Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Православният дух и етиката на капитализма

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Православният дух и етиката на капитализма

    Православният дух и етиката на капитализма

    Най-голямото предизвикателство за православието не идва от въпроса как ще се справи с пазарната икономика, а как ще се справи с плурализма

    Диана ИВАНОВА, Виена



    Протестантската етика дава морална легитимация на индивидуалното предприемачество, открива социологът Макс Вебер, тя позволява на човека да скъса с традицията и го окуражава сам да се посвети рационално на своята работа. Именно тази етика прави възможен капитализма, казва Вебер в едно от най-четените и оспорвани свои произведения „Протестантската етика и духът на капитализма“.
    Ако трябва да опростим нещата, въпросът пред православието тогава изглежда така - могат ли думите не Вебер да бъдат преведени на езика на православието, така че да позволят и окуражат индивидуалното предприемачество? Как православната идея за колективната солидарност се съчетава с идеята за индивидуализма? Може ли православието да представи някакъв друг, трети път, който да е в помощ на развитието на самото общество? Как процесите на модернизация и глобализация влияят на взимането на такива решения? Какви модели предлагат различните православни общности днес?
    „В света днес има над 300 милиона православни християни, повечето от тях разположени в стратегически важни страни и райони - Русия, Балканите, Близкия изток. Затова въпросът как православният свят ще се справи с пазарната икономика и демокрацията е от изключителна важност“, се казва в мотото на тридневната конференция (7-9 март 2005) „Православният дух и етиката на капитализма“ в Института за науките за човека във Виена (www.iwm.at), организирана съвместно с Института за култура, религии и световна политика на Бостънския университет, САЩ, и института за отношения между държавата и църквата към университета „Бейлър“, САЩ.
    Основен доклад на конференцията изнесе професорът по социология и теология Питър Бъргър, директор на Института за култура, религии и световна политика на Бостънския университет. Речта му имаше няколко отправни точки:

    Православието не е подготвено за плурализма и тепърва ще трябва да развива стратегии спрямо тази ситуация
    Основното противоречие, което православието трябва да реши, е как религиозната идея за колективна солидарност да бъде преведена на езика на индивидуализма, необходим за развитието на капитализма
    Приближаването към Европейския съюз ще намалява влиянието на религиите в православните страни като България и Румъния
    Православието е нужно на днешния свят.
    Православието не е готово за плурализма

    Ако се погледне историята на православието, веднага се забелязва едно, казва професор Питър Бъргър: „Нито една от формите на съществуване на православието не го е подготвила за възможността да съществува като доброволно сдружение.“ Тоест православието е напълно неподготвено за днешното време на плурализма - основен белег на модерните общества. Модерното време е не по-малко религиозно от всяко предишно време в историята, то обаче е плуралистично. Какво означава това?
    В ситуация на плурализъм религиозните институции не могат да приемат като даденост, че определено население ще се подчини на техния авторитет. Хората по-скоро трябва да бъдат убедени да приемат този авторитет. Ако трябва да се каже по друг начин - появява се нещо като „пазар на религиите“. Индивидът сега има избор. Важно е да се разберат два аспекта на това развитие - процесът на религиозна плурализация означава, че различен брой религиозни институции се съревновават помежду си, както е в Америка от времето на колонизацията. Тогава пазарният ефект на плурализма е очевиден.
    Днес протестантски мисионери има навсякъде по света, там където никога не е имало. Филм за Исус се превежда и синхронизира до всички кина в Индия. Но Индия също връща подаръка - хиляди привърженици на Кришна танцуват по улиците на Америка, десетки хиляди са последователите на будизма в западните страни...
    Религиозният плурализъм има много важни последствия както на нивото на институциите, така и на индивидуално ниво.
    На ниво на институциите това означава, че всеки религиозен монопол ще бъде подкопан, модифициран и променен. Но дори една религиозна традиция да се споделя от мнозинството от населението, индивидите най-малкото имат право на избор дали да се присъединят или не към институциите, представляващи тази традиция. В този случай имаме пазар с най-малкото двама съревноваващи се. Мнозинството на римо-католическа Европа е добър пример за това.
    Движението от приемането като даденост към възможността за избор е важна промяна на нивото на индивидуалното съзнание. Това означава още, че религията се движи от нивото на субективната самоочевидна истина към нивото на решенията. Религиозната увереност става все по-трудна. Религиозното решение може да бъде предмет на страстно отдаване, на сляпа вяра, или, както много по-често е - може да бъде не толкова емоционален консумативен избор. Това не винаги променя в какво се вярва и практикува, но променя как се вярва и практикува.
    Ранното християнство по обясними причини съществува като доброволни сдружения.
    След това исторически източното православие съществува в четири основни социални форми, посочва професорът:

