Светът на викингите

[ISTORIK]

Добре дошли в света на викингите!

http://www.ravensgard.org/gerekr/norse.html

[TVV]

В Последния Момент

А ето една викингска сабя (съвременна възстановка) :

[Araslan]

Мен лично на двуостър меч ми прилича

[TVV]

Да, прав си че е двуостър меч, като писах сабя имах предвид "sword". Впрочем, тази на картинката не е точно викингска, а англосаксонска, но като стил е общо взето същата работа.

[ISTORIK]

Съществува една интересна история за викингска експедиция, която навлязла в Средиземно море, за да търси Рим. Никой от воините нямал представа къде точно се намира този град, нито пък знаел някакъв ориентир, по който да го намерят. Географията на този район, все още, била неизвестна на викингите. За тях, Рим бил богат град, познат им от разказите на франки и фризи (фриги/фригийци?).
Стигайки до бреговете на Апенинския полуостров (дн. Италия), викингите се натъкнали на гр. Лука, който им се сторил толкова красив, че те го сметнали за Рим. След дълга обсада, успели да превземат града. Но разочарованието им било голямо, когато разбрали, че са се заблудили.
Тази случка показва истинската същност на викингите – безумно смели воини, готови на всичко, дори – да се хвърлят с главата напред в неизвестното, само за да се завърнат у дома с богата плячка.
Безпристрастният наблюдател не би пропуснал да забележи, че, при цялата романтика около тях, викингите си остават безмилостни пирати. Историта е документирала стотици свидетелства за тяхната жестокост. Те са наречени “чумата на XI век”. Ако гледаме на тях като на герои, какво би трябвало да кажем за съвременните престъпници?
Ето ги двете гледни точки.
Коя от тях е вярната? Къде е истината за викингите?
Историята ни дава храна за размишления, които са актуални и днес.
А истината е някъде по средата.

Повечето от знанията ни за викингите се дължат на скандинавските саги (легенди).
Съвременната историческа наука приема голяма част от казаното в тях за истина, тъй като са открити доказателства – при археологически разкопки и при разчитане на писмени документи на други култури, съществували по времето на викингското нашествие в Европа.
Но, все още, има твърде много неясноти, които не ни позволяват да си съставим пълна представа за света на викингите.
За съществуването на тайнствения викингски град Йомсборг, все още, липсват безспорни археологически доказателства. А, ако се вярва на сагите, легендарният Рагнар Лодборг е живял около 200 години. Така и не може да се установи, от какво е направен покривът на норманските къщи. Някои учени твърдят, че, за целта, е служел обърнат на обратно кораб.
Белите петна в знанията за викингите напомнят за историята около създаването на ефектите във филма “Джурасик парк”. Хората от екипа на режисьора Спилбърг започнали да разпитват различни учени, за да установят как точно са се движели динозаврите. Те получили десетки различни мнения и, най-накрая, създали своя собствена версия. След прожекция на филма пред ограничен кръг от учени, един от тях, попитан какво мисли за филма, вдигнал рамене и казал:
“Какво пък, може и така да са се движели!”.

[ISTORIK]

Светът на викингите

Първите по-организирани кралства в Скандинавия се появяват в периода между X и XI век. Дотогава, населението на Швеция, Дания и Норвегия носело общото название “нормани”. Никой от тях не се чувствал поданик на някоя държава, а само - на част от своето владение или на област, включваща няколко владения.
Названието “викинг” не е наименовамие на племе или на народ. Има много спорове относно неговия произход. Според най-разпространената хипотеза, изказана от шведския учен Аскеберг, думата “викинг” има за корен глагола “vikja”, който означава “отклонявам се”. Като “викинг” се определя човек, който е отплувал от дома, напуснал е родината си, в търсене на плячка. В езика на самите нормани, изразът “отплувам на викинг” е означавал “заминавам на пиратско пътешествие по море”.
Норманите живеели в домове с приблизителни размери 30 на 8 метра. В тях имало едно голямо помещение за живеене и няколко по-малки, служещи за складове. В градовете, тези домове били групирани по 4, като всяка такава група образувала квадрат.
В един дом-владение живеели: господарят на дома, наричан “бонд”, неговото семейство, свободни хора, които му служели – срещу подслон и храна. В къщата живеели и известен брой роби. (Робството било една от греховните тайни на епохата.) Господарят можел да подари свободата на някой от своите роби, като израз на особено благоволение. Робът можел и да се ожени, но децата му си оставали роби.
Земята била бедна и неплодородна. Ето защо, повечето владения се занимавали със скотовъдство. Други източници на храна били ловът и риболовът. Нерядко, норманите трябвало да се спасяват от гладна смърт с жестоки, от наша гледна точка, практики. Те убивали своите роби, които не били повече в състояние да се трудят. Новородените деца, които били недъгави, били изоставяни в гората. Същата участ ги очаквала и, ако храната не достигала. Старците сами грабвали оръжие и търсели смъртта си в лов или в сражение. Според вярванията на викингите, доблестната смърт им осигурявала място във Валхала - небесния дворец на техния върховен бог Один. Всъщност, резултатът от тези “варварски” практики бил намаляване на гърлата, подлежащи на редовно хранене. Трудните условия за живот били основната причина за нашествията на норманите в Европа, както - и за тяхното участие в Кръстоносните походи.
През лятото, младежите от владението можели да се включват в походите за търсене на плячка на юг. Завръщайки се от успешен рейд, те печелели слава и уважение. По време на тези походи, норманите се занимавали не само с пиратство, но – и с търговия.
Няколко по-близки владения образували област. Спорните въпроси се решавали на областен съд, наречен “тинг”. При възникване на спорен въпрос, едната страна трябвало да се яви във владенията на другата и публично да я предизвика на съд. После, от владение на владение, се предавала стрела – знак за събиране на тинга. На него присъствали бондовете от областта и всеки от тях имал равен глас с останалите.
Тинговете се провеждали при пълнолуние, на някое място, считано за свещено. Там всички отивали въоръжени, но всяко кръвопролитие било забранено.
Всичко това звучи твърде хубаво, за да бъде изцяло вярно.
В действителност, по-могъщите бондове често упражнявали натиск върху останалите, за да се приемат решения, които са им изгодни. Понякога, оскърбеният прибягвал до кръвно отмъщение и личната вражда прераствала в родова, което водело до смъртта на много хора. Затова, твърде често, онзи, който пренебрегвал решението на тинга, бивал прокуждан от областта.
Над няколко владения властвал боен вожд, наречен “конунг”. Донякъде, той напомнял средновековен феодал. Сагите донасят до нас сведения за могъщи конунги, чиято власт би могла да се сравнява с кралската. В края на X век, пратеник на френския крал попитал отряд датски викинги за името на техния господар. А те му отвърнали: “Няма господар сред нас! Всички сме равни.” Все пак, норманите признават върховната власт на бонда, във владението, и на конунга, в областта, както и – на тинга – пак в областта.
Конунгът поддържал дружина от въоръжвни мъже и живеел на издръжка на владенията, които му се подчинявали. Освен това, той изисквал от всеки свободен човек, годен да носи оръжие, да притежава и поддържа следното защитно и нападателно въоръжение:
шлем, щит, лък и стрели, копие и брадва или меч.
