Българин участва в симулация за заселване на Марс.
Георги Петров доброволец в експедицията на Марсианското дружество пред в. 24 часа
27-годишният Георги Петров участва като доброволец в експедиция на Марсианското дружество в пустинята на щата Юта.
Той е завършил строително инженерство в САЩ, а в края на миналата година защитава дипломна работа по архитектура с проект за станция на Червената планета.
Сред научните му ръководители е астронавтът Чеф Хофман, летял 5 пъти в Космоса.
В Юта, където условията наподобяват марсианските, Георги изпробва и валидността на собствения си проект.
Георги, от американския печат разбрахме, че сте доброволец за изследване на Марс.
Това е проект на Марсианското дружество - членовете му са инженери, доброволци, всякакви хора, които се интересуват от Марс. Създадено е с цел да се образоват хората за Марс и да лансира частни проекти например как може да се стигне до Марс.
В момента имат две станции - "Флашлайн арктик стейшън" на о. Девон в Северна Канада и в щата Юта, където аз ходих. Те са с размера на космически кораб, който би отишъл на Марс -9-10 метра в диаметър на 2 етажа. Идеята е да се направи симулация - как да се изследва някаква територия с колкото може повече трудности, които има на Марс.
Кой ги финансира?
Експериментите трябва да се направят с много малко пари, защото всичко е на доброволни начала: Арктическата станция се финансира от една Интернет компания, телевизионния канал "Дискавъри" и с членски внос от Марсианското дружество. Това не е проект на НАСА, макар че много от хората, които участват, работят там.
Ще се реализират ли някога проектите ви, щом не сте към НАСА?
Идеята е, че, след като НАСА не работи достатъчно бързо по проекта за отиване на Марс, има хора, които се интересуват от това и искат да вършат нещо, което може да помогне. Целта на станциите е да се добива опит, който да се използва един ден от някого, който тръгва за Марс. Всичко, което се научи, се публикува и е достъпно.
Вие как попаднахте там?
Аз отдавна се интересувам от Марс и от Космоса, по професия съм архитект и инженер. Всъщност току-що завърших - имам магистърска степен по строително инженерство и взех магистърска степен по архитектура в Масачузетския технологичен институт (МТИ).
Дипломната ми работа беше проект за станция на Марс и исках да изпробвам някои от идеите си. В двете станции на две седмици се сменят екипажи от 6 души. В тях са включени хора от цял свят, секи може да участва само трябва да си платиш пътя до Юта, оттам те поемат разноските.
Значи всеки българин, може да участва, стига да си плати пътя?
По принцип е напълно възможно. Трябва само да си платиш пътя, да имаш интерес към Марс и да можеш с нещо да помогнеш.
От дружеството пращат имейл на всички членове, както и по списания, че търсят доброволци за мисиите. Трябва да пратиш резюме -какво искаш да правиш и какво можеш. При подбора гледат във всеки екипаж да има биолог, геолог, инженер. В моя екипаж бе включен и първият журналист. За всеки кандидат най-лесно е да получи информация на страницата на дружеството www.marssociety.org.
Как мина вашият експеримент?
Опитваме се да прeсъздадем обстановка на Марс и всеки път, когато излизаме от станцията, си представяме, че навън има вакуум и трябва да обличаме космически костюми.
Колко време прекарахте в тази станция?
Две седмици. Първите дни оправяхме и почиствахме от предишния екипаж, след което казахме - окей, започваме сериозно. Обикновено сутрин правехме едно излизане - примерно трима души, други трима оставаха вътре. Следобед имаше още едно излизане и още работа до стъмване. След това вечеряхме заедно - това беше едно от редовните мероприятия. Редувахме се кой да готви. След това имаше 1-2 часа работа да се пишат репортажи, да се пращат снимки и т.н.
Една част от симулацията беше, че имаме хора, които не са при нас, но ни помагат. Както като излети совалката в Хюстън, диспечери я следят. Така и нашите помощници, които бяха в Сан Диего, Калифорния, от 19.00 до 22.00 часа дежурят на компютрите си. Ако имаме някакви проблеми, те ни дават съвети. Те също са доброволци и се сменят.
