Истинските Неща В Живота!

[Гост]

von Danitz е прав. Подобни разсъждения пречат на изпълнението на задачите! Трябва да се действа строго по устав.

Schitam che съм видял кръв в живота си бая (и моя) и не съм се посрал, макар че мириса е кофти. В този текст има логика, дано само не го осъзнаете твърде късно...
Извинявам се на модераторите. Трийте, ма аз имах нужда да защитя романтиката и чувствата поне малко.
С уважение:
Ст.

[von Danitz]

А така, автоцензората- висша форма на робство

[Imperial]

В тази тема си говорим на няколко различни езика...

[Елемаг]

В тази тема си говорим на няколко различни езика...

Е нищо ново. Горе долу във всяка втора тема е така. Но не виждам как би могло да бъде иначе. Ние сме хора със различен опит и идеали и би било много подозрително ако беше иначе.:duel::duel::duel:

[mellisa]

Текстът е много верен и може би затова всеки го чете, съгласява се и после го забравя. Прекалено е верен, разбирате ли...
Нещата, които казва и описва сякаш днес вече нямат място в реалния живот, а в текстове като този, който прочитаме на един дъх, пращаме на приятел или любимия човек, казваме му, че сме напълно съгласни с написаното, но после не можем да го следваме по никакъв начин. Защото както написа и Воланд, човек стига до такива истини в екстремални моменти от живота си, но те имат рядката способност, за добро или за лошо, да не продължават повече от няколко мига. И после всичко започва и продължава по старому. Прав е и Фон Данитц, че разваля дисциплината, но аз влагам по друг смисъл - разваля рутината, ежедневието, дисциплината на...живота. Животът не се мери с броя на вдишванията, който правим, а с моментите, които спират дъха ни...но и ние не можем да съществуваме само във вторите. Животът ни се мери с красивите и силни моменти в него, но животът ни е броя на вдишванията между тях. Именно съпоставката ни кара да си дадем сметка - няма щастие и нещастие, има само сравняване на двете състояния. Дали хората, които са винаги щастливи знаят, че са такива ? В момента, в който щастието стане основно състояние, то губи от своята сила и привлекателност. Не е важно всеки миг да спира дъха ни, важно е да сме имали такива мигове в живота си

[messire Woland]

Един път Му Да дойде при Учителя изключително смутен. Точно по това време Учителя си вареше зелен чай.
- О Учителю! -каза той- Аз срещнах прекрасна девойка и се влюбих с цялото си сърце. Искам да се оженя за нея!
- Е добре, тогава ожени се, в какво се състои проблемът ти? - каза Учителя, сипвайки зелен чай на двамата.
- Да, но ... - се смути Му Да - Аз бих искал предварително да получа твърди гаранции за това, че и тя ме обича по същия начин ...
Учителя си доля още чай в чашката, отпи и се загледа в далечината. После невесело се усмихна и каза:
- Благородния мъж винаги точно знае какво иска в действителност. Ето например аз - исках зелен чай, налях си и отпих. А точно какво всъщност искаш ти - момичето или гаранции?

Един път Му Да отиде при Учителя си и му каза:
- Днес аз видях един луд човек, който говореше, че е опитомил дракон, син като небето на Поднебесната Империя. Казват, че някои от хората на пазарния площад били хвърляли камъни по него - но аз не ги видях. Затова пък видях как му се надсмиваха и го назоваваха с непотребни думи.
- Е случват се такива работи - отговори Учителя.
- А не е ли по-добре наистина да вземат да го заключат този човек на някое самотно място и да не му позволяват повече да говори на хората за синия дракон? Тъкмо така няма да му се наложи да страда от ударите на камъните.
- Не знам Му Да, Този въпрос не ми се вижда правилен. Кажи ми по скоро тогава: кое е по-добре - да се опитоми син дракон или да се хвърлят камъни?
- Но аз не виждам никакъв син дракон, Учителю. - смути се Му Да.
- И аз не виждам. Но аз не виждам и тълпата и камъните и човека, за когото ти ми разказа.
- Но тогава в какво е истинската съобразност?
- В това, че аз мога да си представя и тълпата, хвърляща камъни, и лудия човек, и теб, Му Да, ходещ между тях, и сини дракони, летящи по небето. Как мислиш, на какво или към кого аз предпочитам да гледам?

[mellisa]

von Danitz е прав. Подобни разсъждения пречат на изпълнението на задачите! Трябва да се действа строго по устав.

В окопите никой не е атеист, както казваше дядо ми

[Imperial]

Животът не се мери с броя на вдишванията, който правим, а с моментите, които спират дъха ни...но и ние не можем да съществуваме само във вторите. Животът ни се мери с красивите и силни моменти в него, но животът ни е броя на вдишванията между тях.

Цаката е двете да са едно и също.

[VladDracul]

До "турбопанцеранихилеитарите от Последните дни"

То си има "живот" и "живот"..
ходи - трепи, стреляй, командвай и т.н но това на съответното "бойно поле"...

после като се върнеш към другия си живот /жена, деца, семейство, любов ..../
нещо няма да върви отношението "падай за толко и толко лицеви..."

:p

[von Danitz]

До кетчупения вампир

E, то затова са казали хората, нито един женен мъж в армията! Одисей просто никога не трябва да се връща в Итака...Вилхелм Втори и Казандзакис на едно място!

[Гост]

До кетчупения вампир

E, то затова са казали хората, нито един женен мъж в армията! Одисей просто никога не трябва да се връща в Итака...Вилхелм Втори и Казандзакис на едно място!

Точно това се опитах да кажа и аз, но с други думи
Едното не пречи на другото.

[mellisa]

Цаката е двете да са едно и също.

Не съм съгласна °Цаката° е да си даваме ясно сметка и за едното и за другото. Ако всеки момент от живота ти спира дъха ти, няма ли да изпаднеш в кислородна липса ? Шегувам се, но основната идея не е много по-различна - трябва ни и лошо за да оценим по-добре хубавото. Това е като влакче в увеселителен парк - нагоре, надолу и после пак и пак така....

[mellisa]

До кетчупения вампир

E, то затова са казали хората, нито един женен мъж в армията! Одисей просто никога не трябва да се връща в Итака...Вилхелм Втори и Казандзакис на едно място!

Само дето забрави, че Казандзакис е бил щастливо женен до смъртта си с Елени . А не ме настъпвай по Одисеевата пета, че се паля лесно :nod: Одисей е тръгнал от Итака точно за да се завърне там един ден - Винаги пази Итака в мислите си, твоята съдба е да пристигнеш там!

[Гост]

Абе хора! Супер си е текста и нищо не разваля, а може да вдъхнови всеки новобранец, защото насочва към простите и важни работи.
А това мотивира, както казваше един мой старшина.

[VladDracul]

Ъъъ а защо съм "кетчупен" вампир ?
:sm186: