Първо да изясним няколко важни момента :
1.До 1218г. България е едно парче земя, с което никой не се съобразява. Братът на цар Борил - Стрез, откъсва Македония с център
крепостта Просек,а братовчед му - Алексий Слав, се обособява като независим владетел в Родопската област с център крепостта Цепина.
През 1208г. Белград и Браничево са откъснати от Унгарците (според някои историци Белград и Браничево са дадени на маджарите
през 1211г. в отплата на тяхната военна помощ срещу разбунтувалите се Видински боляри, които заплашват страната с отцепването на областта).
Сърбите завладяват Ниш и околностите му. Като допълнение към всичко останало е и разрасналото се богомилство, което внася смут в държавата.
Едва след идването си на власт, цар Иван Асен ²² успява по дипломатически път да си върне Белград и Баничево (Поради тежкото си положение,
връщайки се от V-тия кръстоносен поход, унгарският крал Андрей ²² сключва договор, по силата на който са върнати отнетите области, а българите се
задължават да осигурят безпрепятственото им преминаване. Договорът е скрепен с династичен брак между цар Иван Асен ²² и унгарската принцеса
Ана-Мария.)
2.На цар Иван Асен ²² не му се "налага" да се ожени за дъщерята на бившия епирски владетел Теодор Комнин – Ирина, а самият той има интерес от това.
Тази сватба води до възраждането на Епирската държава, чийто владетел става синът на Теодор Комнин - Йоан.
Някои историци считат, че този ход на цар Иван Асен II цели противопоставянето на Никейската империя чрез втори византийски център
– Епир, каквато е ситуацията до 1230 г. Но Солунската империя се оказва твърде слаба и не успява да се превърне в бариера пред Никея.
3.За битката при Клокотница не се знае малко. Даже доколкото знам, се изучава (разглежда) във военните училища.
Но това, което е широко известно на всички от Георги Акрополит е, че цар Иван Асен II се
отбранява с малка войска, включваща и кумански наемници. Решителното сражение става на 9 март 1230 г. в местността
Клокотница. Преди битката, по заповед на царя, мирният договор от 1225г. с Епир бива набучен на копие и сочен за назидание
на нарушилия го епирски деспот.
4."но може да се предположи че византийците са се построили в обичайния си боен ред с център и две крила"
В интерес на историческата достоверност това е и обичайният боен ред на българите. Оттам произлиза и думата "Саракт",
която в превод значи "център, ляво, дясно". В центъра винаги седи ханът (респективно князът или царят), вляво - великият жупан, вдясно -
тарканът (не претендирам за точност в титлите на последните двама).
5.Както беше изказано мнение, земите, присъединени от цар Иван Асен ²² не остават в български владения след смъртта му, поради
множеството му династични бракове и разклоняването на наследствената линия, от което произтичат и многото кандидати за престола и
вътрешни борби, които са използвани умело от съседните държави.
6.Според някои историци, пускането на пленените войници от цар Иван Асен ²² е част от политическата му стратегия за поддържане
на гръцкото население мирно и следствие от титлата, с която започва да се зове след битката при Клокотница – “цар на българи и гърци”.
7.Много важна последица след битката при Клокотница е и че епирското протеже в Сърбия - Радослав, абдикира през 1234г. и на негово място не и без
помощта на българския владетел е поставен брат му Владислав, който се жени за една от дъщерите на цар Иван Асен ²². По този начин
той прокарва своята политика и в Сърбия, която става негов съюзник. След битката при Клокотница цар Иван Асен ²² не унищожава
Епирското деспотство напълно. Върху силно намалената му територия с център Солун управлява зет му - Мануил.
Ето и разказа за битката:
Цар Иван Асен ²² поема управлението при феодална разпокъсаност и политически упадък на българската държава. Характерно
във външната политика на българския владетел е, че успява по дипломатически път да си възвърне областите около Белград и Браничево
от маджарите и поддържа добри отношения с останалите си съседни държави. Тези успехи превръщат България постепенно във водеща политическа
сила на Балканския полуостров.
Непрекъснато нарастващата мощ и престиж на българската държава силно обезпокоява епирския деспот Теодор Комнин.
Нарушавайки, сключения съюзен договор, той предприема поход към българските земи. Епирският владетел провежда грижлива подготовка,
която пази в пълна тайна, събира голяма войска, в която освен гърци има и рицари, ипратени от император Фридрих ²² Хохенщауфен.
Византийската войска настъпва от района на Адрианопол по течението на река Марица и се остановява на лагер до Клокотница.
Цар Иван Асен ²² правилно преценява, че единственият път за победа над противника са смелите и решителни настъпателни
бойни действия. Той потегля от Търново с малобройна войска срещу Теодор Комнин. Благодарение на верността на своите боляри
от южните райони на страната и постоянната готовност на войските им той своевременно успява да съсредоточи значителни сили в района на Клокотница.
