Вестник "Българска армия" бр. 16138 от 29.06.2005 г.
![]()
На 1 декември 1942 г. отряд съветски бойни кораби осъществява набегова операция, при което срещу девет български населени места са изстреляни към сто големокалибрени снаряда и две торпеда. Този неизвестен за нашата историография епизод е документиран в "Лично. Строго поверително" донесение от областния полицейски началник и от началника на служба "Държавна сигурност" в Шумен от 2 декември 1942 г. до началника на отдел "Държавна сигурност" в София. Тъй като засега това е единственият открит документ по този случай, си заслужава неговото цялостно цитиране:
"Донасям Ви, Господин Началник, че вчера 1.ХII. т. г. към 6 часа и 50 минути, населението на селата: Горун, Св. Никола, Нанево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Тюленово, Шабла и Езерец е било разтревожено от внезапна артилерийска стрелба откъм морето. В селото Горун, отстоящо на 7 км от града, са паднали четири снаряда: единият е паднал в източната страна на селото, вторият - на североизточната страна, третият - от западната страна, а четвъртият - от южната страна. Над селото са профучали няколко снаряда, които са паднали далече от него, засега неизвестно къде, но вероятно някъде из нивите. В самото село са паднали твърде много парчета от снаряди, без обаче тия последните да са нанесли някакви щети. Убити хора няма, изпочупени са само няколко прозореца от силното сътресение. Животни убити няма, освен едно куче. На местата, където снарядите са паднали, са образувани ями с дълбочина 50 - 60 см, широки в диаметър около 1 1/7 м и дълги 2 метра в диаметър. Пръстта, изхвърлена от тези ями, е намерена в един радиус от 45 - 50 крачки от ямата. Според показанията на кметския наместник в това село и [на] други жители, след първите 40 - 50 снаряда е имало едно затишие от 15 минути, след което са дадени нови 40 - 50 вистрела. Освен в село Горун четири снаряда са паднали и в село Нанево, и в скалите на самия бряг. От падналите парчета в това село са ранени две прасета. Други щети не са нанесени. Паднали са три снаряда и в село Раковски. Има счупени няколко прозореца. В други села снаряди не са паднали, а са чути вистрелите и е забелязано да профучават снаряди, които вероятно са паднали в полето.
През време на тази бомбардировка населението е запазило пълно самообладание, макар и тя да е дошла така ненадейно. Поради това че по това време над морето е имало гъста мъгла, която е отнемала всякаква видимост на повече от 400 - 500 метра от брега, никой не е могъл да разбере и да види от какъв кораб се дават вистрелите. Забелязани са само червени пламъци всред мъглата по време на стрелбата. Някои от селяните са чули сирена на параход и бръмчене на аероплан. Не може да се приеме обаче, че този шум е от наши самолети, тъй като тези последните са излетели едва към 11.30 часа.
По непроверени сведения, дадени от военните власти, в стрелбата са вземали участие един тежък и два леки военни кораби и една подводница. Намерени са две торпеда, изстреляни от подводницата, от които едното не е експлодирало.
Приложение: части от снаряди."
Тъй като истинността на документа не подлежи на съмнение, следват множеството въпросителни. Кой и защо обстрелва селища, където няма никакви важни военни обекти? Как този епизод остава неизвестен в българската историография? Защо не е имало никакво действие от изградените системи за наблюдение, оповестяване и ответна реакция, изградени от Германия съвместно с България и с Румъния? Защо Царство България по никакъв начин не реагира на това нападение?
По това време Черноморският флот на Съветския съюз е насочил основните си усилия в Туапсинската отбранителна операция, която продължава до 20 декември 1942 г. Още на 31 октомври с. г. обаче немските войски прекратяват настъплението. В официални съветски публикации до 1989 г. се посочва, че когато се води битката за Кавказ, Черноморският флот активно действа по морските съобщения на противника, които преминават от Босфора по цялото западно черноморско крайбрежие до Констанца, т. е. - и край българските брегове. Посочва се, че през есенно-зимния период на 1942 г. надводните кораби на флота, в т. ч. крайцерът "Ворошилов", лидерът на ескадрени миноносци "Харьков", ескадрените миноносци "Бойкий", "Беспощадный" и "Сообразительный", базовите миночистачи "Мина" и "Якорь" са извършили три набега от кавказките пристанища на СССР към германските комуникации край западните брегове на Черно море. Признава се обаче, че поради липса на точни разузнавателни данни, техните действия са били не винаги ефективни. И за да се прикрие почти нулевият резултат, се твърди, че независимо от всичко, набезите изиграват немалка роля: "Появата на съветски кораби пред румънските брегове след двегодишно прекъсване предизвика тревога в лагера на врага. Хитлеристкото командване беше принудено да съкрати морските превози и да отдели допълнителни сили за противодесантна отбрана".