    като държавна църква (първо във Византия, после в Русия, след това в независимите държави на слабо дезинтегриращата се Османска империя)
    като повече или по-малко толерирано малцинство под мюсюлманско управление - по време на Османската империя
    като преследвана общност по времето на комунизма
    като диаспора-общност на етнически анклави в Западна Европа и Америка.
    Тези форми на социално съществуване са много различни, но те имат едно общо - нищо по времето на тези съществувания не е подготвило православието за възможността да съществува на базата на доброволно сдружение.
    Това не бива да се преувеличава. Има монашески и сектантски движения вътре в православието, които съществуват и се развиват благодарение на доброволните действия на индивидите.
    Но за по-голямата част от православието това е единство, което се приема за даденост, единство между религията и общността.
    Дори и днес за много американски гърци да си православен е нещо, което се разбира от само себе си. Но с процесите на асимилация това състояние на даденост се подлага на все по-голямо напрежение.
    Може да се каже, че Америка е във водеща позиция по отношение на това развитие. Православната църква там съществува, организирана около етнически разделени общности, които все повече съществуват на базата на доброволни сдружения. С изключение на Православната църква на Америка, която през 1960 г. съзнателно се деетницизира, православието в Америка е все още неподготвено за тази промяна - както институционално, така и теологично.

    Православието и пазарната икономика

    Същата трудност съпътства ангажирането на православието в изграждането на либерална демокрация и пазарна икономика.
    Всяка религиозна традиция има проблем с демокрацията и нейните закони, които, изглежда, че противоречат на божествените. Вземете проблема с абортите, еднополовите бракове, разводите и така нататък. Но православната идея за „симфония“, хармоничен съюз между обществото и църквата, представлява особено предизвикателство за приемането на либералната демокрация, правейки я само до известна степен по-приемлива от анархията.
    Православната идея за колективната солидарност, руската соборност, прави трудно приемането на пазарната икономика, основана на съревнование и индивидуално предприемачество. Капитализмът, който защитава това, е приеман за израз на жестокост.

    Православието и приближаването към Европа

    Предизвикателствата на глобалния плурализъм ще вземат различни форми в различни части на православния свят, смята професор Бъргър. Единствено Русия изглежда единствената страна, където нещо като традиционна „симфония“ има шанса да бъде реустановено.
    На Балканите, предизвикателството на плурализма е директно свързано с предизвикателството Европа, това, което професор Бъргър нарича евросекуларизъм. Според него от Брюксел идва много силен, „почти военизиран секуларизъм“. Освен това вече има установена европейска система на секуларизъм, която упражнява силно влияние върху политическите и законови действия на ЕС. Именно това развитие драматично е променило мястото на религиите в Южна Европа - Италия, Испания, Португалия, освен това - в Ирландия и напоследък също в Полша.
    По отношение на Румъния и България професор Бъргър дава следната прогноза: „Остава да се види какво ще се случи с тяхното приемане в ЕС. Но колкото повече обществото се приближава до Европа, толкова повече ще бъде подложено на влиянието на европейски секуларизъм. Съмнявам се, че православието може да възстанови единството си срещу този процес. Мога да допусна също, че европейската култура може сама да се промени в резултат на това. Ако това се случи, важен фактор ще бъде предизвикателството на исляма, който отказва да се подчини на правилата на плурализма.“
    Религиозната общност в ситуация на плурализъм има три възможности - да се съпротивлява на плурализма, да се оттегли от него или да се ангажира с него. Нито една от тези възможности не е без трудности и рискове. Решенията ще бъдат взети вътре в самите православни общности, но прогнозата на проф. Бъргър е оптимистична - че решението ще бъде в полза на ангажираността. Според него православието още съдържа „по-динамична визия за ролята на духа в света и именно тази визия може да се окаже много необходима в очертаващия се диалог на религиите в световен мащаб.“

