Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Биографии на европейските философи

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Биографии на европейските философи

    Отварям тази тема с идеята да напиша кратки биографии на философите на западната цивилизация. За заглавие съм избрал наименованието на съдържанието на учебника по Философия на ИК "Анубис". Самата форма на темата ще е възпроизводство на това съдържание.
    П.С. Май предпочитам да променя заглавието...

    Антична философия
    ранна-гръцка философия
    йонийци:
    Талес
    Анаксимандър
    Анаксимен
    Хераклит
    питагорейци:
    Питагор
    Филолай
    елеати:
    Парменид
    Зенон
    атомисти:
    Емпедокъл
    Демокрит
    класическа гръцка философия:
    Сократ
    Платон
    Аристотел
    Философия на елинизма
    стоици
    скептици
    неоплатоници:

    Порфирий
    Прокъл
    Раннохристиянска и схоластическа философия
    патристика:
    Св. Василий Велики
    Св. Аврелий Августин
    Дионисий Псевдо-Ареопагит
    схоластика:
    Св. Тома Аквински
    Ренесанс
    Кузански
    Монтен
    Класическа философия
    емпиризъм:
    Бейкън
    Лок
    Бъркли
    Хюм
    рационализъм:
    Декарт
    Спиноза
    Лайбниц
    критици на рационализма:
    Паскал
    френско просвещение:
    Волтер
    Русо
    немско просвещение:
    Гьоте
    Шилер
    немски идеализъм:
    Кант
    Хегел
    романтизъм:
    Новалис
    Модерна философия
    философия на живота:
    Щопенхауер
    Ницше
    Бергсон
    Шпенглер
    Ортега-и-Гасет
    материализъм:
    Фойербах
    Маркс
    позитивизъм:
    Конт
    Виенски кръг
    прагматизъм:
    Джеймс
    руска класическа философия:
    Розанов
    Бердяев
    Лосев
    феноменология:
    Хусерл
    психоанализа:
    Фройд
    аналитична философия:
    Ръсел
    Витгенщайн
    философски антропогизъм:
    Шелер
    екзистенциализъм:
    Киркегор
    Хайдегер
    Ясперс
    Сартр
    Камю
    франкфуртска школа:
    Маркузе
    херменевтика:
    Гадамер
    Постмодерна
    Фуко
    Дерида
    Last edited by Heinz W. Guderian; 18-01-2005, 13:14.
    "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

    И други затворници
    нека четат пред вратите
    нашата памет остъклена
    с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"



    #2
    Thales (Θαλης)

    Талес е древногръцки мислител основоположник на античната философия. Ражда се в Милет, грав в йонийската област в Мала Азия, през 624г. пр. Хр. и умира през 547г. пр.Хр. За него сочат финикийския му произход. Той е един от седемте мъдреци на Древна Гърция и дори първи той получава това название. Неговата дейност е многопосочна и забележително полезна: той е първия астроном, математик, философ... Най-ценен съветник на съгражданите си в обществото на полиса. Пътува изключително много: Египет, Персия и навсякъде другате, от тези странствания взаимства отделни данни и представи, на които придава теоретичен характер. Неговите мисли се числят към натурфилософията- единствената съществуваща наука, едновременно философия и научни познания. Основен въпрос на натурфилософията е астрономията, като на Талес се приписват идеите: Земята е свободно плаващ върху водата диск; разливането на река Нил се дължи на пасатните ветрове и липсата на място на оттичане или "изход" за водата при устието; слънчевите затъмнения са причиняват от закриването на звездата от Луната; Талес отбелязва съзвездието Малка мечка; въвежда календар от 365 дни; приписват му се се схващания в областта на геометрията. Учението му е начало на философската мисъл, като илюстрира създаването и като преход от митологичните представи към теоретичните определения, от схващанията за отделните явления (феномени) към идеите за света в неговата цялостност, към деонтологизиране на човешката същност и деперсонализиране на природата.Той въвежда философския смисъл на "началото" като понятие, като се освобождава от митологичната представа за началото като антропоморфизма (например при Омир). За начало приема водата, от нея възниква всичко. Но за неговото учение водата не се схваща само като родителско начало на, тя е единна основа на всичко съществуващо, вътрещна същност и логос. Идеята за водата възниква въз основата на наблюдения над фактите на природата и житейския опит, сочещи ролята им в живота на индивида и обществото.
    "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

    И други затворници
    нека четат пред вратите
    нашата памет остъклена
    с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