От цитираните по-горе публикации става ясно, че най-вероятно един от набезите е пред българските брегове. Липсата не само на точни разузнавателни данни, а най-вече на технически средства за корабоводене (корабите не разполагат с радиолокация) са вероятната причина за сериозната навигационна грешка, направена в края на продължителния преход от източния до западния бряг на Черно море.
Германски данни дават по-голямо уточнение на ситуацията. Става въпрос не за три набега, а само за един - на ескадра на Черноморския флот под командването на вицеадмирал Лев Владимирски, осъществен в периода 29 ноември - 2 декември 1942 г. Първата група кораби в състав крайцерът "Ворошилов", лидерът "Харьков" и ескадреният миноносец "Сообразительний" получава задачата да обстрелва пристанището Сулина, Бургас (вероятно става дума за нос Бурнас, разположен северно от о-в Змейни - бел. авт.) и радиостанцията на о-в Фидониси (дн. Змейни). Втората група в състав ескадрените миноносци "Беспощадный" и "Бойкий" са насочени да достигнат района между нос Калиакра и нос Шабла, откъдето да обстрелват града и пристанището Мангалия. Изстреляните на 1 декември от двата ескадрени миноносеца торпеда по кораби на рейда пред Килийския канал на Дунава се забиват в дъното, без да постигнат някакъв ефект. "Ворошилов" и "Сообразительний" обстрелват Фидониси, но след като взрив на мина поврежда носа на крайцера, корабите поемат на обратен курс. "Харков" не намира никакви цели пред Жебрияни.
В публикацията на немските изследователи Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен не фигурират само имената на тралчиците "Мина" и "Якорь", но по-същественото е, че става ясна целта на корабите, действащи пред носовете Шабла и Калиакра: обстрел на румънското пристанище Мангалия. Най-вероятните участници в обстрела срещу българските селища са ескадрените миноносци "Беспощадный" и "Бойкий". Уточнението на немските изследователи, че корабите са стреляли с торпеда (вероятно това става след артилерийския обстрел на българските селища на 1 декември сутринта), обяснява и наличието на такива боеприпаси и на българския бряг. Публикуваните през последните години изследвания за действията на съветските подводници в Черно море през този период не посочват оперираща в региона подводница към 1 декември 1942 г. Разминаването в броя и вида на корабите, дадени неофициално от нашите военни власти на полицията, може да се обясни с гъстата мъгла в района на обстрела.
Изградената още през октомври 1941 г. смесена българо-германска система за противовъздушно наблюдение разполага с радиолокационни станции на н. Галата и в Созопол. Смесената румънско-германска система пък има такава апаратура в Констанца. И трите станции могат да откриват самолети на дистанция до 150 км. Те биха могли да засекат участващите в обстрела съветски самолети, но в германската публикация не се споменава за авиационна атака. Най-вероятно посоченото в полицейския доклад "бръмчене на аероплан" е припознато свистене от големокалибрени снаряди, тъй като и българската авиация е могла да излети чак към обяд на същия ден, когато се е вдигнала мъглата.
Най-важен остава отговорът на въпроса защо Царство България по никакъв начин не реагира на това нападение? Както цар Борис III, така и германските представители в София още през пролетта на 1942 г. не изключват някаква "отчаяна акция" на съветския флот на Черно море. Затова става дума в разговорите между германския пълномощен министър Адолф-Хайнц Бекерле и министър-председателя Богдан Филов на 23 март с. г., както и по време на срещата между цар Борис III и Бекерле три дни по-късно. Царят изтъква този аргумент като евентуална реакция на СССР, ако България закрие съветското консулство в София, за което настояват германците. Държавният глава на България допълва мотивите си с "недостатъчната далекобойност на българските оръдия от бреговата отбрана".
В този смисъл, акцията на съветските надводни кораби, завършила без човешки жертви и без сериозни материални щети, дава поредната възможност на цар Борис III да лавира между великите сили. Затова българското държавно ръководство пропуска край ушите си инцидента на 1 декември 1942 г.