    Духът на православието и етиката на капитализма още не са се срещнали у нас
    Даниела Калканджиева, Институт за междурелигиозен диалог на Софийския университет, пред „Капитал“

    Връзките между православието и „етиката на капитализма“ у нас още не са изследвани, твърди историкът Даниела Калканджиева в своя доклад пред конференцията във Виена. „Социологията подценява религията като обект на изследване, докато православните теолози не проявяват интерес към икономическите въпроси. Общественото мнение плува в крайности - от една страна, голяма част от българите продължават да вярват, че православието е една от големите причини за икономическото изоставане на страната. Друга голяма част от българите вярват, че именно българската православна църква е спасила нацията по време на Османската империя, въпреки факта, че такава църква няма от края на XIV век до 1870 г.“, казва тя.
    Посткомунистическото развитие на България освен това не успя да възстанови доверието в православната църква - нито един от двата синода не се превърна в носител на истинския православен морал. Тази роля все повече се поема от местни общности на вярващи, загубили доверието си в институционализираното православие. Православието като цяло остава безразлично към развитието на пазарната икономика и социалната диференциация в страната, с други думи - духът на православието има много слабо влияние върху етиката на българския капитализъм, смята Калканджиева.
    Отговаряйки на въпроса каква е българската специфика, когато говорим за духа на православието и етиката на капитализма, тя тръгва от петте века, когато тук няма национални институции - нито държава, нито църква. Според нея във вековете на османското робство поради незнаене на гръцки език, българите остават незапознати с някои аспекти на православието. Следващ проблем според Калканджиева е, че със създаването на българската екзархия и освобождението на България, църквата поради редица политически и исторически обстоятелства служи на националната кауза - тоест пак се наблюдава инструментално отношение към църквата и това положение продължава до края на Първата световна война. Едва след края и поради националната катастрофа, в която изпада България, политиците се обръщат към църквата и изоставят секуларисткия подход. Чак тогава, през 30-те години, са първите плодове на това сътрудничество между църква и държава, посочва Даниела Калканджиева. Има и друг момент - след Първата световна война се засилва необходимостта от образовани хора, увеличава се броят на грамотните хора в България, това позволява и на църквата да провежда една по-активна образователна дейност.
    На въпроса има ли положителни примери, при които българското православие създава успешни икономически образци и модели на поведение, Калканджиева отговаря, че има опити, но те са единични и са в навечерието на комунистическия преврат. Пак през 30-те години на миналия век някои от манастирите организират ферми за култивиране на определени сортове растения. В края на 30-те пък в София е имало дружество, което се е грижело за момичетата от провинцията, които идват и стават прислужнички. Това дружество се е грижело и за сключването на договори с работодателите, за гарантиране правата на тези прислужнички, за тяхното медицинско обслужване, за адвокатска защита при съдебни дела, за тяхното образование, така че те да могат сами да се издържат.
    Даниела Калканджиева мисли, че голяма част от проблемите на българската православна църква днес са проблеми на развитието. По думите и тя просто е нямала достатъчно време, за да развие институционална и религиозна култура между българите - като това носи надеждата, че с времето този проблем би могъл да се преодолее. Според Калканджиева фактът, че все повече бизнесмени си освещават офисите и поставят в тях икони, все още не е демонстрация на духа на православието. Тя мисли, че истинският дух на православието е насочен към грижата за ближния, развиването на тип благотворителност, която все още липсва в българското общество. Според нея е възможно сближаване на духа на православието и етиката на капитализма в България, но трябва време. Проблемът е, че и духовенството, и свещениците не са подготвени - те плащат данък на тези 45 години комунизъм. „Аз съм лектор в Богословския факултет и виждам, че има надежда, защото новото поколение, което идва, е много по-близо до духа на православието и има тази грижа за ближния. Като че ли институционалното, официалното православие в България е твърде формално и се придържа към литургията, няма я тази социална ангажираност“, казва тя.