Какво имаше наоколо?
Навън най-близкото селце е на 5 км, има 200 жители, 3 бензиностанции и един мотел. В тази част на Юта има много национални паркове, така че обслужват главно туристите. Другите селища са на 100 км. Земята е собственост на федералното правителство, достъпна е за всеки и Марсианското дружество е намерило място.
Камениста или пясъчна е пустинята?
Ами камък, който се разпада и става на пясък. Ние бяхме там през януари и нямаше никакви растения, но сега гледам, че тези, които са в момента там, изпращат снимки на цветя и т. н. Нощем температурите спадаха на минус 5-10 градуса, през деня ставаха плюс 10-15.
Това има ли нещо общо с Марс?
Температурата не, но пейзажът е доста марсиански. Почвата е червеникава, пустош, няма жив човек.
Кой е изработил и измислил скафандрите ви?
Пак доброволци. Те не са херметически, но идеята е, че толкова ти пречат да се движиш, колкото и истинските. С това се опитваш да предскажеш каква ще е технологията, с която ще отидем на Марс. Чантичката, която носим отзад, е от пластмаса, вътре има 2 вентилатора, извадени от компютри, които духат вятър в скафандрите ни. А самият костюм е направен от долната част на кошче за боклук. Но не може да си говорим, комуникацията става с радио.
Как минаваше денят ви?
Ставахме рано, всеки закусваше сам между 6.30 и 8.00 часа. Първия ден отидохме до един магазин и напазарувахме за 2 седмици. После други отидоха със скафандрите до селото за още сирене.
Хората как реагираха?
Въобще не им мигнало окото. Явно и други екипажи са правили същите номера в бакалията. Казали са си: Пак някакви луди!
Какво изследвахте?
Моят проект беше главният, които правихме с нашия екипаж - да построим един свод от камък и пръст, използвайки колкото се може повече материали, които намерим наоколо. За дипломната ми работа една от главните идеи беше, че Марс е страшно далеч и ако искаш да строиш там, не можеш да носиш всичко от Земята. На Червената планета най-много има камъни и пръст. Една сграда от зидария ще е много интересен и странен контраст с високата технология, която естествено ще има на Марс. Може би начинът на строене ще е най-примитивният и най-добре познат на човечеството - да зидаш с камъни.
Така че това, което исках да проверя в Юта, е дали с тези тежки и неудобни скафандри можем да построим свод от камъни. Носехме си инструменти - мистрии и лопати, цимент, което е нереалистично за Марс, разбира се. При едното от излизанията ни щъкахме насам-натам из пустинята да търсим подходящи камъни. Като намерихме мястото, всички помагаха да ги натоварим на едни моторчета, четириколки. По този проект работихме главно следобед, когато температурата се качваше.
Разбира се, на Марс тя винаги е под нулата и там ще трябва или да се измисли цимент, който може да се втвърдява под нулата, или строежът да се закрие с временна палатка. Който разбира от бетон и зидария, ще познае, че това не е изцяло вярна 100% симулация.
За да се строи с пръст, камъни и цимент, не е ли задължително да има и вода?
Да. Главната цел на двете сонди, които са на Марс, е да търсят вода. Едно време там е имало страшно много вода и не може цялата да се е изпарила в Космоса. Знае се, че в момента има вода на двата полюса.
Доста учени мислят, че под почвата има замръзнала вода, подземни реки или ледници. Ако един ден отидем на Марс, един от най-главните критерии за това къде да кацнат и да живеят хората ще е къде има вода.
С какво ви привлича Марс?
Това е единственото място, където можем в близкото бъдеще да пратим хора. Даже е по-интересно от Луната. Другото е, че това е единствената друга планета освен спътника на Юпитер Европа, където има някакви знаци, че някога може би е имало живот или още има. Хората открай време са се питали дали сме сами във Вселената, какво ни е мястото в нея. Марс ще ни помогне да отговорим на тези въпроси и да разберем как се заражда животът.