На 1 декември 1942 г. отряд съветски бойни кораби осъществява набегова операция, при което срещу девет български населени места са изстреляни към сто големокалибрени снаряда и две торпеда. Този неизвестен за нашата историография епизод е документиран в "Лично. Строго поверително" донесение от областния полицейски началник и от началника на служба "Държавна сигурност" в Шумен от 2 декември 1942 г. до началника на отдел "Държавна сигурност" в София. Тъй като засега това е единственият открит документ по този случай, си заслужава неговото цялостно цитиране:
"Донасям Ви, Господин Началник, че вчера 1.ХII. т. г. към 6 часа и 50 минути, населението на селата: Горун, Св. Никола, Нанево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Тюленово, Шабла и Езерец е било разтревожено от внезапна артилерийска стрелба откъм морето. В селото Горун, отстоящо на 7 км от града, са паднали четири снаряда: единият е паднал в източната страна на селото, вторият - на североизточната страна, третият - от западната страна, а четвъртият - от южната страна. Над селото са профучали няколко снаряда, които са паднали далече от него, засега неизвестно къде, но вероятно някъде из нивите. В самото село са паднали твърде много парчета от снаряди, без обаче тия последните да са нанесли някакви щети. Убити хора няма, изпочупени са само няколко прозореца от силното сътресение. Животни убити няма, освен едно куче. На местата, където снарядите са паднали, са образувани ями с дълбочина 50 - 60 см, широки в диаметър около 1 1/7 м и дълги 2 метра в диаметър. Пръстта, изхвърлена от тези ями, е намерена в един радиус от 45 - 50 крачки от ямата. Според показанията на кметския наместник в това село и [на] други жители, след първите 40 - 50 снаряда е имало едно затишие от 15 минути, след което са дадени нови 40 - 50 вистрела. Освен в село Горун четири снаряда са паднали и в село Нанево, и в скалите на самия бряг. От падналите парчета в това село са ранени две прасета. Други щети не са нанесени. Паднали са три снаряда и в село Раковски. Има счупени няколко прозореца. В други села снаряди не са паднали, а са чути вистрелите и е забелязано да профучават снаряди, които вероятно са паднали в полето.
През време на тази бомбардировка населението е запазило пълно самообладание, макар и тя да е дошла така ненадейно. Поради това че по това време над морето е имало гъста мъгла, която е отнемала всякаква видимост на повече от 400 - 500 метра от брега, никой не е могъл да разбере и да види от какъв кораб се дават вистрелите. Забелязани са само червени пламъци всред мъглата по време на стрелбата. Някои от селяните са чули сирена на параход и бръмчене на аероплан. Не може да се приеме обаче, че този шум е от наши самолети, тъй като тези последните са излетели едва към 11.30 часа.
По непроверени сведения, дадени от военните власти, в стрелбата са вземали участие един тежък и два леки военни кораби и една подводница. Намерени са две торпеда, изстреляни от подводницата, от които едното не е експлодирало.
Приложение: части от снаряди."
Тъй като истинността на документа не подлежи на съмнение, следват множеството въпросителни. Кой и защо обстрелва селища, където няма никакви важни военни обекти? Как този епизод остава неизвестен в българската историография? Защо не е имало никакво действие от изградените системи за наблюдение, оповестяване и ответна реакция, изградени от Германия съвместно с България и с Румъния? Защо Царство България по никакъв начин не реагира на това нападение?
По това време Черноморският флот на Съветския съюз е насочил основните си усилия в Туапсинската отбранителна операция, която продължава до 20 декември 1942 г. Още на 31 октомври с. г. обаче немските войски прекратяват настъплението. В официални съветски публикации до 1989 г. се посочва, че когато се води битката за Кавказ, Черноморският флот активно действа по морските съобщения на противника, които преминават от Босфора по цялото западно черноморско крайбрежие до Констанца, т. е. - и край българските брегове. Посочва се, че през есенно-зимния период на 1942 г. надводните кораби на флота, в т. ч. крайцерът "Ворошилов", лидерът на ескадрени миноносци "Харьков", ескадрените миноносци "Бойкий", "Беспощадный" и "Сообразительный", базовите миночистачи "Мина" и "Якорь" са извършили три набега от кавказките пристанища на СССР към германските комуникации край западните брегове на Черно море. Признава се обаче, че поради липса на точни разузнавателни данни, техните действия са били не винаги ефективни. И за да се прикрие почти нулевият резултат, се твърди, че независимо от всичко, набезите изиграват немалка роля: "Появата на съветски кораби пред румънските брегове след двегодишно прекъсване предизвика тревога в лагера на врага. Хитлеристкото командване беше принудено да съкрати морските превози и да отдели допълнителни сили за противодесантна отбрана".