За повдигане на моралния дух на войските заповядва да окачат на знамето съюзния договор, който епирският владетел вероломно
нарушава за да се обедят войните в справедливия характер на войната.
Планът на Теодор Комнин е с бързи и внезапни действия да изненада българите и да постигне лека победа. Той разчита на своите
тежко въоръжени рицари в разграма на българската армия, които действително представляват елитна войска, известна със своята
тактика на фронталния удар в сгъстен строй.
Планът на цар Иван Асен ²² предвижда да се острои засада с част от силите, с която да се разгромят византийците,
а с друга част предимно конница, да се извърши дълбок обход и да се излезе в тила им, като се прекъснат пътищата за оттегляне.
На 9 март 1230г. двете армии се построяват една срещу друга. Сражението е кратко. Цялата войска заедно с Теодор Комнин
попада в обкръжение и е пленена. Към пленниците българският владетел се отнася с особено великодушие. Той нарежда да се освободят.
Това разнася славата му на добър владетел из всички краища на Балканския полуостров.
Предпоставка за победата при Клокотница е отлично организираното разузнаване от цар Иван Асен ²², което дава възможност да
следи всяко действие на епирския деспот и да взема необходимите мерки срещу него. По този начин изненадан е не Иван Асен ²²,
а обратно - Теодор Комнин, който не очаква толкова бърза среща с българската войска. На многобройната е тежко въоръжена войска от византийци
българският владетел противопостовя своето отлично разузнаване, смелостта на своите войници и своята превъзхождащта тактика над
противника. Той пръв нанася удара, разбива и пленява по-голяма част от византийците.
Победата при Клокотница създава условия за широки настъпателни действия. Българският цар веднага потегля към владенията
на Теодор Комнин. При навлизането му във византийските земи освободените гръцки войски разнасят славата му на добър и човечен
владетел и градовете един след друг без съпротива отварят крепостните си врати пред бъгарската войска. Така Той превзема цялата земя
на епирския владетел - от Одрин до Драч. Българската държава достига най-голямото си териториално разширение, опирайки до естествените
граници - Черно, Егейско и Адриатическо море. Тя включва всички земи, населени с българи. Това създава благоприятни условия за
плодотворно и интензивно политическо и стопанско развитие на България.
Тъй като нямам скенер, не мога да Ви предоставя картинка-възстановка на бойните действия. Текста го писах на Notepad и за това е в такъв вид
Едит: Разказът е от "Военна история на България 681-1945"
Велин Аргатски
1.До 1218г. България е едно парче земя, с което никой не се съобразява. Братът на цар Борил - Стрез, откъсва Македония с център
крепостта Просек,а братовчед му - Алексий Слав, се обособява като независим владетел в Родопската област с център крепостта Цепина.
През 1208г. Белград и Браничево са откъснати от Унгарците (според някои историци Белград и Браничево са дадени на маджарите
през 1211г. в отплата на тяхната военна помощ срещу разбунтувалите се Видински боляри, които заплашват страната с отцепването на областта).
Сърбите завладяват Ниш и околностите му. Като допълнение към всичко останало е и разрасналото се богомилство, което внася смут в държавата.
Едва след идването си на власт, цар Иван Асен ²² успява по дипломатически път да си върне Белград и Баничево (Поради тежкото си положение,
връщайки се от V-тия кръстоносен поход, унгарският крал Андрей ²² сключва договор, по силата на който са върнати отнетите области, а българите се
задължават да осигурят безпрепятственото им преминаване. Договорът е скрепен с династичен брак между цар Иван Асен ²² и унгарската принцеса
Ана-Мария.)
2.На цар Иван Асен ²² не му се "налага" да се ожени за дъщерята на бившия епирски владетел Теодор Комнин – Ирина, а самият той има интерес от това.
Тази сватба води до възраждането на Епирската държава, чийто владетел става синът на Теодор Комнин - Йоан.
Някои историци считат, че този ход на цар Иван Асен II цели противопоставянето на Никейската империя чрез втори византийски център
– Епир, каквато е ситуацията до 1230 г. Но Солунската империя се оказва твърде слаба и не успява да се превърне в бариера пред Никея.
3.За битката при Клокотница не се знае малко. Даже доколкото знам, се изучава (разглежда) във военните училища.
Но това, което е широко известно на всички от Георги Акрополит е, че цар Иван Асен II се
отбранява с малка войска, включваща и кумански наемници. Решителното сражение става на 9 март 1230 г. в местността
Клокотница. Преди битката, по заповед на царя, мирният договор от 1225г. с Епир бива набучен на копие и сочен за назидание
на нарушилия го епирски деспот.
4."но може да се предположи че византийците са се построили в обичайния си боен ред с център и две крила"
В интерес на историческата достоверност това е и обичайният боен ред на българите. Оттам произлиза и думата "Саракт",
която в превод значи "център, ляво, дясно". В центъра винаги седи ханът (респективно князът или царят), вляво - великият жупан, вдясно -
тарканът (не претендирам за точност в титлите на последните двама).