    Модерното православие може да стане вашият европейски проект
    Проф. Питър Бъргър, пред „Капитал“

    Питър Бъргър е професор по социология, теология и религия, директор на института за култура, религия и международна политика в университета Бостън, САЩ. Автор на книгите Many Globalizations. Cultural Diversity in the Contemporary World; The Capitalist Spirit. Toward a Religious Ethic of Wealth Creation;The Capitalist Revolution. Fifty Propositions About Prosperity, Equality and Liberty.
    Професор Бъргър, прогнозирате, че общества като българското с приближаването си към Европа ще бъдат все по-силно подложени на влиянието на европейския секуларизъм. Означава ли това, че православието ще губи позиции, в българския случай конкретно? Че църквата ще отслабва все повече и повече?
    - Това, което твърдя, е, че православието не може да предложи имунитет срещу този процес, който ще се случва. Евросекуларизмът е очевиден факт. Отслабването на религиите е социологически факт - Европейският съюз драматично промени мястото на религиите в Южна Европа - Португалия, Италия, Испания, също Ирландия, все повече дори в Полша и Гърция. Но евросекуларизмът не е на всяка цена нещо толкова хубаво. Нито пък много привлекателно. Освен това не бива да забравяме, че нищо не е създадено завинаги. Така че вие може да промените това. Това може да се превърне във ваш православен проект. И заедно с него да промените самия Европейски съюз. Особено в очертаващия се диалог около исляма и духовните ценности, струва ми се, самата Европа ще има нужда от това.
    Няма ли противоречие в очакването, че православието трябва да се модернизира, за да бъде адекватно на света, и, от друга страна, в твърдението ви, че именно православието в сегашния си вид съдържа по-динамична визия за ролята на духа в света?
    - Всъщност ние не знаем как може да изглежда едно модерно православие. Вие можете да развиете този проект. Интересното е именно в това, че да станете модерен, не означава да станете западен. Ако погледнем японците, те са много по-модерни от нас в много отношения, но не са станали по-малко японци. Ние не знаем какво може да представлява един модерен православен проект, какво съдържание може да има, как би могъл да изглежда. Не знаем дали може да бъде успешен. Но той е възможен. Зависи от вашето творчество.
    Вие самият не сте православен, а лутеранец. Защо сте убеден, че православието е необходимо днес на света? И всъщност на кого е необходимо?
    - Струва ми се, на християнския свят. Казвам това като християнин. Протестантството доведе със себе си много декадентски и упадъчни форми, много песимизъм. Римо-католическата църква, от друга страна, винаги ще има проблем - какво да прави с папата? От друга страна, някои от по-агресивните и нови християнски движения и форми отиват в крайности, които смятам за повърхностни. Аз никога няма да стана православен, защото има неща, които не мога да приема, но винаги ще бъда симпатизант на начина, по който православието те въвлича и ти дава възможност да станеш свидетел, участник в една друга реалност.

    Интервюто взе Диана ИВАНОВА
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    Бе какво се чудят тия хора, като че ли откриват Америка. Частта от новата епоха, когато православието процъфтява в България, е Възраждането и от Третото царство. Какво противоречие намери България между православната етика и капитализма? Никакво, защото няма. Напротив, на тази основа процъфтя доколкото може и българската култура, и българската държавност, и българският морал и хуманност.

    Съвременна Гърция е пример за симбиоза между православие и модерни времена. (Само че там понякога имат едни такива ретроградни забежки, от които ми се струва, че сме имунизирани.)

    Първото условие е с него да не се прекалява, да не е догма (то би било и комично, ако се опитва).
    Второто е да не се противопоставя на съвременния свят, а някои политически тендеции точно това правят.
    Третото е да е живо и да дава пример, а не да се дискретитира, както за съжаления става понякога.
    Четъврто- трябва да подържа българската традиция.