От цитираните по-горе публикации става ясно, че най-вероятно един от набезите е пред българските брегове. Липсата не само на точни разузнавателни данни, а най-вече на технически средства за корабоводене (корабите не разполагат с радиолокация) са вероятната причина за сериозната навигационна грешка, направена в края на продължителния преход от източния до западния бряг на Черно море.
Германски данни дават по-голямо уточнение на ситуацията. Става въпрос не за три набега, а само за един - на ескадра на Черноморския флот под командването на вицеадмирал Лев Владимирски, осъществен в периода 29 ноември - 2 декември 1942 г. Първата група кораби в състав крайцерът "Ворошилов", лидерът "Харьков" и ескадреният миноносец "Сообразительний" получава задачата да обстрелва пристанището Сулина, Бургас (вероятно става дума за нос Бурнас, разположен северно от о-в Змейни - бел. авт.) и радиостанцията на о-в Фидониси (дн. Змейни). Втората група в състав ескадрените миноносци "Беспощадный" и "Бойкий" са насочени да достигнат района между нос Калиакра и нос Шабла, откъдето да обстрелват града и пристанището Мангалия. Изстреляните на 1 декември от двата ескадрени миноносеца торпеда по кораби на рейда пред Килийския канал на Дунава се забиват в дъното, без да постигнат някакъв ефект. "Ворошилов" и "Сообразительний" обстрелват Фидониси, но след като взрив на мина поврежда носа на крайцера, корабите поемат на обратен курс. "Харков" не намира никакви цели пред Жебрияни.
В публикацията на немските изследователи Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен не фигурират само имената на тралчиците "Мина" и "Якорь", но по-същественото е, че става ясна целта на корабите, действащи пред носовете Шабла и Калиакра: обстрел на румънското пристанище Мангалия. Най-вероятните участници в обстрела срещу българските селища са ескадрените миноносци "Беспощадный" и "Бойкий". Уточнението на немските изследователи, че корабите са стреляли с торпеда (вероятно това става след артилерийския обстрел на българските селища на 1 декември сутринта), обяснява и наличието на такива боеприпаси и на българския бряг. Публикуваните през последните години изследвания за действията на съветските подводници в Черно море през този период не посочват оперираща в региона подводница към 1 декември 1942 г. Разминаването в броя и вида на корабите, дадени неофициално от нашите военни власти на полицията, може да се обясни с гъстата мъгла в района на обстрела.
Изградената още през октомври 1941 г. смесена българо-германска система за противовъздушно наблюдение разполага с радиолокационни станции на н. Галата и в Созопол. Смесената румънско-германска система пък има такава апаратура в Констанца. И трите станции могат да откриват самолети на дистанция до 150 км. Те биха могли да засекат участващите в обстрела съветски самолети, но в германската публикация не се споменава за авиационна атака. Най-вероятно посоченото в полицейския доклад "бръмчене на аероплан" е припознато свистене от големокалибрени снаряди, тъй като и българската авиация е могла да излети чак към обяд на същия ден, когато се е вдигнала мъглата.
Най-важен остава отговорът на въпроса защо Царство България по никакъв начин не реагира на това нападение? Както цар Борис III, така и германските представители в София още през пролетта на 1942 г. не изключват някаква "отчаяна акция" на съветския флот на Черно море. Затова става дума в разговорите между германския пълномощен министър Адолф-Хайнц Бекерле и министър-председателя Богдан Филов на 23 март с. г., както и по време на срещата между цар Борис III и Бекерле три дни по-късно. Царят изтъква този аргумент като евентуална реакция на СССР, ако България закрие съветското консулство в София, за което настояват германците. Държавният глава на България допълва мотивите си с "недостатъчната далекобойност на българските оръдия от бреговата отбрана".
В този смисъл, акцията на съветските надводни кораби, завършила без човешки жертви и без сериозни материални щети, дава поредната възможност на цар Борис III да лавира между великите сили. Затова българското държавно ръководство пропуска край ушите си инцидента на 1 декември 1942 г.
Attached Files