Съобщение

Collapse
No announcement yet.

С политика започват да се занимават посредствени хора...

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    С политика започват да се занимават посредствени хора...

    Д-р Лаура Андреева, стоматолог, пред „Капитал“

    Алексей ЛАЗАРОВ



    Сигурно ви е правило впечатление, че политиците преливат от всички медии. Ще бъде ли Абрашев депутат? Кое лоби в НДСВ ще надделее? Скарани ли са Диляна Грозданова и Софиянски? Подобни новини и анализи често заемат голяма част от страниците на вестниците и емисиите на електронните медии. Окей, те имат някакво значение. Но увлечени да следят тези процеси, журналистите често правят новини, които са интересни повече за политиците и по-малко за хората. Избирателите, данъкоплатците са по-скоро публика, която седи и гледа един не много добър спектакъл. Още по-дразнещо е, че повечето политици се държат така, все едно смятат, че хората са длъжни да им обръщат внимание и да се занимават с тях.С наближаването на изборите политиците ще стават още по-шумни. Всяка предизборна кампания досега е била агресивна, леко досадна, а понякога и отвращаваща.
    За тези избори ви предлагаме нещо малко по-различно. Във всеки брой на „Капитал“ до 25 юни, когато ще се гласува за следващия парламент, ще публикуваме мнението за политиката и това, което се случва в държавата, на някой редови избирател - човек, който просто работи, плаща си данъците и има мнение за това как се управляват парите му. Избрали сме ги случайно. Единственото условие е да имат смислено мнение, което да споделят. Защото другото - безсмисленото политическо говорене, ще го чуваме все повече и повече през следващите близо два месеца.

    „Имам чувството, че с политика започват да се занимават посредствени хора“, въздъхва д-р Лаура Андреева. Тя е стоматолог - ортодонт. „Изправям криви зъби“, превежда с усмивка непознатата за повечето хора дума. Тя има собствен кабинет, за който е инвестирала пари не само за техника, но и за да купи и ремонтира помещение на тиха улица в стар софийски квартал. Освен практиката си д-р Андреева преподава от близо 20 години в Медицинската академия, сега Медицинския университет. Според нея политиката е черна работа, в която винаги обираш негативи, колкото и добре да се справяш. „За един човек, който си стои на мястото - професионално и лично, няма смисъл да се занимава с политика“, обяснява тя присъствието на посредствени хора там.
    „Винаги съм гласувала за съжаление, казва тя и веднага се поправя: Не, не е за съжаление - това е мое задължение.“ Както повечето хора, д-р Андреева има не толкова политически пристрастия, колкото разочарования. Тя дори не е просто разочарована, а „безкрайно разочарована“. „Имам чувството, че хората често гласуват за „този, новия, който обещава“, а после винаги се разочароват“, смята стоматологът и припомня победата на СДС през 1997 и как после реалността се е разминала с очакванията. Същото според нея се е получило и със Симеон. „Пълно разочарование“, категорична е тя и веднага дава пример. „Европейският съюз ни дава предприсъединителни фондове. Ето Гърция, пред очите ни, с пари от ЕС си оправи пътищата. Там просто успяха да си усвоят парите от фондовете“, обяснява д-р Андреева. Тя не си прави илюзии как точно става усвояването. „Добре, някой сигурно е крал, друг - не, но в Гърция има чудесни европейски пътища“, разказва тя. Според нея в България пътищата са толкова разнебитени, защото някой не си е свършил работата. „Имам предвид конкретно министъра на регионалното развитие Церовски - той не си е свършил работата да вземе парите от европейските фондове. И защо сега има морала пак да иска да е в политиката“, възмущава се д-р Андреева.
    Тя не е очаквала от Симеон нещо особено, защото е напуснал България много малък и формирането му като личност е станало другаде. Освен това според
    д-р Андреева той не е добър оратор, нито е приемлив като лидер. „Очаквах обаче, че хората около него ще са далновидни и мислещи, много залагах на младите“, разказва тя за някогашните си надежди. Напразни надежди. „Оказа се обаче, че освен повишение на данъците и изискванията, които държавата има към мен, аз не получих нищо“, категорична е зъболекарката. Не дава вид да се оплаква - само констатира какво се е случило. „В един момент просто се задъхвам да следвам изискванията на държавата към мен“, казва д-р Андреева. Тя е правила два ортодонтски кабинета и смята, че преди 10 години и е било доста по-лесно. Според нея административните процедури сега са много по-усложнени. „Добре, приемам, че трябва да е така, казва тя. Но какво получавам в замяна? Какво ми дава държавата срещу това?“ Според нея договорът, които хората сключват с държавата, е неизгоден за тях. „Да вземем за пример пак пътищата, започва да обяснява разпалено тя. Плащаме си данъците, купуваме си винетки, тръгваме да пътуваме и се оказва, че пътищата въобще не са поддържани. Значи държавата изисква, но не дава“, отсича д-р Андреева.
    За да повярва на някой политик, че може да реши проблемите и, тя смята, че трябва да има достъп до него. „А не да се говорят какви ли не клюки, че за да отидеш примерно при Софиянски по някакъв повод, има едва ли не фиксирана миза“, възмущава се д-р Андреева, като уточнява, че това може и само да се говори от недоброжелатели. „Според мен един политик трябва да приема и спокойно да изслушва хората за техните проблеми“, смята стоматологът.
    За да я спечели някой политик и тя да гласува за него, трябва да и обещае, че държавата ще бъде такава, че децата и да останат тук. „Аз съм, на първо място, майка на две деца и искам те да имат сигурност, добро образование и възможности за реализация“, категорична е тя. Според нея има смисъл младите хора да учат поне за малко навън, но след това е по-хубаво, ако се връщат в България.
    „От гледната точка на преподавател искам студентите ми да имат поне същите възможности за обучение и реализация, каквито имах и аз“, смята д-р Андреева. В момента една от основните опасности според нея идва от Европейския съюз. „От Европа ни притискат да си структурираме образованието по стоматология по техните стандарти и ние лека-полека унищожаваме постиженията си“, обяснява тя. Според нея в преговорите с Европейския съюз специално в тази област България е приела всичко, което е поискано, и то след това просто е сведено за изпълнение. „Не казвам, че не трябва да се съобразим с техните препоръки, но мисля, че рамката не бива да е толкова строга - трябва да имаме възможност сами по адаптивен начин да направим нещата“, категорична е д-р Андреева.
    Според нея не само политиците имат вина за това, което се случва. „Проблемът идва и от нас самите, смята тя. Всеки гледа да се спаси поединично, което е грешка“, категорична е тя.
    Д-р Андреева не знае кои са народните представители от нейния район. „Нямам никаква представа“, признава тя и добавя, че проблемът може и да е в нея. След това се замисля за секунда и казва: „А ако ги знаех, това щеше ли да има значение?“
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    В България с политика СЕ занимават по принцип посредствените хора.
    SEMPER AGRESSUS

    Comment


      #3
      HELLCAT написа
      В България с политика СЕ занимават по принцип посредствените хора.
      Ех,то в България такива ги избират.Нямам предвид,че избирателите ги избират такива,естествено.
      Но иначе с политика се занимават хора,които просто не са много добри в никоя област и за това се насочват в политиката. Освен това политиката също е един вид професия,в която ако си посредствен,просто няма да успееш. За България това не важи.

      Comment


        #4
        В подкрепа на мнението, че политиците са по принцип посредствени хора -един цитат от Г.Марков, "Задочни репортажи за България".
        " ....винаги съм мислил, че моженето е независимост, че човекът, който е способен , придобива дух на независимост, който го прави непокорен. Способният човек не може да бъде член на дисциплинирана покорна организация. Същевременно много трудно се създава съюз от покорни хора. Тъкмо защото са способни и самоуверени, те никога не ще се съгласят един с друг, винаги ще има възражения и противопоставяне. Докато най-здравият и най траен съюз е между некадърници."
        "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

        Comment


          #5
          Мисля си, че всяко общество си заслужава политиците...

          Comment


            #6
            Прав си, донякъде, но е друг въпросът има ли въобще такова нещо като "гражданско общество" или е просто един термин, измислен за успокоение на плебса
            "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

            Comment


              #7
              rambler написа
              В подкрепа на мнението, че политиците са по принцип посредствени хора -един цитат от Г.Марков, "Задочни репортажи за България".
              " ....винаги съм мислил, че моженето е независимост, че човекът, който е способен , придобива дух на независимост, който го прави непокорен. Способният човек не може да бъде член на дисциплинирана покорна организация. Същевременно много трудно се създава съюз от покорни хора. Тъкмо защото са способни и самоуверени, те никога не ще се съгласят един с друг, винаги ще има възражения и противопоставяне. Докато най-здравият и най траен съюз е между некадърници."
              С цялото ми уважение към Г. Марков, аз все пак смятам, че той се явява леко дразнещ и повърхностен в случая и сега ще обясня защо мисля така. Какво успява да постигне "способният човек", бидейки независим, непокорен и противопоставящ се, което всъщност се явява един реторичен въпрос, защото отговорът е повече от натрапващ се - в немалък брой от случаите този човек допринася за "едно голямо нищо". Затова ми се струва, че вместо да се превъзнася в амплоато си на "способен човек", за него би било доста по-удачно да се замисли над някои собствени липси и неспособности. Мисля също, че разковничето се крие в нежаланието на "способния човек" да признае де факто некадърността си по отношение на широк спектър от въпроси, не за друго, а защото съответстващата кадърност се явява чисто и просто непосилна за което и да е човешко същество, и което не е фатално само по себе си, но се превръща в критичен проблем поради наличието на привидно неизчерпаемо желание за изказване на становища претендиращи за висока степен на компетентност по същитите тези въпроси. Това аз мога да свържа единствено с патологията на самоидентификацията чрез "интелигентостта" и чрез "способността", в резултат на която всички съмнения за некомпетентност се третират като заплаха за интегритета на самоличността, което обикновено отключва ирационални, често отчаяни и достигащи до абсурда реакции.