По-богатите нормани, по време на сражение, носели метални ризници – плетени или плочести. Бедните трябвало да се задоволяват с кожени ризници или да разчитат единствено на защитата на своя щит. Шлемовете също се делели на кожени и метални. Понякога, воините привързвали дръжката на меча или на брадвата с кожен ремък към китката си, за да не изпуснат оръжието си в битка. Брадвата била характерно за норманите оръжие. Тя имала желязно острие с трапецовиден или пирамидален тил. Била украсявана със сребърна и/или с медна украса (примерно – свързани кръгове, затварящи стилизирано изображение на двойка птици с приближени една към друга глави; двойка животински глави; дракон; две змии; “S”-видни спирали; човешка фигура в цял ръст със спуснати край тялото ръце; четирикрако животно; кръст – на пирамидалния тил).
Норманите можели да правят железни мечове, но повече ценяли франкските такива, защото последните били по-добри. Те можели да се закупуват от търговските центрове: Квентовик – на франките, Дорестад – на фризите, Бирка – на самите нормани, а също – и от други, по-малки търговски центрове.
Жените съвсем не били онеправдани в норманското общество. Човек можел да познае девойката по свободно падащите й коси. Омъжените жени носели косите си прибрани и вързани. Когато някой викинг искал девойка за своя съпруга, той плащал “брачна цена” на нейния баща. А в деня след сватбата, булката получавала дар от мъжа си и зестра от своя баща. Разводът не бил нещо необичайно и можел да бъде поискан и от двете страни. Все пак, жените не били съвсем равноправни. Например, ако в къщата имало гости, женската част от семейството на бонда изчаквала мъжете да се нахранят.
За възмъжаването на младежите спомагал обичаят за размяна на “храненици” между отделните владения. Обикновено, като храненици отивали синовете на бонда, а по-рядко – синовете на някои от свободните хора във владението. Храненикът живеел известно време в новото си семейство. По-късно, той можел да разчита на помощта на тези хора, сякаш те са му кръвни роднини. Размяната на храненици спомагала и за укрепването на връзките между владенията.
Скандинавската митология е богата на богове и на тайнствени същества. Главни богове на скандинавския пантеон са Один и Тор. Один бил могъщ, мъдър, и хитър. Обликът му се променял спрямо ситуацията. Можел да бъде воин, мъдрец, поет... Тор бил богът на бурите и на гръмотервиците. Бил изобразяван със страшния си чук, с който разбивал главите на враговете си. Много разпространени били амулетите от желязо, сребро и злато, изобразяващи чука на бог Тор, закачен на верижка от преплетени метални халки.
Викингите прекосявали огромни морски пространства с корабите си. От скандинавския полуостров, те се прехвърлили към Исландия, Гренландия и Британските острови. Според сагите, техни кораби достигнали до крайбрежието на Америка, но тя била твърде далече, а и местните жители били враждебно настроени към пришълците. Спускайки се по плавателните реки, викингите прекосявали цяла Европа, като, понякога, се налагало да носят корабите си, за да преминат разстоянието от една плавателна река в друга.
На носа на кораба викингите слагали драконова глава, а на кърмата – драконова опашка. Наличието едновременно на платно и на гребла правело корабите маневрени. За още по-голямата им маневреност допринасяла и формата на корабите, които били заострени и в двата си края. Като ориентири в открито море служели звездите, но сагите говорят и за “камък-водител”. Според теорията на Нилс Уинтер, уредът бил предшественик на компаса и представлявал парче магнит, плуващо в дървена чаша, пълна с вода.
При погребение на знатен воин, корабът му бивал заравян в звмята заедно с него, така че носът му да сочи към морето. Липсват археологически доказателства за ритуални погребални изгаряния на кораби – често показвани във филмите.
Сред викингите се зародило явление, наречено берсерк. Хората, обладани от берсерк, били наричани “берсеркери”. Човек не се раждал берсеркер, а ставал такъв съвсем внезапно, по време на битка. Изправен срещу лицето на врага, берсеркерът сякаш полудявал. Той започвал да надава крясъци и животински звуци и захвърлял щита и доспехите си на земята. Останал въоръжен с един меч, с два меча, с една дълга брадва или с две къси брадви, той се нахвърлял самоубийствено срещу враговете си, без да мисли за своята защита. Берсеркерите живеели в битките. Извън тях били вяли и апатични. Заради своята безумна смелост, те били смятани за закриляни от самия Один. Всъщност, тайната на “полудяването” на берсеркерите се криела в чая от татул, който те пиели, преди да влязат в битка. Татулът е отровно растение, но, както са казали древните римляни, “количеството/дозата създава отровата”.