    Comment


      #3
      ---

      Anaximander

      Анаксимандър е древногръцки философ, живеещ около 610г. го 546г. пр. н. ера. Роден в Милет и е ученик и последовател на Талес. Главна фигура в Милетската школа, представител на йонийската натурфилософия. Деен общественик, с участие в основаването на милетската колония по преговете на Черно море Аполония. Автор е на съчинението "За природата", в което под формата на проза, размишлява над натурфилософските проблеми, от самото съчинение е запазен фрагмент благодарение на Теофраст. За негово достижение се сочи създаването на географската карта; взаимства от вавилонците идеята за слънчевия часовник- гномон; представя си Земята като свободно плаващо във въздуха тяло с цилиндрична форма, еднакво отдалечена от всички останали небесни тела; всички небесни светила имат еднаква роля в света; загатва за съществуването на безброй много светове във Вселената. Чрез идеите и догатките на космологията античната мисъл се развива непосредствено до характеризирането на проблемите на философията. Той е първият философ поставящ въпроса за същността и измененията в органичната природа. Изказва мнение за произхода на животните и по-специялно човека: първите животни произлизат от влагата под въздействието на външните фактори и най-вече Слънцето, предизвикващо изпарение на сушата. Първоначално животните били покрити с люспи, но постепенно с излизането си на сушата ги загубили, т.е. животните се променят с изменението на начина им на живот. Така и човекът произлиза от по-низше същество, а именно рибата.
      "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

      И други затворници
      нека четат пред вратите
      нашата памет остъклена
      с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


      Comment


        #4
        Heraklitos (&Ηρακλειτος)

        Хераклит също е дрогръцки философ. Ражда се в Ефес в Мала Азия, през 544г. пр. Хр. и умира през 481г. пр. н. ера. Той е от род на благородници и се бори срещу демокрацията, но абдикира от задълженията си, като напуска василевския си сан в полза на брат си и започва да съзерцава в храма на Артемида. Приписва му се авторството на трактата "За природата", известен е още и с "Музи" и "Логос". За времето си е нещо като свръхнадарен човек- гений, за него дори Сократ се изказва, че това което разбира от творбите на Хераклит е прекрасно, а това което неразбира сигурно е още по-прекрасно. За Хераклит се знае, че предава съчинението си на съхранение в храма на Артемида, но за съжаление през 356х. пр. н. ера той бива унищожен, а запазените остатъците от прозведението са над 130. Хераклит е комплексна и наразбрана персона в античния свят, като за съвременниците си тое е "Тъмния". Той е твърде сложен за разлика от другите тогавашни мислители. В неговото учение обединява митологията, поетиката и сложната мисловност на философията. Написаното от него напомня на кратки сентенции, символ на своето време, със своята абстрактност и многозначителност, той се изказва различно по въпроса за теоретичното познание.
        "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

        И други затворници
        нека четат пред вратите
        нашата памет остъклена
        с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


        Comment


          #5
          ---

          Pythagoras (ΠΥΘΑΓΟΡΑΣ)

          Питагор е виден представител на мисълта в Древна Гърция в лицето на философията и науката. Живее през 4в. пр. Хр., като се ражда на о.Самос по време на управлението на Поликрат, местен тиранин. Слушател е на Ферекид от о.Сирос. Дълго странства и живее двадесет години в Египет и над десет прекарва във Вавилон. В тези мистични за гърците земи изучава източната наука и се интересува от източните религиозни представи. След това заминава за Италия, където основава първата организирана форма на преподаване на философия и математика. В самата школа достъпът е доста труден, а идеите му не напускат кръга на "удостоените". Организацията води и политически живот, като се бори за справедливост, спазване на традициите и достигане на хармония в обществото, като за достигане на тези идеали самите членове строго спазват всички правила и норми, но най-голямо предимство се отдава на заниманята с математика, музика и гимнастика. Тези дейности са възприети от орфическата представа за смисъла на живота, т.е. тялото е краткотрайна тъмница на душата, душа която непрекъснато се бори за свобода от оковите на тленното, а също така след извоюване на така наречената свобода, душата няма прекради и може да се пресели. Точно Питагор въвежда определението "Философия", като "любов към мъдростта", наука чийто главен проблем е природата (математиката, астрономията, музиката). Начинът на работа на Питагор в областта е скок в науката на Атичността, Математиката е единна и цялостна основа на отделните разклонения на знанието, а математическия подход- абсолютна необходимост за достигане на познание.
          "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

          И други затворници
          нека четат пред вратите
          нашата памет остъклена
          с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


