Заслужава ли си да се води война заради един човек?

[Иван Миланов]

Пускам тази тема понеже според мен това е един въпрос който може би е твърде общ от една страна, но и достатъчно показателен за морала и готовността на една нация да застене зад всички от своите граждани. Интересно ми е вие какво мислите.

[messire Woland]

Отговора на този въпрос не може да има един отговор, затова аз не съм и гласувал. Защо?
1. Политическата ситуация, или по-точно наличието на пресечни точки между двете държави, тази, чиито гражданин е убитият и тази, където това се е случило, или чиито гражданин/поданник е извършителят. Ако отношенията между двете държави са изострени и само се търси повод за конфликт, то това е достатъчно, война ще има. Но, това е само повод, без причини нищо няма да стане. Ако няма конфликт, нещата ще приключат с някакъв вид съдебен процес.
2. Личността на убития често е от значение, обаче тук пак стигаме до точка едно и до възможните причини за конфликта.
3. Наличието на омраза между народите на двете държави - ако говорим за модерните времена и наличието на национализъм, в противен случай този фактор няма особено значение.
Или, в крайна сметка всичко опира до наличието на причини. Ако има такива и само се търси повод, то това ще е достатъчно. Ако няма такива, то убийството няма да има значение, тоест, дори и да се стигне до изостряне на отношенията между двете държави, война няма да има.
Дотук всичко написано важи за съвременността.
В миналото разбира се нещата са били малко по-различни. При това колкото по-авторитарен е строят, толкова по-малко значение имат чувствата между народите и съответно, колкото по-демократичен е строят, толкова по-малко влияние имат властимащите върху процеса.
Или, по-конкретно, при абсолютните монархии въпросът би зависел изцяло от волята на монарха - ако той реши, това може да стане повод за война. Ако прецени, че убийството няма значение за него, значи няма да има война. Разликата с новите времена е малко тънка в случая - причините за война между двете държави може и да липсват в случая, но ако авторитарния лидер реши - война ще има.
В по-отворените и неавторитарни режими трябва да има някакви причини, които да се споделят от много хора, това е едното необходимо условие за война. Като второ условие би могло да бъде наличието на пресечни точки, икономически, политически или от друг харакер между двете държави. Но при всички случаи войната няма да е неочаквана или внезапна.
Така или иначе, всичко най-вече зависи от това, дали има причини за война, които нямат отношение към убийството на един гражданин. То може единствено и само да бъде повод, общо взето без значение от личността на човека. Разбира се, колкото по-назад в миналото отиваме, толкова по-голямо значение придобива личността на убития.

[Хана]

Заслужава си, ако този човек е хубавата Елена

[Neonix]

Съгласен съм с изложеното от Воланд и ще се опитам да обобщя мислите си с няколко изречения:
От политическа гледна точка, подобно нещо към настоящия момент не би могло да се случи. Обществото в което живеем разполага с много по-"разумни" начини да разреши едно такова събитие.

Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова е по-възможно едно убийство да бъде повод за започването на война, но не и причина за нея. Защото поне според мен зад всяка една война стоят не отделни личности, а по-скоро идеи или идеали, които естествено споделят вече от конкретни личности.

А на конкретния въпрос дали си заслужава - от чисто морална гледна точка, според мен - НЕ.

[gollum]

Доколкото се отнася до морално-философски проблем (струва ли си да се жертва благополучието на обществото или живота на част от него заради един негов член) то отговорът е много труден - сравняват се неопределими и неоценими във въпросната сфера същности (никой не може да определи ценността на една личност, сама по себе си, или пък спрямо други личности). Доколкото все пак заради една неоценима ценност се рискуват множество такива, то може да се заключи, че не си струва - винаги може да се потърси друго разрешение.
Ако разглеждаме от политическа гледна точка, то Воланд посочи съвсем точно, че става въпрос за причини, които никога нямат общо с живота на един човек.
Така че като се замисля отговорът е отрицателен - не, не си стурва да се води война заради един човек, тъй като войната е конфликт не на личност и държава, а между две държави.

[Araslan]

Един за всички и всички за един!

[khanbulgarski]

Съгласен съм с повечето от вас и аргументите ви за това защо не трябва да се води война заради един човек. Изглеждат смислени и абсолютно логични. Въпреки това обаче някакси не мога да си затворя очите ако мой съгражданин е убит от правителството на друга държава. Не мога да се насиля да вярвам че не трябва да воювам в такъв случай. Подобен пример е и този с медиците ни в Либия. Не трябва ли да ходим на война ако тях ги убият??? Каква вяра ще има обикновеният човек в своето правителство.

[gollum]

Не, не мисля че това е смислен повод за война. Я помисли как биха ти изглеждали нещата ако бе от другата страна в този случай. Безсмислено е да тръгнеш да убиваш други хора, които не познаваш и за които си нямаш никаква предства, заради грешка на тяхното правителство. Още повече, че подобна война ще доведе до смъртта на още много хора - какво, да не би още умрели да върнат вече умрелите? Или пък да ги "изплатят" по някакъв начин? Войната е много сериозно нещо и си струва да се започва едниствено ако след това ще доведе до мир, които да е по-добър за твоята държава, от състоянието преди началото на войната. В случая не мисля, че това условие би могло да бъде изпълнено.

[khanbulgarski]

Да знам за условията при които една война е справедлива. Естествено че крайният резултат е мир. С този проблем са се занимавали още Тома Аквински и Аристотел. Все пак един и пет или десет човека не могат да се сравняват с хилядите жертви на един военен конфликт. А що се отнася до хората, които нямат вина за деиствията на правителството си, то тогава от тях може да се изисква да свалят от власт неетичните управници и да ги предадат на другата държава или да ги съдят справедливо. Ако няма налице такъв процес, то тяхната вина е не по-малка

[Araslan]

Войната е сериозно нещо наистина но това че не сме се вдигнали да защитим сънародника си и той е загинал това говори много зле за самите нас.Отмъщението е нещо като след дъжда качулка но все пак...Въпрос на национално достойнство все пак.Бих воювал ако се наложи!

[Елемаг]

Ако е българин убит от враждебни чужденци то отговора е да!

[rambler]

Зависи от човека

[Imperial]

Зад никоя война не е стоял един единствен човек. Един човек може да е повод, но никога причина.

[lzl]

А моля ви се, с тез фрапиращи примери, че трябвало да обявим война на Либия заради петима (или колкото сам там) души. 5/8000000 ~= 0
Подобни глупости са възможни назад във времето, когато взаимноотношенията между държавите (или други сбирщини) не са били толкова дълбоки и сложни, и когато е нямало Хюман райтс уотч , т.е. човешкият живот на простолюдието се е ценял по-малко, за разлика от почти (или напълното) изравняване ръководител (цар, фараон) - бог.

[gollum]

А що се отнася до хората, които нямат вина за деиствията на правителството си, то тогава от тях може да се изисква да свалят от власт неетичните управници и да ги предадат на другата държава или да ги съдят справедливо. Ако няма налице такъв процес, то тяхната вина е не по-малка

Малко е вероятно "хората" да успеят да свалят от власт "неетичните си управници". С други думи, това е сценарий, който кажи-речи никога не се реализира, още повече - заради някакви чужденци (я си спомнете каква е била вашата последна емоционална реакция по повод на някой чужденец и после си помислете дали бихте рискували гражданска война или започнали революция заради него). В конкретният случай, обаче, има нещо, което определено се пропуска - и това е погледът на либийците върху нещата. Я си представете за момент, че сте на тяхно място - в някоя българска болница да бъдат заразени със спин (няма значение защо) 300-400 деца и да се започне процес срещу чужди лекари, които са работили в тази болница. Като междзувременно държавната пропаганда ви информира, че става въпрос за заговор от страна на тези лекари. Няма ли първата ви реакция (че и следващите) да е - "смърт за чуждите лекари!" (а съвсем не: "нашите управници ни лъжат и лекарите са невинни"). Т.е., ние в същата сиутация ще реагираме по същия начин.
Сега да погледнем нещата и от българска страна - става въпрос за медицински служители, които са се научили на занаята в България (както Лзл веднага би казал - българската държава е платила за това образование), но впоследстиве заради пари са отишли да се реализират в арабска държава, за която е известно, че има авторитарен режим. Мислиш ли, че това са точно българските граждани, заради които си стурва да се воюва? Ами че на този принцип ако някоя държава някъде започне процес срещу наш емигрант, то какво - и срещу нея ли трябва да започнем война?
Да не говорим, че подобни ситуации се разрешават с дипломатически средства, а не с военни.