    Comment


      #3
      Само да вметна едно мое впечатление: в България, каквото и да се говори, броя на истински религиозните хора е много малък. Суеверни има колкото искаш обаче - и това е явно някакво следствие от падението на предишната идеология.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        Проблемът с така поставеният въпрос на темата е, че найстина Вебер говори за основна връзка между Протестанската традиция и зараждането на капитализмът, но той говори повече от гледна точка на "духа на капитализма" с цялата произхождаща рационализация и Бюрократизация на обществото. "Духът на капитализмът" се изразява в учението на Джон Калвин, което в най-общ смисъл изразява идеята, че доходът и печалбата са заслужените награди от отдадеността в работата и идеята е допълнително развита със схващането, че благосъстоянието е всъщност е знак, че човек е избран от Бог. Съответно бедността е символ на обреченост и отчужденост.

        В този смисъл си мисля че е най-малкото трудно да се говори за капитализъм и Православна етика, тъй като елементите които изграждат "духа на капитализма" според Вебер са характерни само за аскетичното Протестантсво. Вебер, както и Марх, признава че капитализмът като рационално понятие съществува и в по-ранни и\или различни обществени структури, каквато, може да се разглежда, е и нашата.

        Но иначе Историк- много добър и иноваторски подход! Заслужава си да се разгърне темата.

        Comment


          #5
          Много интересна тема. Отдавна се каня да прочета социологията на религията на Бъргър и това май ще ме накара накрая да го направя.

          Нещо, което според мне изпускат господата и дамите от цитираните статии.
          Първо, православието е най-малко фундаменталната религия поне от широко известните. В този смисъл то, макар и да проповядва колективистичен дух, оставя хората индивидуалисти. Това може би не са индивидуалисти-предприемачи, както е при Вебер, но са самостоятелни хора, загрижени за себе си и ближните си, които са не ближният в християнския смисъл, а близките.

          Второ, пак може би поради нефундаментализма си, православните са доста търпими към друговерците. Или може би това се е стекло исторически, но е факт.

          Трето, православието е доста секуларна религия, тя търпи и допуска държавата и не се опитва да я замести.

          Като цяло аз съм по-оптимистична от изложеното в статиите.

          Разбира се, в момента поне трябва да се говори за православиЯ, тъй като гръцкото, руското, българското и т.н. православия са доста различни.

          Comment


            #6
            Точно там е разковничето. Първо, православната религия е като цяло (с някои изключения, като демонстрираната към папата нетърпимост по конкретен повод) нефундаментална и не се натрапва. Второ, което сигурно е функция на първото, православието на мнозинството се ограничава до съблюдаване на традицията.
            Точно това няма да позволи калвинистичният дух, т.е. модерността, да бъде противопоставян на местната традиция. От друга страна, това е и ролята на църквата в съвременността - да крепи националната самобитност в модерното общество.

            Comment


              #7
              Склонен съм напълно да се съглася с Воланд - религията отдавна няма у нас такова значение. Да не говорим, че православието съвсем не е толкова колективистична и склонна към нетолеранстност към индивида религия.

              Comment


                #8
                Умереността в тия неща е задължителна в днешно време. Нещата опират само до традиция и морал, облечени във формата на уважение към религията.

                Comment


                  #9
                  Мога ли само да обърна внимание на еидн друг момент. Капитализма не се налага в универсална форма навсякъде, по-скоро никъде.

                  Има 5 вида капитализъм днес:
                  1. англо-саксонски
                  2. немско-холандски
                  3. скандинавски
                  4. средиземноморски
                  5. на азиатските тигри

                  Та капитализма като идея бива прекаран през културния филтър на всяка нация. Един от въпросите, които често си задавам днес е, по какъв път е тръгнала България и останалите бивши членове на Соц. Блока? Къде каква система на капитализъм ще се наложи и защо?

                  За жалост, един от световните трендове днес е да се следват крайните нео-либерални идеи на англо-саксонския капитализъм. Такива идеи вече подбиват основите на социално-демократичния капитализъм точно в места като Германия, и Скандинавия - бастиони на така-наречения 'welfare state'
                  Last edited by Batko Charly; 23-04-2005, 21:44.
                  Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                  Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                  (собствен патент)

                  Comment


                    #10
                    Чакай, чакай, защо за жалост?
                    Първо, англосаксонският капитализъм не е краен. Краен капитализъм - това е комунистическата държава.
                    Характеристиката му на американския капитализъм може да се дефинира много просто - по-малко държава.