[ISTORIK]

Историята на норманите в периода 800-850 г.

През 810 г., загива датският конунг Годфрид, най-могъщият нормански владетел, по онова време. След смъртта му, неговото “кралство” е разкъсано от дрязги между наследниците. За кратко време, тронът е наследен от Хеминд. Когато той умира, борбата за трона се разгаря между конунгите Хорик и Харалд. В стремежа си да се добере до цялата власт, Харалд приема настояването на императора на Франкската империя, Людовик Благочестиви, да се покръсти. Заедно с него, християнската вяра приемат още 4 000 негови привърженици. Но дори и този отчаян ход не му помогнал и, през 827 г., Хорик става крал, като властването му продължава до смъртта му, която настъпва през 854 г.
Хорик прави първия голям опит за обединение на голяма част от норманите в държава. Той успява да установи контрол върху викингските походи и пиратски пътешествия, така че те да се извършват само под негово ръководство.
Тази стратегия дава добри резултати. Годината 819 ще ъсе запомнена от франките с първия пиратски рейд на викингите в земите им. През 833 г., датчаните завладяват Дорестад. През 841 г., викингски кораби се спускат по р. Сена и стигат почти до Париж, като грабят и опожаряват всичко по пътя си. През 843 г., е завладян и плячкосан Квентовик, а Нант е разграбен и опожарен. През 845 г., същата участ сполетява Хамбург.
През същата година, легендарният викинг Рагнар Лодборг завладява и разграбва Париж, по заповед на Хорик. А през 882 г., викингите завладяват Аахен - столица на Франкската империя.
От една страна, всички тези успехи се дължат на несъмнената храброст на викингите, на отрядите на берсеркерите, на военните умения на конунгите.
От друга страна, стои благоприятната политическа ситуация в Европа.
Става дума за разделянето на огромната Франкска империя на три части, след смъртта на крал Луи Благочестиви. Днешните френски земи минават в ръцете на Шарл Плешиви, днешните германски земи – в ръцете на Людовик Немски, а днешните италиански земи – в ръцете на Лотар.
По време на едно от многобройните нормански нашествия, Шарл и Людовик се обединили, за да отблъснат викингите, а Лотар използвал този момент, за да нападне братята си. Тогава, Карл Плешиви бил принуден да плати на един нормански конунг 5 000 фунта сребро
(ок. 2 250 кг.), за да го привлече като съюзник. Този факт е доказателство в полза на твърдението, че Хорик далеч не е бил “крал на всички нормани”.
Успешните викингски походи към Централна и Западна Европа създават представа за тях като за непобедими воини. Съвсем друга била картината, когато викингите се сблъскали с по-добре организираната държава на арабите, простираща се на по-голямата част на Пиренейския полуостров, в земите на днешна Испания. Там, те търпели чести поражения. Затова, предпочитали да грабят от Британските острови, от земите на славяните, от Централна и Западна Европа.
Норманите нямали развита писменост. Руните имали магическо предназначение. А създадените по-късно саги, разказващи за времената на викингите, изобилствали от метафори. Корабът бил наричан “морски кон”, небето – “дом на ветровете”, кръвта – “потта на меча”, битката – “буря от мечове”, труповете – “храна за вълците”.

[ISTORIK]

Препоръчителна литература:
1. Валери Йотов. Викингите на Балканите, Варна, 2003.
2. В. Йотов. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (от кр. на VII до XI в.). Варна, 2003.
3. В. Гюзелев. Средновековна България и Скандинавия през IX-XV век – In: Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели. София, 2002, стр. 27-67.
4. Г. С. Лебедев. Епоха викингов в Северной Европе. Ленинград, 1985.
5. Г. Ф. Корхузина. Из истории древнеруского оружия XI-го века. In: Советская археология, 1950, т. XII, цтр. 63-94.
6. А. Н. Кирпичников. Древнерусское оружие, I: Мечи и сабли IX-XIII в.в., Ленинград, 1966.
7. П. Гатев. Северната крепостна стена на вътрешния град на Преслав, по данни на археологическите разкопки (1973-1977). In: Плиска-Преслав, 4, 1985, стр. 189-199.
8. A. Ruttkay. Waffen und Reiterausrustung des 9. bis zur erstern Halfte des 14. Jahrhundert in der Slowakei. In: Slovenska Arheologia, 1, 1975, XXIV, 2, 1976.
9. E. Oakeshott. Records of the medieval sword. Woodbridge, 1991.
10. J. Petersen. De norske vikingesverd. Kristiania, 1919
11. P. Paulsen. Schwertortbander der Wikingerzeit. Ein Beitrag zur Fruhgeschihte Osteuropas. Stittgart, 1953.
12. Les Vikings… Les Scandinaves et l’Europe, 800-1200. Paris, 1992.
13. G. Atanasov. De la semantique et de l’origine des hachettes-ammulettes des terres Bulgares du Nord-Est. In: La culture et l’art dans les terres Bulgares, VI-XVII s. Sofia, 1994, p. 76-80.
14. Х. Ловмянский. Русь и Норманньi.
15. Арон Гуревич. Походьi викингов.
16. Алън Бинс. По пътищата на викингите.
17. Johannes Bronsted. The Vikings.
18. A. H. Johnson. The Normans in Europe.
19. Gwin Jones. A history of the Vikings.
20. William Kapelle. The Norman conquest of the North.
21. P. Sawyer. The Age of the Vikings.
22. Jacqueline Simpson. The Viking world.