5.Както беше изказано мнение, земите, присъединени от цар Иван Асен ²² не остават в български владения след смъртта му, поради
множеството му династични бракове и разклоняването на наследствената линия, от което произтичат и многото кандидати за престола и
вътрешни борби, които са използвани умело от съседните държави.
6.Според някои историци, пускането на пленените войници от цар Иван Асен ²² е част от политическата му стратегия за поддържане
на гръцкото население мирно и следствие от титлата, с която започва да се зове след битката при Клокотница – “цар на българи и гърци”.
7.Много важна последица след битката при Клокотница е и че епирското протеже в Сърбия - Радослав, абдикира през 1234г. и на негово място не и без
помощта на българския владетел е поставен брат му Владислав, който се жени за една от дъщерите на цар Иван Асен ²². По този начин
той прокарва своята политика и в Сърбия, която става негов съюзник. След битката при Клокотница цар Иван Асен ²² не унищожава
Епирското деспотство напълно. Върху силно намалената му територия с център Солун управлява зет му - Мануил.
Ето и разказа за битката:
Цар Иван Асен ²² поема управлението при феодална разпокъсаност и политически упадък на българската държава. Характерно
във външната политика на българския владетел е, че успява по дипломатически път да си възвърне областите около Белград и Браничево
от маджарите и поддържа добри отношения с останалите си съседни държави. Тези успехи превръщат България постепенно във водеща политическа
сила на Балканския полуостров.
Непрекъснато нарастващата мощ и престиж на българската държава силно обезпокоява епирския деспот Теодор Комнин.
Нарушавайки, сключения съюзен договор, той предприема поход към българските земи. Епирският владетел провежда грижлива подготовка,
която пази в пълна тайна, събира голяма войска, в която освен гърци има и рицари, ипратени от император Фридрих ²² Хохенщауфен.
Византийската войска настъпва от района на Адрианопол по течението на река Марица и се остановява на лагер до Клокотница.
Цар Иван Асен ²² правилно преценява, че единственият път за победа над противника са смелите и решителни настъпателни
бойни действия. Той потегля от Търново с малобройна войска срещу Теодор Комнин. Благодарение на верността на своите боляри
от южните райони на страната и постоянната готовност на войските им той своевременно успява да съсредоточи значителни сили в района на Клокотница.
За повдигане на моралния дух на войските заповядва да окачат на знамето съюзния договор, който епирският владетел вероломно
нарушава за да се обедят войните в справедливия характер на войната.
Планът на Теодор Комнин е с бързи и внезапни действия да изненада българите и да постигне лека победа. Той разчита на своите
тежко въоръжени рицари в разграма на българската армия, които действително представляват елитна войска, известна със своята
тактика на фронталния удар в сгъстен строй.
Планът на цар Иван Асен ²² предвижда да се острои засада с част от силите, с която да се разгромят византийците,
а с друга част предимно конница, да се извърши дълбок обход и да се излезе в тила им, като се прекъснат пътищата за оттегляне.
На 9 март 1230г. двете армии се построяват една срещу друга. Сражението е кратко. Цялата войска заедно с Теодор Комнин
попада в обкръжение и е пленена. Към пленниците българският владетел се отнася с особено великодушие. Той нарежда да се освободят.
Това разнася славата му на добър владетел из всички краища на Балканския полуостров.
Предпоставка за победата при Клокотница е отлично организираното разузнаване от цар Иван Асен ²², което дава възможност да
следи всяко действие на епирския деспот и да взема необходимите мерки срещу него. По този начин изненадан е не Иван Асен ²²,
а обратно - Теодор Комнин, който не очаква толкова бърза среща с българската войска. На многобройната е тежко въоръжена войска от византийци
българският владетел противопостовя своето отлично разузнаване, смелостта на своите войници и своята превъзхождащта тактика над
противника. Той пръв нанася удара, разбива и пленява по-голяма част от византийците.
Победата при Клокотница създава условия за широки настъпателни действия. Българският цар веднага потегля към владенията
на Теодор Комнин. При навлизането му във византийските земи освободените гръцки войски разнасят славата му на добър и човечен
владетел и градовете един след друг без съпротива отварят крепостните си врати пред бъгарската войска. Така Той превзема цялата земя
на епирския владетел - от Одрин до Драч. Българската държава достига най-голямото си териториално разширение, опирайки до естествените
граници - Черно, Егейско и Адриатическо море. Тя включва всички земи, населени с българи. Това създава благоприятни условия за
плодотворно и интензивно политическо и стопанско развитие на България.
Тъй като нямам скенер, не мога да Ви предоставя картинка-възстановка на бойните действия. Текста го писах на Notepad и за това е в такъв вид
Едит: Разказът е от "Военна история на България 681-1945"
Велин Аргатски
Comment