                    Вярно, че има национални и регионални специфики, обаче същността е една - или има по-голяма намеса на държавата, или има по-малка.

                    За Балгария е по-добър десният модел - със свиване на държавата. Защото държавата като икономически субект и твърде активен участник в играта у нас е извор на копрупция и стагнация, както преди 89-та като свръхактивен такъв беше извор на насилие, административни забрани и пак на стагнация.
                    Защо е така?
                    В Средна Европа и в Скандинавя, която по е последният аргумент на всеки социалист ("ама вижте там как е!") има един високоефективен стабилизационен фактор - високата гражданска култура. Тя позволява модела на по-активната държава да работи, без да залитне.
                    В Средна Европа май най-добрите икономики, като естонската, не следват скандинавския модел, но хайде Швеция го следваше.
                    Там обаче, където обществата са с ниска политическа култура, като у нас, държавния капитализъм веднага, на секундата генерира негивно развитие, защото у нас държавата си прави всичко безнаказано, съдът е муден и купен и "всички са маскари". По тая причина о нас соцпартията винаги прави големи, ама големи бели - и да иска друго да прави - все беля става.
                    Затуй трябва да сме по-десни от десните, за да ни се случи евентуално успех.

                    Тя и Европа се насити вече на социализъм, па бил той и европейски и умерен и пр.
                    Не е случайно, че даже Тони Блеър и (о, чудо!) Шрьодер следват по-десен модел.
                    Нема атернатива, дами и господа! Там така става, сменят се моделите и има баланс. Но когато обществото трябва да се развива и спасява - само надясно!
                    ЕС като наднационална организация също ще тръгне натам, ще видите. Ако не - поредната беда.

                    Comment


                      #11
                      KG125 написа
                      Нема атернатива, дами и господа! Там така става, сменят се моделите и има баланс. Но когато обществото трябва да се развива и спасява - само надясно!
                      ЕС като наднационална организация също ще тръгне натам, ще видите. Ако не - поредната беда.
                      По принцип съм съгласен за политическата култура и за високо развитото гражданско чувство. Една от основните издънки на комунизма е да убие гражданското общество и следователно способността на гражданите да се организират, вземат проблемите в свои ръце и да се оправят.

                      НО, "Нема атернатива, дами и господа!" е една от най-противните мантри на съвремието. Всеки я повтаря под път и над път, често дори да не разбира какво означава, но до такава степен, че после сам/а си вярва. Тва се обръща в самосъздадено и самоизпълващо се пророчество. Но слепите хора не ги е страх от змията. Хайде тогава да да дигаме лозунгите на Фукуяма!
                      Last edited by Batko Charly; 24-04-2005, 08:13.
                      Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                      Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                      (собствен патент)

                      Comment


                        #12
                        Е, е, защо на Фукуяма? И защо пък мантра. Дай едно моделче на алтернативата. Ще възраждаме свръхдържавите в епохата на Пентиума ли?

                        Казваш за издънката на комунизма да убие гражд.общество. Тъй е, уби го. Но кога има такова? Когато има граждани. Кога има граждани? Когато има субекти, индивиди, чиито статут е на интегриран в ценностната система на обществото свободен човек. Кога е свободен - когато е ОТНОСИТЕЛНО СРЕДНО ИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ СРЕДНОТО БОГАТ и/или когато е социано силен, т.е.когато може да си позволи да се изправи срещу държавата, когато му пречи за нещо.
                        Това е възможно само когато:
                        а) доходите и имуществото му не зависи от държавата;
                        б) законът му позволява да се изправи срещу отделна държавна институция ангажирайки друга такава, т.е. когато има реално разделение на властите, т.е. когато модела е западен тип (може и в Япония да е географски, де).
                        Върти го, сучи го, все оня добър познат чичко западния капитализъм излиза.
                        Тогава той не само има мнение, ами може да го наложи.

                        Comment


                          #13
                          Доста сам зает тия дни да ти напиша нещо свястно. Въоражи са с търпение!
                          Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                          Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                          (собствен патент)

                          Comment

                          Working...
                          X