За пацифизма

[Хана]

Ще си позволя лека корекция. ДЕФИНИЦИЯ за фундаментализъм може и да е дадена по повод някое религиозно американско течение.
Това създава един опасен заблуждаващ страничен ефект на плоскостта на съвременната политическа я теория, я пропаганда - "ми на, възникнал в САЩ"...
Само че той си съществува от край време и за мен съвпада с религиозния фанатизъм. Последният, разгледан точно като реакция на логоса и позитивизма, има разни исторически прояви.

Всички източници, на които съм се натъквал казват едно: Съединените щати, Протестанската традиция, към 1925 година

И аз мисля, че става дума за това кога за първи път се прилага терминът ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ , а не кога са появява фундаментализмът като явление. Има там една книга за протестантизма, която се казва “Fundamentals", та от там идва вероятно.

Иначе как да наречем изгарянето на клада, кръстоносните походи, гоненията на еретиците, инквизицията? Чист християнски фундаментализъм. Без да съм специалист, но ми се струва, че може да се говори и за иудейски фундаментализъм в първите векове сл. Хр., за исламски фундаментализъм в ранното Средновековие.

Фундаментализмът се заражда тогава, когато бива нарушено равновесието между мит и логос.

Афористично красиво и точно казано, обаче съвременността принадлежи на логоса. Затова обратното на фундаментализма е секуларизмът. Употребявам думата във възможно най-широкия й смисъл: отделяне на индивидите и обществото от идеологията. Можеш да вярваш в каквото си искаш, не е въпросът в КАКВО вярваш, а КАК вярваш.

Мисля си каква ли е връзката на зародилия се уж с протестантизма фундаментализъм и индивидуализма от “Протестанската етика и духът на капитализма”? Не се ли “бият”?

П.П. Под "Дейзъм" деизъм ли имаш предвид? Че Бог не се намесва?

[gollum]

С риск да се отклоним в посока философстване, мисля че изпускате това, че "Логосът" е също толкова способен да създава своите позитивистични митологични стурктури (които по същество не се отличават много от тези на "Мита") . В известен смисъл съвременността е доста по-близо д средновековието като усещане и начин на мислене, отколкото е бил векът на Позитивизма .

Фундаментализмът като процес (а не като конкретно назован феномен) е по-същество екстремална форма на традиционна идеологическа конструкция, която се появява когато тя се срещне с сходна, но чужда конструкция, стремяща се да я обнови. Можем да я назовем и реакция на Традицията на собствената й метаморфоза (обикновено назовавана "модернизация") .
Във всеки случай, подобен модем на явлението може да бъде построен в рамките на "теорията" за информационните обекти.

[Дар]

Ние,българите не сме по дребните сметки,празните приказки,увъртания и подмилкванията ,т.е не ставаме за дипломати.(извод от Балканските недоразумения).Затова спечелихме битката,но не и войната...

[khanbulgarski]

С риск да се отклоним в посока философстване, мисля че изпускате това, че "Логосът" е също толкова способен да създава своите позитивистични митологични стурктури (които по същество не се отличават много от тези на "Мита") .

Определено, Мирча Елиаде има чудесна статия за съвременните митове в книгата си "Мит и Реалност". Ако имате възможност хвърлете и един поглед с Хана. Ако имам време, ще я напечатам тези дни, а ако не ще пробвам да я сканирам ясно и четливо

До Хана: Фундаментализмът наистина е понятие влязло в употреба едва в началото на 20-ти век. Средновековието безспорно е било пропито с насилие на религиозна основа, но не съм съгласен че този термин би могъл да носи същото значение за процесите протичащи тогава и сега.

Упадъкът на мита и замяната му с рационалистично-позитивистка идеология характеризира съвременното приложение на този род религиозни движения. Както се съгласихме с KG125 има голяма разлика между фундаментализъм и екстремизъм и дори фанатизъм.

А що се отнася до съвременните митове както Мирча Елиаде разсъждава те намират начин да оцелеят в променящата се среда. Един вид се адаптират към модерните знакови системи. Точно затова в нашата пост-модернистична епоха се говори за многозначие на символите и архетипни системи, като последните са въведени за пръв път в употреба от психологът Карл Юнг. Основната идея при анализа на съвременните митове е тяхното символно интерпретиране и един вид "прожектиране" на нашият свят като двойник на сакаралният. Архетипът е именно "линкът" към божествената среда. Например символното значение на цветовете, предметите, изображенията и знаковете се използва умело в съвременният свят с несъзнателната цел да се запази свещенното и митологично усещане на едно друго, сакрално и неземно измерение.

[gollum]

Според мен, няма никаква изначална (още повече принципна) разлика между "мит" и "логос" - става въпрос за две конструкции на позитивизма, които оживяват и се развиват преди всичко в рамките на неговата идеологическа структура. На практика, позитивизмът е също толкова митичен, нещо повече, по същество става въпрос за множество идеологически по своя характер системи (бихме могли да ги наречем и информационни, защото съществуват на друго ниво на вещественост/реалност/възприятие), които изграждат сходни идеологически структури в опита си да обяснят/преобразуват реалността (света).
Между религия и позитивизъм на това ниво няма никакви принципни разлики - нещо, което твърде често се пропуска от излследователите (самите те обитаващи света откъм идеологията на позитивизма) - в този смисъл те си падат да "маскират" митичността на позитивизма под формата на реликти/преживелици/метаморфози на "мита" .

По отношение на понятието "фундаментализъм", бих казал, че то може с пълно право да се използва в историческа перспектива и отвъд границите на миналия век . В крайна сметка става въпорс за явление вазникващо при (опасност от) рязка промяна на парадигмата и е реакция на традицията. Подобни промени са се случвали не веднъж в историята и съвременността не е уникална в това отношение. Вероятно винаги подобни пормени са пораждали разнообразни форми на фундаментализъм.
Що се отнася до съвременният ислямски фундаментализъм, може да се окаже, че той е по същество своеобразна форма на проява на национализъм. На идеологическо ниво много често едно символно поведение маскира съвсем друго конкретна цел.