Глобалните заплахи на климата
Двуметрови преспи затрупаха улиците на Варна в началото на месеца. Според изготвена от НИМХ справка подобни тежки зимни условия във Варна е имало общо 17 пъти през ХХ век. Очаква се глобалното затопляне да доведе до зачестяване на екстремните метеорологични явления.
Сценариите за следващите 100 години чертаят все по-чести и по-екстремни метеорологични явления
ТАНЯ ПЕТРОВА
Планетата Земя в следващите 100 години. В резултат от глобалното затопляне в северните региони ще съществува тенденция за развитие на повече растителност. В Сибир се очаква да се отглеждат нетипични досега култури. Летни жеги мъчат южните части на Европа, туристическите потоци се пренасочват към по-прохладни места. Има вероятност в южните части на България постепенно да навлиза типичната за Северна Гърция растителност. Към 2050 г. царевицата у нас ще узрява до 30 дни по-рано от обикновеното.
Такъв облик чертаят повечето сценарии, симулирани с математически модели от климатолозите. Данните на специалистите показват, че последните 100 години поставят серия от притеснителни климатологични рекорди. Идният век се очертава още по-тревожен. За разлика от други исторически периоди заплахата този път идва от човешката дейност.
Статистиката
Затопляне от порядъка на 0,6-0,8 градуса целзий, каквото е измерено в последните 150 години, не звучи особено притеснително за неспециалиста. 150 години обаче е нищожен период на фона на развитието на планетата. Именно затова случването на серия от свързани и дребни на пръв поглед екстремни явления е повече от притеснително.
10 000 години е отнело например на планетата да преживее Ледниковата епоха, и то под влиянието на мощни фактори като изменението в земната орбита. В продължение на цели 900 години - от 1000 до 1900 г., средните годишни температури в Северното полукълбо са се понижили едва с около 0,2 градуса. Индустриалната революция и постоянно нарастващите количества парникови емисии в атмосферата обръщат тази тенденция.
Сравнителните анализи показват, че повишението на температурите в Северното полукълбо през изминалия ХХ век е рекордно за последните 1000 години. Последното десетилетие на ХХ век и 1998 година са били съответно най-топлото десетилетие и най-топлата година за периода.
"Подобна тенденция към затопляне, макар и не толкова ярко изразена, колкото общо за Европа (1 градус целзий за последните 150 години), се наблюдава и у нас (0,4-0,6 градуса)", обяснява ст.н.с. Веселин Александров, ръководител на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Минималните температури на въздуха у нас нарастват по-бързо от максималните, тоест скъсява се амплитудата между тях. Налице е и тенденция към засушаване през топлото полугодие, особено през последните две десетилетия.
Сценариите
Глобалните промени в климата засягат не само науката, но и обществото като цяло. Милиони долари се инвестират в разработката на различни сценарии за бъдещи климатични промени. Специалистите прилагат за целта сложни математически модели, използвайки за отправна точка една от причините за затоплянето - парниковите емисии. Те залагат различни нива на основните парникови газове - въглероден диоксид, метан, двуазотен окис, хлорофлуоровъглеродите, и отчитат влиянието им върху елементите на околната среда - атмосфера, хидросфера и литосфера.
Доколко сложно е съставянето на тези модели показва изобилието от възможни резултати и пътища, по които ще се развиват социално-икономическите отношения на планетата и потреблението на енергия. Счита се, че това са едни от основните причини, които биха повлияли върху нивата на парникови емисии в атмосферата.
Основно учените използват 4 основни сценария за възможните социално-икономически световни и регионални промени, разработени и с участието на Световната банка за 3 отправни периоди - 2020, 2050 и 2100 г. Тези 4 основни сценария имат още 40 подварианта.
"Някои от сценариите се базират на предположението, че ще има икономически прогрес, който ще бъде поделен равномерно между богатите и бедните страни - тоест разликите между тях ще започнат да се смекчават", обяснява Александров. Очаква се, че подобно развитие ще се отрази положително на климата, защото бедните страни в момента не разполагат с необходимите средства, за да прилагат мерки за ограничаване на парниковите емисии. Специалистите обаче признават, че този вариант не е особено реалистичен. По-вероятно е през близките 20 години икономическите различия още повече да се задълбочат.
Перспективата
Въпреки различните подходи и изходни данни, повечето модели рисуват сходна картина за предстоящите промени в климата. Очаква се до края на ХХI век глобалната средна температура на планетата да нарасне с нови от 1,4 до 5,8 градуса целзий. Подобна тенденция се очертава и на Балканския полуостров - от 2 до 5 градуса увеличение на средната температура. По-притеснителни според специалистите обаче са очакваните промени в разпределението на валежите. Сценариите за нашия регион включват слабо увеличение на валежите през зимата и спад - през лятото. Според климатолозите това ще има сериозно отражение върху селското стопанство и трябва да се има предвид от планиращите органи, когато взимат решения.
Ефектите
Няма сфера, която на практика да не бъде повлияна от глобалните изменения в климата. Очаква се на базата на задаващите се климатични измествания да се наблюдават серия от промени и в природата, и в различните сфери на обществена дейност.
При подобно затопляне промените в природните екосистеми са неизбежни, считат специалистите. Очаква се постепенно изместване на север на европейските климатични зони. Зоните за живот ще се издигнат на по-висока надморска височина и в планините. В сегашните иглолистни гори ще навлизат широколистни дървета.
Възможно е да настъпят и сериозни изменения в някои междувидови вазимоотношения - например при опрашването на растенията, тъй като различните видове - растителни и животински, се влияят от различни сигнали на околната среда, като топлина и светлина.
Много по-сериозни са опасенията от друго следствие на затоплянето - нарастващата честота на екстремни метеорологични явления, като интензивни валежи и наводнения, засушавания, силни ветрове и бури, горски пожари, екстремни температури.
"Увеличените количества парникови газове в атмосферата променят радиационния баланс и водят до затопляне в атмосферата. Това влияе на всички елементи на климата - налягане, атмосферни циркулационни центрове и системи променят структурата си", обяснява Александров. Според него показателни за това са и ураганните снежни бури у нас тази зима, наблюдавани например в района на Варна. Последните бяха най-интензивни за 50-годишен период. Би могло да се споменат и разразилите се бури в Родопите, свързани и с интензивното снеготопене, предизвикващо значимо повишаване на повърхностния отток.
Особено сериозни последствия в икономическата сфера се очертават за туризма, застрахователното дело, здравеопазването. Според статистиките загубите от катастрофални бедствия от 1950 до 1990 г. са нараснали над 10,3 пъти - от 3,9 на 40 млрд. долара. Очаква се оценяването на риска при застрахователите да става все по-трудно и да доведе до по-високи застрахователни премии. Ще се увеличават и националните бюджети за предотвратяване на бедствени ситуации.
А доколко важни могат да са последиците за здравето показва преминалата топла вълна във Франция през лятото на 2003 г., довела до 20 000 смъртни случаи.
Влезлият в сила през тази седмица Протокол от Киото цели именно това - ограничение на концентрацията на вредни парникови емисии. Според него развитите страни трябва да намалят вредните си емисии средно с 5%, като за всяка държава е определено лимитиращо национално ниво. България няма проблем, дори може да изтъргува част от незапълнената си квота от вредни емисии.
ТАНЯ ПЕТРОВА
Двуметрови преспи затрупаха улиците на Варна в началото на месеца. Според изготвена от НИМХ справка подобни тежки зимни условия във Варна е имало общо 17 пъти през ХХ век. Очаква се глобалното затопляне да доведе до зачестяване на екстремните метеорологични явления.
Сценариите за следващите 100 години чертаят все по-чести и по-екстремни метеорологични явления
ТАНЯ ПЕТРОВА
Планетата Земя в следващите 100 години. В резултат от глобалното затопляне в северните региони ще съществува тенденция за развитие на повече растителност. В Сибир се очаква да се отглеждат нетипични досега култури. Летни жеги мъчат южните части на Европа, туристическите потоци се пренасочват към по-прохладни места. Има вероятност в южните части на България постепенно да навлиза типичната за Северна Гърция растителност. Към 2050 г. царевицата у нас ще узрява до 30 дни по-рано от обикновеното.
Такъв облик чертаят повечето сценарии, симулирани с математически модели от климатолозите. Данните на специалистите показват, че последните 100 години поставят серия от притеснителни климатологични рекорди. Идният век се очертава още по-тревожен. За разлика от други исторически периоди заплахата този път идва от човешката дейност.
Статистиката
Затопляне от порядъка на 0,6-0,8 градуса целзий, каквото е измерено в последните 150 години, не звучи особено притеснително за неспециалиста. 150 години обаче е нищожен период на фона на развитието на планетата. Именно затова случването на серия от свързани и дребни на пръв поглед екстремни явления е повече от притеснително.
10 000 години е отнело например на планетата да преживее Ледниковата епоха, и то под влиянието на мощни фактори като изменението в земната орбита. В продължение на цели 900 години - от 1000 до 1900 г., средните годишни температури в Северното полукълбо са се понижили едва с около 0,2 градуса. Индустриалната революция и постоянно нарастващите количества парникови емисии в атмосферата обръщат тази тенденция.
Сравнителните анализи показват, че повишението на температурите в Северното полукълбо през изминалия ХХ век е рекордно за последните 1000 години. Последното десетилетие на ХХ век и 1998 година са били съответно най-топлото десетилетие и най-топлата година за периода.
"Подобна тенденция към затопляне, макар и не толкова ярко изразена, колкото общо за Европа (1 градус целзий за последните 150 години), се наблюдава и у нас (0,4-0,6 градуса)", обяснява ст.н.с. Веселин Александров, ръководител на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Минималните температури на въздуха у нас нарастват по-бързо от максималните, тоест скъсява се амплитудата между тях. Налице е и тенденция към засушаване през топлото полугодие, особено през последните две десетилетия.
Сценариите
Глобалните промени в климата засягат не само науката, но и обществото като цяло. Милиони долари се инвестират в разработката на различни сценарии за бъдещи климатични промени. Специалистите прилагат за целта сложни математически модели, използвайки за отправна точка една от причините за затоплянето - парниковите емисии. Те залагат различни нива на основните парникови газове - въглероден диоксид, метан, двуазотен окис, хлорофлуоровъглеродите, и отчитат влиянието им върху елементите на околната среда - атмосфера, хидросфера и литосфера.
Доколко сложно е съставянето на тези модели показва изобилието от възможни резултати и пътища, по които ще се развиват социално-икономическите отношения на планетата и потреблението на енергия. Счита се, че това са едни от основните причини, които биха повлияли върху нивата на парникови емисии в атмосферата.
Основно учените използват 4 основни сценария за възможните социално-икономически световни и регионални промени, разработени и с участието на Световната банка за 3 отправни периоди - 2020, 2050 и 2100 г. Тези 4 основни сценария имат още 40 подварианта.
"Някои от сценариите се базират на предположението, че ще има икономически прогрес, който ще бъде поделен равномерно между богатите и бедните страни - тоест разликите между тях ще започнат да се смекчават", обяснява Александров. Очаква се, че подобно развитие ще се отрази положително на климата, защото бедните страни в момента не разполагат с необходимите средства, за да прилагат мерки за ограничаване на парниковите емисии. Специалистите обаче признават, че този вариант не е особено реалистичен. По-вероятно е през близките 20 години икономическите различия още повече да се задълбочат.
Перспективата
Въпреки различните подходи и изходни данни, повечето модели рисуват сходна картина за предстоящите промени в климата. Очаква се до края на ХХI век глобалната средна температура на планетата да нарасне с нови от 1,4 до 5,8 градуса целзий. Подобна тенденция се очертава и на Балканския полуостров - от 2 до 5 градуса увеличение на средната температура. По-притеснителни според специалистите обаче са очакваните промени в разпределението на валежите. Сценариите за нашия регион включват слабо увеличение на валежите през зимата и спад - през лятото. Според климатолозите това ще има сериозно отражение върху селското стопанство и трябва да се има предвид от планиращите органи, когато взимат решения.
Ефектите
Няма сфера, която на практика да не бъде повлияна от глобалните изменения в климата. Очаква се на базата на задаващите се климатични измествания да се наблюдават серия от промени и в природата, и в различните сфери на обществена дейност.
При подобно затопляне промените в природните екосистеми са неизбежни, считат специалистите. Очаква се постепенно изместване на север на европейските климатични зони. Зоните за живот ще се издигнат на по-висока надморска височина и в планините. В сегашните иглолистни гори ще навлизат широколистни дървета.
Възможно е да настъпят и сериозни изменения в някои междувидови вазимоотношения - например при опрашването на растенията, тъй като различните видове - растителни и животински, се влияят от различни сигнали на околната среда, като топлина и светлина.
Много по-сериозни са опасенията от друго следствие на затоплянето - нарастващата честота на екстремни метеорологични явления, като интензивни валежи и наводнения, засушавания, силни ветрове и бури, горски пожари, екстремни температури.
"Увеличените количества парникови газове в атмосферата променят радиационния баланс и водят до затопляне в атмосферата. Това влияе на всички елементи на климата - налягане, атмосферни циркулационни центрове и системи променят структурата си", обяснява Александров. Според него показателни за това са и ураганните снежни бури у нас тази зима, наблюдавани например в района на Варна. Последните бяха най-интензивни за 50-годишен период. Би могло да се споменат и разразилите се бури в Родопите, свързани и с интензивното снеготопене, предизвикващо значимо повишаване на повърхностния отток.
Особено сериозни последствия в икономическата сфера се очертават за туризма, застрахователното дело, здравеопазването. Според статистиките загубите от катастрофални бедствия от 1950 до 1990 г. са нараснали над 10,3 пъти - от 3,9 на 40 млрд. долара. Очаква се оценяването на риска при застрахователите да става все по-трудно и да доведе до по-високи застрахователни премии. Ще се увеличават и националните бюджети за предотвратяване на бедствени ситуации.
А доколко важни могат да са последиците за здравето показва преминалата топла вълна във Франция през лятото на 2003 г., довела до 20 000 смъртни случаи.
Влезлият в сила през тази седмица Протокол от Киото цели именно това - ограничение на концентрацията на вредни парникови емисии. Според него развитите страни трябва да намалят вредните си емисии средно с 5%, като за всяка държава е определено лимитиращо национално ниво. България няма проблем, дори може да изтъргува част от незапълнената си квота от вредни емисии.
ТАНЯ ПЕТРОВА
)
Ама взе та ми хареса и исках да ме свестяват отново и отново и отново 
Comment