеждат само първата и третата фраза.
1в. Пропускане на факти, което променя извода; за този пропуск слушателят може да се досети само ако няма доверие на докладчика. Пример: "Теоремата, която е доказал Н., доказах и аз." Пропуснато: "аз я доказах по-късно".
1г. Създаване у слушателите на недоверие към някой факт чрез съответните словесни конструкции. Ето пример за такова "степенувано" нагнетяване на недоверие: "случи се събитието А", "съобщиха ми, че се е случило събитието А", "опитваха се да ми внушат, че се е случило събитието А", "натрапчиво ми внушаваха, че уж се е случило събитието А. Впрочем беше известно, че аз не мога да проверя това твърдение."
2. Демагогия с незабележимо нарушаване на логиката
2а. Използва се известната още на древните философи логическа грешка, когато времевата връзка между две събития тълкува като причинно-следствена ("след това - значи в следствие на това"). Пример: "След моето изказване гласуването потвърди моята правота.", но говорещият не посочва, че в своето изказване той само е подкрепил общоприетата гледна точка.
2б. От А следва В или С, но вариант С не се споменава. Пример: "Ако не сте съгласен с мен, значи сте съгласен с Н." - в действителност аз може да имам трето мнение.
2в. Подразбира се, че ако от А следва В, то от В следва А. Пример: "Всички безделници владеят демагогия, Н. владее демагогия, следователно той е безделник."
3. Демагогия без връзка с логиката
3а. Използване на словесни блокове "за еднократна употреба" ("вие сам разбирате, че...", "вие сте умен човек и не можете да не разбирате, че...", "нали не мислите, че не можете да грешите", "това не е наука!" и много други).
3б. Отговор не на зададения въпрос, а на близък до него. Пример: "Може ли да се вярва на твърдението на докладчика, че е доказал погрешността на тази теорема? - Аз познавам докладчика като добър баща, съпруг и общественик."
3в. Позоваване на авторитета на неспециалисти. Пример: "Народният артист Н. много хареса моята теорема, а някакъв си М. Н. С. доказва, че тя не е вярна!"
3г. Смесване на вярно и невярно твърдение в една фраза. Пример: "На семинара вие не се изказахте и не опровергахте докладчика, тъй като ви е страх от него!" А всъщност грешката в доклада е била посочена още от първия изказал се.
3д. Невярното твърдение се съдържа в постановката на въпроса. Пример: "Защо мълчахте на семинара, когато ви критикуваха?" - питат човек, който не е бил на семинара.
3е. Признаване на свои дребни и несъществени грешки. (В отговор на забележка, че теоремата е грешна: "Да, наистина, в доказателството на теоремата съм допуснал граматическа грешка.")
4. Отвъд границата на демагогията сама по себе си (преходна област между демагогията и лъжата)
4а. Силова демагогия (като в баснята на Крилов, "виновен си с това, че аз съм гладен").
4б. Шантаж, който понякога дори не се отнася към опонента. Пример: "Прав сте, като доказвате, че Н. не е виновен за това, в което го обвинявам. Но ако продължите да настоявате, аз ще предявя срещу него други, по-сериозни обвинения. Ще докажете своята правота, но ще го погубите."
4в. Проваляне на дискусията, превръщането й в скандал (истерия, оплаквания от рода на "тормозят ме", "обиждат ме", обиждане на опонента, обвинения към него в демагогия).
Изложената схема, разбира се, не изчерпва всички варианти на този метод на водене на дискусия. Тя само илюстрира основната мисъл: демагогията (дори и в най-висшите си форми) е ефективна само при активно и положително участие на слушателите; за успеха на демагогията е виновен също и слушателят. Демагогията е спектакъл, който е възможен само ако зрителят приема правилата и условията на играта. Но в този спектакъл демагогията не е изкуство, а занаят, който всеки може да бъде овладее. Както и всеки може да разпознае.
====
====
Демагогията - опит за класификация
Б. Каценеленбаум, д-р на физикоматематическите науки
За многото векове на съществуване на този термин неговото съдържание се променя нееднократно. Например в "Советский энциклопедический словарь" от 1985 г. в неговото определение участват думи като "измама", "слабосъзнателни маси" и т. н. Под демагогия ние ще разбираме съвкупност от методи, позволяващи да се създаде впечатление за правота, без да си прав. При такова разбиране демагогията се намира между логиката и лъжата. От логиката се отличава с това, че се използва за отстояване на неправилно съждение, от лъжата - с това, че демагогът не формулира съждението, а само довежда слушателя до него, като го оставя той сам да излъже себе си.
Разбира се, приведеното определение не е единствено възможното разбиране на демагогията, но това е тази нейна форма, която вероятно е най-интересна на читателите на "Наука и жизнь". От това определение следва и класификацията на методите на демагогията - по степента на тяхната близост към логиката и по постепенния преход към лъжа. Между другото да отбележим, че лъжата заслужава не само осъждане, но и анализ или поне класификация.
По-долу даваме четири основни типа демагогия. Във всеки от тях е извършено по-нататъшно разбиване. Повечето дадени като илюстрация примери не са измислени.
1. Демагогия без нарушаване на логиката
1а. Пропускане на факт, за който слушателят не може и да подозира, но който променя на пръв поглед очевидния извод. Пример: "Н. е открил три комети. Дали той е голям учен?" "Моята тъща е открила пет комети." Пропуснато - "моята тъща е световноизвестен учен".
1б. Пропускане на факти, което се вижда и се запълва от слушателите "поради очевидност", което води до невярно заключение. Пример: на заседание на катедрата се обсъжда въпроса за грешка в лекция на доцент Н. Изяснява се, че грешка няма. Решено е да се повиши нивото на преподаване. В отчета за заседанието се привеждат само първата и третата фраза.
1в. Пропускане на факти, което променя извода; за този пропуск слушателят може да се досети само ако няма доверие на докладчика. Пример: "Теоремата, която е доказал Н., доказах и аз." Пропуснато: "аз я доказах по-късно".
1г. Създаване у слушателите на недоверие към някой факт чрез съответните словесни конструкции. Ето пример за такова "степенувано" нагнетяване на недоверие: "случи се събитието А", "съобщиха ми, че се е случило събитието А", "опитваха се да ми внушат, че се е случило събитието А", "натрапчиво ми внушаваха, че уж се е случило събитието А. Впрочем беше известно, че аз не мога да проверя това твърдение."
2. Демагогия с незабележимо нарушаване на логиката
2а. Използва се известната още на древните философи логическа грешка, когато времевата връзка между две събития тълкува като причинно-следствена ("след това - значи в следствие на това"). Пример: "След моето изказване гласуването потвърди моята правота.", но говорещият не посочва, че в своето изказване той само е подкрепил общоприетата гледна точка.
2б. От А следва В или С, но вариант С не се споменава. Пример: "Ако не сте съгласен с мен, значи сте съгласен с Н." - в действителност аз може да имам трето мнение.
2в. Подразбира се, че ако от А следва В, то от В следва А. Пример: "Всички безделници владеят демагогия, Н. владее демагогия, следователно той е безделник."
3. Демагогия без връзка с логиката
3а. Използване на словесни блокове "за еднократна употреба" ("вие сам разбирате, че...", "вие сте умен човек и не можете да не разбирате, че...", "нали не мислите, че не можете да грешите", "това не е наука!" и много други).
3б. Отговор не на зададения въпрос, а на близък до него. Пример: "Може ли да се вярва на твърдението на докладчика, че е доказал погрешността на тази теорема? - Аз познавам докладчика като добър баща, съпруг и общественик."
3в. Позоваване на авторитета на неспециалисти. Пример: "Народният артист Н. много хареса моята теорема, а някакъв си М. Н. С. доказва, че тя не е вярна!"
3г. Смесване на вярно и невярно твърдение в една фраза. Пример: "На семинара вие не се изказахте и не опровергахте докладчика, тъй като ви е страх от него!" А всъщност грешката в доклада е била посочена още от първия изказал се.
3д. Невярното твърдение се съдържа в постановката на въпроса. Пример: "Защо мълчахте на семинара, когато ви критикуваха?" - питат човек, който не е бил на семинара.
3е. Признаване на свои дребни и несъществени грешки. (В отговор на забележка, че теоремата е грешна: "Да, наистина, в доказателството на теоремата съм допуснал граматическа грешка.")
4. Отвъд границата на демагогията сама по себе си (преходна област между демагогията и лъжата)
4а. Силова демагогия (като в баснята на Крилов, "виновен си с това, че аз съм гладен").
4б. Шантаж, който понякога дори не се отнася към опонента. Пример: "Прав сте, като доказвате, че Н. не е виновен за това, в което го обвинявам. Но ако продължите да настоявате, аз ще предявя срещу него други, по-сериозни обвинения. Ще докажете своята правота, но ще го погубите."
4в. Проваляне на дискусията, превръщането й в скандал (истерия, оплаквания от рода на "тормозят ме", "обиждат ме", обиждане на опонента, обвинения към него в демагогия).
Изложената схема, разбира се, не изчерпва всички варианти на този метод на водене на дискусия. Тя само илюстрира основната мисъл: демагогията (дори и в най-висшите си форми) е ефективна само при активно и положително участие на слушателите; за успеха на демагогията е виновен също и слушателят. Демагогията е спектакъл, който е възможен само ако зрителят приема правилата и условията на играта. Но в този спектакъл демагогията не е изкуство, а занаят, който всеки може да бъде овладее. Както и всеки може да разпознае.
====
Comment