Георги Петров доброволец в експедицията на Марсианското дружество пред в. 24 часа
27-годишният Георги Петров участва като доброволец в експедиция на Марсианското дружество в пустинята на щата Юта.
Той е завършил строително инженерство в САЩ, а в края на миналата година защитава дипломна работа по архитектура с проект за станция на Червената планета.
Сред научните му ръководители е астронавтът Чеф Хофман, летял 5 пъти в Космоса.
В Юта, където условията наподобяват марсианските, Георги изпробва и валидността на собствения си проект.
Георги, от американския печат разбрахме, че сте доброволец за изследване на Марс.
Това е проект на Марсианското дружество - членовете му са инженери, доброволци, всякакви хора, които се интересуват от Марс. Създадено е с цел да се образоват хората за Марс и да лансира частни проекти например как може да се стигне до Марс.
В момента имат две станции - "Флашлайн арктик стейшън" на о. Девон в Северна Канада и в щата Юта, където аз ходих. Те са с размера на космически кораб, който би отишъл на Марс -9-10 метра в диаметър на 2 етажа. Идеята е да се направи симулация - как да се изследва някаква територия с колкото може повече трудности, които има на Марс.
Кой ги финансира?
Експериментите трябва да се направят с много малко пари, защото всичко е на доброволни начала: Арктическата станция се финансира от една Интернет компания, телевизионния канал "Дискавъри" и с членски внос от Марсианското дружество. Това не е проект на НАСА, макар че много от хората, които участват, работят там.
Ще се реализират ли някога проектите ви, щом не сте към НАСА?
Идеята е, че, след като НАСА не работи достатъчно бързо по проекта за отиване на Марс, има хора, които се интересуват от това и искат да вършат нещо, което може да помогне. Целта на станциите е да се добива опит, който да се използва един ден от някого, който тръгва за Марс. Всичко, което се научи, се публикува и е достъпно.
Вие как попаднахте там?
Аз отдавна се интересувам от Марс и от Космоса, по професия съм архитект и инженер. Всъщност току-що завърших - имам магистърска степен по строително инженерство и взех магистърска степен по архитектура в Масачузетския технологичен институт (МТИ).
Дипломната ми работа беше проект за станция на Марс и исках да изпробвам някои от идеите си. В двете станции на две седмици се сменят екипажи от 6 души. В тях са включени хора от цял свят, секи може да участва само трябва да си платиш пътя до Юта, оттам те поемат разноските.
Значи всеки българин, може да участва, стига да си плати пътя?
По принцип е напълно възможно. Трябва само да си платиш пътя, да имаш интерес към Марс и да можеш с нещо да помогнеш.
От дружеството пращат имейл на всички членове, както и по списания, че търсят доброволци за мисиите. Трябва да пратиш резюме -какво искаш да правиш и какво можеш. При подбора гледат във всеки екипаж да има биолог, геолог, инженер. В моя екипаж бе включен и първият журналист. За всеки кандидат най-лесно е да получи информация на страницата на дружеството www.marssociety.org.
Как мина вашият експеримент?
Опитваме се да прeсъздадем обстановка на Марс и всеки път, когато излизаме от станцията, си представяме, че навън има вакуум и трябва да обличаме космически костюми.
Колко време прекарахте в тази станция?
Две седмици. Първите дни оправяхме и почиствахме от предишния екипаж, след което казахме - окей, започваме сериозно. Обикновено сутрин правехме едно излизане - примерно трима души, други трима оставаха вътре. Следобед имаше още едно излизане и още работа до стъмване. След това вечеряхме заедно - това беше едно от редовните мероприятия. Редувахме се кой да готви. След това имаше 1-2 часа работа да се пишат репортажи, да се пращат снимки и т.н.
Една част от симулацията беше, че имаме хора, които не са при нас, но ни помагат. Както като излети совалката в Хюстън, диспечери я следят. Така и нашите помощници, които бяха в Сан Диего, Калифорния, от 19.00 до 22.00 часа дежурят на компютрите си. Ако имаме някакви проблеми, те ни дават съвети. Те също са доброволци и се сменят.