Има и две занимателни български книги-игри на тази тематика, чийто автор е Майкъл Майндкрайм.

[ISTORIK]

http://sf.ludost.net/autors/h/Frans_Bengtsson/Redlamia.htm

Прочетете романа "Червеният змей"!

Отнася се за историята на викингите...

[TVV]

Да, споням си ги книгите игри на Майндкрайм, бяха прилични общо взето и се беше постарал да са исторически обективни и образователни. Тук в щатите викингите се ползват с огромна популярност и правят репродукции на какво ли не. На мен лично най-много ми допадат сабите и брадвичките, както шлемовете варяжки стил.
Благодаря на Историка за готината тема, ама резултатът е че след прочита й желанието ми да си купя викингски меч стана обсесивно.

[Araslan]

А някоя двуръка викингска балтия не искаш ли?Аз лично си представям вигингите винаги с брадви а всъшност след тяхните нашествия в Европа масово се въвежда дългия меч.Темата е доста интересна наистина вигинките на запад се радват на голямо внимание нали все пак са градивен етнически елемент на половината европейски държави.Оф яд ме е че тук по клубовете не разполагам с някои книжлета иначе ще драсна по-обширни докладчета за племената които лично мен ме интересуват-сичките видове там траки гети скити кимери парти масагети согдийци уйгури хуни авари хазари кумани печенеги узи Българи и т.н.

[TVV]

---

Аз каквото исках вече го поръчах и сега го чакам, виж във форума Хоби. Балтиите са били двуръки, ама по-често мисля че са били едноръки, за да могат викингите да държат щит в другата ръка. Има някои много готини, например:

Но аз лично повече бих се радвал да прибавя типичния викингски кинжал сакс, който би изглеждал ето така в идеалния вариант (но може би с острие от дамаска стомана):

Следват копия, които впрочем много наподобяват една находка от нашите земи, описана от Йотов:

Накрая не може без защитно въоръжение. Щит:

Плетена ризница, шлем:

И разни там коланчета, амулетчета на Тор и прочее. Та мисълта ми е, че има още много неща, ама най-важното за мен си е мечът, защото нищо не може да се сравни по привлекателност от останалите неща с него.

[ISTORIK]

"Балтиите са били двуръки, ама, по-често, са били едноръки..."

Да, за да се защитават и със щит.
А берсеркерите - въоръжени с:
а) дълга брадва
б) меч
в) две къси брадви
г) два меча
са се превръщали във "вентилатори" и...
Виж там за термина "буря от мечове"...

[Heinz W. Guderian]

Както в повечето области на познанието аз съм пълен лаик, но това няма да ме спре. Много ми е интересна темата, разбира се... книгите-игри. Но да попитам има ли доказателства за тези берсерки? А за дворъчните оръжия и щитовете мисля: нали тези викинги са морски-разбойници; как ще се справят, ако имат щитове при абордаж, но също така каква полза имат от дворъчни мечове и брадви на тясната дракарска палуба, където "бурята от мечове" ще посече събратята си. Точно обтатното е на сушата, тук саби, кинжали, малки брадви не помагат срещу конница или пехотинци въоръжени с копия и/или не щитове.

[Araslan]

А какво искаш да кажеш с това:Но да попитам има ли доказателства за тези берсерки? :?: