Относно приликите между езиците...

[Imperial]

Дълга статия за статистическата вероятност за случайни прилики между два езика.

http://www.zompist.com/chance.htm

Струва ми се, че слага прът в колелата на разните теории за произхода на този и онзи, които се базират само на езикови сходства.

[Хана]

Не си четеш внимателно форума

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?goto=lastpost&t=5886

Същият лник е пускан. Интересно как стигна до него?

[Гост]

Статистическа вероятност има и в музикалните комбинации, защото звуковите комбинации, макар и много, са краен брой.

Ама, да ме прощават, еднаквите значения на сходни и еднакви думи не се обясняват със статистика. Това е по-невероятното им обяснение и подхожда към пробема, без да калкулира историческия фактор.

[Хана]

Смисълът на тази статия е точно, че формалната и смисловата прилика не означават нищо, те са статистически реални при ограничен брой гласни и съгласни и асоциативните, синонимични, съчетаемостни и всякакви други връзки между значенията. Важна е етимологията, а не сравнението. Близки и дори еднакви по форма думи понякога нямани нищо общо помежду си и обратното, твърде различни думи имат общ произход. За съжаление тази статия не е четена нито от Фоменко, нито от Петър Добрев.

[Imperial]

Интересно как стигна до него?

Търсех материали на тема виртуална реалност и не знам как се натресох там

[Гост]

Смисълът на тази статия е точно, че формалната и смисловата прилика не означават нищо, те са статистически реални при ограничен брой гласни и съгласни и асоциативните, синонимични, съчетаемостни и всякакви други връзки между значенията. Важна е етимологията, а не сравнението. Близки и дори еднакви по форма думи понякога нямани нищо общо помежду си и обратното, твърде различни думи имат общ произход. ......

Статията греши.

[Imperial]

Е, след такова категорично мнение просто няма какво да се дискутира повече.

[Гост]

Не, бе, има, разбира се. Нямам време. Като цяо обаче, може да се каже, че се подхожда със статистически методи към звукосъчетанията, което е правилно по принцип, но е ЧАСТ от явлението.
Добре би било да калкулира и историческия момент. Да не забравяме че езика, особено на древните народи, си е историческа, и то конкретно-историческа категория.
С други думи, езиците са ги и ги говорят конкретни народности, които не са милиарди, ами много даже краен брой.
И тези народности са били във взаимодействие една с друга, някои произтичат от други и т.н. и т.н. Статистиката не може да замести историята - грешен е подхода към явлението.

И да се загърби простата и директна (а значи най-вероятно правилна) логика на историческия фактор си е грешно, според мен. Не само, че се изследва историческо явление, но то има динамика, защото, ако принципното съчетаване на звуци е статистически еди какво си, народните в историята не падат от небето, а следват историческия си път. Той се характеризира или с връзка източник-резултат, или с връзка контакт-взаимодействие-влияние, в който статистическите случайности имат място, но не са ЕДИНСТВЕНИЯ ФАКТОР.

[Гост]

Някой ще ми каже ли от какъв произход са думите роза, гюл и трендафил.
Статистиката е полезна наука когато се прилага правилно.

[Хана]

КейДжи, всъщност говорим за едно и също нещо. Статията е изключително и само върху проблемите на лингвистичната статистика и с история на езиците не се занимава, което изобщо не значи, че ги пренебрегва или отрича.

Някой ще ми каже ли от какъв произход са думите роза, гюл и трендафил.

Роза е латинска по произход, гюл - персийска, дошла през турския, а трендафил - гръцка.
Ето още инфо:
Роза

[Гост]

Има още нещо.

[Гост]

КейДжи, всъщност говорим за едно и също нещо. Статията е изключително и само върху проблемите на лингвистичната статистика и с история на езиците не се занимава, което изобщо не значи, че ги пренебрегва или отрича.
[/URL]

Тъй е. Но тогава неможем да правим изводи за историята от тези статистически изследвания, преди да "минем" проблема и през историческото такова.

[bsb]

Някой ще ми каже ли от какъв произход са думите роза, гюл и трендафил.
Статистиката е полезна наука когато се прилага правилно.

От един и същ. Което нито доказва нещо, нито опровергава нещо друго. Би могло евентуално да служи на разни псевдо-лингвисти за отрезвяване, но те явно са твърде заети да пишат статии и книги, за да седнат да попрочетат.

[Гост]