Какво имаше наоколо?
Навън най-близкото селце е на 5 км, има 200 жители, 3 бензиностанции и един мотел. В тази част на Юта има много национални паркове, така че обслужват главно туристите. Другите селища са на 100 км. Земята е собственост на федералното правителство, достъпна е за всеки и Марсианското дружество е намерило място.
Камениста или пясъчна е пустинята?
Ами камък, който се разпада и става на пясък. Ние бяхме там през януари и нямаше никакви растения, но сега гледам, че тези, които са в момента там, изпращат снимки на цветя и т. н. Нощем температурите спадаха на минус 5-10 градуса, през деня ставаха плюс 10-15.
Това има ли нещо общо с Марс?
Температурата не, но пейзажът е доста марсиански. Почвата е червеникава, пустош, няма жив човек.
Кой е изработил и измислил скафандрите ви?
Пак доброволци. Те не са херметически, но идеята е, че толкова ти пречат да се движиш, колкото и истинските. С това се опитваш да предскажеш каква ще е технологията, с която ще отидем на Марс. Чантичката, която носим отзад, е от пластмаса, вътре има 2 вентилатора, извадени от компютри, които духат вятър в скафандрите ни. А самият костюм е направен от долната част на кошче за боклук. Но не може да си говорим, комуникацията става с радио.
Как минаваше денят ви?
Ставахме рано, всеки закусваше сам между 6.30 и 8.00 часа. Първия ден отидохме до един магазин и напазарувахме за 2 седмици. После други отидоха със скафандрите до селото за още сирене.
Хората как реагираха?
Въобще не им мигнало окото. Явно и други екипажи са правили същите номера в бакалията. Казали са си: Пак някакви луди!
Какво изследвахте?
Моят проект беше главният, които правихме с нашия екипаж - да построим един свод от камък и пръст, използвайки колкото се може повече материали, които намерим наоколо. За дипломната ми работа една от главните идеи беше, че Марс е страшно далеч и ако искаш да строиш там, не можеш да носиш всичко от Земята. На Червената планета най-много има камъни и пръст. Една сграда от зидария ще е много интересен и странен контраст с високата технология, която естествено ще има на Марс. Може би начинът на строене ще е най-примитивният и най-добре познат на човечеството - да зидаш с камъни.
Така че това, което исках да проверя в Юта, е дали с тези тежки и неудобни скафандри можем да построим свод от камъни. Носехме си инструменти - мистрии и лопати, цимент, което е нереалистично за Марс, разбира се. При едното от излизанията ни щъкахме насам-натам из пустинята да търсим подходящи камъни. Като намерихме мястото, всички помагаха да ги натоварим на едни моторчета, четириколки. По този проект работихме главно следобед, когато температурата се качваше.
Разбира се, на Марс тя винаги е под нулата и там ще трябва или да се измисли цимент, който може да се втвърдява под нулата, или строежът да се закрие с временна палатка. Който разбира от бетон и зидария, ще познае, че това не е изцяло вярна 100% симулация.
За да се строи с пръст, камъни и цимент, не е ли задължително да има и вода?
Да. Главната цел на двете сонди, които са на Марс, е да търсят вода. Едно време там е имало страшно много вода и не може цялата да се е изпарила в Космоса. Знае се, че в момента има вода на двата полюса.
Доста учени мислят, че под почвата има замръзнала вода, подземни реки или ледници. Ако един ден отидем на Марс, един от най-главните критерии за това къде да кацнат и да живеят хората ще е къде има вода.
С какво ви привлича Марс?
Това е единственото място, където можем в близкото бъдеще да пратим хора. Даже е по-интересно от Луната. Другото е, че това е единствената друга планета освен спътника на Юпитер Европа, където има някакви знаци, че някога може би е имало живот или още има. Хората открай време са се питали дали сме сами във Вселената, какво ни е мястото в нея. Марс ще ни помогне да отговорим на тези въпроси и да разберем как се заражда животът.
Comment