          Comment


            #6
            Питагор

            Филолай

            Филолай е древногръцки философ, живеещ през 5в. пр. ное. ера като е роден в Кротон във Южна Италия. Ученик на Питагор, но след разпадането на школата заминава за Тива, където вижее почти до края на дните си, но все пак умира в Италия, в Тарент, където учи Архит. От работата му са останали само частици от творбите "За Природата" и "Вакханки". Той се явява като реформатор на питагорейството, като прави учението достъпно за всички, акт засилил влиянито и над целия елински свят. Обяснява действителността с числата и с това, че количествените качества се свеждат до крайно и безкрайно, основни принципи на всичко съществуващо. По този начин се обусобяват притивоположностите на: едно-много, мир-действие, нечетно-четно и т.н. Излиза, че за да съществува Вселената всичко е в хармония, т.е. безредие и ред (хаос и космос) се разбира като "съединение на разнородното и съгласие на несъгласимото". Геометричните величини биват сведени до аритметичните символи, числата: единицата напомня точката, двойката-линия, плоскостта-тройката, четворката-тялото, а за висше число се смята декадата (десятката), като "първооснова на божествения, небесния и човешкия живот".
            "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

            И други затворници
            нека четат пред вратите
            нашата памет остъклена
            с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


            Comment


              #7
              Съобщение

              Parmenidas
              "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

              И други затворници
              нека четат пред вратите
              нашата памет остъклена
              с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


              Comment


                #8
                Zeno of Elea

                Zeno Of Elea
                (c. 495 BC–c. 430 BC), Greek philosopher and mathematician, whom Aristotle called the inventor of dialectic. He is especially known for his paradoxes that contributed to the development of logical and mathematical rigour and that were insoluble until the development of precise concepts of continuity and infinity.
                "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

                И други затворници
                нека четат пред вратите
                нашата памет остъклена
                с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


                Comment


                  #10
                  Барабанчик, златен си, да знаеш :!: Ако имаш още няколко такива дай ги насам
                  "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

                  И други затворници
                  нека четат пред вратите
                  нашата памет остъклена
                  с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


                  Comment


                    #11
                    Osven tova: http://www.philosophybulgaria.org/Links/index.php drugo ne znam-porazgledai go.

                    Comment


                      #12
                      Един бърз въпрос, който може и да се превърне в нова team ако има интерес.

                      Хегел има един поглед върху историята. Други школи имат своите различни интерпретации. Последно, Мишел Фуко изкарва свое виждане по въпроса. Малко сравнение и дискусия?
                      Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                      Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                      (собствен патент)

                      Comment


                        #13
                        За всички студенти в ИФ на СУ

                        Лекции на Донков: http://donkov.hit.bg/teach.htm
                        Юри Тодоров : http://yuritodorov.hit.bg/
                        Last edited by ; 06-04-2005, 16:59.

                        Comment


                          #14
                          За психоанализата можем да добавим Жак Лакан.

                          Още за франкфуртската школа: Уолтър Бенджъмин, Макс Хоркхаймър и Теодор Адорно. Днес най известния им представител е Юрген Хабермас, Робърт Кокс (политика и международни отношения), та дори и Чомски.

                          А френските контрибуции от рода на структурализъм (Фердинанд дьо Сосюр, Клод-Леви Строс, Ролан Барт) и пост-структурализъм (Ролан Барт, Дерида, Юлия Кръстева)? Демек, философите на езика.

                          Въртят ми се още имена които не съм сигурен вече как да категоризирам, тъй като дори някои от вече споменатите не подлежат на семпла категоризация, а минават през различни школи по един или друг начин.

                          Лиотар (пост-модернизъм), Мишел де Серто, Жан Бодриар, Жил Дельоз, Феликс Гватари.

                          Може би би било уместно и да отредим нужното внимание на феминизма.
                          Джудит Бътлър, Симон дьо Бувоар, Дона Харауей (Манифестът на Сайборга), Люс Иригарей. Нашата Юлия Кръстева влиза и под тази категория, но се самоопределя като пост-феминист.

                          Оппа, за малко да пропусна Мерло-Понти - феменология. Силно повлиян от Хусерл. Съратник на Сартр и Симон дьо Бувоар.
                          Last edited by Batko Charly; 21-10-2005, 10:09.
                          Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                          Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                          (собствен патент)

                          Comment


                            #15
                            Аристотел

                            Херодот
                            Първото онлайн научно списание !!! BG-Science.info

                            Comment

                            Working...
                            X