              Comment


                #8
                rambler написа
                Прав си, донякъде, но е друг въпросът има ли въобще такова нещо като "гражданско общество" или е просто един термин, измислен за успокоение на плебса
                Мдаа, особено ми харесва епитета "плебса"...

                Накъде обаче без плебса? В крайна сметка са явявя необходимата противоположност.

                Плебса си остава основата на демокрацията както и нейния основен проблем. Често си мисля, че по-умните руснаци по време на Ленин са разбрали, че еманципация или не, плебса си остава плебс и няма как да го научиш не нещо по-добро или да го превърнеш в нещо друго. Тва им е било основното разочарование и неопредолимо препятствие.

                А за гражданското общество не си съвсем прав. Тва е организация на хората извън държавния апарат, която представлява групови интереси. Включва частната инициатива, често представяна от богатите. Иначе ако гледаш на буржоазията, като новозабогатели плебеи те разбирам... Къде е обаче базата за сравнение? Интелектуалци или аристократи?
                Last edited by Batko Charly; 13-05-2005, 23:32.
                Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                (собствен патент)

                Comment


                  #9
                  Често си мисля, че по-умните руснаци по време на Ленин са разбрали, че еманципация или не, плебса си остава плебс и няма как да го научиш не нещо по-добро или да го прежарнеш в нещо друго.
                  Не знам. Аз малко по-различно интерпретирам този период. Ако нещо са разбрали, макари е да вероятно са го осъзнали много по-късно (тези от тях, които са оцелели, а те не са били много) е, че пълният нихилизъм по отношение на хуманистичните ценности води до невероятен морален упадък и директно до диктатура, която се крепи на страха и на внимателно балансираното дезинтегриране на социума. Състояние, което не може да бъде поддържано безкрайно дълго и скоро води до преосмисляне на ценностите и бавнои колебливо завръщане към това, което е било отречено и изоставено. Ако се опиташ да изградиш държавно-обществен механизъм така, както се създава машина, май несъмнено ще стигнеш до този резултат.Вярата в историческата необходимост и неизбежност не прощава никому.

                  Донякъде съм съгласен с теб, piri_reis. Това наблюдение на Марков а малко ограничено - способността, т.е., професионалното умение в някаква област (и дори "талантът") съвсем не означават независимост или индивидуалност - всичко зависи от конкретната личност и от условията. Колективът или съобщността съвсем не се крепят на неспособност или некадърност .

                  Comment


                    #10
                    Незамисимостта не винаги означава способност или талант, но способността и таланта винаги предполагат независимост. За това става дума. И , доколкото те познавам, Голъм, хич не съм те чувал да пееш дитирамби по отношение на колектива, по скоро си ярък индивидуалист
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #11
                      С политика поначало се занимават маса неправилни хора.
                      ОБАЧЕ винаги има 1 или 2, които са си за там и за които това е правилното занимание, т.е. имат малко държавнически мислене.
                      Те трябва да се търсят.
                      Основната грешка в случая е, че се търси идеален образ. Тя тръгва в две посоки:
                      а) идеализиране на реален човек (за което много помага пропагандата, PR-а и пр., често СКРИТИ под формата на разни "анализи" и др. такива, целящи внушаване на определени нагласи у читателя)

                      б) синдромът "всички са маскари", който се пуска в действие, когато някои иска по-малко хора да гласуват, та "неговите" гласове да имат повече относителна тежест.

                      Идат избори, почва кадрила, манипулацията и внушенията, може да се нарече и предизборна кампания (не, че няма и нормална политическа комуникация, де).

                      Та ми се струва, че трябва да се внимава, да се мисли със собствената си глава и да се гласува, като не се забравя, че всичко е реално и живо и се избора НАЛИЧНОТО, а не мечтаното. Че ако не се избира - тогава се изтърва даже и малката възможност да ти се чуе гласа за нещо.

                      Comment


                        #12
                        .

                        Comment

                        Working...
                        X